M’Cheyne Bible Reading Plan
20 (A)Тогава Бог изрече (към Моисея) всички тия думи, като каза:
2 (B)Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството;
3 (C)да нямаш други богове, освен Мене.
4 (D)Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята;
5 (E)не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят,
6 (F)и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.
7 (G)Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно.
8 (H)Помни съботния ден, за да го светиш;
9 (I)шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи;
10 (J)а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, на дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни (волът ти, ни оселът ти, нито какъвто и да е) твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти;
11 (K)защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.
12 (L)Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава.
13 (M)Не убивай.
14 (N)Не прелюбодействувай.
15 (O)Не кради.
16 (P)Не лъжесвидетелствувай против ближния си.
17 (Q)Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) – нищо, което е на ближния ти.
18 (R)Целият народ чуваше гръмовете и тръбния глас и гледаше пламъка и планината, която се димеше; като видя това, целият народ отстъпи и стоеше надалеч.
19 (S)И казаха на Моисея: говори ти с нас, и ние ще слушаме, но да не говори с нас Бог, за да не умрем.
20 (T)И каза Моисей на народа: не бойте се; Бог дойде (при вас), за да ви изпита и за да бъде страхът от Него пред лицето ви, та да не грешите.
21 (U)И целият народ стоеше надалеч, а Моисей влезе в мрака, дето беше Бог.
22 И каза Господ на Моисея: тъй кажи (на Иакововия дом и разгласи) на Израилевите синове: вие видяхте, как Аз говорих с вас от небето;
23 (V)не правете пред Мене сребърни богове, нито златни богове си правете:
24 (W)направи Ми жертвеник от пръст и принасяй на него всесъженията си и мирните си жертви, овците си и воловете си; на всяко място, дето туря Аз паметник на името Си, ще дойда при тебе и ще те благословя.
25 (X)Ако ли Ми направиш жертвеник от камъни, не го зидай от дялани; защото, щом туриш на тях сечивото си, ще ги оскверниш.
26 (Y)И да се не качваш по стъпала на жертвеника Ми, за да се не открие на него твоята голота.
23 (A)И дигна се цялото множество, и Го поведоха към Пилата,
2 (B)и почнаха да Го обвиняват, говорейки: намерихме Тогова, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар.
3 (C)А Пилат Го попита и каза: Ти ли си Царят на иудеите? А Той отговори и му рече: ти казваш.
4 Пилат рече на първосвещениците и на народа: аз не намирам никаква вина у Тогова Човека.
5 Но те настояваха да казват, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Иудея, начевайки от Галилея дотук.
6 Пилат, като чу за Галилея, попита: нима Човекът е галилеец?
7 И като узна, че Той е подвластен на Ирода, изпрати Го при Ирода, който през тия дни беше тъй също в Иерусалим.
8 (D)А Ирод, като видя Иисуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него, и се надяваше да види някое чудо да стане от Него,
9 и Му задаваше много въпроси, но Той нищо му не отговаряше.
10 А първосвещениците и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.
11 (E)Но Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата.
12 И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други.
13 А Пилат, като повика първосвещениците, началниците и народа,
14 (F)каза им: доведохте ми Тоя Човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас, и не намерих у Тогози Човека никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате;
15 но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при него; и ето, нищо достойно за смърт Той не е извършил;
16 и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна.
17 А той трябваше за празника да им пуска един затворник.
18 (G)Но целият народ закрещя: премахни Тогова! а пусни ни Варава.
19 А Варава беше хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство.
20 Пилат отново издигна глас, като желаеше да пусне Иисуса.
21 Но те крещяха: разпни Го, разпни!
22 Той и трети път им рече: та какво зло е сторил Тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна.
23 Но те настояваха с голям вик да изискват да бъде разпнат; и викът техен и тоя на първосвещениците надделя.
24 И Пилат реши да бъде, според както искат те,
25 и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Иисуса предаде на волята им.
26 И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иисуса.
27 И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него.
28 А Иисус, като се обърна към тях, рече: дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си;
29 понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили!
30 (H)Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни!
31 Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?
32 Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него.
33 (I)И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво.
34 (J)А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие.
35 А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий.
36 Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет,
37 и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам.
38 И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски.
39 Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.
40 А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?
41 А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.
42 (K)И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!
43 И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.
44 (L)Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час;
45 и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата.
46 Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна.
47 А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник.
48 И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди.
49 А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея.
50 (M)И ето, някой си, на име Иосиф, съветник, човек добър и справедлив,
51 – той не бе се съгласил с решението и деянията им, – из Ариматея, иудейски град, който очакваше тъй също царството Божие,
52 дойде при Пилата и измоли тялото Иисусово;
53 и като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган.
54 Тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота.
55 Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото Му;
56 (N)и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си починаха според заповедта.
38 (A)(К огато Елиуй престана да говори) Господ отговори на Иова из бурята и рече:
2 кой е тоя, който омрачава Провидението с думи без смисъл?
3 (B)Препаши сега кръста си като мъж: Аз ще те питам, и ти Ми обяснявай:
4 (C)де беше ти, когато полагах основите на земята? – кажи, ако знаеш.
5 (D)Кой ѝ определи мярката, ако знаеш? Или кой е опъвал по нея въжето?
6 (E)На какво са закрепени основите ѝ, или кой положи крайъгълния ѝ камък,
7 (F)при общото ликуване на утринните звезди, когато всички Божии синове възклицаваха от радост?
8 (G)Кой затвори морето с врата, когато се то изтръгна, та излезе като из утроба,
9 когато облаците направих негово облекло и мъглата – негови пелени,
10 (H)и му утвърдих Моя наредба и поставих ключалки и врата,
11 и казах: дотука ще дойдеш и няма да преминуваш, и тука е границата на гордите твои вълни?
12 Давал ли си ти някога през живота си заповед на утринта и посочвал ли си на зората мястото ѝ,
13 за да обгърне тя краищата на земята и да изтърси от нея нечестивците,
14 за да се измени земята като глина под печат и да стане като разноцветно облекло,
15 (I)да се отнеме от нечестивците светлината им и да се съкруши дръзката им ръка?
16 (J)Слизал ли си в дълбочината морска и влизал ли си да изследваш бездната?
17 (K)Отваряли ли са се за тебе вратата на смъртта, и видял ли си ти вратата на смъртната сянка?
18 Изгледал ли си ширината на земята? Разправи, ако знаеш всичко това.
19 Де е пътят към жилището на светлината, и де е мястото на тъмата?
20 Ти трябва да си стигал до границите ѝ и знаеш пътеките към дома ѝ.
21 (L)Ти знаеш това, защото тогава си бил вече роден, и броят на дните ти е твърде голям.
22 Влизал ли си ти в пазилищата на снега и видял ли си съкровищата на градушката,
23 (M)които Аз пазя за смутно време, за ден на битка и война?
24 По кой път се разлива светлината и се разнася източният вятър по земята?
25 (N)Кой отваря потоците за изливане на водата и път за гръмоносни светкавици,
26 за да вали дъжд върху безлюдната земя, върху пустинята, дето няма човек,
27 (O)за да насища пустинята и степта и да възбужда злачните зародиши да изникват?
28 (P)Дъждът има ли баща? Или кой ражда капките на росата?
29 Из чия утроба излиза ледът, и небесния скреж, – кой го ражда?
30 Водите като камък се затвърдяват, и повърхността на бездната замръзва.
31 (Q)Можеш ли върза възела на Хима и да развържеш връзките на Кесил?
32 Можеш ли да извеждаш съзвездията на времето им и да водиш Ас с децата ѝ?
33 (R)Знаеш ли наредбите на небето, можеш ли натъкми то да владее над земята?
34 Можеш ли дигна гласа си до облаците, за да те покрие обилно вода?
35 Можеш ли да пращаш светкавици, и те ще тръгнат ли и ще ти кажат ли: ето ни?
36 (S)Кой вложи мъдрост в сърцето, или кой даде смисъл на разума?
37 (T)Кой може да преброи облаците със своята мъдрост и да удържи съдовете на небето,
38 когато прахът се обръща в кал, и буците се слепват?
39 (U)Ти ли ловиш плячка за лъвицата и насищаш лъвчетата,
40 когато те лежат в леговищата или почиват под сянка в засада?
41 (V)Кой приготвя на враната храната ѝ, кога пиленцата ѝ, скитайки се без храна, викат към Бога?
8 Известяваме ви, братя, за благодатта Божия, дадена на църквите македонски,
2 (A)че сред много скръбни изпитни тяхната радост бе изобилна; и при голямата си беднотия изобилно проявиха богатството на своето добродушие;
3 защото (свидетел съм) те се показаха доброволни пожертвователи по силите си и извън силите,
4 като ни молеха твърде много, да приемем техния дар и участие в услужване на светиите;
5 и това те направиха не както се надявахме, но сами себе си отдадоха първом Господу, сетне и нам по воля Божия;
6 затова помолихме Тита, както бе наченал по-рано, тъй и да завърши у вас и това добро дело.
7 Но както изобилва всичко у вас: вяра и слово, познание и всяко усърдие и любовта ви към нас, тъй да изобилва у вас и тая добродетел.
8 Това казвам не като заповед, но за да изпитам чрез усърдието на другите искреността и на вашата любов.
9 (B)Защото вие знаете милостта на Господа нашего Иисуса Христа, че Той, бидейки богат, осиромаша заради вас, та да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.
10 И по това давам съвет, понеже това е полезно за вас, които още отлани, преди македонци, наченахте не само да вършите, но и да искате това.
11 А сега и довършете наченатото дело, та, както е имало усърдие в искането ви, тъй усърдно да стане и довършването му според средствата.
12 (C)Защото, ако някой има усърдие, той е угоден по това, каквото има, а не по това, каквото няма.
13 Не че искам да бъде на другите леко, а вам тежко, но за изравнение:
14 сегашният ваш излишък да допълня техния недостиг, за да послужи и техният излишък при вашия недостиг, та да има равенство,
15 (D)както е писано: „който е събрал много, не е имал излишък; и който – малко, не е имал недостиг“.
16 Да благодарим Богу, Който вложи в сърцето на Тита същото усърдие за вас:
17 наистина, аз го подканих, но той, бидейки твърде усърден, доброволно тръгна към вас.
18 С него изпратихме и един брат, похваляван по всички църкви за благовестието,
19 и не само похваляван, но и избран от църквите, за да ни придружава в това добро дело, на което служим за слава на Самаго Господа и за ваше усърдие,
20 като се пазим, да не би някой ни укори при тия обилни приноси, за чието събиране ние полагаме грижи;
21 (E)защото ние залягаме за доброто не само пред Господа, но и пред човеците.
22 Ние изпратихме с тях и нашия брат, чието усърдие много пъти сме изпитвали в много неща, и който сега е още по-усърден поради голямата увереност във вас.
23 Колкото за Тита, той е мой другар и сътрудник среди вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите, слава Христова.
24 И тъй, дайте доказателство за вашата любов и за това, дето се хвалим с вас, както на тях, така и пред лицето на църквите.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.