M’Cheyne Bible Reading Plan
11 След една година, във времето когато царете отиват на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и целия Израил; и те разбиха амонците, и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим.
2 И надвечер стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща; и от покрива видя една жена, която се къпеше; а жената бе много красива на глед.
3 И Давид прати да разпитат за жената; и рече един : Не е ли това Витсавее, дъщеря на Елиама, жена на хетееца Урия?
4 И Давид прати човеци да я вземат, и когато дойде при него лежа с нея, (защото се бе очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си.
5 А жената зачна; и прати да известят на Давида, казвайки: Непразна съм.
6 Тогава Давид прати до Иоава да кажат : Изпрати ми хетееца Урия. И Иоав изпрати Урия при Давида.
7 И когато дойде Урия при него, Давид го попита как е Иоав, как са людете и как успява войната.
8 После Давид каза на Урия: Слез у дома си та умий нозете си. И Урия излезе из царската къща, а след него отиде дял от царската трапеза .
9 Но Урия спа при вратата на царската къща с всичките слуги на господаря си, и не слезе у дома си.
10 И когато известиха на Давида, казвайки: Урия не слезе у дома си, Давид каза на Урия: Не си ли дошъл от път? защо не слезе у дома си?
11 И Урия каза на Давида: Ковчегът и Израил и Юда прекарват в шатри; и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле; а аз ли да ида у дома си, за да ям и да пия и да спя с жена си? заклевам се в твоя живот и в живота на душата ти, не направям аз това нещо.
12 Тогава Давид каза на Урия: Престой тук и днес, па утре ще те изпратя. И тъй, Урия престоя в Ерусалим през оня ден и през другия.
13 И Давид го покани, та яде пред него и пи; и опи го. Но вечерта Урия излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе.
14 Затова, на утринта Давид писа писмо на Иоава и го прати чрез Уриева ръка.
15 А в писмото написа, казвайки: Поставете Урия там, гдето сражението е най-люто; сетне се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре.
16 И така, Иоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, гдето знаеше, че има храбри мъже.
17 И когато мъжете излязоха от града та се биха с Иоава, паднаха неколцина от людете, ще каже , от Давидовите слуги; умря и хетеецът Урия.
18 Тогава Иоав прати да известят на Давида всичко, що се бе случило във войната.
19 И заповяда на вестителя, казвайки: Когато разкажеш на царя всичко, що се е случило във войната,
20 ако пламне гневът на царя и той ти рече: Защо се приближихте толкоз до града да се биете? не знаехте ли, че щяха да стрелят от стената?
21 Кой порази Авимелеха син на Ерувесета*? Една жена не хвърли ли върху него от стената горен воденичен камък, та умря в Тевес? Защо се приближихте толкоз при стената? Тогава ти кажи: Умря и слугата ти хетееца Урия.
22 И така, вестителят замина и, като дойде, извести на Давида всичко, за което Иоав го беше изпратил.
23 Вестителят рече на Давида: Мъжете надделяха над нас та излязоха против нас на полето; а ние ги прогонихме дори до входа на портата;
24 но стрелците стреляха от стената върху слугите ти, и неколцина от слугите на царя, умряха; умря и слугата ти хетеецът Урия.
25 Тогава Давид каза на вестителя: Така да кажеш на Иоава: Да те не смущава това нещо, защото мечът пояжда някога едного и някога другиго; зависи още повече нападението си против града и съсипи го Също и ти го насърчи.
26 И когато чу Уриевата жена, че мъжът й Урия умрял, плака за мъжа си.
27 И като премина жалейката, Давид прати та я взе у дома си, и тя му стана жена, и му роди син. Но делото, което Давид бе сторил, беше зло пред Господа.
4 Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърдчаваме;
2 но се отрекохме от тайни и срамотни дела, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.
3 Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, 4 за тия, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.
5 (Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).
6 Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърдцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.
7 А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.
8 Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние;
9 гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени.
10 Всякога носим на тялото си убиването на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.
11 Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.
12 Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.
13 А като имаме същият дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;
14 понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.
15 Защото всичко това е заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, които са я получили, да умножи благодарението, за Божията слава.
16 Затова ние не се обезсърдчаваме: но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.
17 Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,
18 които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.
18 Пак дойде към мене Господното слово и рече:
2 Що искате да кажете вие, които употребявате тая поговорка относно Израилевата земя, като казвате: Бащите ядоха кисело грозде, а на чадата оскоминяха зъбите?
3 Заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, няма вече да има повод да употребите тая поговорка в Израил.
4 Ето, всичките души са Мои; както душата на бащата, така и душата на сина е Моя; душата, която е съгрешила, тя ще умре.
5 Но ако е някой праведен и постъпва законно и право,
6 ако не яде по планините, нито подига очите си към идолите на Израилевия дом, не осквернява жената на ближния си, нито се приближава до жена, кога е в нечистотата си,
7 ако не насилва човека, но връща на длъжника залога му, не граби с насилие, но дава хляба си на гладния и покрива с дрехи голия,
8 ако не дава с лихва и не взема придобивка, оттегля ръката си от неправда, върши правосъдие между човека и човека,
9 ходи в повеленията Ми, и пази съдбите Ми, за да постъпва вярно; такъв човек е праведен, непременно той ще живее, казва Господ Иеова.
10 Ако той роди син разбойник, който пролива кръв и върши коя да било от тия работи,
11 и който, освен че не изпълнява ни една от тия длъжности, но и яде по планините и осквернява жената на ближния си,
12 насилва сиромаха и немощния, граби с насилие, не връща залога, подига очите си към идолите и прави мерзости,
13 дава с лихва и взема придобивка; такъв човек ще живее ли? Няма да живее. Като е сторил всички тия мерзости, непременно ще умре; кръвта му ще бъде върху него.
14 Но ако тоя роди син, който като гледа всичките грехове, които баща му е сторил, бои се* и не върши такива работи,
15 не яде по планините, нито подига очите си към идолите на Израилевия дом, не осквернява жената на ближния си,
16 не насилва човека нито задържа залог, не граби с насилие, но дава хляба си на гладния и покрива с дреха голия,
17 не угнетява сиромаха, не взема лихва и придобивка, извършва съдбите Ми, и ходи в повеленията Ми; такъв човек няма да умре за беззаконието на баща си; непременно ще живее.
18 Баща му, понеже жестоко е угнетявал, грабил от брата си с насилие, и правил между людете си това, което не е добро, ето, той ще умре за беззаконието си.
19 Но вие казвате: Защо не понася синът наказанието на бащиното си беззаконие? Когато синът е постъпвал законно и право, пазил всичките Ми повеления, и ги е извършвал, той непременно ще живее.
20 Душата, която греши, тя ще умре; синът няма да понесе наказанието на бащиното беззаконие, нито ще понесе бащата наказанието на синовото беззаконие; правдата на праведния ще бъде за него, и беззаконието на беззаконника ще бъде за него.
21 Но ако беззаконникът се обърне от всичките грехове, които е сторил, пази всичките Ми повеления, и постъпва законно и право, непременно той ще живее, няма да умре.
22 Никое от престъпленията, които е извършил, няма да се помни против него; чрез правдата, която е сторил, ще живее.
23 Благоволя ли Аз в смъртта на нечестивия? казва Господ Иеова, а не по-добре да се обърне от пътя си и да живее?
24 Когато обаче праведният се отвърне от правдата си и стори неправда, като извърши всичките мерзости, които нечестивият върши, тогава ще живее ли? Ни едно от праведните дела, които е сторил, няма да се помни; за престъплението, което е извършил, и за греха, който е сторил, за тях ще умре.
25 Но вие казвате: Господният път не е прав. Слушайте сега, доме Израилев: Моят ли път не е прав? Не са ли криви вашите пътища?
26 Когато се отвърне праведният от правдата си и извърши неправдата, ще умре за нея; поради неправдата, която е извършил, той ще умре.
27 А пък когато нечестивият се обърне от нечестието, което е извършил и постъпи законно и право, той ще опази жива душата си.
28 Понеже се е смилил и се е обърнал от всичките престъпления, които е сторил, непременно ще живее, няма да умре.
29 Но Израилевият дом казва: Господният път не е прав. Доме Израилев, Моите ли пътища не са прави? Не са ли криви вашите пътища?
30 Затова, доме Израилев, Аз ще ви съдя, всеки според постъпките му, казва Господ Иеова. Покайте се, и обърнете се от всичките си престъпления, та да ви не погуби беззаконието.
31 Отхвърлете от себе си всичките престъпления, с които беззаконствувахте, и направете си ново сърце и нов дух; защо да умрете, доме Израилев?
32 Понеже Аз не благоволя в смъртта на оня, който умира, казва Господ Иеова; затова, върнете се и живейте.
62 (По слав. 61). За първия певец, по Едутуна*. Давидов псалом. Душата ми тихо уповава само на Бога, От Когото е избавлението ми.
2 Само Той е канара моя и избавление мое, И прибежище мое; няма много да се поклатя.
3 До кога, всички вие, ще нападате човека За да го съборите* като наведена стена и разклатен плет?
4 Съветват се само да го тласкат от висотата му; Обичат лъжата; С устата си благославят, а в сърцето си кълнат. (Села).
5 Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, Защото от Него очаквам помощ.
6 Само Той е канара моя, и избавление мое, И прибежище мое; няма да се поклатя.
7 У Бога е избавлението ми и славата ми; Моята силна канара и прибежището ми е в Бога.
8 Уповавайте на Него, люде, на всяко време, Изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище. (Села).
9 Наистина ниско поставените човеци са лъх, а високопоставените лъжа. Турени на везни те се издигат нагоре; Те всички са по-леки от суетата.
10 Не уповавайте на насилие, И не се надявайте суетно на грабителство; Богатство ако изникне, не прилепявайте към него сърцето си.
11 Едно нещо каза Бог, да! две неща чух, - Че силата принадлежи на Бога,
12 И че на Тебе, Господи, принадлежи и милостта; Защото Ти даваш на всекиго според делото му.
63 (По слав. 62). Псалом на Давида, когато се намираше в Юдовата пустиня+. Боже, Ти си мой Бог; от ранина те търся; Душата ми жадува за Тебе, плътта ми Те ожида, В една пуста, изнурена и безводна земя.
2 Така съм се взирал в Тебе в светилището, За да видя Твоята сила и Твоята слава.
3 Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота, Устните ми ще Те хвалят.
4 Така ще те благославям, докато съм жив; В Твоето име ще издигам ръцете си.
5 Като от тлъстина и мас ще се насити душата ми; И с радостни устни ще Те славословят устата ми.
6 Когато си спомням за Тебе на постелката си Размишлявам за Тебе в нощните стражи;
7 Понеже Ти си бил немощ на мене, И под сянката на твоите крила ще се радвам.
8 Душата ми се прилепва към Тебе; Твоята десница ме подпира.
9 А ония, които търсят душата ми, ще бъдат погубени, Ще слязат в дълбочините на земята.
10 Ще бъдат съсипани от силата на меча, Ще бъдат дял на чакали.
11 А царят ще се весели в Бога; Всеки, който се кълне в Неговото име, ще се хвали; Но устата на ония, които говорят лъжи, ще се затворят.