M’Cheyne Bible Reading Plan
17 (A)Осия, син на Ила, се възцари в Самария над Израиля в дванайсетата година на иудейския цар Ахаз, царува девет години
2 и вършеше каквото беше неугодно пред очите на Господа, ала не тъй, както израилските царе, които бяха преди него.
3 (B)Против него излезе асирийският цар Салманасар, и Осия му стана подвластен и му даваше данък.
4 (C)Асирийският цар забеляза в Осия измяна, защото тоя бе пращал пратеници при египетския цар Сигор и не даваше данъка на асирийския цар всяка година; тогава асирийският цар го взе под стража и го затвори в тъмница.
5 (D)И подигна се асирийският цар против цялата страна, приближи до Самария и я държа в обсада три години.
6 (E)В деветата година на Осия асирийският цар превзе Самария, пресели израилтяните в Асирия и ги засели в Халах и в Хавор, при река Гозан, и в мидийските градове.
7 А това стана, защото Израилевите синове почнаха да грешат пред Господа, своя Бог, Който ги изведе из Египетската земя, изпод ръката на египетския цар-фараон, и взеха да почитат други богове,
8 (F)и почнаха да постъпват според обичаите на народите, които Господ бе прогонил отпред лицето на Израилевите синове, и според об ичаите на израилските царе, както те постъпваха;
9 (G)и почнаха Израилевите синове да вършат работи, неугодни на Господа, своя Бог, издигнаха си оброчища по всичките си градове, като захванеш от стражарска кула до укрепен град,
10 (H)и поставиха си статуи и образи на Астарта върху всяка висока могила и под всяко сенчесто дърво,
11 па наченаха да извършват там кадения по всички оброчища, както народите, които бе прогонил от тях Господ, и правеха лоши работи, които прогневяваха Господа,
12 (I)и служеха на идолите, за които им бе говорил Господ: не вършете това.
13 (J)Тогава Господ чрез всичките Си пророци, чрез всеки ясновидец предпазваше Израиля и Иуда, думайки: върнете се от лошите си пътища и пазете заповедите Ми, наредбите Ми, според всичкото учение, което съм заповядал на отците ви, и което съм ви предал чрез Моите раби, пророците.
14 (K)Но те не слушаха и останаха твърдоглави, каквито бяха твърдоглави бащите им, които не вярваха в Господа, своя Бог;
15 (L)те презираха наредбите Му и завета Му, който Той бе сключил с отците им, и откровенията Му, с каквито ги бе предпазвал, и тръгнаха подир суетата – станаха суетни – и подир околните народи, за които Господ им бе заповядал да не постъпват като тях;
16 (M)те оставиха всички заповеди на Господа, своя Бог, направиха си излети образи на два телеца, направиха си и дъбрава, покланяха се на цялото небесно войнство, служеха на Ваала,
17 (N)прекарваха през огън синовете си и дъщерите си, гадаеха и правеха магии, и предадоха се да вършат, каквото беше неугодно пред очите на Господа, и да Го разгневяват.
18 (O)Затова Господ силно се разгневи на израилтяните и ги отхвърли от лицето Си. Не остана никой, освен едно Иудино коляно.
19 Но и Иуда не пазеше заповедите на Господа, своя Бог, и постъпваше според обичаите на израилтяните, както тия постъпваха.
20 И Господ се отвърна от всички потомци на Израиля, унизи ги и ги предаваше в ръцете на грабители и най-сетне ги отхвърли от лицето Си.
21 (P)Израилтяните се бяха отцепили от Давидовия дом и бяха възцарили Наватовия син Иеровоам. Иеровоам отклони израилтяните от Господа и ги вкара в голям грях.
22 (Q)И синовете Израилеви ходеха по всички грехове на Иеровоама, каквито той правеше, и не отстъпваха от тях,
23 (R)докле Господ не отхвърли Израиля от лицето Си, както бе говорил чрез всичките Си раби, пророците. И Израил биде преселен от земята си в Асирия, дето е и доднес.
24 (S)Асирийският цар преведе люде от Вавилон, и от Хута, и от Ава, и от Емат, и от Сепарваим и ги засели в самарийските градове, вместо Израилевите синове. И те владееха Самария и почнаха да живеят в градовете ѝ.
25 (T)И понеже в началото на своето живеене там те не почитаха Господа, то Господ им напращаше лъвове, които ги погубваха.
26 Обадиха на асирийския цар и казаха: народите, които си преселил и заселил в самарийските градове, не знаят закона на Бога на тая страна, и затова Той им напраща лъвове, и ето, те ги погубват, защото не знаят закона на Бога на оная страна.
27 И асирийският цар заповяда и каза: пратете там едного от свещениците, които изселихте оттам; нека иде и живее там, и той ще ги просвети в закона на Бога на оная страна.
28 (U)И дойде един от свещениците, които бяха изселени от Самария, и живееше във Ветил, и ги учеше, как да почитат Господа.
29 (V)При това всеки народ си направи и свои богове и ги тури в капища по оброчищата, каквито самаряните си бяха направили, – всеки народ в градовете си, дето живееше:
30 вавилонци направиха Сукот-Бенот, кутийци направиха Нергал, ематци направиха Ашима,
31 (W)авийци направиха Нивхаз и Тартак, а сепарваимци изгориха в огън синовете си в чест на Адрамелеха и Анамелеха, богове сепарваимски.
32 Между това почитаха и Господа и туриха из средата си свещеници по оброчищата, и те им служеха по оброчищните капища.
33 (X)Те почитаха Господа и на боговете си служеха по обичая на народите, изсред които ги изселиха.
34 (Y)Те постъпват и доднес по прежните си обичаи: не се боят от Господа и не постъпват по наредбите, по обредите, по закона и по заповедите, що Господ даде на синовете на Иакова, комуто даде име Израил.
35 (Z)Господ сключи с тях завет и им заповяда, думайки: не почитайте други богове и не им се покланяйте, недейте им служи и недейте им принася жертви,
36 (AA)а Господа, Който ви изведе из Египетската земя с велика сила и простряна мишца, Него почитайте, Нему се покланяйте и Нему принасяйте жертви;
37 (AB)уставите и наредбите, закона и заповедите, които Той ви написа, залягайте да ги изпълнявате през всички дни, и не почитайте други богове;
38 не забравяйте завета, който съм сключил с вас, и не почитайте други богове;
39 почитайте само Господа, вашия Бог, и Той ще ви избави от ръцете на всичките ви врагове.
40 Но те не послушаха, а постъпваха според прежните си обичаи.
41 (AC)Тия народи почитаха Господа, но и на своите истукани служеха. Па и децата им и внуците им доднес постъпват тъй, както постъпваха бащите им.
3 (A)Напомняй им да се подчиняват и покоряват на началства и власти, да бъдат готови за всяко добро дело,
2 (B)никого да не хулят, да бъдат не свадливи, а тихи, и да показват всяка кротост към всички човеци.
3 (C)Защото и ние някога бяхме неразумни, непокорни, заблуждавани, бяхме роби на похоти и на разни сладострастия, живеехме в злоба и завист, бяхме отвратителни, мразехме се един други.
4 (D)А когато се яви благостта и човеколюбието на нашия Спасител, Бога,
5 (E)Той ни спаси не поради делата на праведност, що ние извършихме, а по Своята милост, чрез банята на възраждането и обновата от Духа Светаго,
6 (F)Когото изобилно изля върху нас чрез Иисуса Христа, нашия Спасител,
7 та, оправдани с Неговата благодат, да станем по надежда наследници на вечния живот.
8 (G)Верни са тия думи; и аз желая да потвърдяваш това, та, които са повярвали в Бога, да залягат да бъдат прилежни към добри дела: това е добро и полезно за човеците.
9 (H)А от глупави разисквания и родословия, препирни и разпри върху закона отбягвай, защото са безполезни и празни.
10 Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж,
11 знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си.
12 Кога изпратя при тебе Артема или Тихика, побързай да дойдеш при мене в Никопол, защото реших там да презимувам.
13 (I)Зина законника и Аполоса погрижи се да изпроводиш тъй, че от нищо да нямат нужда.
14 (J)Нека и нашите се приучват да залягат към добри дела за необходимите потреби, та да не бъдат безплодни.
15 Поздравяват те всички, които са с мене. Поздрави ония, които ни обичат по вяра. Благодатта да бъде с всички вас. Амин.
10 (A)Израил е клонеста лоза, умножава плода си; колкото повече той има плод, толкова повече умножава жертвениците; колкото по-добра е земята му, толкова повече те украсяват кумирите.
2 Раздели се сърцето им, затова и ще бъдат наказани: Той ще разруши техните жертвеници, ще разбие кумирите им.
3 Сега те казват: „нямаме цар, понеже се не побояхме от Господа! а царят, – какво ще ни стори той?“
4 (B)Говорят празни думи, кълнат се лъжливо, сключват съюзи; затова ще се яви съд над тях, както отровна трева по браздите на нива.
5 (C)За телеца на Бет-Авен ще затреперят жителите на Самария; ще се разплаче за него народът му, и жреците му, които се радваха за него, ще плачат за славата му, защото тя ще побегне от него.
6 (D)И сам той ще бъде занесен в Асирия – в дар на цар Иарева; посрамен ще бъде Ефрем, и ще се посрами Израил от своя заговор.
7 (E)Ще изчезне в Самария царят ѝ – като пяна върху водна повърхност.
8 (F)И ще бъдат изтребени оброчищата на Авен – грехът на Израиля; с тръни и бодили ще обраснат жертвениците им и ще кажат на планините: „покрийте ни“, и на хълмовете: „паднете върху ни!“
9 (G)Повече, отколкото в дните на Гива, си грешил, Израилю; там те устояха; войната в Гаваон против синовете на нечестието ги не постигна.
10 По Мое желание ще ги накажа; ще се съберат против тях народите, и те ще бъдат свързани за двойното им престъпление.
11 (H)Ефрем е обучена телица, навикнала да вършее, и Аз Сам ще туря хомота на тлъстата му шия; Ефрема ще яздат, Иуда ще оре, Иаков ще брани.
12 (I)Сейте си в правда – и ще пожънете милост; разоравайте си целина, защото време е да потърсите Господа, та Той, кога дойде, да ви одъжди с правда.
13 (J)Отгледвахте нечестие – жънете беззаконие, ядете плода на лъжата, защото ти се надяваше на своя път, на многото си ратници.
14 (K)И ще се появи смут в твоя народ, и всички твои твърдини ще бъдат разрушени, както Салман разруши Бет-Арбел в деня на битката: майка биде убита с децата.
15 Ето какво ще ви стори Ветил заради крайното ви нечестие.
Песен на възлизане.
129 (A)От дън душа викам към Тебе, Господи.
2 (B)Господи, чуй гласа ми. Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми.
3 (C)Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи?
4 (D)Но в Тебе е прошката, нека благоговеят пред Тебе.
5 Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам.
6 (E)Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото.
7 Нека се уповава Израил на Господа, защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението,
8 (F)и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония.
Песен на възлизане. Давидова.
130 (G)Господи, сърцето ми не се е гордяло, очите ми не са се високо дигали, и аз не съм се занимавал с велики и непостижими за мен работи.
2 (H)Не смирявах ли и не успокоявах ли душата си като дете, отбито от майчини гърди? Душата ми беше в мене като дете от гърди отбито.
3 Нека се уповава Израил на Господа отсега и довека.
Песен на възлизане.
131 (I)Спомни си, Господи, Давида и всичката му тъга:
2 как той се е клел Господу, давал оброк на Силния Иаковов:
3 (J)„няма да вляза под шатрата на дома си, няма да легна на леглото си;
4 (K)няма да дам сън на очите си и дрямка на веждите си,
5 (L)докле не намеря място за Господа, жилище за Силния Иаковов.“
6 (M)Ето, ние слушахме за него в Ефрат, намерихме го в Иаримските полета.
7 (N)Да идем в Неговото жилище, да се поклоним пред подножието на нозете Му.
8 (O)Застани, Господи, на мястото на Твоя покой, – Ти и ковчегът на Твоето могъщество.
9 Твоите свещеници ще се облекат в правда, и Твоите светии ще се зарадват.
10 (P)Заради Твоя раб Давида не отвръщай лице от помазаника Си.
11 (Q)Кле се Господ Давиду в истината, и няма да се отрече от нея: от плода на твоята утроба ще поставя на престола ти.
12 Ако твоите синове спазват Моя завет и Моите откровения, на които ще ги науча, то синовете им ще седят вечно на твоя престол.
13 (R)Защото Господ избра Сион, силно пожела Си (го) за жилище.
14 (S)„Това е Мое покоище навеки: тука ще се поселя, защото го силно пожелах.
15 (T)Ще благословя и преблагословя храната му, сиромасите му с хляб ще наситя;
16 свещениците му ще облека в спасение, и светиите му с радост ще се зарадват.
17 (U)Там ще въздигна рог Давиду, ще поставя светило на Моя помазаник.
18 (V)Враговете му ще облека в срам, а на него ще сияе венецът му.“
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.