M’Cheyne Bible Reading Plan
16 На Йосифовите потомци се падна по жребий земята от Йордан при Йерихон и йерихонските води на изток в пустинята, земята, която се простира от Йерихон през хълмистата страна до Ветил.
2 (A)Границата вървеше от Ветил до Луз, минаваше през околността на Архиатарот,
3 (B)слизаше на запад в околността на Яфлети до околността на долния Веторон и до Гезер и свършваше при морето.
4 (C)Така Йосифовите потомци, племената на Манасия и Ефрем, получиха наследството си.
5 (D)Територията на Ефремовите синове според семействата им беше: границата на наследството им на изток беше Атарот-адар до горния Веторон;
6 (E)на север от Михметат границата минаваше на запад и завиваше на изток до Танат-сило, а оттам преминаваше на изток от Янох;
7 (F)после слизаше от Янох до Атарот и до Наарат и достигаше до Йерихон, като свършваше при Йордан.
8 (G)От Тапфуа границата отиваше на запад до потока Кана и свършваше при морето. Това е наследството на племето на Ефремовите синове според семействата им.
9 (H)Имаше и градове, отделени за Ефремовите синове, в наследството на Манасиевите синове – всички тези градове заедно със селата им.
10 (I)Но те не изгониха ханаанците, които живееха в Гезер. Ханаанците живееха между Ефремовите синове, както живеят и до днес – като подчинени поданици.
17 (J)Беше хвърлен жребий и за племето на Манасия, защото той беше първородният на Йосиф. Махир, Манасиевият първороден, баща на Галаад, понеже беше военен мъж, получи Галаад и Васан.
2 (K)Така че хвърленият жребий беше за другите Манасиеви потомци според семействата им: за потомците на Авиезер, за потомците на Хелек, за потомците на Асриил, за потомците на Сихем, за потомците на Ефер и за потомците на Семида. Тези бяха синовете на Йосифовия син Манасия според семействата им.
3 (L)Обаче Салпаад, син на Ефер, син на Галаад, син на Махир, син на Манасия, нямаше синове, а дъщери. Ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса.
4 (M)Те дойдоха пред свещеника Елеазар, пред Исус, Навиновия син, и пред първенците и казаха: Господ заповяда на Моисей да ни даде наследство между братята ни. Затова според Господнето повеление той им даде наследство между братята на баща им.
5 И така, на Манасия се паднаха десет дяла, освен земята Галаад и Васан, която е на изток от Йордан,
6 защото дъщерите на Манасия получиха наследство между синовете му, а Галаадската земя беше на другите потомци на Манасия.
7 (N)Манасиевата граница минаваше от Асир до Михметат, който е срещу Сихем, и продължаваше надясно до жителите на Ентапфуя.
8 (O)Земята на Тапфуя принадлежеше на Манасия; а самият град Тапфуя, на Манасиевата граница, принадлежеше на Ефремовите синове.
9 (P)След това границата слизаше до потока Кана, на юг от потока. Тези от Манасиевите градове принадлежаха на Ефрем; и Манасиевата граница вървеше на север от потока и свършваше при морето.
10 Земята на юг беше на Ефрем, а на север – на Манасия, и морето беше границата му; земите им достигаха на север до Асир и на изток до Исахар.
11 (Q)А в земята на Исахар и Асир Манасия притежаваше: Ветсан и заселищата му, Ивлеам и заселищата му, жителите на Дор и заселищата му, жителите на Ендор и заселищата му, жителите на Таанах и заселищата му и жителите на Магедон и заселищата му, три околии.
12 (R)Но Манасиевите синове не можаха да изгонят жителите на тези градове, а ханаанците останаха да живеят в онази земя.
13 (S)А когато израилтяните се закрепиха, те наложиха на ханаанците данък, без да ги изгонят оттам.
14 (T)Тогава Йосифовите потомци казаха на Исус: Защо ти допусна за нас да се хвърли само един жребий и да наследим само един дял, при положение че сме многоброен народ, понеже Господ ни е благословил досега?
15 А Исус им отговори: Ако сте многоброен народ, идете в гората и си изсечете една част от нея в земята на ферезейците и на рафаимите, щом хълмистата част на Ефрем е тясна за вас.
16 (U)Но Йосифовите потомци възразиха: Тази хълмиста земя не е удобна за нас; при това всички ханаанци, които живеят в долината, имат железни колесници – както онези, които са във Ветсан и заселищата му, така и другите, които са в Езраелската долина.
17 Тогава Исус говорѝ на Йосифовия дом – на Ефрем и Манасия: Наистина вие сте многоброен народ и имате голяма сила; няма да имате само едно притежание чрез жребий;
18 (V)а хълмистата част ще бъде ваша, макар че е залесена. Ще я изсечете и ще бъде изцяло ваша, понеже ще прогоните ханаанците, независимо че имат железни колесници и са силни.
Цялата вселена да хвали Господа
148 Алилуя! Хвалете Господа
от небесата;
хвалете Го във височините.
2 (A)Хвалете Го, всички Негови ангели;
хвалете Го, всички Негови войнства.
3 Хвалете Го, слънце и луна;
хвалете Го, всички светли звезди.
4 (B)Хвалете Го, вие, висши небеса[a]
и води, които сте над небесата.
5 (C)Нека хвалят името на Господа;
защото Той заповяда и те бяха създадени;
6 (D)и ги утвърди отвека и довека,
като издаде повеление, което няма да премине.
7 (E)Хвалете Господа от земята,
вие, морски чудовища и всички бездни,
8 (F)огън и град, сняг и па̀ра,
бурен вятър, който изпълнява словото Му,
9 (G)планини и всички хълмове,
плодородни дървета и всички кедри,
10 зверове и всички животни,
животни и крилати птици,
11 земни царе и всички племена,
князе и всички земни съдии,
12 юноши и девици,
старци и младежи –
13 (H)нека хвалят името на Господа;
защото само Неговото име е превъзнесено,
славата Му е над земята и небето.
14 (I)И Той е възвисил рога на народа Си,
славата на всичките Си светии,
на израилтяните, народ, който Му е близък. Алилуя!
8 В онова време, казва Господ, ще извадят от гробовете им
костите на Юдейските царе и на техните първенци,
костите на свещениците и на пророците,
и костите на йерусалимските жители;
2 (A)и ще ги пръснат пред слънцето и луната,
и пред цялото небесно воинство, които те обичаха,
на които служиха и които последваха,
които потърсиха и на които се поклониха;
тези кости няма да бъдат събрани, нито погребани,
а ще служат за тор по лицето на земята.
3 (B)И смъртта ще бъде по-желана от живота
за всички останали, оцелели от този лош род,
които биха останали във всички места, където бих ги изгонил,
казва Господ на Силите.
Грях и наказание
4 При това им кажи: Така казва Господ:
Който падне, няма ли да стане?
Който се отбие, няма ли да се върне?
5 (C)И така, защо се отби този йерусалимски народ
с неизменимо отбиване,
като се прилепват за измамата
и не искат да се върнат?
6 (D)Слушах и чух, но те не говореха право;
няма кой да се кае поради злото си
и да каже: Какво сторих!
Всеки се връща в своето поприще,
както кон, който стремително тича в боя.
7 (E)Даже щъркелът по небето знае определените си времена
и гургулицата, и лястовицата, и жеравът
пазят времето на идването си;
а Моят народ не знае закона Господен.
8 (F)Как казвате: Ние сме мъдри
и законът Господен е с нас?
Ето, наистина и него
лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа.
9 (G)Мъдрите се посрамиха,
уплашиха се и бяха хванати;
ето, отхвърлиха словото Господне;
и каква мъдрост има в тях?
10 (H)Затова ще дам жените им на други
и нивите им – на онези, които ще ги завладеят;
защото всеки, от малък до голям,
се е предал на сребролюбие;
от пророк до свещеник –
всеки постъпва лъжливо.
11 (I)И повърхностно лекуваха раната на дъщерята на народа Ми,
като казваха: Мир, мир! А пък няма мир.
12 (J)Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости?
Не, никак не ги досрамя,
нито са знаели да почервенеят;
затова ще падат между падащите,
ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва Господ.
13 (K)Напълно ще ги изтребя, казва Господ;
няма да има гроздове на лозата,
нито смокини на смокинята
и листът ще повехне,
и даже това, което съм им дал, ще избяга от тях.
14 (L)Защо още седим?
Съберете се, нека влезем в укрепените градове
и нека загинем там;
защото Господ, нашият Бог, ни е предал на погибел
и ни е напоил с горчива вода,
понеже съгрешихме пред Господа.
15 (M)Очаквахме мир, но никакво добро не дойде,
време на изцеление – но, ето, смущение.
16 (N)Пръхтенето на конете му се чу от Дан;
цялата страна се потресе от гласа на цвиленето на яките му коне;
защото дойдоха и изпоядоха страната и всичко, което има по нея,
града и онези, които живеят в него.
17 (O)Защото, ето, Аз пращам върху вас змии, ехидни,
които не могат да бъдат омаяни,
а ще ви хапят, казва Господ.
18 Дано бих намерил утешение за скръбта си!
Сърцето ми е от дъно изнемощяло.
19 (P)Ето гласа на дъщерята на народа Ми,
която вика от далечна земя:
Господ не е ли в Сион?
Царят му не е ли в него?
Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли,
с чуждите суети?
20 Премина жътвата, мина се лятото
и ние не се избавихме.
21 (Q)Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на народа Ми;
помрачен съм; ужас ме обзе.
22 (R)Няма ли балсам в Галаад?
Няма ли там лекар?
И така, защо изцеляването на дъщерята на народа Ми
не се по-добри?
Притча за царската сватба
22 (A)И Исус пак започна да им говори с притчи, като казваше:
2 Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.
3 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.
4 (B)Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си; телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово; елате на сватба.
5 Но те пренебрегнаха поканата и си отидоха, всеки по своя път: един на своята нива, а друг на търговията си;
6 (C)а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.
7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им.
8 (D)Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни.
9 Затова идете по кръстопътищата и колкото хора намерите, поканете ги на сватба.
10 (E)И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха – зли и добри; и сватбата се напълни с гости.
11 (F)А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха.
12 И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.
13 (G)Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
14 (H)Защото мнозина са призовани, а малцина са избрани.
За плащането на данъка
15 (I)Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го уловят в казаното от Него.
16 И пратиха при Него учениците си, заедно с иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.
17 Затова, кажи ни: Ти как мислиш? Правилно ли е да даваме данък на Цезаря или не?
18 А Исус разбра лукавщината им и каза: Защо Ме изпитвате[a], лицемери?
19 Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един динарий.
20 Той ги попита: Чий е този образ и надпис?
21 (J)Казаха Му: На Цезаря. Тогава им каза: Като е така, отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога.
22 И като чуха това, те се учудиха и като Го оставиха, си отидоха.
За възкресението на мъртвите
23 (K)В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха:
24 (L)Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брат си.
25 А между нас имаше седем братя; и първият се ожени и умря; и като нямаше потомство, остави жена си на брат си;
26 също и вторият, и третият до седмия.
27 А след всички тях умря и жената.
28 И така, при възкресението на кого от седмината ще бъде жена, защото те всички я имаха?
29 (M)А Исус им отговори: Заблуждавате се, като не познавате Писанията, нито Божията сила.
30 (N)Защото при възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като Божии ангели на небето.
31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което Бог ви говори:
32 (O)„Аз съм Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков“? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.
33 (P)И множеството, като чу това, се чудеше на учението Му.
Най-голямата заповед
34 (Q)А фарисеите, като чуха, че затворил устата на садукеите, събраха се заедно.
35 (R)И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпроса:
36 Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?
37 (S)А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“
38 Това е първа и най-голяма заповед.
39 (T)А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“
40 (U)На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците.
Исус Христос и Давид
41 (V)И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита:
42 Какво мислите за Христос? Чий Син е? Казаха Му: На Давид.
43 Каза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва:
44 (W)„Каза Господ на моя Господ:
Седи отдясно на Мене,
докато положа враговете Ти под краката Ти“?
45 И така, ако Давид го нарича Господ, как тогава Той е негов син?
46 (X)И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.