M’Cheyne Bible Reading Plan
3 Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, Мадиамския свещеник. Веднъж откара стадото далеч в пустинята и дойде при Божията планина Хорив.
2 (A)И яви му се Ангел Господен в огнен пламък изсред една къпина. И видя той, че къпината гори в огън, но не изгаря.
3 Моисей рече: ще ида и ще погледам това велико явление, защо къпината не изгаря.
4 (B)Господ видя, че той отива да гледа, и извика към него Бог изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! Той отговори: ето ме (Господи)!
5 (C)И рече Бог: не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света.
6 (D)И рече (му): Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов. Моисей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.
7 (E)И рече Господ (на Моисея): видях страданието на Моя народ в Египет и чух вика му от разпоредниците му; Аз зная неволите му
8 и отивам да го избавя от ръцете на египтяни и да го изведа от тая земя (и да го въведа) в земя добра и пространна, дето тече мед и мляко, в земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, (гергесейци) евейци и иевусейци.
9 И ето, викът на синовете Израилеви стигна вече до Мене, и Аз виждам гнета, с който ги угнетяват египтяни.
10 (F)И тъй, върви: ще те пратя при фараона (египетския цар); и изведи от Египет Моя народ, синовете Израилеви.
11 Моисей продума Богу: кой съм аз, та да ида при фараона (египетския цар) и да изведа от Египет синовете Израилеви?
12 И рече (Бог): Аз ще бъда с тебе, и ето ти знак, че Аз съм те пратил: кога изведеш (Моя) народ от Египет, вие ще извършите служба Богу на тая планина.
13 И рече Моисей Богу: ето, аз ще отида при синовете Израилеви и ще им кажа: Бог на вашите отци ме изпрати при вас. А те ще ме попитат: как Му е името? Какво да им кажа?
14 (G)Бог отговори на Моисея: Аз съм вечно Съществуващият. И рече: тъй кажи на синовете Израилеви: вечно Съществуващият (Иехова) ме прати при вас.
15 (H)И рече още Бог Моисею: тъй кажи на синовете Израилеви: Господ, Бог на отците ви, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов ме прати при вас. Ето, Моето име е навеки, и споменът за Мене е от род в род.
16 Иди, събери стареите (на синовете) Израилеви и им кажи: Господ, Бог на отците ви, Бог Авраамов, (Бог) Исааков и (Бог) Иаковов, ми се яви и рече: споходих ви и видях, какво става с вас в Египет.
17 И още рече: ще ви изведа от египетската неволя в земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, (гергесейци) евейци и иевусейци, в земя, дето тече мед и мляко.
18 (I)И те ще послушат гласа ти, и ще отидеш ти и стареите Израилеви при (фараона) египетския цар, и ще му кажете: Господ, Бог на евреите, ни е повикал; прочее, пусни ни на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Господа, нашия Бог.
19 Но Аз зная, че (фараонът) египетският цар не ще ви позволи да отидете, ако го не принуди силна ръка.
20 (J)Тогава ще простра ръката Си и ще поразя Египет с всички Мои чудеса, които ще направя сред него; след това той ще ви пусне.
21 (K)И ще покажа милост към тоя народ пред очите на египтяни; и кога тръгнете, ще тръгнете не с празни ръце:
22 (L)всяка жена ще измоли от съседката си и от съжителката си сребърни и златни неща и дрехи, и вие ще премените с тях синовете и дъщерите си и ще оберете египтяни.
6 (A)В съботата, първа след втория ден на Пасха, случи Му се да минава през посевите, и учениците Му късаха класове и, като ги стриваха с ръце, ядяха.
2 А някои от фарисеите им рекоха: защо вършите това, което не бива да се върши в събота?
3 (B)Иисус им отговори и рече: нима не сте чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него?
4 (C)Как влезе в Божия дом, взе хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен самите свещеници, и яде, и даде на ония, които бяха с него?
5 И рече им: Син Човеческий е господар и на съботата.
6 (D)Случи Му се и в друга събота да влезе в синагогата и да поучава. Там имаше един човек, комуто дясната ръка бе изсъхнала.
7 А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали ще го излекува в събота, за да намерят обвинение против Него.
8 Но Той знаеше помислите им и рече на човека с изсъхналата ръка: стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 Тогава Иисус им рече: ще ви попитам: какво е позволено да прави човек в събота: добро ли, или зло? Да спаси ли една душа, или да погуби? Те мълчаха.
10 И като ги изгледа всички, рече на човека: протегни си ръката. Той така и направи; и ръката му стана здрава като другата.
11 А те от гняв излязоха вън от себе си и се сговориха помежду си, що биха сторили на Иисуса.
12 През ония дни Той възлезе на планината, за да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 (E)А когато настана ден, повика учениците Си и избра от тях дванайсет, които и нарече апостоли:
14 Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Иакова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15 Матея и Тома, Иакова Алфеев и Симона, наричан Зилот,
16 Иуда Иаковов и Иуда Искариот, който и стана предател.
17 (F)И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си;
18 бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха.
19 (G)И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички.
20 (H)И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие.
21 (I)Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 (J)Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески.
23 (K)Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.
24 Обаче, горко вам, богати, защото си получавате утехата.
25 (L)Горко вам, преситените сега, защото ще изгладнеете. Горко вам, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете.
26 (M)Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас. Защото тъй постъпваха техните бащи с лъжепророците.
27 (N)Но вам, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят,
28 благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят.
29 (O)На тогова, който те удари по страната, обърни и другата; а на оногова, който ти отнеме горната дреха, не пречи да ти вземе и ризата.
30 Всекиму, който ти проси, давай, и от оногова, който взима твое нещо, не изисквай назад.
31 (P)И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях.
32 И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото.
34 И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото.
35 (Q)Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите.
36 (R)И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.
37 (S)Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете;
38 (T)давайте, и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.
39 (U)Каза им и притча: нима може слепец слепеца да води? не ще ли паднат и двамата в яма?
40 (V)Няма ученик по-горен от учителя си; но всеки, след като се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
41 (W)А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в твоето око не усещаш?
42 (X)Или, как можеш каза на брата си: остави, брате, да извадя сламката от окото ти, когато сам не виждаш гредата в твоето око? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.
43 (Y)Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод.
44 (Z)Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не от тръни берат смокини, нито от къпина късат грозде.
45 (AA)Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо; защото от препълнено сърце говорят устата му.
46 (AB)И защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите, каквото казвам?
47 Всеки, който дохожда при Мене и слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа кому прилича.
48 (AC)Той прилича на човек, който гради къща и който изкопа дълбоко и тури основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на тая къща и не можа да я разклати, защото бе основана върху камък.
49 А тоя, който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който съгради къща на земята без основи; и когато реката напря на тая къща, тя веднага рухна, и срутването ѝ биде голямо.
20 (A)Отговори Софар Наамец и рече:
2 размишленията ми ме подбуждат да отговарям, и аз бързам да ги изкажа.
3 Срамен укор чух за мене, и духът на моя разум ще отговори за мене.
4 Нима не знаеш ти, че от памтивека, от когато човек е поставен на земята, –
5 (B)веселието на беззаконниците е кратковременно, и радостта на лицемереца е мигновена?
6 И до небеса да се издигне величието му, и до облаците да се допира главата му, –
7 (C)той завинаги пропада, както мръсотиите му; които са го видели, ще кажат: де е той?
8 (D)Като сън ще отлети, и не ще го намерят; и като нощно видение ще изчезне.
9 (E)Което око го е видяло, не ще го вече види, и мястото му няма вече да го забележи.
10 (F)Синовете му ще се подмилкват на сиромаси, и ръцете му ще върнат, каквото е ограбил.
11 Костите му са пълни с греховете на младините му, и с него ще легнат те в пръстта.
12 (G)Ако злото е сладко в устата му, и той го крие под езика си,
13 пази и го не хвърля, а го държи в устата си, –
14 то тая негова храна в утробата му ще се превърне на аспидова жлъчка вътре в него.
15 Ще изблюва имота, що е гълтал: Бог ще го изтръгне из корема му.
16 Змийна отрова смучи той; езикът на ехидна ще го умъртви.
17 Няма да види потоци и реки от мед и мляко.
18 (H)Спечеленото с труд ще върне, не ще погълне; според имота му ще стане и разплатата му, а той не ще се зарадва.
19 (I)Защото гнетеше, напъждаше сиромаси; заграбваше къщи, които не беше градил;
20 (J)не знаеше ситост в корема си, и в жаждата си нищо не щадеше.
21 Нищо се не отърваше от лакомията му, затова и щастието му не ще утрае.
22 При пълно изобилие, нему ще е тясно; всяка ръка на обидения ще се подигне върху него.
23 (K)Кога има с какво да напълни корема му, Той ще проводи върху него яростта на Своя гняв и ще изсипе като дъжд върху му болести в плътта му.
24 (L)Побегне ли от желязното оръжие, меден лък ще го прониже;
25 (M)ще вземе да вади стрелата, – и тя ще излезе из тялото, ще излезе с бляскавия си връх през жлъчката му; ужасите на смъртта ще връхлетят върху него!
26 (N)Всичко мрачно е скрито в него; ще го гори огън, от никого нераздухван; зло ще постигне и останалото в шатрата му.
27 Небето ще открие беззаконието му, и земята ще въстане против него.
28 Ще изчезне богатството на къщата му; всичко ще се разпилее в деня на гнева Му.
29 (O)Ето участта на беззаконния човек от Бога и наследието, определено нему от Вседържителя!
7 А за което ми бяхте писали – добре е за човека да се не допира до жена.
2 Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж.
3 (A)Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената – на мъжа.
4 Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената.
5 (B)Недейте се лишава един от други освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане.
6 Това обаче казвам като съвет, а не като заповед.
7 (C)Защото желая, всички човеци да са като мене; ала всеки си има своя дарба от Бога, един – тъй, други – инак.
8 А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене.
9 (D)Но, ако не се въздържат, нека се женят; защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват.
10 (E)А на женените заповядвам – не аз, а Господ – жена да се не разделя от мъж, –
11 ако пък се и раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си, – и мъж да не оставя жена си.
12 А на останалите аз говоря, а не Господ: ако някой брат има жена неповярвала, и тя е съгласна да живее с него, да я не оставя;
13 и ако някоя жена има мъж неповярвал, и той е съгласен да живее с нея, да го не оставя.
14 Защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж; инак, децата ви биха били нечисти, а сега те са свети.
15 (F)Ако някой неповярвал иска да се разведе, нека се разведе; в такива случаи брат или сестра не са заробени; за мир ни е повикал Бог.
16 Защото, отде знаеш, жено, не ще ли спасиш ти мъжа? Или, отде знаеш, о мъжо, не ще ли спасиш ти жената?
17 (G)Само нека всякой да постъпва тъй, както му е определил Бог, както го е призвал Господ. Тъй поръчвам по всички църкви.
18 (H)Обрязан ли е призван някой, да не крие; необрязан ли е призван някой, да се не обрязва.
19 (I)Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, а пазенето Божиите заповеди е всичко.
20 (J)Всякой да си остава в званието, в което е призван.
21 Роб ли си призван, да те не е грижа; но, дори и ако можеш да станеш свободен, още повече се възползувай от робството.
22 (K)Защото призваният в Господа роб бива Господен свободник; тъй също и призваният свободник бива роб Христов.
23 (L)Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеци.
24 Всякой в каквото звание е призван, братя, в него и да остава пред Бога.
25 (M)За девствениците нямам заповед от Господа, но ви давам съвет, като помилуван от Господа да Му бъда верен.
26 Поради настоящата нужда за добро намирам това: добре е за човека да си бъде тъй.
27 Свързан ли си с жена, не търси развод; развързан ли си от жена, не търси жена.
28 Па, ако се и ожениш, няма да съгрешиш; и девица, ако се омъжи, няма да съгреши. Но такива ще имат грижи за плътта, а пък аз ви щадя.
29 (N)Това ви казвам, братя, защото времето нататък е късо, та ония, които имат жени, да бъдат като че нямат;
30 и които плачат – като че не плачат; и които се радват – като че се не радват; и които купуват – като че не притежават;
31 (O)и които се ползуват от тоя свят – като да се не ползуват; защото е преходен образът на тоя свят.
32 Пък аз искам вие да бъдете без грижи. Нежененият се грижи за Господни работи – как да угоди Господу;
33 а жененият се грижи за световни работи – как да угоди на жената.
34 Има разлика между жена и девица; неомъжената се грижи за Господни работи – как да угоди Господу, за да стане света телом и духом. А омъжената се грижи за световни работи – как да угоди на мъжа си.
35 Говоря ви това за ваша полза; не за да ви метна примка, а за благоприлично и постоянно служене Господу безпрепятствено.
36 Ако някой мисли, че е неприлично девицата му да остане тъй в напреднала възраст, той нека прави каквото иска: няма да сгреши; нека такива се омъжват.
37 Но който е непреклонно твърд в сърцето си, без да е в нужда и е властен над волята си, па реши в сърцето си да пази своята девица, той добре прави.
38 Така щото и оня, който омъжва девицата си, добре прави, но оня, който я не омъжва, по-добре прави.
39 (P)Жената е свързана чрез закона, докле е жив мъж ѝ; ако пък умре мъж ѝ, тя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в име Господне.
40 Но тя е по-блажена, ако си остане тъй, според моето мнение; а мисля, че и аз имам Дух Божий.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.