M’Cheyne Bible Reading Plan

Царуване на Амасия

25 ^(A)Когато се възцари, Амасия беше на двадесет и пет години и царуваше в Йерусалим двадесет и девет години. Майка му се казваше Йехоадан, от Йерусалим. ² Той вършеше това, което беше праведно пред Господа, но не чистосърдечно. ³ Когато се утвърди царството му, той погуби слугите си, които бяха убили царя, неговия баща. ^4 (B)Но децата им не умъртви, понеже Господ заповядва в Мойсеевия Закон: „Да не бъдат убивани бащите заради децата и децата – заради бащите, а онзи, който бъде наказан със смърт, то да е поради собствения му грях.“

⁵ Тогава Амасия събра целия народ на Юдея и Вениаминовото племе и определи от тях хилядници и стотници според племената им. Отдели по-възрастните от двадесет години, които се оказаха триста хиляди боеспособни мъже, които можеха да воюват с копие и щит. ⁶ А от Израил нае още сто хиляди храбри мъже за сто таланта сребро. ⁷ Тогава при него дойде един Божий човек и каза: „Царю, нека израилската войска да не тръгва с тебе, защото Господ не е с израилтяните, нито с някого от Ефремовите синове. ⁸ Но ако си решил да се сражаваш, храбро тръгни сам; иначе Бог ще те повали пред врага, защото Бог е Този, Който поваля или издига.“ ⁹ Амасия попита Божия човек: „А какво ще стане със стоте таланта, които дадох на израилските войници?“ Божият човек отговори: „Господ може да ти даде много повече от това.“ ¹⁰ Тогава Амасия отдели войниците, дошли при него от Ефремовата земя, и ги изпрати да се върнат у дома си. А те се ядосаха и се върнаха гневни по своите места.

^11 (C)Амасия смело поведе народа си и стигна до Солната долина, където изби десет хиляди от Сеировите потомци. ¹² Други десет хиляди юдеите плениха живи, заведоха ги на върха на една скала и ги хвърлиха от нейния връх, така че всички загинаха. ¹³ В това време войниците, които Амасия отпрати, за да не участват във войната, нападнаха юдейските градове – от Самария до Веторон. Там избиха три хиляди души и заграбиха много плячка.

¹⁴ Когато Амасия се върна след поражението на идумейците, носеше със себе си боговете на Сеировите потомци и ги постави като свои богове, кланяше им се и им кадеше тамян. ¹⁵ Затова гневът на Господа пламна против Амасия и Той изпрати при него пророк, който го попита: „Защо се обърна към боговете на този народ, които не избавиха народа си от твоята ръка?“ ¹⁶ Но докато той говореше, царят му каза: „Да не би да съм те избрал за съветник? Престани, за да не бъдеш убит!“ И пророкът престана, като каза: „Зная, че Господ е решил да те погуби, понеже ти стори това и не ме послуша.“ ¹⁷ Тогава юдейският цар Амасия се посъветва и изпрати пратеници при израилския цар Йоас, сина на Йоахаз, Ииуевия син, за да му предадат: „Излез да се срещнем!“ ^18 (D)А Йоас, царят на Израил, изпрати отговор до юдейския цар Амасия: „Ливанският трън пратил да кажат на ливанския кедър: ‘Дай дъщеря си за жена на сина ми.’ Но животно от ливанската гора минало и стъпкало този трън. ¹⁹ Мислиш си: ‘Ето поразих Едом и съм доволен.’ По-добре сега си седи у дома. Защо да се захващаш с опасна работа? Ще погубиш и себе си, и Юдея!“

²⁰ Но Амасия не искаше да слуша. А това беше от Бога, Който искаше да ги предаде в ръцете на Йоас като наказание за това, че се обърнаха към идумейските богове. ²¹ И така, Йоас, царят на Израил, излезе срещу юдейския цар Амасия при Ветсамис в Юдея. ²² Войската на Юдея беше разбита от Израил и всички се разбягаха по домовете си. ²³ Йоас, царят на Израил, плени във Ветсамис юдейския цар Амасия, син на Йоас, Йоахазовия син, доведе го в Йерусалим и нареди да съборят четиристотин лакътя от йерусалимската стена – от Ефремовите порти до ъгловите порти. ^24 (E)И като взе цялото злато и сребро и всичките съдове, които се намираха в Божия дом, пазени от Овед-Едом, съкровищата на царската къща и заложници, върна се в Самария.

²⁵ А след смъртта на израилския цар Йоас, Йоахазовия син, юдейският цар Амасия, Йоасовият син, живя петнадесет години. ²⁶ Останалите дела на Амасия отначало докрай са описани в книгата на юдейските и израилските царе. ²⁷ След като Амасия беше отстъпил от Господа, в Йерусалим направиха заговор против него и той избяга в Лахис. Но те пратиха хора след него в Лахис и там го убиха. ²⁸ Докараха го на коне и го погребаха при предците му в Юдовия град.

Жената и змеят

12 И на небето се появи голямо знамение: жена, облечена в слънце, под нозете ѝ беше месечината, а на главата ѝ имаше венец от дванадесет звезди. ^2 (A)Тя беше бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди. ^3 (B)Тогава се появи друго знамение на небето: ето огромен огненочервен змей със седем глави и десет рога, а на главите му – седем корони. ^4 (C)Опашката му повлече една трета от небесните звезди и ги събори на земята. А змеят застана пред жената, която щеше да ражда, за да изяде детето ѝ, щом като роди. ^5 (D)Тя роди момче, което ще управлява всички народи с железен жезъл. Тогава детето ѝ беше грабнато и занесено при Бога и при престола Му, ^6 (E)а жената побягна в пустинята, където имаше приготвено място от Бога, за да бъде хранена там хиляда двеста и шестдесет дни.

^7 (F)И настана война на небето: Михаил и ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях, ⁸ но не устояха и нямаха вече място на небето. ^9 (G)И беше повален големият змей, древната змия, наречена дявол и Сатана, който съблазнява цялата вселена. Той беше повален на земята, а заедно с него бяха повалени и ангелите му. ^10 (H)И чух висок глас да говори на небето: „Сега настъпиха спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Помазаник^[a], понеже е повален клеветникът на братята ни, който ги клеветеше пред нашия Бог денем и нощем. ¹¹ Те го победиха с кръвта на Агнеца и със словото, за което свидетелстваха, и не милееха за живота си, но бяха готови да умрат.

¹² Затова ликувайте, небеса, и вие, които обитавате в тях! Горко на вас, които населявате земята и морето, защото дяволът е слязъл при вас с голяма ярост, понеже знае, че му остава малко време.“

¹³ А когато змеят разбра, че е повален на земята, започна да преследва жената, която беше родила момчето. ^14 (I)А на жената бяха дадени две крила на голям орел, за да полети към своето място в пустинята, където бе хранена в течение на три години и половина, далече от змея. ¹⁵ А змеят изля от устата си вода като река след жената, за да я отвлече в реката. ¹⁶ Но земята се притече на помощ на жената: тя отвори устата си и погълна реката, която змеят беше излял от устата си. ¹⁷ Тогава змеят се разяри против жената и потегли на война с останалите от потомството ѝ, които спазват Божиите заповеди и свидетелстват за вярата си в Иисус. ^18 [b] И змеят остана на морския пясък^[c].

Обещание за мир и благоденствие в Йерусалим

8 Ето словото на Господа Вседържителя: ^2 (A)„Силна е Моята ревност за Сион и силен гняв блика от ревността Ми за него!“ ^3 (B)Така казва Господ: „Аз ще се обърна към Сион и ще живея в Йерусалим; Йерусалим ще се нарече град на истината, а планината на Господа Вседържителя – Святата планина.“ ^4 (C)Така казва Господ Вседържител: „Пак ще седят старци и старици по улиците на Йерусалим, всеки с тояга в ръка поради дълбока старост. ⁵ И улиците на този град ще се изпълнят с момчета и момичета, които ще играят навред.“ ^6 (D)Така казва Господ Вседържител: „Ако в онези дни това бъде чудо в очите на остатъка от този народ, нима ще е чудо и в Моите очи?“ ⁷ Така казва Господ Вседържител: „Ето Аз ще избавя Своя народ от страната на слънчевия изгрев и от страната на слънчевия залез, ^8 (E)ще ги доведа и те ще живеят в Йерусалим. Те ще бъдат Мой народ и Аз ще бъда техен Бог в истина и правда.“

^9 (F)Така казва Господ Вседържител: „Нека укрепнат ръцете ви, на вас, които сега слушате тези думи от устата на пророците, пророкували при полагане основите на дома на Господа Вседържителя, за да бъде съграден храмът. ¹⁰ Защото преди това нито имаше заплата за човешкия труд, нито на добитъка се даваше нещо. И нито вкъщи, нито навън някой имаше спокойствие от зложелатели, защото оставих всички да се настроят един против друг. ¹¹ Но сега Аз няма да съм такъв за остатъка от този народ, както преди. ^12 (G)Защото сеитбата ще бъде в мир: лозата ще дава плода си, земята ще дава жътвата си, небето ще дава росата си. И всичко това ще предам във владение на остатъка от този народ. ¹³ И както вие, дом на Юдея и дом на Израил, бяхте проклятие сред народите, така Аз ще ви избавя, за да бъдете благословия. Не бойте се, нека укрепнат ръцете ви!“

¹⁴ Защото така казва Господ Вседържител: „Както бях намислил да ви сторя зло, когато вашите предци предизвикваха гнева Ми, и не се поколебах, ¹⁵ така отново в тези дни намислих да сторя добро на Йерусалим и на дома на Юдея. Не бойте се! ^16 (H)Ето какво трябва да правите: говорете си истината един на друг! При градските порти въздавайте истинско правосъдие! ¹⁷ Не мислете зло един на друг в сърцата си и не обичайте лъжливата клетва, защото Аз мразя всичко това“, казва Господ.

^18 (I)Ето словото на Господа Вседържителя към мене: ^19 (J)„Постът в четвъртия, в петия, в седмия и в десетия месец ще станат в дома на Юдея дни за веселие и радост, и щастливи празници. Затова обичайте истината и мира!“

²⁰ Така казва Господ Вседържител: „И ще идват хора, жители на много градове. ²¹ Жителите на един град ще отидат в друг и ще кажат: ‘Нека отидем и да се помолим пред Господа, да потърсим Господа Вседържителя! Ще отида и аз.’ ²² Много племена и силни народи ще дойдат да търсят Господа Вседържителя в Йерусалим и да се помолят пред Господа.“ ²³ Така казва Господ Вседържител: „В тези дни десет мъже от народи с различни езици ще се хванат за дрехата на юдеин и ще кажат: ‘Ще дойдем с вас, защото чухме, че Бог е с вас’.“

Възкресяване на Лазар

11 ^(A)Имаше един болен човек – Лазар от Витания, селото на Мария и сестра ѝ Марта. ^2 (B)А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше тази, която помаза Господа с миро и изтри нозете Му с косата си. ³ Сестрите изпратиха да Му кажат: „Господи, ето този, когото обичаш, е болен.“ ^4 (C)Като чу това, Иисус рече: „Тази болест не е за умиране, а за Божия слава, за да се прослави чрез нея Божият Син.“ ⁵ А Иисус обичаше Марта и сестра ѝ, както и Лазар. ⁶ Когато чу, че Лазар е болен, Той престоя още два дена на мястото, където се намираше. ⁷ След това рече на учениците Си: „Да отидем пак в Юдея.“ ^8 (D)Учениците Му попитаха: „Учителю, тъкмо сега юдеите искаха с камъни да Те убият – пак ли там отиваш?“ ^9 (E)Иисус отговори: „Нали денят има дванадесет часа? Който ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят. ¹⁰ А който ходи нощем, препъва се, защото светлината не е у него.“

^11 (F)Той каза това и после добави: „Лазар, нашият приятел, е заспал. Но Аз отивам да го събудя.“ ¹² Учениците Му рекоха: „Господи, ако е заспал, ще оздравее.“ ¹³ Иисус беше казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за обикновен сън. ¹⁴ Тогава Иисус им рече открито: „Лазар умря. ¹⁵ Но Аз се радвам за вас, че Ме нямаше там, за да повярвате. Нека обаче отидем при него.“ ¹⁶ Тогава Тома, което означава Близнак, каза на другите ученици: „Да отидем и ние да умрем с Него.“

¹⁷ Когато пристигна във Витания, Иисус разбра, че Лазар от четири дена вече е в гроба. ¹⁸ А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия. ^19 (G)Много юдеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за загубата на техния брат. ²⁰ Като чу, че Иисус идва, Марта Го посрещна. А Мария седеше в къщи. ^21 (H)Тогава Марта каза на Иисус: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре. ²² Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти го даде.“ ²³ Иисус ѝ рече: „Брат ти ще възкръсне.“ ²⁴ Марта Му каза: „Зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.“ ^25 (I)Иисус ѝ рече: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, дори и да умре, ще оживее. ²⁶ Всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре за вечни времена. Вярваш ли в това?“ ^27 (J)Тя Му отговори: „Да, Господи, аз вярвам, че Ти си идващият на света Христос, Божият Син.“

²⁸ Като каза това, тя отиде да повика скришом сестра си Мария с думите: „Учителят е тук и те вика.“ ²⁹ Щом чу, тя стана бързо и тръгна към Него. ³⁰ Иисус още не бе дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го бе посрещнала Марта. ³¹ Юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, тръгнаха след нея, защото мислеха, че отива на гроба да плаче там.

^32 (K)А Мария дойде на мястото, където стоеше Иисус, видя Го, падна при нозете Му и рече: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“ ³³ Когато Иисус видя как тя плаче и как дошлите с нея юдеи плачеха, обзет от душевен смут, развълнувано ³⁴ рече: „Къде сте го положили?“ Казаха Му: „Господи, ела и виж.“ ³⁵ Иисус се просълзи. ³⁶ Тогава юдеите възкликнаха: „Гледай колко го е обичал.“ ^37 (L)Някои пък от тях казаха: „Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?“

³⁸ Все още дълбоко смутен, Иисус дойде при гроба. Това беше пещера с привален на нея камък. ³⁹ Иисус каза: „Отместете камъка.“ Марта, сестрата на умрелия, Му каза: „Господи, вече мирише, защото от четири дена е мъртъв.“ ⁴⁰ Иисус ѝ рече: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?“ ^41 (M)Тогава отместиха камъка от пещерата, където лежеше умрелият^[a]. А Иисус вдигна очи нагоре и рече: „Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. ^42 (N)Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш. Но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил.“ ^43 (O)След тези думи извика със силен глас: „Лазаре, излез вън!“ ⁴⁴ И умрелият излезе с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му бе увито с кърпа. Иисус им каза: „Разповийте го и го оставете да ходи.“

Заговор за убийството на Иисус Христос

^45 (P)Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което извърши Иисус, повярваха в Него. ⁴⁶ А някои от тях отидоха при фарисеите и им разказаха какво извърши Иисус.

⁴⁷ Затова първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казаха: „Какво да правим? Този Човек върши много чудеса. ⁴⁸ Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него. Тогава ще дойдат римляните и ще разорят и храма, и народа.“ ^49 (Q)Но един от тях, Каяфа, който през онази година беше първосвещеник, им рече: „Вие нищо не разбирате, ⁵⁰ нито осъзнавате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да загине.“ ^51 (R)Това обаче той каза не от себе си, но като първосвещеник през онази година предсказа, че Иисус ще умре за народа; ⁵² и то – не само за народа, но и за да събере заедно разпръснатите Божии деца. ^53 (S)И от този ден те се сговориха да Го убият.

⁵⁴ Поради това Иисус вече не ходеше открито между юдеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в един град, наричан Ефраим. Там Той остана с учениците Си.

⁵⁵ Наближаваше юдейската Пасха и много хора от цялата страна отидоха в Йерусалим преди Пасха, за да се очистят. ^56 (T)Тогава търсеха Иисус и както стояха в храма, разговаряха помежду си: „Как ви се струва? Дали Той няма да дойде на празника?“ ⁵⁷ А първосвещениците и фарисеите бяха издали заповед – всеки, който разбере къде е Той, да съобщи, за да Го заловят.