M’Cheyne Bible Reading Plan
Петър и Йоан пред юдейския върховен съвет
4 Докато Петър и Йоан говореха на народа, при тях дойдоха свещеници, началникът на храмовата стража и няколко садукеи. 2 Те бяха раздразнени, защото поучавайки за Исус, Петър и Йоан проповядваха възкресение от мъртвите. 3 Арестуваха ги и тъй като беше вече вечер, ги държаха затворени до сутринта. 4 Но много от хората, които чуха посланието, повярваха и броят на вярващите достигна пет хиляди.
5 На другия ден в Ерусалим се събраха юдейските водачи, старейшини и законоучители. 6 Там бяха и първосвещеникът Анна, Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещенически род. 7 Изправиха апостолите отпред и започнаха да ги разпитват: „С каква власт и от чие име извършихте това?“
8 Тогава Петър, изпълнен със Святия Дух, каза: „Водачи на народа и старейшини! 9 Щом като вие днес ни разпитвате как сме извършили едно добро дело — как сме излекували сакат човек — 10 нека всички вие и целият израелски народ знае, че това стана в името на Исус Христос от Назарет, когото вие разпънахте на кръст и когото Бог възкреси от мъртвите. Чрез него този човек стои пред вас здрав. 11 Исус е
„камъкът, който вие, зидари, отхвърлихте
и който стана крайъгълен камък“.(A)
12 Единствено в него можете да намерите спасение, защото няма друго име под небето, дадено на хората, чрез което трябва да се спасим!“
13 Юдейските водачи разбраха, че Петър и Йоан са най-обикновени, необразовани хора, но като видяха смелостта, с която говореха, останаха поразени и разбраха, че са били с Исус. 14 Нищо не можаха да им възразят, тъй като заедно с Петър и Йоан пред очите на всички стоеше излекуваният. 15 Тогава им заповядаха да излязат от Синедриона и започнаха да се съветват помежду си: 16 „Какво да правим с тези хора? Всички жители на Ерусалим знаят, че извършиха изключително знамение и ние не можем да го отречем. 17 Но за да не продължи да се разпространява това учение сред народа, ще ги предупредим повече на никого да не говорят в това име.“
18 След това ги повикаха в Синедриона и им забраниха както да казват, така и да поучават нещо в името на Исус. 19 Но Петър и Йоан отговориха: „Сами решете кое е справедливо пред Бога — вас или Бога да слушаме. 20 Защото ние не можем да не говорим за това, което сме видели и чули.“ 21 И като ги заплашиха отново, юдейските водачи ги пуснаха. Нямаше как да ги накажат, защото хората прославяха Бога за случилото се. 22 Човекът, с когото се случи това знамение и който оздравя, беше на повече от четиридесет години.
Петър и Йоан се връщат при вярващите
23 След като бяха освободени, Петър и Йоан отидоха при своите и им съобщиха какво им бяха казали главните свещеници и старейшините. 24 След като ги изслушаха, всички вярващи заедно се помолиха на Бога и казаха: „Господарю, ти сътвори небето, земята, морето и всичко в тях. 25 Твои са думите, които слугата ти Давид, нашият баща, изрече, воден от Святия Дух:
„Защо беснееха народите?
Защо заговорничеха безсмислено?
26 Земните царе се подготвиха за битка
и всички владетели се събраха с една обща цел
срещу Господа и неговия Месия.“(B)
27 Всичко това наистина се случи в този град, когато Ирод и Пилат Понтийски се събраха с езичниците и народа на Израел срещу твоя свят слуга Исус, когото ти помаза, 28 за да се изпълни онова, което ръката ти и волята ти бяха предопределили. 29 А сега, Господи, чуй заплахите им и дай възможност на слугите си да прогласят без страх словото ти, 30 като ни покажеш силата на ръката си: болни да оздравяват, знамения и чудеса да стават чрез името на твоя свят слуга Исус!“
31 В края на молитвата им мястото, където бяха събрани, се разтресе. Всички се изпълниха със Святия Дух и започнаха да говорят Божието слово без страх.
Споделяне
32 Всички вярващи бяха като едно цяло — с едно сърце и една душа. Никой не казваше за имота си, че е само негов, а всичко, което имаха, споделяха помежду си. 33 С голяма сила апостолите свидетелстваха за възкресението на Господ Исус и Бог изобилно благославяше всички тях. 34 Никой не живееше в лишение, защото онези, които имаха ниви или къщи, ги продаваха, донасяха парите от продажбата, 35 слагаха ги в краката на апостолите и после те се раздаваха на всеки според нуждите му.
36 Така постъпи и Йосиф — левит, родом от Кипър, когото апостолите нарекоха Варнава, което в превод означава „син на утешение“. 37 Той имаше нива, която продаде, донесе парите и ги сложи в краката на апостолите.
Исус е отведен пред Пилат
(Мк. 15:1; Лк. 23:1-2; Йн. 18:28-32)
27 Рано на другата сутрин всички главни свещеници и старейшини на народа свикаха съвет, на който решиха да убият Исус. 2 Вързаха го и го отведоха при губернатора Пилат.
Юда се самоубива
(Д.А. 1:18-19)
3 А Юда, който го беше предал, видя, че Исус е осъден и се разкая за стореното. Той върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините 4 и каза: „Извърших грях, като предадох на смърт невинен човек!“
Те отговориха: „Че какво ни е на нас? Ти му мисли.“
5 Тогава Юда захвърли парите в храма, излезе навън и се обеси.
6 Главните свещеници взеха сребърните монети и казаха: „Нашият закон не позволява да сложим тези пари в храмовата кутия за дарения, защото с тях е платена смъртта на човек.“ 7 И решиха да купят с тях едно място, наречено „Грънчарова нива“, за да погребват там чужденците. 8 Ето защо тази нива и до ден днешен е известна като „Кръвна нива“. 9 Така се изпълни пророчеството, казано от Еремия:
„Те взеха тридесетте сребърника — цената, която израелтяните решиха да платят за него — 10 и купиха с тях грънчаровата нива, както Господ ми заповяда.“[a]
Пилат разпитва Исус
(Мк. 15:2-5; Лк. 23:3-5; Йн. 18:33-38)
11 Исус застана пред губернатора Пилат, който го попита: „Ти ли си царят на юдеите?“
Исус отговори: „Сам го казваш.“
12 Но когато главните свещеници и старейшините го обвиняваха, той мълчеше.
13 Тогава Пилат му каза: „Не чуваш ли в колко много неща те обвиняват?“
14 Но Исус не отговори на нито едно обвинение и Пилат остана много изненадан.
Исус е осъден на смърт
(Мк. 15:6-15; Лк. 23:13-25; Йн. 18:39–19:16)
15 Всяка година на празника Пасха управникът освобождаваше по един затворник, когото хората посочваха. 16 По това време в затвора се намираше един известен престъпник на име Варава.[b] 17 Когато тълпата се събра, Пилат ги попита: „Кого искате да ви освободя: Варава или Исус, наречен Месията?“ 18 Той знаеше, че хората бяха предали Исус, защото му завиждаха.
19 Докато Пилат седеше в съда, жена му му изпрати съобщение, в което казваше: „Остави този невинен човек на мира. Снощи сънувах сън за него, който много ме разтревожи.“
20 Но главните свещеници и старейшините убедиха тълпите да поискат Варава да бъде освободен, а Исус — убит.
21 Пилат каза: „При мен са Варава и Исус. Кого искате да ви освободя?“
„Варава!“ — отвърнаха хората.
22 Пилат попита: „А какво да правя с Исус, наречен Месията?“
Всички отговориха: „Разпъни го на кръст!“
23 „Защо искате да го убия? — попита Пилат. — Какво престъпление е извършил?“
Хората започнаха да викат още по-силно: „Разпъни го на кръст!“
24 Пилат видя, че няма смисъл да продължава и че се надигат размирици. Тогава взе вода, изми ръцете си пред тълпата и каза: „Не съм виновен за смъртта на този човек. Вие сте тези, които я искат.“
25 Тълпата отговори: „Нека кръвта му тежи на нас и нашите деца.“
26 Тогава Пилат им освободи Варава и нареди да накажат Исус с бой с камшик, след което го предаде, за да бъде разпънат на кръст.
Войниците на Пилат издевателстват над Исус
(Мк. 15:16-20; Йн. 19:2-3)
27 След това войниците на Пилат отведоха Исус в двореца на губернатора и целият полк се събра около него. 28 Свалиха дрехите му и го наметнаха с алена мантия. 29 После сплетоха венец от тръни и го сложиха на главата му, а в дясната му ръка поставиха тръстика. След това коленичиха пред него и подигравателно казваха: „Да живее царят на юдеите!“ 30 Заплюваха го, а след това взеха тръстиката и го заудряха с нея по главата. 31 Когато се поругаха с него, те му свалиха мантията, облякоха го отново в неговите дрехи и го отведоха да бъде разпънат на кръст.
Исус е разпънат на кръст
(Мк. 15:21-32; Лк. 23:26-43; Йн. 19:17-27)
32 По пътя видяха един човек от Киринея на име Симон и го накараха да носи кръста на Исус. 33 Когато стигнаха до мястото, наречено Голгота, което означава „Лобно място“, 34 войниците дадоха на Исус да пие вино, смесено с жлъчка, но след като го опита, той отказа да го изпие. 35 Приковаха го на един кръст, после си поделиха дрехите му, като хвърлиха жребий,[c] 36 и седнаха там, за да го пазят. 37 Над главата му сложиха надпис с отправеното срещу него обвинение: „това е исус, царят на юдеите.“ 38 Заедно с него бяха разпънати двама разбойника — единият от дясната, а другият от лявата му страна. 39 Хората, които минаваха оттам, го обиждаха, поклащаха глави 40 и казваха: „Ти, който щеше да събаряш храма и да го строиш отново за три дни, я спаси себе си сега! Слез от кръста, ако си Божият Син!“
41 Главните свещеници, законоучителите и юдейските старейшини също бяха там и се присмиваха на Исус: 42 „Другите спасяваше, а себе си не може да спаси! Нали е царят на Израел? Нека сега слезе от кръста и ще му повярваме! 43 Като толкова уповаваше на Бога, нека сега Бог го избави, ако наистина му е скъп. Нали сам казваше: «Аз съм Божият Син!»“ 44 Разбойниците, разпънати заедно с него, също го обсипваха с обиди.
Исус умира
(Мк. 15:33-41; Лк. 23:44-49; Йн. 19:28-30)
45 По обяд над цялата страна се спусна мрак, който не се вдигна три часа. 46 Около три часа Исус извика високо: „Или, Или, лама савахтани?“,(A) което значи: „Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?“
47 Някои от онези, които стояха там, чуха това и казаха: „Вика Илия.“[d]
48 Един от тях веднага изтича, напои с оцет една гъба и като я набучи на тръстикова пръчка, даде на Исус да пие от нея. 49 Но другите хора казаха: „Остави го! Нека да видим дали Илия ще дойде да го спаси.“
50 Исус извика високо още веднъж и след това издъхна.
51 В този момент завесата в храма се раздра на две от горе до долу. Земята се разтърси и скалите се напукаха. 52 Гробовете се отвориха и много от Божиите хора, които бяха умрели, възкръснаха. 53 Те излязоха от гробовете и след като Исус възкръсна, отидоха в святия град и се явиха на много хора.
54 Стотникът и войниците, които пазеха Исус, видяха земетресението и всичко, което стана. Те много се изплашиха и казаха: „Той наистина бе Божий Син!“
55 Много жени стояха там и гледаха отдалеч. Това бяха жените, които бяха следвали Исус от Галилея, за да се грижат за него. 56 Там бяха Мария Магдалина, Мария — майката на Яков и Йосиф, и майката на Зеведеевите синове.
Погребението на Исус
(Мк. 15:42-47; Лк. 23:50-56; Йн. 19:38-42)
57 Същата вечер в Ерусалим дойде един богат човек от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Исус. 58 Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус. Пилат нареди на войниците да му го дадат. 59 Тогава Йосиф взе тялото, зави го в ново ленено платно 60 и го положи в своята нова, наскоро изсечена в скалата гробница. 61 Мария Магдалина и другата Мария останаха да седят пред гробницата.
Гробницата на Исус се охранява
62 Беше Подготвителен ден. На следващия ден главните свещеници и фарисеите се срещнаха с Пилат 63 и му казаха: „Господарю, спомняме си, че докато беше още жив, този самозванец каза: „След три дни ще възкръсна.“ 64 Дай заповед да пазят гробницата, докато минат три дни, защото учениците му може да дойдат и да откраднат тялото, а след това да кажат на хората: „Той възкръсна от мъртвите.“ Тази последна лъжа ще бъде по-лоша от онова, което говореха за него по-рано.“
65 Пилат им каза: „Вземете няколко войника и идете да пазите гробницата както знаете.“ 66 Те отидоха на гробницата, запечатаха входа и поставиха там стража.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center