M’Cheyne Bible Reading Plan
Самсон и Далила
16 След това Самсон отиде в Газа. Там видя една блудница и влезе при нея.
2 (A)И съобщиха на жителите на Газа: Самсон дойде тук. И те обикаляха и цяла нощ го причакваха при градската порта; и се спотайваха цяла нощ с надежда, преди да съмне, да го убият.
3 А Самсон спа до среднощ; и след като стана в полунощ, хвана вратите на градската порта с двата стълба и ги изкърти заедно с лоста, вдигна ги на рамената си и ги занесе на върха на хълма, който е срещу Хеврон.
4 След това залюби една жена в долината Сорик на име Далила.
5 (B)Филистимските началници отидоха при нея и ѝ казаха: Придумай го и разбери в какво се състои огромната му сила и как можем да му надвием, и да го вържем, за да го усмирим. А ние ще ти дадем по хиляда и сто сребърника всеки.
6 И така, Далила каза на Самсон: Кажи ми в какво се състои голямата ти сила и с какво трябва да те вържат, за да те победят.
7 Самсон ѝ отговори: Ако ме вържат със седем пресни тетиви, още неизсъхнали, тогава ще стана безсилен и ще бъда като всеки друг човек.
8 Тогава филистимските началници ѝ донесоха седем пресни тетиви, още неизсъхнали; и тя го върза с тях.
9 (В това време имаше в спалнята ѝ имаше скрити хора.) И тя каза на Самсон: Филистимците те нападат, Самсоне! А той скъса тетивите, както се къса връв от кълчища, когато се допре[a] до огън. И не можаха да узнаят колко беше силата му.
10 След това Далила каза на Самсон: Ти се подигра с мен и ме излъга. Сега ми кажи с какво трябва да те вържат.
11 А той отговори: Ако ме вържат здраво с нови, неупотребявани въжета, тогава ще стана безсилен и ще бъда като всеки друг човек.
12 И така, Далила намери нови въжета, върза го с тях и му каза: Филистимците те нападат, Самсоне! (И имаше скрити хора, причакващи в спалнята ѝ). А Самсон ги скъса от ръцете си като нишка.
13 Тогава Далила каза на Самсон: Непрекъснато ми се подиграваш и ме лъжеш. Кажи ми с какво трябва да те вържат. А той отговори: Трябва да втъчеш седемте плитки на главата ми в тъканта, която тъчеш.
14 И тя ги втъка и заклини стана; тогава му каза: Филистимците те нападат, Самсоне! А той се събуди от съня си и изтръгна клина на стана заедно с тъканта.
15 (C)Тогава Далила му каза: Как можеш да казваш: Обичам те, като сърцето ти не е с мен? Ето, три пъти ти ме излъга и не ми разкри в какво се състои огромната ти сила.
16 И понеже му досаждаше всеки ден с думите си и толкова настояваше пред него, на края душата му се отегчи до смърт.
17 (D)Тогава той ѝ откри цялото си сърце: Бръснач не е минавал през главата ми, защото аз съм назорей на Бога още от утробата на майка си. Ако се обръсна, тогава силата ми ще се оттегли от мен и ще отслабна, ще стана като всеки друг човек.
Пленяването на Самсон
18 Щом Далила видя, че Самсон ѝ разкри всичко, прати да повикат филистимските началници и им каза: Елате още веднъж, защото той ми разкри цялото си сърце. Тогава филистимските началници дойдоха при нея и ѝ донесоха парите.
19 (E)И тя приспа Самсон на коленете си, повика човек да обръсне седемте плитки на главата му; и след това започна да го оскърбява. И силата му се оттегли от него.
20 (F)Тогава тя каза: Филистимците те нападат, Самсоне! И той се събуди от съня си и си каза: Ще изляза, както друг път, и ще се отърва. Той обаче не знаеше, че Господ се беше оттеглил от него.
21 Така филистимците го хванаха, избодоха очите му и като го отведоха в Газа, го оковаха с медни вериги. И той мелеше в тъмницата.
22 Но космите на главата му започнаха пак да растат след бръсненето.
Отмъщението и смъртта на Самсон
23 Филистимските началници се събраха, за да принесат голяма жертва на бога си Дагон и да се повеселят, защото си казаха: Нашият бог предаде в ръцете ни неприятеля ни Самсон.
24 (G)Когато народът видя Самсон, всички хвалеха бога си: Нашият бог предаде в ръцете ни неприятеля ни, опустошителя на земята ни, който е убил мнозина от нас.
25 (H)И когато се развеселиха сърцата им, предложиха: Повикайте Самсон, нека се подиграем[b] с него. И така, доведоха Самсон от тъмницата и той стана за присмех пред тях. След това го поставиха между колоните на къщата.
26 Тогава Самсон каза на момченцето, което го водеше: Заведи ме да напипам колоните, на които се крепи къщата, за да се подпра на тях.
27 (I)А къщата беше пълна с мъже и жени. Там бяха всички филистимски началници и на покрива имаше около три хиляди мъже и жени, които гледаха Самсон, който се беше превърнал в посмешище.
28 (J)Тогава Самсон извика към Господа: Господи Йехова, спомни си за мен и ме подкрепи само още веднъж, Боже, за да отмъстя на филистимците поне за двете си очи.
29 След това Самсон прегърна двата средни стълба, на които се крепеше къщата, опря се на тях – на единия с дясната си ръка, а на другия с лявата.
30 И каза: Нека умра с филистимците. След това наблегна с всичката си сила и къщата падна върху началниците и върху целия народ, който беше в нея. Така умрелите, които Самсон уби при смъртта си, бяха повече от онези, които беше убил през живота си.
31 (K)Братята му и целият му бащин дом дойдоха и като взеха тялото му, занесоха го и го погребаха в гроба на баща му Маное, между Сарая и Естаол. И Самсон беше съдия над Израил за двадесет години.
Павел в Македония и Гърция
20 (A)След утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.
2 И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция
3 (B)и престоя там три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато щеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония.
4 (C)И го придружиха до Азия берянинът Сосипатър, син на Пир, и от солунците – Аристарх и Секунд; още и Гай от Дервия и Тимотей, а от Азия – Тихик и Трофим.
5 А тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада;
6 (D)и ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни.
Възкресяването на Евтих
7 (E)И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до полунощ.
8 (F)А имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани.
9 И едно момче на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко и когато Павел беседваше още по-надълго, като потъна в сън, падна долу от третия етаж; и го вдигнаха мъртво.
10 (G)Но Павел слезе и като падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
11 След това той се качи горе, разчупи хляба и яде, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.
12 А момчето доведоха живо и много се утешиха.
Пътуването към Милит
13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да приберем Павел; понеже така беше поръчал, като той щеше да отиде пеш.
14 И когато се присъедини към нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.
15 И оттам, като отплавахме на следващия ден, дойдохме срещу Хиос, а на другия – пристигнахме в Самос; и като престояхме в Трогилия на следващия ден дойдохме в Милет.
16 (H)Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да стигне в Йерусалим за деня на Петдесетницата.
Речта на Павел пред презвитерите в Ефес
17 А от Милет прати в Ефес да повикат църковните презвитери.
18 (I)И като дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас,
19 (J)в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и сред изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;
20 (K)как не се въздържах да ви изявя всичко, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите,
21 (L)като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.
22 (M)И ето сега, заставен духом, отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,
23 (N)освен че Святият Дух ми свидетелства във всеки град, като ми казва, че ме очакват окови и скърби.
24 (O)Но не се скъпя за живота си, нито ми се свиди за него, стига само да завърша пътя си и служението, което приех от Господ Исус, да проповядвам благовестието на Божията благодат.
25 (P)И сега, ето, аз зная, че нито един от вас, между които ходих и проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.
26 (Q)Затова ви свидетелствам в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички;
27 (R)защото не се въздържах да ви изявя цялата Божия воля.
28 (S)Бъдете бдителни за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.
29 (T)Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;
30 (U)и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят изопачено, за да отвличат учениците след себе си.
31 (V)Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.
32 (W)И сега ви препоръчвам на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследство между всички осветени.
33 (X)Не съм пожелал среброто или златото, или облеклото на никого.
34 (Y)Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене.
35 (Z)Във всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господ Исус, както Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да получава.
36 (AA)Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.
37 (AB)И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел и го целуваха,
38 наскърбени най-вече поради думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
Писмо на Йеремия до юдеите – заточени във Вавилон
29 Ето думите на писмото, което пророк Йеремия изпрати от Йерусалим до останалите старейшини на пленниците, до свещениците, до пророците и до целия народ, които Навуходоносор беше закарал в плен от Йерусалим във Вавилон
2 (A)(след като цар Йехония, овдовялата царица, евнусите, Юдейските и йерусалимските първенци, художниците и ковачите бяха излезли от Йерусалим),
3 чрез ръката на Еласа, Сафановия син, и на Гемария, Хелкиевия син (когото Юдейският цар Седекия изпрати при вавилонския цар Навуходоносор), в което писмо казваше:
4 Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог, на всичките пленници, които Аз съм направил да бъдат закарани пленници от Йерусалим във Вавилон:
5 (B)Постройте къщи и живейте в тях, насадете градини и яжте плода им,
6 вземете жени и народете синове и дъщери, вземете жени за синовете си и дайте дъщерите си на мъже, за да народите синове и дъщери, и се умножавайте там, а не се намалявайте,
7 (C)търсете мира на града, където ви направих да бъдете закарани пленници, и се молете за него на Господа; понеже в неговия мир ще имате и вие мир.
8 (D)Защото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Да не ви мамят пророците и прорицателите ви, които са сред вас, и не слушайте сънищата си, които вие давате причина да ги сънувате.
9 (E)Защото те ви пророкуват лъжливо в Мое име; Аз не съм ги пратил, казва Господ.
10 (F)Защото така казва Господ: Като се изпълнят седемдесет години във Вавилон, Аз ще ви посетя и ще изпълня благото Си слово към вас, като ви върна на това място.
11 Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда.
12 (G)Тогава ще извикате към Мен и ще отидете, и ще Ми се помолите; и Аз ще ви послушам.
13 (H)И ще Ме потърсите и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце.
14 (I)И вие ще Ме намерите, казва Господ; ще ви върна от плен и ще ви събера от всички народи и от всички места, където ви бях изгонил, казва Господ; и ще ви върна на мястото, откъдето ви направих да бъдете закарани пленници.
15 Понеже казахте: Господ ни е въздигнал пророци във Вавилон,
16 то знайте, че така говори Господ за царя, който седи на Давидовия престол, и за целия народ, който населява този град, братята ви, които не излязоха с вас в плен –
17 (J)така казва Господ на Силите: Ето, ще изпратя върху тях меч, глад и мор и ще ги направя като непотребни смокини, които поради лошавината им не се ядат.
18 (K)Ще ги преследвам с меч, глад и мор; и ще ги предам да бъдат тласкани по всички царства на света, да бъдат за проклятие, за учудване, за подсвиркване и за укор между всички народи, където съм ги изгонил;
19 (L)защото не са послушали Моите думи, казва Господ, които им пратих чрез слугите Си, пророците, като ставах рано и ги пращах; но вие не искахте да слушате, казва Господ.
20 И така, послушайте Господнето слово, всички вие пленени, които изпратих от Йерусалим във Вавилон.
21 Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог, за Ахаав, Колайевия син, и за Седекия, Маасиевия син, които ви пророкуват лъжа в Моето име: Ето, ще ги предам в ръката на вавилонския цар Навуходоносор, който ще ги порази пред очите ви;
22 (M)и с тях всички Юдейски пленници, които са във Вавилон, ще вземат да проклинат, като казват: Господ да те направи като Седекия и като Ахаав, които вавилонският цар опече на огън;
23 (N)защото те извършиха нечестие в Израил, прелюбодействаха с жените на ближните си и в Мое име говореха лъжливи думи, които не съм им заповядал. Но Аз зная и съм свидетел, казва Господ.
24 Също и на нехеламеца Семая да кажеш:
25 (O)Така говори Господ на силите, Израилевият Бог: Понеже си пратил писма от свое име до целия народ, който е в Йерусалим, и до свещеник Софония, Маасиевия син, и до всички свещеници, в които си казал:
26 (P)Господ те е поставил свещеник вместо свещеника Йодай, за да си надзирател в Господния дом над всеки човек, който, като лудува, се прави на пророк, за да го сложат в клада и в окови.
27 И така, сега защо не си смъмрил анатотеца Йеремия, който ви се прави на пророк,
28 (Q)тъй като е пратил до нас във Вавилон да кажат: Този плен ще бъде дълъг; постройте си къщи и живейте в тях, и насадете градини, и яжте плода им?
29 И свещеник Софония прочете това писмо, като слушаше пророк Йеремия.
30 Тогава Господнето слово дойде към Йеремия и каза:
31 (R)Прати до всички пленници да им кажат: Така казва Господ за нехеламеца Семая: Понеже Семая ви е пророкувал, а Аз не съм го пратил, и ви е подвел да уповавате на лъжа,
32 (S)затова така казва Господ: Ето, ще накажа нехеламеца Семайя и потомството му; той няма да има човек, който да живее между този народ, нито ще види доброто, което Аз ще направя на народа Си, казва Господ; понеже е проповядвал бунт против Господа.
Исус пред Пилат
15 (A)И на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците и целият Синедрион незабавно свикаха съвещание и като вързаха Исус, отведоха Го и Го предадоха на Пилат.
2 (B)И Пилат Го попита: Ти ли си Юдейският Цар? А Той му отговори: Ти казваш.
3 И главните свещеници Го обвиняваха в много неща.
4 (C)А Пилат пак Го попита: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват!
5 (D)Но Исус вече нищо не отговори, така че Пилат се чудеше.
6 (E)А на всеки празник той им пускаше по един затворник, за когото отправеха прошение.
7 А имаше един на име Варава, затворен заедно с онези бунтовници, които по време на бунта бяха извършили убийство.
8 И народът се изкачи и започна да иска от Пилат да направи за тях, каквото имаше обичай да прави.
9 А Пилат им отговори: Искате ли да ви пусна Юдейския Цар
10 (понеже видя, че главните свещеници от завист Го бяха предали)?
11 (F)Но главните свещеници подбудиха народа да искат по-добре да им пусне Варава.
12 Пилат пак им каза: Тогава какво да направя с Този, Когото наричате Юдейски Цар?
13 А те пак изкрещяха: Разпъни Го!
14 А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха: Разпъни Го!
15 (G)Тогава Пилат, като искаше да угоди на народа, пусна им Варава, а Исус бичува и Го предаде на разпятие.
Исус с трънен венец
16 (H)Войниците Го заведоха вътре в двора, т. е. в преторията, и свикаха цялата дружина.
17 И Му облякоха пурпурна мантия, сплетоха и венец от тръни и Го положиха на главата Му.
18 И започнаха да Го поздравяват: Здравей, Царю Юдейски!
19 И Го удряха по главата с тръстикова пръчка, заплюваха Го и като коленичеха, кланяха Му се.
20 След като Му се подиграха, съблякоха Му пурпурната мантия, облякоха Го в Неговите дрехи и Го изведоха навън да Го разпънат.
Разпятието
21 (I)И накараха да носи кръста Му някой си Симон Киринееца, баща на Александър и Руф, който минаваше на връщане от нива.
22 (J)И заведоха Исус на мястото Голгота, което значи Лобно място.
23 (K)И Му дадоха вино, смесено със смирна, но Той не прие.
24 (L)След като Го разпънаха, си разделиха дрехите Му и хвърлиха жребий за тях, кой какво да вземе.
25 (M)А беше третият час, когато Го разпънаха.
26 (N)А надписът на обвинението Му беше написан така: Юдейският Цар.
27 (O)И с Него разпънаха двама разбойника, един от дясната Му страна и един от лявата Му страна.
28 (P)И се изпълни Писанието, което казва: „И към беззаконниците беше причислен.“
29 (Q)И които минаваха оттам, Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Уха! Ти, Който разрушаваш храма и за три дни пак го съграждаш,
30 спаси Себе Си и слез от кръста!
31 Подобно и главните свещеници с книжниците Му се подиграваха, като казваха помежду си: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!
32 (R)Нека Христос, Израилевият Цар, слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпънатите с него Го ругаеха.
33 (S)А на шестия час настана тъмнина по цялата земя и продължи до деветия час.
34 (T)И на деветия час Исус извика със силен глас: Елои, Елои, лама савахтани?, което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
35 И някои от стоящите там, като чуха, казаха: Ето, вика Илия.
36 (U)И един изтича, натопи гъба в оцет, надяна я на тръстикова пръчка и Му даде да пие, като казваше: Оставете Го! Да видим дали ще дойде Илия да Го снеме.
37 (V)А Исус, като нададе силен вик, издъхна.
38 (W)И завесата на храма се раздра на две, от горе до долу.
39 (X)А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така извика и издъхна, каза: Наистина Този човек беше Божий Син.
40 (Y)Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалена и Мария, майката на малкия Яков и на Йосия, и Саломия;
41 (Z)които, когато беше в Галилея, вървяха след Исус и Му служеха; имаше и много други жени, които бяха дошли с Него в Йерусалим.
Погребението на Исус
42 (AA)И когато вече се свечери, понеже беше Денят на Приготовлението, т. е. преди събота,
43 (AB)дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам очакваше Божието царство, и се осмели да влезе при Пилат и да поиска тялото на Исус.
44 А Пилат се учуди, че вече е умрял, и като повика стотника, попита го дали е мъртъв от дълго време.
45 И като разбра от стотника, отстъпи тялото на Йосиф.
46 (AC)И той купи плащеница и като Го сне, обви Го в плащеницата и Го положи в гроб, който беше изсечен в скала, и сложи камък върху гробната врата.
47 (AD)А Мария Магдалена и Мария, Йосиевата майка, гледаха къде Го полагат.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.