M’Cheyne Bible Reading Plan
50 (A)Иосиф падна върху лицето на баща си, плака над него и го целува.
2 И заповяда Иосиф на своите слуги-лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля.
3 И стори той четирийсет дена, защото толкова дни са нужни за балсамиране, и оплакваха го египтяни седемдесет дена.
4 И когато изминаха дните на плач за него, Иосиф рече на фараоновите придворни, думайки: ако съм спечелил благоволение пред вашите очи, кажете на фараона тъй:
5 (B)баща ми ме закле, като рече: ето, умирам; в моя гроб, що съм си изкопал в Ханаанската земя, там ме погреби. И сега бих искал да ида да погреба баща си и да се върна. (Иосифовите думи предадоха на фараона.)
6 А фараонът отговори: иди погреби баща си, както те е заклел.
7 Тогава Иосиф отиде да погребе баща си. И с него отидоха всички слуги на фараона, старейшините на дома му и всички старейшини на Египетската земя,
8 и цялата челяд на Иосифа, и братята му, и бащината му челяд. Само децата си и дребния и едрия си добитък оставиха в земя Гесем.
9 С него също тръгнаха колесници и конници, тъй че дружината беше твърде голяма.
10 (C)И дойдоха до Горен-хаатад, при Иордан, и плакаха там с голям и твърде силен плач; и оплаква Иосиф баща си седем дена.
11 Хананейци, жители на оная земя, като видяха тоя плач в Горен-хаатад, казаха: голям е тоя плач у египтяните! Затова нарекоха това (място) с име: Египетски плач при Иордан.
12 И сториха синовете на Иакова с него тъй, както им бе заповядал:
13 (D)отнесоха го синовете му в Ханаанската земя и го погребаха в нивата Махпела, при Мамре, в пещерата, която бе купил Авраам с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрона.
14 След като погреба баща си, Иосиф се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха ходили да погребат баща му.
15 Като видяха братята Иосифови, че баща им умря, казаха си: ами ако Иосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за всичко зло, що сме му сторили?
16 И пратиха те да кажат на Иосифа: баща ти пред смъртта си завеща и каза:
17 (E)тъй кажете на Иосифа: прости на братята си вината и греха им, понеже ти сториха зло. А сега прости вината на рабите на бащиния ти Бог. Иосиф плака, когато му говореха това.
18 Дойдоха и самите му братя, паднаха пред лицето му и казаха: ето, твои роби сме.
19 Отговори Иосиф: не бойте се, понеже аз се страхувам от Бога.
20 (F)Ето, вие кроихте зло против мене; но Бог обърна това на добро, за да стане това, що е сега: да се запази животът на голямо число люде;
21 затова, не бойте се: аз ще храня вас и децата ви. И ги успокои, като говори тям по сърце.
22 (G)И живя Иосиф в Египет, той и бащината му челяд; а Иосиф живя всичко сто и десет години.
23 (H)И видя Иосиф деца от Ефрема до трета рода, също и синовете на Махира, син Манасиев, се родиха Иосифу на коленете.
24 (I)Тогава Иосиф каза на братята си: аз умирам; но Бог ще ви споходи и ще ви изведе от тая земя в земята, за която се кле на Авраама, Исаака и Иакова.
25 (J)Па закле Иосиф Израилевите синове, думайки: Бог ще ви споходи, а вие изнесете костите ми оттука.
26 Иосиф умря на сто и десет години. Балсамираха го и положиха в ковчег в Египет.
3 А в петнайсетата година от царуването на Тиверия кесаря, когато Понтий Пилат управляваше Иудея, Ирод беше четвъртовластник над Галилея, Филип, брат му, – четвъртовластник над Итурея и Трахонитската област, а Лисаний – четвъртовластник над Авилиния,
2 при първосвещениците Анна и Каиафа, биде слово Божие към Иоана, син Захариев, в пустинята.
3 (A)И той обиколи цялата страна около Иордан и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове,
4 (B)както е писано в книгата с речите на пророк Исаия, който казва: „гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му;
5 всеки дол ще се изпълни, и всяка планина и рътлина ще се снишат, кривините ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки;
6 (C)и всяка плът ще види спасението Божие“.
7 (D)Иоан говореше на човеците, които отиваха при него да ги кръсти: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв?
8 (E)Прочее, сторете плодове, достойни за покаяние, и не начевайте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне Аврааму чеда.
9 (F)И секирата лежи вече при корена на дърветата: всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън.
10 И питаше го народът и казваше: какво тогава да правим?
11 (G)Той отговори и им рече: който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото.
12 (H)Дойдоха и митари да се кръстят, и му рекоха: учителю, какво да правим?
13 А той им отговори: не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено.
14 Питаха го тъй също и войници и казваха: а ние какво да правим? И рече им: никого не притеснявайте, не клеветете, и задоволявайте се с вашите заплати.
15 Когато пък народът очакваше, и всички мислеха в сърцата си за Иоана, дали не е той Христос, –
16 (I)Иоан на всички отговори и рече: аз ви кръщавам с вода, но иде по-силният от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата: Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън.
17 (J)Лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти гумното Си, и ще събере житото в житницата Си, а плявата ще изгори с неугасим огън.
18 Така и много друго благовестеше той народу, като го утешаваше.
19 (K)А Ирод четвъртовластник, изобличаван от него зарад братовата си жена Иродиада и зарад всичко, що бе лошо направил Ирод,
20 прибави към всичко друго и това, че затвори Иоана в тъмница.
21 (L)А когато се кръсти целият народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето,
22 и Дух Светий слезе върху Него в телесен вид, като гълъб, и чу се глас от небето, който казваше: Ти си Моят Син възлюбен; в Тебе е Моето благоволение!
23 (M)Иисус, когато начеваше служението Си, беше на около трийсет години, и беше, както мислеха, син Иосифов, Илиев,
24 Мататов, Левиин, Малхиев, Ианаев, Иосифов,
25 Мататиев, Амосов, Наумов, Еслимов, Нагеев,
26 Маатов, Мататиев, Семеиев, Иосифов, Иудин,
27 Иоананов, Рисаев, Зоровавелев, Салатиилев, Нириев,
28 Мелхиев, Адиев, Косамов, Елмодамов, Иров,
29 Иосиев, Елиезеров, Иоримов, Мататов, Левиин,
30 Симеонов, Иудин, Иосифов, Ионанов, Елиакимов,
31 Мелеаев, Маинанов, Мататаев, Наганов, Давидов,
32 Иесеев, Овидов, Воозов, Салмонов, Наасонов,
33 Аминадавов, Арамов, Есромов, Фаресов, Иудин,
34 (N)Иаковов, Исааков, Авраамов, Тарин, Нахоров,
35 (O)Серухов, Рагавов, Фалеков, Еверов, Салин,
36 (P)Каинанов, Арфаксадов, Симов, Ноев, Ламехов,
37 (Q)Матусалов, Енохов, Иаредов, Малелеилов, Каинанов,
38 (R)Еносов, Ситов, Адамов, Божий.
16 Отговори Иов и рече:
2 (A)слушал съм много такива неща; окаяни утешители сте вие всички!
3 Ще имат ли край празните думи? И какво те е подбудило да отговаряш тъй?
4 И аз можех да говоря също като вас, ако вашата душа беше на мястото на моята душа; опълчвал се бих с думи против вас и кимвал бих с глава против вас;
5 подкрепял бих ви с езика си и с движение на устните си бих утешавал.
6 Говоря ли, скръбта ми се не уталожва; млъкна ли, какво ми отминава?
7 (B)Но сега Той ме изнури. Ти разсипа цялото ми домочадие.
8 Ти ме покри с бръчки, за свидетелство против мене; моята изнуреност въстава против мене, в лице ме укорява.
9 Гневът Му терзае и враждува против мене, скърца ми със зъби; врагът ми впива очи върху мене.
10 Отворили са уста против мене; хулейки ме удрят по бузите; всички се сговорили против мене.
11 Бог ме предаде на беззаконника и ме хвърли в ръцете на нечестивци.
12 (C)Бях си спокоен, но Той ме потресе; хвана ме за шията, наби ме и ме тури за цел на Себе Си.
13 Обиколиха ме стрелците Му; Той разсича моите вътрешности, без да щади, проля на земята жлъчката ми,
14 пробива в мене дупка до дупка, тича върху ми като ратоборец.
15 Вретище съших на кожата си и в прах сложих главата си.
16 (D)Лицето ми от плач почервеня, и върху клепките ми е смъртна сянка,
17 (E)макар че в ръце ми няма крадено, и че молитвата ми е чиста.
18 Земьо! Не скривай кръвта ми, та за моя вик място да няма.
19 И сега, ето, на небесата е моят Свидетел, и Застъпникът ми е във висините!
20 Присмехулни са моите приятели! Към Бога сълзи окото ми.
21 О, да можеше човек да се бори с Бога, както синът човешки със своя ближен!
22 (F)Защото краят на годините ми иде и аз заминавам на път невъзвратен.
17 Дишането ми отслабна; дните ми гаснат, гробища отпреде ми.
2 Да не беше техният присмех, то и всред техните препирни окото ми щеше да бъде спокойно.
3 Застъпи се, обзаложи се Сам за мене пред Себе Си! Инак, кой ще се обзаложи за мене?
4 (G)Защото Ти затвори сърцето им да не могат да разбират, и затова не ще им дадеш да възтържествуват.
5 (H)Който обрича приятелите си на плячка, на неговите деца очите изтичат.
6 (I)Той ме направи притча за народа и гаврило за него.
7 (J)Окото ми от тъга потъмня, и всичките ми членове са като сянка.
8 Праведните ще се почудят на това, и невинният ще възнегодува против лицемереца.
9 Но праведникът ще се държи яко о своя път, и чистият в ръцете все повече и повече ще се укрепява.
10 Пристъпвайте вие всички и приближете си; не ще намеря мъдър между вас.
11 Дните ми преминаха: мислите ми притежание на сърцето ми – са разбити.
12 А те искат да превърнат нощта на ден, светлината да приближат до лицето на тъмата.
13 Ако вземех и да чакам, преизподнята е мой дом; в тъмата ще постеля постелката си;
14 (K)на гроба ще река: ти си ми баща, на червея – ти си ми майка и сестра.
15 А после това, де е надеждата ми? И кой ще види онова, що очаквам?
16 Тя ще слезе в преизподнята и ще почива с мене в праха.
4 (A)И тъй, нека всякой човек ни счита за служители Христови и разпоредници на тайните Божии;
2 (B)а това, що нататък се иска от разпоредниците, то е – всеки от тях да се окаже верен.
3 Малко ми струва да бъда съден от вас, или от човешки съд; но и аз сам себе си не съдя.
4 (C)Защото в нищо виновен не се съзнавам, ала с това се не оправдавам: съдия ми е Господ.
5 (D)Прочее, за нищо не съдете преди време, докле не дойде Господ, Който и ще изнесе на виделина тайните на мрака и ще извади наяве намеренията на сърцето; и тогава похвалата ще бъде всекиму от Бога.
6 (E)Това, братя, приспособих към себе си и Аполоса зарад вас, за да се научите от нас да не мъдрувате повече от онова, що е писано, и да се не гордеете един пред други за някого си.
7 (F)Защото, кой те отличава от другите? Какво имаш, което да не си получил? А щом си получил, защо се хвалиш, като да не си получил?
8 Преситени сте вече, обогатихте се вече и се възцарихте без нас; о, да бяхте се възцарили, та и ние да царуваме с вас!
9 (G)Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света на Ангели и човеци.
10 Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни.
11 Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме,
12 (H)и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени – благославяме; гонени – търпим;
13 хулени – молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега.
14 Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда.
15 (I)Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието.
16 Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.
17 За това пратих при вас Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чедо у Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, както уча навред във всяка църква.
18 Някои си се възгордели, като че няма да дойда при вас;
19 (J)но аз ще дойда скоро при вас, ако ще Господ, и ще позная не думите, а силата на ония, които са се възгордели;
20 (K)защото царството Божие е не в думи, а в сила.
21 (L)Какво искате? С палица ли да дойда при вас или с любов и кротък дух?
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.