M’Cheyne Bible Reading Plan
35 (A)Бог рече на Иакова: стани, та иди във Ветил и живей там; и съгради там жертвеник Богу, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.
2 (B)И рече Иаков на домашните си и на всички, които бяха с него: изхвърлете чуждите богове, които се намират у вас, очистете се и променете дрехите си;
3 да станем и отидем във Ветил; там ще съградя жертвеник на Бога, Който ме чу в деня на моята неволя, и беше с мене (и ме пази) в пътя, по който ходих.
4 (C)И дадоха на Иакова всички чужди богове, които бяха в ръцете им, и обеците, що бяха на ушите им; и закопа ги Иаков под дъба, който беше близо до Сихем. (И ги остави неизвестни дори до днешен ден.)
5 (D)Па тръгнаха (от Сихем). Страх Божий нападна околните градове, и те не гониха Иакововите синове.
6 (E)И дойде Иаков в Луз, който е в Ханаанската земя, сиреч във Ветил, сам той и всички човеци, които бяха с него,
7 (F)и съгради там жертвеник, и нарече това място: Ел-Ветил; защото там му се бе явил Бог, когато той бягаше от лицето на брата си (Исава).
8 (G)И умря Девора, Ревекината кърмачка, и я погребаха по-долу от Ветил, под дъба, който Иаков и нарече плачи-дъб.
9 И яви се Бог на Иакова (в Луз) след връщането му от Месопотамия, и го благослови;
10 (H)и му рече Бог: твоето име е Иаков; отсега обаче няма да се наричаш Иаков, а ще бъде името ти Израил. И нарече името му: Израил.
11 (I)Каза му още Бог: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и се множи; народ и много народи ще се народят от тебе, и царе от чреслата ти ще произлязат;
12 (J)земята, която дадох на Авраама и Исаака, ще дам на тебе, и на потомството ти след тебе ще дам тая земя.
13 (K)И възнесе се Бог от него, от мястото, дето му говори.
14 (L)И въздигна Иаков паметник на мястото, дето му говори (Бог), каменен паметник, и извърши върху него възлияние, изля върху него елей;
15 (M)и нарече Иаков името на мястото, дето му говори Бог, Ветил.
16 И тръгнаха от Ветил. (И разпъна той шатрата си зад кула Гадер.) И когато оставаше още малко път до Ефрата, Рахил роди и при раждането много се мъчи.
17 (N)А когато се тя мъчеше при раждането, бабата ѝ рече: не бой се, защото и това ти е син.
18 И когато береше душа, понеже умираше, нарече името му: Бенони. Но баща му го нарече: Вениамин.
19 (O)И умря Рахил, и я погребаха на пътя за Ефрата, сиреч Витлеем.
20 (P)Иаков въздигна над гроба ѝ паметник. Това е надгробният паметник Рахилин и до днес.
21 (Q)И тръгна (оттам) Израил и разпъна шатрата си зад кула Гадер.
22 (R)Когато живееше Израил в оная страна, Рувим отиде и спа с Вала, наложницата на баща си (Иакова). Израил чу (и прие това с огорчение). А Иаков имаше дванайсет сина.
23 (S)Синове от Лия: първенецът на Иакова Рувим, след него Симеон, Левий, Иуда, Исахар и Завулон.
24 (T)Синове от Рахил: Иосиф и Вениамин.
25 (U)Синове от Вала, Рахилина слугиня: Дан и Нефталим.
26 (V)Синове от Зелфа, Лиина слугиня: Гад и Асир. Тия са синовете на Иакова, които му се родиха в Месопотамия.
27 (W)И дойде Иаков при баща си Исаака (защото той беше още жив) в Мамре, в Кириат Арба, сиреч Хеврон (в Ханаанската земя), дето бяха странствували Авраам и Исаак.
28 А дните на Исааковия (живот) бяха сто и осемдесет години.
29 (X)И издъхна Исаак и умря, и се прибра при своя народ, бидейки стар и сит на живот. И го погребаха синовете му Исав и Иаков.
36 (Y)Ето родословието на Исава, който е Едом.
2 (Z)Исав си взе жени от ханаанските дъщери: Ада, дъщеря на Елона хетееца, и Оливема, дъщеря на Ана, сина на евееца Цивеона,
3 (AA)и Васемата, дъщеря на Измаила, сестра Наваиотова,
4 (AB)Ада роди на Исава Елифаза, Васемата роди Рагуила.
5 Оливема роди Иеуса, Иеглома и Корея. Тия са синовете на Исава, които му се родиха в Ханаанската земя.
6 (AC)И взе Исав жените си, синовете си, дъщерите си, всички човеци от дома си, (всичките си) стада, всичкия си добитък и всичкия си имот, що бе придобил в Ханаанската земя, па отиде (Исав) в друга земя, далеч от брата си Иакова;
7 (AD)защото имотът им беше толкова голям, че не можеха да живеят заедно, и земята, по която странствуваха, ги не побираше, поради многото им стада.
8 (AE)И засели се Исав на планина Сеир, Исав, който е Едом.
9 Ето родословието на Исава, бащата на идумейци, на планина Сеир.
10 (AF)Ето имената на Исавовите синове: Елифаз, син от Ада, Исавова жена, и Рагуил, син от Васемата, Исавова жена.
11 Елифаз имаше синове: Теман, Омар, Цефо, Гатам и Кеназ.
12 А Тамна беше наложница на Елифаза., Исавов син, и роди на Елифаза Амалика. Това са синове от Ада, Исавова жена.
13 И ето Рагуиловите синове: Нахат и Зерах, Шама и Миза. Тия са синове от Васемата, Исавова жена.
14 А тия бяха синовете от Оливема, дъщеря на Цивеоновия син Ана, Исавова жена: тя роди на Исава Иеуса, Иеглома и Корея.
15 Ето главатарите от Исавовите синове. Синовете на Елифаза, Исавов първенец: главатар Теман, главатар Омар, главатар Цефо, главатар Кеназ,
16 главатар Корей, главатар Гатам, главатар Амалик. Тия са Елифазовите главатари в земята на Едома; тия са синове от Ада.
17 Тия са пък синове на Рагуила, Исавов син: главатар Нахат, главатар Зерах, главатар Шама, главатар Миза. Тия са Рагуиловите главатари в земята на Едома; тия са синове от Васемата, Исавова жена.
18 Тия са синове от Оливема, Исавова жена: главатар Иеус, главатар Иеглом, главатар Корей. Тия са главатари от Оливема, дъщеря на Ана, а жена Исавова.
19 Това са синовете на Исава, и това са главатарите им; а той е Едом.
20 (AG)Тия са синове на хорееца Сеира, които живееха в оная земя: Лотан, Шовал, Цивеон, Ана,
21 Дишон, Ецер и Дишан. Тия са главатари на хорейци, синове Сеирови, в земята на Едома.
22 Синове Лотанови бяха: Хори и Хеман; а сестра Лотанова – Тамна.
23 (AH)Тия са синове Шовалови: Алван, Манахат, Евал, Шефо и Онам.
24 Тия са синове на Цивеона: Аия и Ана. Този е оня Ана, който намери топли води в пустинята, когато пасеше ослите на баща си Цивеона.
25 Тия са деца на Ана: Дишон и Оливема, дъщеря на Ана.
26 Тия са синове на Дишона: Хемдан, Ешбан, Итран и Херан.
27 Тия са синове на Ецера: Билган, Зааван, (Укам) и Акан.
28 Тия са синове на Дишана: Уц и Аран.
29 Тия са главатари у хорейците: главатар Лотан, главатар Шовал, главатар Цивеон, главатар Ана,
30 главатар Дишон, главатар Ецер, главатар Дишан. Ето главатарите хорейски, според главатарствата им в земя Сеир.
31 Ето царете, които царуваха в земята на Едома, преди да зацаруват царе у Израилевите синове:
32 в Едом царува Бела, Веоров син, а името на града му беше Динхава.
33 (AI)И умря Бела, и след него се възцари Иовав, син на Зераха, от Восора.
34 Умря Иовав, а след него се възцари Хушам, от земята на теманитци.
35 И умря Хушам, а след него се възцари Хадад, син Бедадов, който порази мадиянитци на Моавитското поле, името на града му беше Авит.
36 И умря Хадад, а след него се възцари Самла, от Масрека.
37 (AJ)И умря Самла, а след него се възцари Саул, от Реховота, що е при реката,
38 (AK)Умря и Саул, а след него се възцари Баал-Ханан, син Ахборов.
39 Умря и Баал-Ханан, син Ахборов, а след него се възцари Хадар (син Варадов); името на града му беше Пау; жена му се казваше Мехетавеел, дъщеря на Матреда, син Мезахавов.
40 (AL)Тия са имената на Исавовите главатари, според племената им, според местата им, според имената им (според народите им): главатар Тимна, главатар Алва, главатар Иетет,
41 главатар Оливема, главатар Ела, главатар Пинон,
42 главатар Кеназ, главатар Теман, главатар Мивцар,
43 главатар Магдиил, главатар Ирам. Това са идумейските главатари, според селищата им, в земята на тяхното владение. Това е Исав, баща на идумейци.
6 (A)Оттам Той излезе и дойде в отечеството Си; а учениците Му Го следваха.
2 (B)Като настана събота, Той захвана да поучава в синагогата; и мнозина, които слушаха, с учудване говореха: откъде у Него това? Каква е тая мъдрост, която Му е дадена, че се вършат такива чудеса чрез ръцете Му?
3 (C)Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона? И не са ли тук между нас сестрите Му? И падаха в съблазън поради Него.
4 (D)А Иисус им казваше: пророк не бива без почит, освен в отечеството си, между сродници и у дома си.
5 И не можеше да извърши там никакво чудо; само малцина болни изцери, като възложи ръце върху им.
6 (E)И се чудеше на неверието им. И ходеше по околните села и поучаваше.
7 (F)Като повика дванайсетте, начена да ги разпраща по двама, и им даде власт над нечистите духове.
8 И им заповяда, нищо да не взимат за по път, освен една тояга: ни торба, ни хляб, ни пари в пояса,
9 но да се обуват в прости обуща и да не обличат две дрехи.
10 И рече им: ако някъде влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам.
11 (G)И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха от нозете си, за свидетелство срещу тях. Истина ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на оня град.
12 Те тръгнаха и проповядваха покаяние;
13 (H)изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с елей, и ги изцеряваха.
14 (I)Цар Ирод чу за Иисуса (понеже името Му стана известно) и казваше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите, та затова стават чудеса чрез него.
15 Други казваха: това е Илия; а други: пророк е, или като един от пророците.
16 А Ирод, като чу, каза: това е Иоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал от мъртвите.
17 (J)Защото сам Ирод бе проводил да хванат Иоана и го свърза в тъмницата, зарад Иродиада, жена на брата му Филипа, понеже се бе оженил за нея.
18 (K)Защото Иоан говореше на Ирода: не ти е позволено да водиш братовата си жена.
19 А Иродиада го мразеше и искаше да го убие; ала не можеше.
20 (L)Защото Ирод се страхуваше от Иоана, като знаеше, че той е мъж праведен и свет, и го пазеше; много работи вършеше от послушание към него, и с приятност го слушаше.
21 И като дойде сгоден ден, когато Ирод, по случай рождения си ден, даваше гощавка на своите велможи, воеводи и на стареите галилейски,
22 дъщерята Иродиадина влезе, игра и у годи на Ирода и на сътрапезниците му. Царят каза на девойката: искай от мене, каквото щеш и ще ти дам.
23 И закле ѝ се: каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, – дори и половината си царство.
24 А тя излезе и попита майка си: какво да искам? Тя отговори: главата на Иоана Кръстителя.
25 И тозчас влезе бързешком при царя, поиска и рече: искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Иоана Кръстителя.
26 Царят се натъжи, но заради клетвата и сътрапезниците си не иска да ѝ откаже.
27 И веднага, като изпрати оръженосец, царят заповяда да донесат главата му.
28 А той отиде, отсече му главата в тъмницата и я донесе на блюдо, та я даде на девойката, а девойката я даде на майка си.
29 Учениците му, като чуха, дойдоха и дигнаха тялото му, та го погребаха.
30 (M)И събраха се апостолите при Иисуса, та Му разказаха всичко, и какво са извършили, и на що са поучавали.
31 Той им каза: дойдете сами в уединено място и си починете малко. Защото мнозина дохождаха и отхождаха, тъй че и да ядат нямаше кога.
32 (N)И отидоха с кораб в уединено място насаме.
33 Народът видя, как те заминаваха, и познаха Го мнозина; и пешком се стекоха там от всички градове, изпревариха ги, и се събраха при Него.
34 (O)Иисус, като излезе, видя множество народ и се смили над тях, защото бяха като овци, които нямат пастир; и захвана да ги поучава много.
35 И понеже времето бе вече много напреднало, учениците Му се приближават до Него и казват: тук мястото е пусто, и вече е късно;
36 разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и си купят хляб, понеже няма какво да ядат.
37 Той им отговори и рече: дайте им вие да ядат. А те Му казват: нима да идем да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат?
38 (P)А Той ги попита: колко хляба имате? идете и вижте. Като узнаха, казаха: пет хляба и две риби.
39 Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини.
40 И насядаха на лехи, на лехи по сто и по петдесет.
41 Той взе петте хляба и двете риби и, като погледна към небето, благослови и разчупи хлябовете, и даде на учениците Си, за да им ги наслагат; също и двете риби раздели на всички.
42 И ядоха всички, и се наситиха.
43 И дигнаха къшеи хляб и остатъциот рибите дванайсет пълни коша.
44 А ония, които ядоха хлябовете, бяха до пет хиляди мъже.
45 И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да минат пред Него насреща към Витсаида, докле Той разпусне народа.
46 (Q)И като се отдели от тях, отиде на планината, за да се помоли.
47 (R)Привечер корабът беше сред морето, а Той самичък на сушата.
48 И ги видя да се измъчват при плаването, понеже им беше противен вятърът; а около четвърта стража през нощта приближи се до тях, като ходеше по морето, и искаше да ги отмине.
49 Като Го видяха да ходи по морето, те помислиха, че това е привидение, и извикаха;
50 защото всички Го видяха и се смутиха. Той веднага заговори с тях и им рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!
51 И влезе при тях в кораба; и вятърът утихна. И те извънредно се слисаха и чудеха в себе си.
52 (S)Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, понеже сърцето им се беше вкаменило.
53 (T)И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска, и пристанаха на брега.
54 Когато излязоха от кораба, жителите веднага, като Го познаха,
55 (U)бързо обиколиха цялата оная околност и захванаха на носилки да донасят болните там, дето чуваха, че се намира Той.
56 И където и да влизаше Той, в села ли, в градове, или в колиби, навсякъде поставяха болните по тържищата и Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и колкото души се допираха до Него, изцеряваха се.
2 (A)Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и Сатаната да застане пред Господа.
2 И рече Господ на Сатаната: отде дойде? Отговори Сатаната Господу и рече: ходих по земята и я обходих.
3 (B)И рече Господ на Сатаната: обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото, и досега твърд в своята непорочност; а ти Ме подбуждаше против него да го погубя без вина.
4 Отговори Сатаната Господу и рече: кожа за кожа, а за живота си човек ще даде всичко, що има;
5 (C)но я простри ръка и се допри до костите му и плътта му, – ще ли Те благослови?
6 И рече Господ на Сатаната: ето, той е в твоя ръка; само душата му запази.
7 (D)Отиде си Сатаната от лицето Господне и порази Иова с люта проказа – от ходилата на нозете му до самото му теме.
8 И взе си Иов едно чирепче да се чеше с него, и седеше на гноището (вън от града).
9 (E)И рече му неговата жена: ти все си още твърд в непорочността си. Похули Бога и умри![a]
10 (F)Но той ѝ рече: говориш като безумна. Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не понасяме? – Във всичко това Иов не съгреши с устата си.
11 (G)Чуха трима приятели на Иова за всички тия злочестини, които го бяха постигнали, и тръгнаха всеки от своето място: Елифаз Теманец, Вилдад Савхеец и Софар Наамец; събраха се, за да идат да скърбят с него заедно и да го утешават.
12 И когато дигнаха очи отдалеч, те го не познаха; викнаха с глас, та заплакаха; раздра всякой горната си дреха, и хвърляха пръст над главите си към небето.
13 И седяха с него на земята седем дена и седем нощи; и никой му дума не проговори, понеже виждаха, че страданието му е твърде голямо.
6 Какво, прочее, ще кажем? Ще останем ли в греха, за да се умножи благодатта? Съвсем не.
2 (A)Ние, които сме умрели за греха, как ще живеем още в него?
3 (B)Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме?
4 (C)И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот.
5 (D)Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението,
6 (E)като знаем това, че ветхият наш човек е разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха;
7 (F)защото, който е умрял, той се е освободил от грях.
8 (G)Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с Него,
9 (H)знаейки, че Христос, веднъж възкръснал от мъртвите, вече не умира: смъртта няма вече власт над Него.
10 (I)Колкото до това, че Той умря, умря веднъж за греха; а колкото до това, че живее, живее за Бога.
11 (J)Тъй и вие считайте себе си мъртви за греха, обаче живи за Бога в Христа Иисуса, нашия Господ.
12 И тъй, грехът да не царува в смъртното ви тяло, за да му се не покорявате в телесните похоти;
13 (K)и не предоставяйте членовете си на греха за оръдия на неправдата, а предоставете себе си Богу като оживели от мъртвите, и членовете си – Богу, за оръдия на правдата.
14 (L)Грехът не бива да господарува над вас, защото вие не сте под закона, а под благодатта.
15 (M)Е, какво? да грешим ли, понеже не сме под закона, а под благодатта? Съвсем не.
16 (N)Не знаете ли, че комуто предавате себе си като роби за послушание, роби сте на оногова, комуто се покорявате: или роби на греха, за смърт, или – на послушанието, за оправдание?
17 Но благодарение на Бога, вие, бидейки роби на греха, станахте от сърце послушни на оня вид учение, на който се предадохте.
18 (O)А като се освободихте от греха, станахте роби на правдата.
19 Говоря по човешки, поради плътската ваша немощ. Както предоставяхте членовете си да бъдат роби на нечистотата и беззаконието за беззаконни дела, тъй и сега предоставете членовете си да бъдат роби на правдата за свети дела.
20 Защото, докато бяхте роби на греха, бяхте свободни от правдата.
21 (P)А какъв плод имахте тогава? Такива дела, от които сега се срамувате, защото техният край е смърт.
22 Но сега, когато се освободихте от греха и станахте роби Богу, вашият плод е светост, а краят – живот вечен.
23 (Q)Защото платката, що дава грехът, е смърт, а дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.