M’Cheyne Bible Reading Plan
5 И рече Господ на Моисея, думайки:
2 (A)заповядай на синовете Израилеви да изпъдят вън от стана всички прокажени, и всички, които имат течение, и всички, които са се осквернили от мъртвец;
3 (B)и мъже и жени изпъдете, вън от стана ги изпъдете, за да не оскверняват становете си, между които Аз живея.
4 Тъй и направиха синовете Израилеви и ги изпъдиха вън от стана: както говори Господ на Моисея, тъй и направиха синовете Израилеви.
5 И рече Господ на Моисея, думайки:
6 (C)кажи на синовете Израилеви: ако мъж или жена стори какъв-годе грях против човек и чрез това извърши престъпление против Господа, и стане виновна оная душа,
7 (D)то нека изповядат сторения си грях и да върнат напълно онова, за което са виновни, и да прибавят към него петата му част и дадат ономува, спрямо когото са съгрешили;
8 (E)ако ли тоя човек няма наследник, комуто би трябвало да се върне за вината, то да посвети това Господу: нека то бъде за свещеника, освен овена за очистянето, чрез който той ще го очисти.
9 (F)И всеки принос от всички осветени неща на синовете Израилеви, които те донасят при свещеника, нему принадлежи;
10 и посветеното, от кого и да е, нему принадлежи; всичко, което някой даде на свещеника, нему принадлежи.
11 И рече Господ на Моисея, думайки:
12 обади на синовете Израилеви и им кажи: ако някому изневери жената и наруши вярността към него,
13 и някой преспи с нея и излее семе, и това бъде скрито от очите на мъжа ѝ, и тя се оскверни тайно, и против нея няма свидетел, и тя не бъде изобличена,
14 (G)а него обземе ревнив дух, и начене да ревнува жена си, кога тя е осквернена, или го обземе ревнив дух, и той начене да ревнува жена си, кога тя е неосквернена, –
15 (H)то мъжът нека доведе жена си при свещеника и да принесе за нея в жертва една десета от ефа ечемично брашно, но да го не полива с елей и да не туря ливан, защото това е принос за ревнивост, принос за спомен, който напомня беззаконие.
16 А свещеникът нека я заведе и изправи пред лицето Господне;
17 (I)и да вземе той света вода в глинен съд и пръст от пода на скинията, и да я тури във водата.
18 (J)След това свещеникът да изправи жената пред лицето Господне, и да разбради главата на жената и да сложи върху ръцете ѝ приноса за спомен, – това е принос за ревнуване, а свещеникът да държи в ръка горчивата вода, що докарва проклятие.
19 И свещеникът да я закълне и да каже на жената: ако никой не е преспал с тебе, и ти не си се осквернила и не си изневерила на мъжа си, няма да ти повреди тая горчива вода, що докарва проклятие;
20 но ако ти си изневерила на мъжа си и си се осквернила, и ако някой, освен мъж ти, е преспал с тебе,
21 (K)тогава свещеникът нека закълне жената с клетва на проклятието и нека ѝ каже: да те предаде Господ на проклятие и клетва в твоя народ, и да даде Господ, утробата ти да изсъхне, и коремът ти да се подуе;
22 (L)и да мине вътре в тебе тая вода, що докарва проклятие, та коремът (ти) да се подуе и утробата (ти) да изсъхне. И жената да каже: амин, амин.
23 И свещеникът да напише тия заклевания на книга и да ги изличи в горчивата вода;
24 и да даде на жената да изпие горчивата вода, що докарва проклятие, и да влезе в нея водата, що докарва проклятие, за нейна вреда.
25 И да вземе свещеникът от ръцете на жената хлебния принос за ревнивост, и да издигне тоя принос пред Господа, и да го занесе при жертвеника.
26 И свещеникът да вземе с шепа малко от хлебния принос за спомен, да го изгори на жертвеника и после да даде на жената да изпие водата;
27 и кога я напои с водата, ако тя е нечиста и е направила престъпление спрямо мъжа си, горчивата вода, що докарва проклятие, ще влезе в нея, за нейна вреда, и коремът ѝ ще се подуе, и утробата ѝ ще изсъхне, и тая жена ще бъде проклета между народа си;
28 ако пък жената не се е осквернила и е останала чиста, ще си остане без повреда и ще бъде оплодотворявана от семе.
29 Това е законът за ревнуването: кога жена изневери на мъжа си и се оскверни,
30 или кога ревнив дух обземе мъжа, и той начене да ревнува жена си, тогава нека той изправи жена си пред лицето Господне, и нека свещеникът извърши над нея всичко според тоя закон, –
31 и мъжът ще бъде чист от грях, а жената ще понесе върху си своя грях.
Началнику на хора. Псалом Давидов.
1-2 Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли;
3 (A)извлече ме от страшен ров, от тинесто блато, постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми;
4 (B)и вложи в устата ми нова песен хвала на нашия Бог. Мнозина ще видят, ще се побоят и ще се уповават на Господа.
5 (C)Блажен човек, който възлага надеждата си на Господа и се не обръща към горделивите и към ония, които се отбиват към лъжата!
6 Много си сторил Ти, Господи, Боже мой: за Твоите чудеса и помисли за нас кой ще се уподоби на Тебе! – бих желал да проповядвам и говоря за тях, но те брой нямат.
7 (D)Жертва и принос Ти не пожела; продупчи Ми ушите[a]; всесъжение и жертва за грях не поиска.
8 (E)Тогава рекох: ето, ида; в книжния свитък е писано за Мене;
9 (F)желая да изпълня волята Ти, Боже Мой и Твоят закон е в сърцето Ми.
10 (G)Възвестявах Твоята правда във великото събрание; не забранявах на устата си: Ти знаеш това, Господи.
11 (H)Твоята правда не скривах в сърцето си, възвестявах Твоята вярност и спасението от Тебе, и не затаявах Твоята милост и Твоята истина пред великото събрание.
12 Не спирай, Господи, Твоите щедрости към мене; Твоята милост и Твоята истина нека ме пазят непрестанно,
13 (I)защото злини безбройни са ме окръжили; постигнаха ме беззаконията ми, та дори да виждам не мога; те са повече от космите на главата ми; моето сърце ме остави.
14 (J)Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай ми на помощ.
15 (K)Да потънат в стид и срам всички, които искат гибелта на душата ми! Да бъдат върнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло.
16 (L)Да се смутят от своя срам ония, които ми говорят: „добре, добре!“
17 Да се радват и да се веселят чрез Тебе всички, които Те търсят, и ония, които обичат Твоето спасение, да казват непрестанно: велик е Господ!
18 (M)Аз съм беден и сиромах, но Господ се грижи за мене. Ти си помощ моя и избавител мой; Боже мой, не закъснявай!
3 (A)Нощес на леглото си търсих оногова, когото обича душата ми, търсих го и го не намерих.
2 (B)Но аз ще стана, ще тръгна по града, по улици и стъгди, и ще търся тогова, когото душата ми люби; търсих го и го не намерих.
3 (C)Срещнаха ме стражари, които обикалят града; не видяхте ли – попитах ги – оногова, когото обича душата ми?
4 (D)Но, щом ги отминах, намерих оногова, когото обича душата ми, хванах се за него и го не пуснах, докле го не заведох в къщата на майка си и в спалните на родителката си.
5 (E)Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, в сърните и полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле ѝ е воля.
6 (F)Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята като димен стълб, накадена със смирна и тамян и с всякакви мироварски прахове?
7 Ето неговият одър – на Соломона: около му шейсет души юнаци, Израилеви юнаци.
8 (G)Всички държат по меч и са опитни на бой; всеки си има меч на бедрата поради нощния страх.
9 Носилка си е направил цар Соломон от ливанско дърво;
10 стълбците ѝ е направил от сребро, облегалата ѝ от злато, седалото ѝ от пурпурен плат; извътре са я присърце украсили дъщерите иерусалимски.
11 (H)Излезте, дъщери сионски, и погледайте цар Соломона с венеца, с който го е увенчала майка му в деня на сватбата му, в радостния за сърцето му ден.
3 (A)Затова, братя свети, участници в небесното звание, разберете Пратеника и Първосвещеника на нашето вероизповедание, Иисуса Христа;
2 (B)Той е верен на Оногова, Който Го е поставил, както и Моисей – в целия Му дом.
3 (C)Защото Той се удостои с толкова по-голяма от Моисеевата слава, колкото по-голяма от дома чест има оня, който го е съградил;
4 защото всеки дом се съгражда от някого; а Тоя, Който е сътворил всичко, е Бог.
5 И Мойсей беше верен в целия Му дом като служител, за да засвидетелствува онова, що имаше да се възвести.
6 (D)А Христос, като Син, е в Своя дом; Негов дом пък сме ние, стига само дръзновението и надеждата, с която се хвалим, да спазим твърдо докрай.
7 (E)Поради това, както Светий Дух казва: „днес, кога чуете гласа Му,
8 (F)да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте в деня на изкушението в пустинята,
9 дето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми през четирийсет години.
10 Затова възнегодувах против оня род и рекох: винаги се заблуждават в сърцето си и сами не познаха пътищата Ми.
11 (G)Затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище“.
12 Гледайте, братя, да не би у някого от вас да има лукаво от неверие сърце, та да отстъпи от живия Бог.
13 (H)Но наставлявайте се всеки ден, докле се казва „днес“, за да не би някой от вас се ожесточи чрез измамата на греха;
14 (I)защото ние станахме причастници на Христа, стига само здраво да запазим докрай наченатата вяра,
15 (J)докле се казва: „днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте“.
16 (K)Защото някои, като чуха, зароптаха, но не всички, които излязоха от Египет с Моисея.
17 Против кои негодува Той четирийсет години? Не против ония ли, които съгрешиха и чиито кости паднаха в пустинята?
18 А на кои се е заклел, че няма да влязат в Неговото покоище, ако не на непокорните?
19 И тъй, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверие.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.