M’Cheyne Bible Reading Plan
Обрязването на Аврам и дома му
17 (A)Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви и му каза: Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мен и бъди непорочен.
2 (B)И ще сключа завета Си между Мен и теб и ще умножа потомството ти.
3 (C)Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говореше:
4 (D)Ето, Моят завет е с теб; и ти ще станеш баща на множество народи.
5 (E)Няма да се наричаш вече Аврам[a], а името ти ще бъде Авраам[b]; защото те направих баща на множество народи.
6 (F)Ще те направя плодовит и ще произведа народи от теб; и царе ще произлязат от теб.
7 (G)И ще утвърдя завета Си между Мен и теб и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на теб и на потомството ти след тебе.
8 (H)На теб и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришълец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог.
9 Бог каза още на Авраам: Пази завета Ми, ти и потомците ти след тебе, през всичките си поколения.
10 (I)Ето Моя завет, който трябва да пазите между Мен и вас и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва.
11 (J)Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мен и вас.
12 (K)Всяко мъжко дете между вас във всичките ви поколения, като стане на осем дни, трябва да се обрязва – както роденото в дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство, купено с пари от някой чужденец.
13 Непременно трябва да се обрязва и роденият в дома ти, и купеният с парите ти; и Моят завет в плътта ви ще бъде вечен завет.
14 (L)А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, този човек ще бъде погубен измежду своя народ, защото е нарушил завета Ми.
15 После Бог каза на Авраам: Не наричай вече жена си Сарая[c], а Сара[d] да бъде името ѝ.
16 (M)Аз ще я благословя, още и син ще ти дам от нея. Да! Ще я благословя и тя ще стане майка на народи; царе на племена ще произлязат от нея.
17 (N)Тогава Авраам падна по очи, засмя се и си помисли: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли?
18 Авраам каза на Бога: Исмаил да бъде благословен от Тебе.
19 (O)Но Бог отговори: Не, а жена ти Сара ще ти роди син и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета Си за вечен завет, който ще бъде и за потомството му след него.
20 (P)И за Исмаил те послушах. Ето, благослових го и ще го наплодя и преумножа; дванадесет племеначалници ще се родят от него и ще го направя велик народ.
21 (Q)Но завета Си ще утвърдя с Исаак, когото Сара ще ти роди догодина по това време.
22 А като престана да говори с Авраам, Бог се издигна от него.
23 В същия ден Авраам повика сина си Исмаил, всички родени в дома му и всички роби, купени с парите му, всеки от мъжки пол между хората на Авраамовия дом, и обряза краекожието на плътта им, според както Бог му каза.
24 Авраам беше на деветдесет и девет години, когато се обряза краекожието на плътта му;
25 а синът му Исмаил беше на тринадесет години, когато се обряза краекожието на плътта му.
26 В един и същи ден се обрязаха Авраам и синът му Исмаил.
27 (R)И всички мъже от дома му – както родените в дома, така и купените от чужденци с пари, се обрязаха заедно с него.
Исус упреква фарисеите
16 (A)Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при Исус и за да Го изпитат, поискаха Му да им покаже знамение от небето.
2 А Той им отговори: Когато се свечери, казвате: Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее;
3 а сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото небето се червенее намръщено. Вие знаете да разтълкувате изгледа[a] на небето, а знаменията на времената не можете!
4 (B)Зъл и прелюбодеен род иска знамение, но друго знамение няма да му се даде освен знамението на (пророк) Йона. И ги остави и си отиде.
5 (C)А учениците, като минаха на отвъдната страна, забравиха да вземат хляб.
6 (D)И Исус им каза: Внимавайте и се пазете от кваса на фарисеите и садукеите.
7 И те разискваха помежду си, като казваха: Това е, защото не сме взели хляб.
8 А Исус, като разбра това, каза: Маловерци, защо разисквате помежду си, понеже нямате хляб?
9 (E)Още ли не разбирате, нито помните петте хляба на петте хиляди души и колко коша събрахте;
10 (F)нито седемте хляба на четирите хиляди души и колко кошници събрахте?
11 Как не разбирате, че не заради хляба ви казах да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите?
12 Тогава те разбраха, че не им заръча да се пазят от хлебен квас, а от учението на фарисеите и садукеите.
Петър изповядва вярата в Исус Христос
13 (G)А Исус, като дойде в околностите на Цезарея Филипова, попита учениците Си: Според както казват хората, Кой е Човешкият Син?
14 (H)А те отвърнаха: Едни казват, че е Йоан Кръстител; други пък – Илия; а други – Йеремия или един от пророците.
15 Попита ги: А вие какво казвате: Кой съм Аз?
16 (I)Симон Петър отговори: Ти си Христос[b], Син на живия Бог.
17 (J)Исус му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Моят Отец, Който е на небесата.
18 (K)Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър[c] и на тази скала ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да я надвият.
19 (L)Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.
20 (M)Тогава заръча на учениците на никого да не казват, че Той е Христос.
Христос предсказва Своята смърт и възкресение
21 (N)Оттогава Исус започна да открива на учениците Си, че трябва да отиде в Йерусалим, много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен.
22 Тогава Петър Го дръпна настрана и започна да Го мъмри, като казваше: Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Теб.
23 (O)А Той се обърна и каза на Петър: Махни се от Мене, Сатана; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.
24 (P)Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и нека Ме последва.
25 (Q)Защото, който иска да спаси живота[d] си, ще го загуби; а който загуби живота[e] си заради Мене, ще го спечели.
26 (R)Понеже каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби, или какво ще даде човек в замяна на живота си?
27 (S)Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Своя Отец със Своите ангели; и тогава ще въздаде на всеки според делата му.
28 (T)Истина ви казвам: Има някои от стоящите тук, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Човешкия Син, идващ в царството Си.
Заговор срещу Неемия
6 (A)А Санавалат, Товия, арабинът Гисам и останалите от неприятелите ни, като чуха, че съм бил изградил стената и че не останало вече пролом в нея, ако и да не бях поставил врати на портите до онова време,
2 (B)Санавалат и Гисам пратиха до мене да кажат: Ела, нека се срещнем в едно от селата на Оновото поле. Но те възнамеряваха да ми сторят зло.
3 Аз им пратих хора да кажат: Голяма работа върша и не мога да сляза; защо да се спира работата, като я оставя и сляза при вас?
4 И пращаха до мене четири пъти по същия начин; но аз им отговарях все така.
5 Тогава за пети път Санавалат прати слугата си до мене по същия начин с отворено писмо в ръката му,
6 (C)в което беше писано: Носи се слух между народите, пък и Гисам казва, че ти и юдеите мислите да се надигнете, поради която причина ти и градиш стената; и според тези думи ти искаш да им станеш цар.
7 Назначил си още и пророци да разгласяват за тебе в Йерусалим, като казват: Цар има в Юдея. И сега ще бъде известено на царя според тези думи. И така, ела сега и нека се съветваме заедно.
8 Тогава пратих до него хора да кажат: Няма такова нещо, каквото ти казваш; а ти си измисляш от себе си.
9 Защото те всички искаха да ни плашат, като казваха: Ръцете им ще отслабнат от работата и няма да я свършат. А сега, о Боже, подкрепи Ти ръцете ми.
10 Тогава аз отидох в къщата на Семая, син на Делайя, Метавеиловия син, който беше затворен; и той ми каза: Нека се срещнем в Божия дом, сред храма, и нека затворим вратите на храма; защото тези идват да те убият, да! Тази нощ ще дойдат да те убият.
11 Но аз отговорих: Човек като мене бива ли да бяга? И кой човек като мене би влязъл в храма, за да избави живота си? Не искам да вляза.
12 (D)И познах, че, ето, Бог не беше го пратил; но той от себе си произнесе това пророчество против мен и Товия и Санавалат го бяха подкупили.
13 С тази цел беше подкупен – да се уплаша, за да направя така и да съгреша, и те да имат причина да злословят, за да ме укорят.
14 (E)Спомнѝ си, Боже мой, за Товия и Санавалат според тези техни дела, още и за пророчицата Ноадия и за другите пророци, които искаха да ме плащат.
Завършване на стената
15 Така стената бе завършена на двадесет и петия ден от месец Елул за петдесет и два дни.
16 (F)И когато чуха това всичките ни неприятели, тогава всички езичници около нас се уплашиха и много се снишиха пред своите очи, защото познаха, че това дело стана от нашия Бог.
17 При това в онези дни Юдовите благородни пращаха често писма до Товия и писма от Товия идваха до тях.
18 Защото в Юдея имаше мнозина, които се бяха заклели да му бъдат верни, понеже беше зет на Сехания, Араховия син, и синът му Йоанан беше взел за жена дъщерята на Месулам, Варахиевия син.
19 Също така приказваха пред мене за неговите благодеяния, а моите думи донасяха на него. И Товия пращаше писма, за да ме уплаши.
Павел взима Тимотей за спътник
16 (A)После пристигна и в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а баща му беше грък.
2 (B)Този ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония.
3 (C)Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.
4 (D)И като ходиха по градовете, предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Йерусалим, за да ги пазят.
5 (E)Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено.
Павел отива в Европа
6 И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им бе забранено от Святия Дух да проповядват словото в Азия;
7 и като дойдоха до Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовият Дух не им позволи.
8 (F)И така, като отминаха Мизия, слязоха в Троада.
9 (G)А през нощта на Павел се яви видение: един македонец стоеше и му се молеше: Ела в Македония и ни помогни.
10 (H)И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.
Проповедта във Филипи
11 И така, като отплавахме от Троада, отправихме се право към Самотраки, а на следващия ден – към Неапол,
12 (I)и оттам към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град престояхме няколко дни.
13 А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени.
14 (J)И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето да внимава в това, което Павел говореше.
15 (K)И като се кръсти тя и домът, ни помоли: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и останете. И ни принуди.
Апостолите Павел и Сила в затвора
16 (L)И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една слугиня, която имаше предсказвателен дух и чрез врачуването си носеше голяма печалба на господарите си.
17 Тя вървеше след Павел и нас и викаше: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.
18 (M)Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея. И излезе в същия час.
19 (N)А когато господарите видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците.
20 (O)И като ги изведоха при градските съдии, казаха: Тези човеци са юдеи и смущават града ни
21 като проповядват обичаи, които на нас, като римляни, не е позволено да приемаме или да пазим.
22 (P)Тогава тълпата вкупом се надигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.
23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на началника на тъмницата да ги пази здраво;
24 а той, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и стегна добре краката им в клада.
25 Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,
26 (Q)внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха.
27 И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, като мислеше, че затворниците са избягали.
28 Но Павел извика със силен глас и каза: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тук.
29 Тогава началникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила;
30 (R)и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася?
31 (S)А те казаха: Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш – ти и домът ти.
32 И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му.
33 И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му.
34 (T)И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.
35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да кажат: Пусни онези човеци.
36 И началникът съобщи думите на Павел, като каза: Градските съдии са пратили да ви пуснем; затова сега излезте и си идете с мир.
37 (U)Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Така не става; но те нека дойдат и ни изведат.
38 И палачите съобщиха тези думи на градските съдии; а те, като чуха, че са римляни[a], се уплашиха;
39 (V)и дойдоха и ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха, поканиха ги да си отидат от града.
40 (W)А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидия и като се видяха с братята, увещаха ги и си заминаха.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.