M’Cheyne Bible Reading Plan

13 И рече Господ на Моисея, като каза:

^2 (A)посвети Ми всяко първородно, което разтваря всяка утроба синовете Израилеви, от човек до добитък, (защото) Мои са те.

^3 (B)И рече Моисей на народа: помнете тоя ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството, защото със силна ръка ви изведе Господ оттам, и не яжте квасно:

⁴ днес излизате в месец авив^[a].

^5 (C)И когато те въведе Господ (Бог твой) в земята на хананейци и хетейци, аморейци, евейци и иевусейци, (гергесейци и ферезейци,) за която Той се кле на твоите отци, че ще ти я даде – земя, дето тече мед и мляко, – извършвай тая служба в тоя месец.

⁶ Седем дена яж безквасен хляб, и в седмия ден да бъде празник Господу.

^7 (D)Безквасен хляб да ядеш седем дена, и да се не намира у тебе квасен хляб, и ни в едно твое място да се не намира у тебе квасно.

^8 (E)В оня ден извести на сина си и кажи: туй е заради онова, което Господ (Бог) ми направи, когато излязох от Египет.

^9 (F)И това да ти бъде знак на ръката ти и спомен пред очите ти, та законът Господен да бъде в устата ти; защото със силна ръка те изведе Господ (Бог) от Египет,

^10 (G)Изпълнявай тая наредба в определеното време всяка година.

^11 (H)И кога те въведе Господ (Бог твой) в земята Ханаанска, както Той се кле на тебе и на отците ти, и ти я даде, –

^12 (I)отделяй Господу всяко (мъжко), което отваря утроба, и всяко първородно мъжко от добитъка, който имаш, (посвещавай) Господу.

^13 (J)А всяко от ослите, което отваря (утроба), заменяй с агне; ако пък не го замениш, откупи го; и всяко първородно човеческо от синовете ти откупувай.

^14 (K)И кога отпосле те попита син ти и рече: що е това? ти му кажи: със силна ръка ни изведе Господ от Египет, от дома на робството;

^15 (L)защото, когато фараонът се противеше да ни пусне, Господ умъртви всички първородни в Египетската земя, от първородно човеческо до първородно от добитъка, – затова аз принасям в жертва Господу всичко мъжко, отварящо утроба, а всеки първороден от моите синове откупувам;

^16 (M)и това да бъде като знак на ръката ти и вместо превръзка над очите ти; защото със силна ръка ни изведе Господ от Египет.

^17 (N)А когато фараонът пусна народа, Бог го не поведе по пътя на Филистимската земя, понеже е близък; защото Бог рече: да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет.

^18 (O)И Бог поведе народа по околен път през пустинята към Червено море. И синовете Израилеви въоръжени излязоха от Египетската земя.

^19 (P)И взе Моисей със себе си костите на Иосифа, защото (Иосиф) с клетва бе заклел синовете Израилеви, казвайки: Бог ще ви споходи, и вие изнесете със себе си костите ми оттука.

^20 (Q)И потеглиха (синовете Израилеви) от Сокхот и се разположиха на стан в Етам, в края на пустинята.

^21 (R)А Господ вървеше пред тях дене в облачен стълб, като им показваше пътя, а ноще в огнен стълб, като им светеше, та да вървят и дене и ноще.

²² И облачният стълб се не отлъчваше дене, нито огненият стълб ноще от лицето на (целия) народ.

16 А каза и на учениците Си: един човек беше богат и имаше пристойник, за когото му бе донесено, че разпилява имота му;

² и като го повика, рече му: какво е това, що чувам за тебе? Дай сметка за пристойничеството си, защото не ще можеш вече да бъдеш пристойник.

³ Тогава пристойникът си рече: що да сторя? Господарят ми отнима от мене пристойничеството; да копая, не мога; да прося, срамувам се;

⁴ сетих се, що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от пристойничеството.

⁵ И като повика длъжниците на господаря си, всекиго поотделно, рече на първия: колко дължиш на господаря ми?

⁶ Той отговори: сто мери масло. И рече му: вземи си разписката, седни и бърже напиши: петдесет.

⁷ После рече другиму: а ти колко дължиш? Той отговори: сто крини пшеница. И му рече: вземи разписката си и напиши: осемдесет.

⁸ И господарят похвали неверния пристойник, задето постъпил досетливо; защото синовете на тоя век в своя род са по-досетливи от синовете на светлината.

^9 (A)И Аз ви казвам: придобийте си приятели с неправедно богатство, та, кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните живелища.

^10 (B)Верният в най-малкото е верен и в многото, а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото.

¹¹ И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското?

¹² И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?

^13 (C)Никой слуга не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.

^14 (D)Всичко това слушаха и фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се подсмиваха.

^15 (E)Той им рече: вие представяте себе си за праведни пред човеците, но Бог знае вашите сърца; защото, което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога.

^16 (F)Законът и пророците бяха до Иоана: оттогава се благовествува царството Божие, и всеки насиля да влезе в него.

^17 (G)Но по-лесно е небе и земя да премине, нежели една чертица от Закона да пропадне.

^18 (H)Всеки, който напуска жена си, и се жени за друга, прелюбодействува, и всеки, който се жени за напусната от мъж, прелюбодействува.

¹⁹ Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво.

²⁰ Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му

²¹ и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.

²² Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха;

²³ и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му

²⁴ и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.

^25 (I)Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш;

²⁶ па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.

²⁷ А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща,

²⁸ защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.

^29 (J)Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат.

³⁰ А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.

³¹ Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.

31 ^(A)Завет направих с очите си да не помислям за девица.

² Ала каква ми е участта от Бога свише? И какво наследие би ми пратил Вседържителят от небесата?

³ Не за нечестивия ли е погибелта, и не за злосторника ли е напастта?

^4 (B)Не видя ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми крачки?

⁵ Ако съм ходил в суета, и ако ногата ми е бързала към лукавство, –

⁶ нека ме претеглят с къпоните на правдата, и Бог ще узнае моята непорочност.

^7 (C)Ако стъпките ми са се отклонявали от пътя, и сърцето ми е следвало очите ми, и ако нещо нечисто се е залепило по ръцете ми,

^8 (D)нека аз сея, а друг да яде, и нека потомците ми бъдат изкоренени.

^9 (E)Ако сърцето ми се е прелъстявало от жена и ако съм дебнел при вратата на ближния си, –

^10 (F)нека жена ми мели на другиго, и нека други се подиграват с нея,

^11 (G)защото това е престъпление, това е беззаконие, което подлежи на съд;

^12 (H)това е огън, който пояжда до изтреба, който би изкоренил всичкия ми имот.

^13 (I)Ако немарех за правата на слугата и слугинята, когато са имали спор с мене,

¹⁴ какво щях да правя, ако Бог въстанеше? И ако Той ме погледнеше, какво можех Му отговори?

¹⁵ Нали Той, Който е създал мене в утробата, е създал и него и еднакво ни е образувал в утробата?

^16 (J)Отказвал ли съм просбата на нуждаещи се и изнурявал ли съм очите на вдовица?

^17 (K)Самичък ли съм изяждал залъка си, и не е ли ял от него и сирак?

^18 (L)Защото от детинство е расъл той с мене като с баща, и от утробата си майчина съм ръководил вдовица.

^19 (M)Ако видех някого да погинва без дреха и сиромаха без покрив, –

^20 (N)чреслата му не са ли ме благославяли, и той не е ли бивал стоплян с вълната от овците ми?

^21 (O)Ако съм дигал ръка върху сирак, когато виждах, че имам опора пред портите,

^22 (P)нека рамото ми се отдели от гърба, и нека ръката ми се откъсне от лакътя,

^23 (Q)защото наказанието от Бога е страшно за мене: пред Неговото величие аз не бих устоял.

^24 (R)Взимал ли съм златото за моя опора и казвал ли съм на съкровището: ти си моя надежда?

²⁵ Радвал ли съм се, че богатството ми беше голямо, и че ръката ми беше спечелила много?

^26 (S)Гледайки слънцето, как свети, и месечината, как величествено върви,

^27 (T)прелъстих ли се в дълбините на сърцето си, и целувах ли с уста ръката си?

^28 (U)Това щеше да бъде също тъй престъпление за съд, защото в такъв случай аз бих се отрекъл от Бога Всевишняго.

^29 (V)Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, кога го постигаше злочестина?

³⁰ Аз не позволявах на устата си да грешат с проклеване душата му.

³¹ Не казваха ли човеците от моята шатра: о, кой не се е насищал от неговите месни гозби?

^32 (W)Странник не нощуваше на улицата; вратата си отварях на пътника.

^33 (X)Да бях скривал грешките си като човек, потуляйки в гърдите си моите пороци,

³⁴ щях да се боя от голямото общество, и презрението на еднородците щеше да ме плаши, и аз щях да си мълча и не щях да излизам вън от вратата.

³⁵ О, да имаше кой да ме изслуша! Ето моето желание: Вседържителят да ми отговаря, и защитникът ми да състави записки;

³⁶ щях да ги нося на раменете си и щях да ги възлагам като венец;

³⁷ щях да му обадя числото на крачките си, щях да се сближа с него като с княз.

³⁸ Ако нивите ми викаха против мене, и браздите им се оплакваха от мене,

^39 (Y)ако съм ял плодовете им безплатно и съм измъчвал живота на земеделците,

⁴⁰ нека вместо жито расте бодил и вместо ечемик – къклица. Думите Иовови се свършиха.

1 Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия, и брат Тимотей, до църквата Божия в Коринт заедно с всички светии по цяла Ахаия:

^2 (A)благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа.

^3 (B)Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на милосърдието и Бог на всяка утеха,

^4 (C)Който ни утешава при всяка наша скръб, та и ние да можем да утешаваме намиращите се във всяка скръб с оная утеха, с която Бог утешава сами нас!

^5 (D)Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, тъй изобилва и нашата утеха чрез Христа.

⁶ Скърбим ли ние, скърбим за ваша утеха и спасение, което става, като претърпявате същите страдания, каквито и ние търпим;

⁷ и надеждата ни за вас е твърда. Утешаваме ли се, утешаваме се за ваша утеха и спасение, знаейки, че както участвувате в страданията ни, тъй ще бъдете участници и в утехата.

⁸ Защото не искаме, братя, да не знаете за нашата скръб, която ни постигна в Асия; понеже бяхме отегчени твърде много и вън от силите си, тъй че не се надявахме и живи да останем.

⁹ Но сами в себе си носехме смъртната присъда, за да се не надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите,

¹⁰ Който ни избави от такава страшна смърт, и още избавя, и Комуто се надяваме, че пак ще ни избави,

^11 (E)като ни съдействувате и вие с молитва, та за подареното нам, по ходатайство на много лица, мнозина да възблагодарят за нас.

^12 (F)Защото нашата похвала е тая: свидетелството на съвестта ни, че в простота и искреност пред Бога, не с плътско мъдруване, а с благодат Божия, живяхме на света, особено пък между вас.

¹³ Защото не друго пишем вам, а онова, което четете или разбирате, пък се надявам, че и докрай ще разберете,

¹⁴ както вече донейде сте и разумели, че ние сме ваша похвала, както и вие наша, в деня на Господа нашего Иисуса Христа.

^15 (G)И в тая увереност тъкмях да дойда при вас по-рано, та повторно да получите благодат,

¹⁶ и през вас да мина за Македония, а от Македония да дойда пак при вас, та вие да ме придружите до Иудея.

^17 (H)Като тъкмях това, нима лекомислено постъпих? Или това, що тъкмя, по плътски ли тъкмя, та моето „да“, „да“ да бъде и „не“, „не“?

¹⁸ Вярвайте Бога, нашето слово до вас не беше „да“ и „не“.

¹⁹ Защото Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви аз и Силуан и Тимотей, не беше „да“ и „не“, но в Него беше „да“,

^20 (I)понеже всички обещания Божии в Него са „да“, и в Него „амин“, за слава Божия чрез нас.

^21 (J)А Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог;

^22 (K)Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни.

²³ Аз призовавам Бога за свидетел на душата ми, че, щадейки вас, не съм дошъл досега в Коринт;

²⁴ не че имаме власт над вярата ви, но спомагаме за радостта ви, понеже във вярата вие сте твърди.