M’Cheyne Bible Reading Plan
21 И ето законите, които ще им обявиш:
2 (A)ако купиш роб евреин, нека (ти) работи шест години, а на седмата (година) нека си излезе свободен, без откуп;
3 ако е дошъл самичък, самичък и да си излезе; ако е женен, да си излезе с него заедно и жена му;
4 (B)ако пък неговият господар му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, жената и децата ѝ да останат при господаря ѝ, а той да си излезе самичък;
5 (C)но ако робът каже: обичам господаря си, жена си и децата си, няма да си изляза на свобода, –
6 (D)то господарят му да го заведе пред боговете[a] и да го изправи до вратата, или до спонеца на вратата, и нека господарят му промуши ухото му с шило, и той да остане вечно негов роб.
7 Ако някой продаде дъщеря си да бъде робиня, тя не бива да излезе, както излизат робите;
8 ако тя се не понрави на господаря си, и той се не сгоди за нея, нека позволи да я откупят; ала на чужд народ да я продаде (господарят) не е властен, когато сам я е отхвърлил;
9 (E)ако ли я сгоди за сина си, да постъпи с нея според правото на дъщерите;
10 ако ли му вземе друга, първата не бива да се остави без храна, дрехи и съпружеско съжителство.
11 Не направи ли за нея тия три неща, нека си отиде от него даром, без откуп.
12 (F)Който удари човек, тъй че той умре, да бъде предаден на смърт;
13 (G)но ако някой не е злоумишлявал, а Бог е допуснал оногова да изпадне под ръката му, тогава Аз ще ти покажа място, дето да забяга (убийцата);
14 (H)а ако някой преднамерено и коварно убие ближния си (и избяга при жертвеника), то вземи го и от жертвеника Ми, за да бъде умъртвен.
15 Който удари баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.
16 Който открадне човек (от Израилевите синове) и (като го зароби) го продаде, или се намери в ръцете му, да бъде предаден на смърт.
17 (I)Който злослови баща си, или майка си, да бъде предаден на смърт.
18 Когато (двамина) се карат, и единият човек удари другия с камък, или с бушница, и тоя не умре, а легне на постеля,
19 (J)то, ако стане и излиза откъщи, подпирайки се с тояга, оня, който (го) е ударил, не ще заслужава смърт, а само да му плати за денгуба и да му даде за лекуване.
20 (K)А който удари роба си или слугинята си с тояга, и те умрат под ръката му, да бъде наказан;
21 но, ако те преживеят един или два дни, не бива той да се наказва, защото те са негово сребро.
22 Когато някои се бият, и ударят трудна жена, и тя пометне, но друга повреда не стане, то да се вземе от виновния глоба, каквато му наложи мъжът на жената, и той да я заплати пред посредници;
23 ако пък стане повреда, нека даде живот за живот,
24 (L)око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,
25 изгоряло за изгоряло, рана за рана, натъртено за натъртено.
26 Ако някой удари роба си в окото, или слугинята си в окото и го повреди, да ги отпусне на свобода зарад окото;
27 и ако изкърти зъб на роба си, или на робинята си, да ги отпусне на свобода зарад зъба.
28 (M)Ако вол прободе до смърт мъж, или жена, волът да бъде убит с камъни, и месото му да се не яде; но стопанинът на вола не е виновен;
29 ако пък волът е бил бодлив от попреди, а стопанинът му, като му е било известявано за това, не го е пазил, и той е убил мъж, или жена, волът да бъде убит с камъни, и стопанинът му да бъде предаден на смърт.
30 Ако му се наложи откуп, нека за живота си даде откуп, какъвто му се наложи.
31 Син ли прободе, дъщеря ли прободе, – по тоя същи закон да се постъпва с него.
32 Ако волът прободе роба, или робинята, да се заплатят на стопанина им трийсет сикли сребро, а волът да бъде убит с камъни.
33 Ако някой отвори яма, или ако изкопае яма и я не покрие, та падне в нея вол, или осел,
34 стопанинът на ямата трябва да заплати, да даде сребро на стопанина им, а трупът ще бъде негов.
35 Ако на някого волът прободе до смърт вола на съседа му, да продадат живия вол и да разделят цената му на половина; също и убития да разделят на половина;
36 ако пък се е знаело, че волът е бил бодлив от по-преди, но стопанинът му (като му е било известявано за това) не го е пазил, той да заплати вол за вол, а убитият да бъде негов.
24 (A)А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други,
2 ала намериха камъка отвален от гроба.
3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса.
4 И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи.
5 И както бяха уплашени и навели лице към земята, – мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите?
6 (B)Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея,
7 (C)говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне.
8 И спомниха си думите Му.
9 И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други.
10 Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това.
11 И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха.
12 (D)Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.
13 (E)В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим,
14 и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило.
15 И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;
16 но очите им се премрежиха, за да Го не познаят.
17 А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?
18 Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?
19 (F)И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ;
20 как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха;
21 (G)а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това;
22 па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба,
23 и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив;
24 и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели.
25 (H)Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците!
26 (I)Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?
27 И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание.
28 И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък;
29 но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях.
30 И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше;
31 тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях.
32 И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?
33 И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях,
34 да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
35 И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.
36 (J)Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам!
37 Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух;
38 но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви?
39 Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам.
40 И като рече това, показа им ръцете и нозете.
41 А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене?
42 Те му дадоха късче печена риба и вощен мед.
43 И като взе, яде пред тях.
44 (K)И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите.
45 (L)Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията,
46 (M)и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,
47 и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим;
48 а вие сте свидетели за това;
49 (N)и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре.
50 И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги.
51 (O)И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето.
52 Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост.
53 И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.
39 Знаеш ли времето, кога дивите кози раждат по скалите, и забелязвал ли си как раждат кошутите?
2 Можеш ли преброи месеците на тяхната бременност? И знаеш ли времето, кога раждат?
3 Те се превиват, раждайки децата си, изхвърляйки товара си;
4 децата им заякват, растат в полето, отиват и не се връщат при тях.
5 Кой е пуснал на свобода онагра, и кой е развързал връзките на това диво животно,
6 (A)на което съм отредил степта за къща и солниците – за жилище?
7 Той се присмива на градското многолюдие и не чува виковете на карача,
8 дири си храна по планините и се впуща на всеки злак.
9 Ще поиска ли еднорогът да ти служи и ще пренощува ли на твоите ясли?
10 Можеш ли привърза с въже еднорог о браздата, и ще брани ли след тебе нивата?
11 Ще се ослониш ли на него, понеже силата му е голяма, и ще оставиш ли нему твоята работа?
12 Ще му повярваш ли, че той ще върне семената ти и ще ги донесе на гумното ти?
13 Ти ли даде хубави крила на пауна и на камилската птица пера и пух?
14 Тя оставя яйцата си на земята и ги топли на пясъка,
15 и забравя, че крак може да ги смаже и полски звяр да ги стъпче;
16 жестока е към децата си, като да не са нейни, и се не бои, че трудът ѝ ще отиде напразно,
17 защото Бог не ѝ е дал мъдрост и не я е надарил с разум;
18 а кога се възкачи на високо, присмива се на коня и на ездача му.
19 Ти ли даде сила на коня и ти ли облече шията му с грива?
20 Можеш ли го изплаши като скакалец? Пръхтенето на ноздрите му е ужас,
21 рови с крак земята и се радва на силата си; отива срещу оръжие;
22 смее се над опасността и не се плаши и не се отвръща от меч;
23 кънти тул над него, блещи копие и сулица;
24 (B)в устрем и ярост гълта пръст и не може да стои при тръбен звук;
25 щом засвири тръба, той почва да цвили и отдалеч досеща битката, гръмкия глас на воеводите и вика.
26 Чрез твоя ли мъдрост хвърчи ястребът и насочва крила си към пладне?
27 По твоя ли дума се издига орелът и си вие гнездо на високо?
28 Той живее на скала и нощува връх зъбера на стръмнината и по непристъпни места;
29 оттам си изглежда храна: очите му виждат надалеч;
30 пилците му пият кръв, и дето има труп, там и той.
31 Продължи Господ и рече на Иова:
32 който се бори с Вседържителя, ще ли и да поучава? Който обличава Бога, нека Му отговаря.
33 Отговори Иов Господу и рече:
34 ето, аз съм нищожен; какво ще Ти отговарям? Ръката си турям на устата си.
35 Веднъж говорих, – сега няма да отговарям; говорих дори два пъти, но повече няма.
9 А за спомагане на светиите считам за излишно да ви пиша,
2 защото зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонци, че Ахаия е приготвена още отлани; и вашата ревност подбуди твърде мнозина.
3 А братята изпратих, за да не би нашата похвала за вас да излезе напразно в тоя случай, но, както съм говорил, да бъдете приготвени,
4 та да не би, ако дойдат с мене македонци и ви намерят неприготвени, да останем посрамени ние (за да не казваме вие), след като сме ви хвалили с такава увереност.
5 Затова счетох за нужно да помоля братята, да дойдат напред при вас и да се погрижат отрано, щото предизвестената милостиня ваша да бъде готова като плод на щедрост, а не на скъперничество.
6 (A)С това искам да кажа: който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.
7 (B)Всеки да отделя, колкото му сърце дава, без да му се свиди, и без да го принуждават; защото Бог люби оногова, който драговолно дава.
8 (C)А Бог е силен да умножи у вас всякаква благодат, та, като имате винаги всякакво доволство във всичко, да бъдете щедри във всяко добро дело,
9 (D)както е писано: „пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно“.
10 (E)А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда,
11 та да бъдете богати във всичко за всяка щедрост, която чрез нас извиква благодарност към Бога.
12 Защото извършването на тая служба не само запълня лишенията на светиите, но и у мнозина извиква обилни благодарности към Бога;
13 и те, опитвайки плодовете от туй служение, прославят Бога, задето се покорявате на изповядваното от вас благовестие Христово и щедро общувате с тях и с всички,
14 и се молят за вас, понеже твърде много ви обичат, за преизобилната във вас Божия благодат.
15 Да благодарим на Бога за неизказания Негов дар!
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.