M’Cheyne Bible Reading Plan
11 (A)И рече Господ на Моисея: още една пораза ще пратя на фараона и на египтяни; след това той ще ви пусне оттука; и когато да (ви) пуща, с бързина ще ви изпъди оттука.
2 Внуши на народа (тайно), да поиска всеки от ближния си и всяка жена от ближната си сребърни и златни вещи (и дрехи).
3 (B)И даде Господ, че народът (Му) намери милост пред очите на египтяни, (и те му даваха;) па и Моисей беше велик в Египетската земя, пред очите на (фараона и) служителите фараонови и пред (целия) народ.
4 И рече Моисей: тъй говори Господ: около полунощ Аз ще мина посред Египет,
5 (C)и ще умре всеки първороден син в Египетската земя от първородния син на фараона, който седи на престола си, до първородния син на робинята, която е на мелницата, и всичко първородно от добитъка;
6 и ще бъде голям писък по цялата Египетска земя, какъвто не е бивал и какъвто няма вече да бъде;
7 а у Израилевите синове нийде куче език няма да помръдне нито против човек, нито против добитък, за да познаете, каква разлика прави Господ между египтяни и между израилтяни.
8 Тогава ще дойдат всички тези твои служители при мене, ще ми се поклонят и ще рекат: излез ти и целият (ти) народ, който предвождаш. След това аз ще си изляза. И излезе (Моисей) от фараона с гняв.
9 И рече Господ на Моисея: фараонът ви не послуша, за да се умножат (Моите личби и) Моите чудеса в Египетската земя.
10 (D)Мойсей и Аарон направиха всички тия (личби и) чудеса пред фараона, но Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не пусна Израилевите синове от земята си.
12 Господ каза на Моисея и Аарона в Египетската земя, думайки:
2 (E)тоя месец да ви бъде начало на месеците, пръв да ви бъде между месеците на годината.
3 (F)Кажете пред цялото общество (на синовете) на Израиля: в десетия ден на тоя месец нека всеки си вземе по едно агне според челядите, по агне на челяд;
4 ако пък челядта е толкоз малка, че не ще може да изяде агнето, нека той и най-близкият на дома му съсед го вземат според колкото души са на брой, като се смята съразмерно с онова, колко всеки може да изяде от агнето.
5 Агнето ви трябва да бъде без недостатък, мъжко, едногодишно; вземете го от овците или от козите;
6 (G)и да се пази то у вас до четиринайсетия ден на тоя месец; тогава да го заколи цялото събрание на израилското общество, привечер.
7 И да вземат от кръвта му, и помажат и двата спонеца на вратата и горния праг на вратата в къщите, дето ще го ядат.
8 (H)И през тая същата нощ да изядат месото му, изпечено на огън; да го изядат с безквасен хляб и с горчиви треви.
9 (I)Не яжте от него недопечено, или сварено във вода, но яжте го изпечено на огън, главата с нозете и дробинето.
10 (J)Не оставяйте от него до сутринта (и кост негова не трошете); а останалото от него изгорете на огън до сутринта.
11 (K)А яжте го тъй: препасани през кръста, с обуща на нозе и с тояга в ръка, яжте го набързо: това е Пасха Господня.
12 (L)Аз пък същата тая нощ ще мина по Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, от човек до добитък, и ще произведа съд над всички египетски богове. Аз съм Господ.
13 А оная кръв ще ви бъде белег на къщите, дето се намирате, и, като видя кръвта, ще ви отмина, и между вас не ще има изтребителна пораза, когато поразявам Египетската земя.
14 (M)И тоя ден да ви бъде за спомен, и празнувайте го като празник за Господа през (всички) ваши родове; празнувайте го като вечно узак онение.
15 (N)Седем дни яжте безк васен хляб; още от първия ден махнете кваса от къщите си, защото, който яде квасно от първия до седмия ден, тая душа ще бъде изтребена изсред Израиля.
16 В първия ден да имате свещено събрание, и в седмия ден свещено събрание: никаква работа да се не върши в тия дни, освен онова, което трябва всекиму за ядене; само това можете да вършите.
17 Да тачите празник Безквасници, защото в тоя ден Аз изведох вашите опълчения от Египетската земя, и да тачите тоя ден в родовете си като вечно узаконение.
18 (O)От четиринайсетия ден на първия месец вечерта яжте безквасен хляб до вечерта на двайсет и първия ден от същия месец.
19 Седем дни не бива да има квас в къщите ви, защото, който яде квасно, оная душа ще бъде изтребена из обществото (на синовете) на Израиля, бил той пришълец, или туземец.
20 (P)Нищо квасно да не ядете: във всичките си живелища яжте безквасен хляб.
21 Тогава свика Мойсей всички стареи (на синовете) Израилеви и им рече: изберете и си вземете агнета, според челядите си, и заколете пасхата.
14 Когато един съботен ден Той дойде в къщата на едного от фарисейските началници да яде хляб, ония, които бяха там, Го наблюдаваха;
2 и ето, застана пред Него един човек, болен от красник.
3 Иисус продума на законниците и фарисеите и рече: позволено ли е да се лекува в събота?
4 Те мълчаха. И като хвана болния, изцери го и отпрати.
5 След това им рече: кой от вас, ако осел или вол му падне в кладенец, няма веднага да го извади и в съботен ден?
6 И не можаха да Му отговорят на това.
7 А като забелязваше, как поканените избираха първите места, каза им притча:
8 (A)кога те покани някой на сватба, не сядай на предно място, да не би някой между поканените от него да бъде по-почетен от тебе,
9 и да не би тоя, който е поканил тебе и него, дойде и ти каже: отстъпи на тогова място; и тогава ще отидеш засрамен да заемеш последното място.
10 Но, кога бъдеш поканен, иди и седни на последното място, та тоя, който те е поканил, като дойде, да ти каже: друже, премести се по-горе; тогава ще ти бъде чест пред насядалите с тебе;
11 (B)защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.
12 (C)А и на тогова, който Го бе поканил, рече: кога даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би да те поканят и те някога, и да получиш отплата.
13 Но, кога даваш гощавка, кани бедни, маломощни, хроми, слепи,
14 и ще бъдеш блажен, задето те не могат да ти се отплатят, понеже ще ти бъде отплатено, кога възкръснат праведните.
15 Като чу това един от насядалите с Него на трапезата, рече Му: блажен е, който ще яде хляб в царството Божие!
16 (D)А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина;
17 и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово.
18 И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме.
19 Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме.
20 Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда.
21 (E)И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.
22 И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.
23 И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.
24 (F)Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина – избрани.
25 С Него вървеше множество народ, а Той се обърна и им рече:
26 (G)ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик;
27 (H)и който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
28 Защото кой от вас, кога иска да съгради кула, не ще седне първом да пресметне разноските, дали има, каквото е нужно за доизкарването ѝ,
29 та, кога тури основите и не може да я доизкара, да не би някак да почнат да му се смеят всички, които гледат,
30 и да казват: тоя човек почна да строи, и не можа да доизкара?
31 Или кой цар, отивайки на война срещу друг цар, не ще седне да се посъветва първом, дали може с десет хиляди да противостои на оногова, който иде срещу него с двайсет хиляди?
32 Инак, докато е онзи още далеч, той ще проводи при него пратеници да моли за мир.
33 Тъй, прочее, всеки от вас, който се не отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик.
34 (I)Солта е добро нещо: но, ако солта изгуби сила, с какво ще бъде подправена?
35 Нито за земя, нито за тор е годна; изхвърлят я навън. Който има уши да слуша, нека слуша!
29 И продължи Иов възвишената си реч и каза:
2 о, да бях, както в предишните месеци, както в ония дни, когато Бог ме пазеше,
3 (A)когато светилото Му светеше над главата ми, и под Неговата светлина ходех сред тъма;
4 както бях в дните на младините си, когато милостта Божия беше над шатрата ми,
5 когато Вседържителят още беше с мене, и децата ми около мене,
6 когато пътищата ми се обливаха с мляко, и скалата лееше за мене потоци дървено масло!
7 Когато излизах пред градските порти и слагах седалището си на стъгдата, –
8 младежите, като ме зърнеха, отдръпваха се, а старците ставаха и стояха;
9 князете се въздържаха да говорят и туряха пръсти на устата си;
10 гласът на първенците замлъкваше, и езикът им прилепваше о небцето им.
11 Ухо, което ме чуеше, облажаваше ме; око, което ме видеше, възхваляваше ме,
12 (B)защото аз спасявах викащия страдалец и безпомощния сирак.
13 Върху мене идеше благословението на погиващия, и на вдовишко сърце докарвах радост.
14 (C)Обличах се в правда, и моят съд ме пременяше като мантия и превез.
15 (D)Аз бях очи на слепия и нозе на хромия;
16 (E)за сиромаси бях баща и внимателно изучвах тъжба, която не знаех.
17 (F)На беззаконника трошех челюстите и из зъбите му изтръгвах откраднатото.
18 И казвах си: ще свърша в гнездото си, и дните ми ще бъдат много – като пясъка;
19 (G)коренът ми е открит за вода и росата нощува на ветвите ми;
20 (H)славата ми не старее, и лъкът ми е як в ръката ми.
21 Слушаха ме и чакаха, и бяха безмълвни при съвета ми.
22 След думите ми вече не разсъждаваха; речта ми капеше върху тях.
23 Очакваха ме като дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд.
24 Случваше се, усмихна им се, – те не вярват; и светлината на лицето ми не помрачаваха.
25 Назначавах им пътища, седях начело и живеех като цар между войници, като утешител на плачещи.
15 (A)Напомням ви, братя, Евангелието, което ви благовестих, което и приехте и в което стоите;
2 (B)чрез него се и спасявате, ако го държите, както съм ви благовестил, освен ако не сте напразно повярвали.
3 (C)Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията,
4 (D)че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията,
5 (E)и че се яви на Кифа и след това на единайсетте;
6 после се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето са живи доднес, а някои и починаха;
7 после се яви на Иакова, след това на всички апостоли,
8 (F)а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг.
9 (G)Защото аз съм най-малкият от апостолите и не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних църквата Божия.
10 (H)Но с благодатта на Бога съм това, което съм; и Неговата благодат в мене не беше напразно, а повече от всички тях се потрудих – ала не аз, а Божията благодат, която е с мене.
11 И тъй, било аз, било те, така проповядваме, и вие така повярвахте.
12 (I)И ако за Христа се проповядва, че е възкръснал от мъртви, то как някои помежду вас казват, че нямало възкресение на мъртви?
13 (J)А щом няма възкресение на мъртви, то и Христос не е възкръснал;
14 ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.
15 При това, ако наистина мъртви не възкръсват, ние излизаме лъжесвидетели Божии, понеже свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресявал;
16 защото, ако мъртви не възкръсват, и Христос не е възкръснал;
17 (K)ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете;
18 тогава и ония, които са умрели в Христа, са загинали.
19 И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци.
20 (L)Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък.
21 (M)Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека.
22 Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят;
23 (N)но всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови;
24 (O)а след това ще бъде краят, когато Той предаде царството Богу и Отцу, когато унищожи всяко началство, всяка власт и сила.
25 (P)Защото Той трябва да царува, докато тури всички врагове под нозете Си.
26 (Q)А най-последен враг, който ще бъде унищожен, е смъртта,
27 (R)защото „всичко покори под нозете Му“; а щом се казва, че „всичко е Нему покорено“, очевидно е, че освен Оногова, Който е подчинил Нему всичко.
28 (S)Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички.
29 Инак, какво ще сторят ония, които се кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите, ако изобщо мъртви не възкръсват? Защо ли се и кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите?
30 (T)Защо ли и ние се подлагаме всеки час на опасност?
31 (U)Всеки ден умирам: това ми е вашата похвала, която имам в Христа Иисуса, нашия Господ.
32 (V)Ако аз, тъй да кажа по човешки, се борих със зверове в Ефес, то каква полза за мене, щом мъртви не възкръсват? Да ядем и да пием, защото утре ще умрем!
33 Не се лъжете: лоши беседи развалят добрите нрави.
34 (W)Свестете се, както трябва, и не грешете; защото някои от вас нямат познание за Бога – за ваш срам го казвам.
35 Но ще каже някой: как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дойдат?
36 (X)Безумецо, това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре.
37 И когато сееш, не сееш тялото, което има да стане, а голо зърно, например: пшенично или друго някое;
38 но Бог му дава тяло, каквото си иска, и на всяко семе собственото му тяло.
39 Не всяка плът е все еднаква плът: друга е човешката плът, друга е скотската плът, друга – рибената, друга – птичата.
40 Има тела небесни и тела земни, ала друг е блясъкът на небесните и друг на земните;
41 един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясък.
42 (Y)Тъй е и възкресението на мъртвите: сее се в тление – възкръсва в нетление;
43 сее се в безчестие – възкръсва в слава; сее се в немощ – възкръсва в сила;
44 (Z)сее се тяло душевно – възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно.
45 (AA)Тъй е и писано: „първият човек Адам стана жива душа“, а последният Адам – животворен дух.
46 Но първом не иде духовното, а душевното, и после духовното.
47 (AB)Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето.
48 (AC)Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните;
49 (AD)и както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния.
50 (AE)И това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят царството Божие, нито тлението може да наследи нетление.
51 (AF)Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим
52 (AG)изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим;
53 защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното – да се облече в безсмъртие.
54 (AH)А щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртното тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: „смъртта биде погълната с победа“.
55 (AI)„Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“
56 (AJ)Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът.
57 (AK)Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего Иисуса Христа.
58 (AL)И тъй, братя мои възлюбени, бъдете твърди, непоколебими и напредвайте винаги в делото Господне, като знаете, че трудът ви не е напразен пред Господа.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.