M’Cheyne Bible Reading Plan
15 След известно време, когато се жънеше пшеницата, Самсон посети жена си, като ѝ донесе едно яре. Той каза на баща ѝ: Ще вляза при жена си в спалнята. Но баща ѝ не му позволи да влезе.
2 (A)И баща ѝ му каза: Аз си помислих, че ти си я намразил. Затова я дадох на приятеля ти. По-малката ѝ сестра не е ли по-хубава от нея? Вземи нея вместо другата.
3 А Самсон отговори: Този път ще бъда невинен спрямо филистимците, като им сторя и аз зло.
4 И така, Самсон отиде и хвана триста лисици. След това взе главни, обърна ги с опашките една към друга и прикачи по една главня в средата между двете опашки.
5 След това запали главните, пусна лисиците по посевите на филистимците и изгори копните и неожънатите класове, също и маслините.
6 (B)Тогава филистимците попитаха: Кой стори това? И им отвърнаха: Самсон, зетят на тамнатеца, затова, че той взе жена му и я даде на другаря му. Тогава филистимците дойдоха и изгориха нея и баща ѝ с огън.
7 А Самсон им каза: Щом направихте така, аз ще си отмъстя на вас. Само тогава ще престана.
8 И той ги порази с голямо клане надлъж и нашир[a]; след това отиде и остана в процепа на скалата Итам.
9 (C)Тогава филистимците отидоха, разположиха стан в Юда и се разпростряха до Лехий.
10 Юдовите мъже им казаха: Защо сте дошли против нас? А те отговориха: Дошли сме да вържем Самсон, за да постъпим с него, както той направи с нас.
11 (D)Затова три хиляди мъже от Юда слязоха в процепа на скалата Итам и казаха на Самсон: Не знаеш ли, че филистимците са ни господари? Какво е това, което правиш на нас? А той им отвърна: Каквото те ми сториха, това им сторих и аз.
12 Тогава те му казаха: Ние сме дошли да те вържем и да те предадем на филистимците. Самсон отговори: Закълнете ми се, че вие самите няма да ме нападнете.
13 А те се уговориха с него: Ние само ще те вържем и ще те предадем на тях; но в никакъв случай няма да те убием. И така, вързаха Самсон с две нови въжета и го изведоха от скалата.
14 (E)Когато стигнаха в Лехий, филистимците го посрещнаха с викове. А Господният Дух дойде със сила на него; и въжетата на ръцете му станаха като прегорял лен и връзките му паднаха от ръцете му.
15 (F)И Самсон намери една челюст на осел, още прясна, протегна ръката си, взе я и уби с нея хиляда мъже.
16 Тогава Самсон каза:
С челюст на осел унищожих купове, купове.
С челюст на осел убих хиляда мъже.
17 И като спря да говори, хвърли челюстта от ръката си. Затова онова място бе наречено Рамат-Лехий[b].
18 (G)След това той много ожадня; и извика към Господа: Ти даде чрез ръцете на слугата Си това голямо избавление. Сега да умра от жажда ли и да падна в ръката на необрязаните?
19 (H)Но Бог разтвори процепа, който е в Лехий, и от него потече вода. След като пи, духът му се съвзе и Самсон се съживи. Затова той нарече мястото, което е Лехий, Енакоре[c], както се нарича и до днес.
20 (I)И той беше двадесет години съдия над Израил през времето на филистимското господство.
Павел в Ефес
19 (A)А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, където намери някои ученици.
2 (B)И им каза: Приехте ли Святия Дух, като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свят Дух.
3 (C)И каза: А в какво се кръстихте? А те отвърнаха: В Йоановото кръщение.
4 (D)А Павел каза: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на народа да вярва в Този, Който щеше да дойде след него, т. е. в Исус.
5 (E)И като чуха това, кръстиха се в името на Господ Исус.
6 (F)И когато Павел положи ръце на тях, Святият Дух слезе на тях; и говореха други езици и пророкуваха.
7 А те всички бяха около дванадесет мъже.
8 (G)И той влезе в синагогата, където говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с хората и ги увещаваше за неща, които се отнасяха до Божието царство.
9 (H)А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците, и всеки ден разискваше в училището на Тирана.
10 (I)И това продължи две години, така че всички, които живееха в Азия, и юдеи, и гърци, чуха Господнето учение.
Синовете на Скева
11 (J)При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павел;
12 (K)дотолкова, че когато носеха на болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите изчезваха от тях и злите духове излизаха от тях.
13 (L)А някои от юдейските странстващи заклинатели предприеха да произнасят името на Господ Исус над тези, които имаха зли духове, като казваха: Заклевам ви в Исус, Когото Павел проповядва.
14 И между тези, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник.
15 (M)Но веднъж злият дух им отговори: Исус признавам и Павел зная; но вие кои сте?
16 И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях и като надви и двамата, взе надмощие над тях, така че те избягаха от онази къща голи и ранени.
17 (N)И това стана известно на всички ефески жители – и юдеи, и гърци; и страх обзе всички тях и името на Господ Исус се възвеличаваше.
18 (O)И мнозина от повярвалите идваха и се изповядваха, и разкриваха делата си.
19 Също и мнозина от тези, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всички, и като пресметнаха цената им, установиха, че беше петдесет хиляди сребърника.
20 (P)Така Господнето учение растеше силно и вземаше надмощие.
Размириците в Ефес
21 (Q)И като свърши това, Павел чрез Духа реши да отиде в Йерусалим, след като обиколи Македония и Ахая, като казваше: Като постоя там, трябва да видя и Рим.
22 (R)И изпрати в Македония двама от тези, които му помагаха – Тимотей и Ераст; а той остана за още известно време в Азия.
23 (S)А по онова време се надигна голямо вълнение относно Господния път.
24 (T)Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни храмчета на Артемида и осигуряваше немалко печалба на занаятчиите,
25 като събра и тях, и онези, които работеха подобни неща, каза: О, мъже, вие знаете, че от тази работа идва нашето богатство.
26 (U)И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия този Павел е убедил и обърнал големи множества, като казва, че не са богове тези, които са направени от ръка.
27 И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се смята за нищо, и даже да помръкне величието на онази, на която цяла Азия и светът се покланят.
28 Като чуха това, те се изпълниха с гняв и викаха: Велика е ефеската Артемида!
29 (V)И безредица обхвана града; и като уловиха македонците Гай и Аристарх, спътници на Павел, единодушно се втурнаха в театъра.
30 А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха.
31 Така и някои от началниците на Азия, понеже му бяха приятели, изпратиха до него да го помолят да не се показва в театъра.
32 И така, едни викаха едно, а други – друго; защото събранието беше разнородно и повечето не знаеха защо се бяха стекли.
33 (W)А някои от народа изкараха Александър да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и искаше да даде обяснение пред народа.
34 Но като познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха около два часа: Велика е ефеската Артемида!
35 Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е онзи човек, който не знае, че град Ефес е пазач на храма на великата Артемида и на падналия от Зевс идол?
36 И така, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо необмислено.
37 Защото сте довели тук тези човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.
38 И така, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават и има съдийски чиновници; нека се съдят едни други.
39 Но ако търсите нещо друго, то ще се реши на редовното[a] събрание.
40 Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не можем да оправдаем това сборище.
41 И като каза това, разпусна събранието.
Йеремия и пророк Анания
28 (A)В същата година, в началото на царуването на Юдейския цар Седекия, в четвъртата година, в петия месец, пророк Анания, Азоровият син, който беше от Гаваон, ми говорѝ в Господния дом пред свещениците и пред целия народ:
2 (B)Така говори Господ на Силите, Израилевият Бог: Строших хомота на вавилонския цар.
3 (C)В течение на две цели години ще върна в това място всички съдове на Господния дом, които вавилонският цар Навуходоносор взе от това място и занесе във Вавилон;
4 и в това място ще върна, казва Господ, Юдейския цар Йехония, Йоакимовия син, и всички Юдейски пленници, които отидоха във Вавилон; защото ще строша хомота на вавилонския цар.
5 Тогава пророк Йеремия говорѝ на пророк Анания пред свещениците и пред целия народ, които стояха в Господния дом;
6 (D)и пророк Йеремия каза: Амин! Господ да направи така! Господ да изпълни думите, които си пророкувал, и да върне от Вавилон в това място съдовете на Господния дом и всички, които са били пленени.
7 Обаче чуй сега това слово, което аз говоря в ушите ти и в ушите на целия народ:
8 Пророците, които са били преди мен и преди теб от старо време, пророкуваха против много страни и против много големи царства за война, за зло и за мор.
9 (E)Пророкът, който пророкува за мир – когато се изпълни думата му, тогава ще се познае, че той е пророк, когото Господ наистина е пратил.
10 (F)Тогава пророк Анания взе хомота от врата на пророк Йеремия и го строши.
11 (G)И Анания говорѝ пред целия народ: Така казва Господ: По този начин ще строша хомота на вавилонския цар Навуходоносор от врата на всички народи в течение на две цели години. И пророк Йеремия отиде по пътя си.
12 Тогава Господнето слово дойде към Йеремия, след като пророк Анания беше строшил хомота от врата му, и каза:
13 Иди и говори на Анания: Така казва Господ: Ти строши дървените хомоти; но вместо тях ще направиш железни хомоти.
14 (H)Защото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Железен хомот сложих на врата на всички тези народи, за да слугуват на вавилонския цар Навуходоносор; и ще му слугуват; дадох му още и полските зверове.
15 (I)Тогава пророк Йеремия каза на пророк Анания: Слушай сега, Анания, Господ не те е пратил; но ти подвеждаш този народ да уповава на лъжа.
16 (J)Затова така казва Господ: Ето, Аз ще те отпратя от лицето на земята! Тази година ще умреш, защото си проповядвал бунт против Господа.
17 И така, пророк Анания умря същата година, в седмия месец.
Заговорът за убийството на Исус Христос
14 (A)А след два дни щеше да бъде Пасхата и празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжниците търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го погубят.
2 Защото си казваха: Да не стане на празника, за да не се надигне вълнение между народа.
3 (B)И когато Той беше във Витания и седеше на трапезата в къщата на Симон Прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.
4 А имаше някои, които негодуваха и говореха помежду си: Защо така се прахоса мирото?
5 Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста динария и парите да се раздадат на сиромасите. И негодуваха против нея.
6 Но Исус каза: Оставете я. Защо ѝ досаждате? Тя извърши добро дело за Мене.
7 (C)Защото сиромасите всякога са между вас и когато искате, можете да им направите добро; но Аз не винаги съм между вас.
8 Тя извърши това, което можеше; предварително помаза тялото Ми за погребение.
9 Истина ви казвам: Където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя направи.
Предателството на Юда
10 (D)Тогава Юда Искариотски, онзи, който беше един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде.
11 Те, като чуха, се зарадваха и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.
Тайната вечеря
12 (E)А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за Пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и приготвим, за да ядеш Пасхата?
13 И Той изпрати двама от учениците Си и им каза: Идете в града и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете след него.
14 И където влезе, кажете на стопанина на тази къща: Учителят каза: Къде е приготвената за Мене гостна стая, където ще ям Пасхата с учениците Си?
15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.
16 И така, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както беше им казал; и приготвиха Пасхата.
17 (F)След като се свечери, Той дойде с дванадесетте.
18 (G)И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус каза: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.
19 Те започнаха да скърбят и да Му казват един след друг: Да не съм аз?
20 А Той им каза: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.
21 (H)Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син бива предаден! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.
22 (I)И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете яжте; това е Моето тяло.
23 Взе и чашата, благослови и им даде; и те всички пиха от нея.
24 И им каза: Това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина.
25 Истина ви казвам, че вече няма да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство.
26 (J)И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
27 (K)И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ; защото е писано: „Ще поразя пастира и овцете ще се разпръснат.“
28 (L)А след възкресението Си ще отида преди вас в Галилея.
29 (M)А Петър Му каза: Дори и всички да се съблазнят, аз обаче няма.
Предсказанието на Исус Христос за отричането на ап. Петър
30 (N)Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди петелът да изпее два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мен.
31 А той още по-разпалено говореше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.
Молитва в Гетсиманската градина
32 (O)Отидоха на едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Стойте тук, докато се помоля.
33 И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан; и започна да се ужасява и измъчва.
34 (P)И им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете.
35 И като отиде малко напред, падна на земята; и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като казваше:
36 (Q)Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, но както Тиискаш.
37 И дойде, намери ги заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш?
38 (R)Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно.
39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.
40 И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натежали; и не знаеха какво да Му отговорят.
41 (S)И дойде трети път и им каза: Още ли спите и почивате? Достатъчно! Дойде часът! Ето, Човешкият Син бива предаден в ръцете на грешниците.
42 (T)Станете да вървим; ето, приближи се онзи, който Ме предава.
Залавянето на Исус Христос
43 (U)И веднага, докато Той говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с мечове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старейшините.
44 А онзи, който Го предаваше, беше им дал знак, като каза: Когото целуна за поздрав – Той е; хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво.
45 И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! И Го целуна.
46 И те сложиха ръце на Него и Го хванаха.
47 А един от стоящите там измъкна меча си, удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.
48 (V)Исус заговори и им каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи да Ме уловите?
49 (W)Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат Писанията.
50 Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.
51 И един младеж Го следваше, обвит с плащеница на голо; и те го хванаха.
52 А той, като остави плащеницата, избяга гол.
Исус Христос на съд пред Синедриона
53 (X)И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събраха и всички главни свещеници, и старейшините, и книжниците.
54 А Петър Го беше следвал отдалеч до вътре в двора на първосвещеника и седеше заедно със слугите, и се грееше на огъня.
55 (Y)И главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство против Исус, за да Го предадат на смърт, но не намериха.
56 Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им се различаваха.
57 После някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха:
58 (Z)Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен.
59 Но и в това свидетелствата им се различаваха.
60 (AA)Тогава първосвещеникът се изправи насред Синедриона и попита Исус: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб?
61 (AB)А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита: Ти ли си Христос, Син на Благословения?
62 (AC)А Исус каза: Аз съм; и ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния[a] и идещ с небесните облаци.
63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?
64 Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание.
65 И някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай! И служителите, като Го хванаха, Му удряха плесници.
Отричането на ап. Петър
66 (AD)И когато Петър беше долу, на двора, дойде една от слугините на първосвещеника;
67 и като видя Петър, че се грее, вгледа се в него и каза: И ти беше с Исус Назарянина.
68 (AE)А той се отрече и каза: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън в преддверието и петелът пропя.
69 Но слугинята го видя и пак започна да казва на стоящите там: Този е от тях.
70 (AF)А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин и говорът те издава.
71 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек, за Когото говорите.
72 (AG)И начаса петелът пропя втори път. И Петър си спомни думите, които Исус му беше казал: Преди петелът да пропее два пъти, три пъти ще се отречеш от Мен. И като се замисли за това, заплака.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.