The Daily Audio Bible
Today's audio is from the CEB. Switch to the CEB to read along with the audio.
11 Тогава целият Израил се събра при Давида в Хеврон и рекоха: Ето, ние сме твоя кост и твоя плът,
2 И по-напред още, и докато Саул царуваше, ти беше, който извеждаше и въвеждаше Израиля, и на тебе Господ твоят Бог каза: Ти ще пасеш людете Ми Израиля, и ти ще бъдеш вожд над людете Ми Израиля.
3 И така, всичките Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон; и Давид направи завет с тях пред Господа в Хеврон; и те помазаха Давида цар над Израиля, според Господното слово чрез Самуила.
4 Тогава Давид и целият Израил отидоха в Ерусалим (който бе Евус), гдето бяха жителите на земята, евусците.
5 А жителите на Евус рекоха на Давида: Няма да влезеш тук. Обаче, Давид превзе крепостта Сион; това е Давидовият град.
6 И рече Давид: Който пръв удари евусците, той ще бъде военачалник и вожд. И Иоав, Саруиният син, се качи пръв; и стана военачалник.
7 Тогава Давид се засели в крепостта; затова тя се нарече Давидов град.
8 И той съгради града околовръст от Мило и наоколо; а Иоав поправи останалата част от града.
9 И Давид преуспяваше и ставаше по-велик, защото Господ на Силите бе с него.
10 А ето началниците на силните мъже, които имаше Давид, които заедно с целия Израил се подвизаваха с него за царството му, за да го направят цар, според Господното слово относно Израиля.
11 А ето изчислението на силните мъже, които имаше Давид: Ясовеам, Ахмоновия син, главен военачалник; той като махаше копието си против триста души <неприятели>, уби ги в едно сражение.
12 И след него бе ахохиецът Елеазар Додовият син, който бе един от тримата силни мъже.
13 Той бе с Давида във Фас-дамим {В 1 Цар. 17:1, Ефес-дамим.}, когато филистимците се събраха за бой там, гдето имаше частица земя пълна с ечемик; и когато людете побягнаха пред филистимците,
14 те застанаха всред нивата и я защищаваха и поразиха филистимците; и Господ извърши голямо избавление.
15 После, трима от тридесетте военачалници слязоха до скалата при Давида в одоламската пещера; а филистимският стан бе разположен в рафаимската долина.
16 И като беше Давид тогава в канарата, а филистимският гарнизон бе в това време във Витлеем,
17 и Давид пожелавайки рече: Кой би ми дал да пия вода от витлеемския кладенец, който е при портата;
18 то тия трима пробиха филистимския стан та наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, и като взеха донесоха на Давида. Но Давид отказа да я пие, а я възля Господу, като рече:
19 Да ми не даде моят Бог да сторя това! Да пия ли кръвта на тия мъже, които туриха живота си в опасност? защото с опасност за живота си я донесоха. Затова отказа да я пие. Това сториха тия трима силни мъже.
20 И Иоавовият брат Ависей беше главен между <другите> трима; защото той като махаше копието си против триста души <неприятели>, уби ги и си придоби име между тримата.
21 Между тримата той бе по-славен от двамата, и стана им началник; но не стигна до <първите> трима.
22 Ванаия, Иодаевият син, син на един храбър мъж от Кавсеил, който беше извършил храбри дела, - той уби двамата лъвовидни моавски мъже; тоже той слезе та уби лъва всред рова в многоснежния ден;
23 при това, той уби египтянина, мъж с голям ръст, пет лакътя висок; в ръката на египтянина имаше копие като кросно на тъкач; а <Ванаия> слезе при него <само> с тояга, и като грабна копието от ръката на египтянина, уби го със собственото му копие.
24 Тия неща стори Ванаия, Иодаевият син, и си придоби име между тия трима силни мъже.
25 Ето, той стана по-славен от тридесетте, но не стигна до <първите> трима. И Давид го постави над телохранителите си.
26 А {В 2 Цар. 23:24-33 някои от имената, които следват, се пишат различно.} силните мъже между войските бяха: Асаил, Иоавовият брат, Елханан, син на Додо от Витлеем,
27 Самот арорецът, Хелис фелонецът,
28 Ирас, син на текоеца Екис, Авезер анатонецът,
29 Сивехай хустанецът, Илай ахохиецът,
30 Маарай нетофатецът, Хелед, син на нетофатеца Ваана,
31 Итай, син на Риваия от Гавая, <която принадлежеше> на Вениаминовите потомци, Ванаия пиратонецът,
32 Урай от долините Гаас, Авиил арватецът,
33 Азмавет варумецът, Елиава саалвонецът,
34 синовете на Асима гизонеца, Ионатан син на арареца Сагий,
35 Ахиам син на арареца Сахар, Елифал Уровият син,
36 Ефер мехиратецът, Ахия фелонецът,
37 Есро кармилецът, Наарай Есвеевият син,
38 Иоил, Натановият брат, Мивар Аргиевият син,
39 Селек амонецът, Нахарай виротецът, оръженосецът на Иоава Саруиния син,
40 Ираз иетерецът, Гарив етерецът,
41 Урия хетеецът, Завад Аалаевият син,
42 Адина син на рувимеца Сиза, началник на рувимците, и тридесет души с него,
43 Анан, син на Мааха, Иосафат митнецът,
44 Озия астеротецът, Сама и Еиил синове на Хотама ароирецът,
45 Един син на Симрия, брат му Иоха тисецът,
46 Елиил маавецът, Еривай и Иосавия Елнаамови синове, Етема моавецът,
47 Елиил, Овид и Ясиил месоваецът.
12 И ето ония, които дойдоха при Давида в Сиклаг, докато още се затваряше, <за да се крие> от Саула, Кисовия син; те бяха от силните мъже, които му помагаха във война.
2 Те бяха въоръжени с лъкове, и можеха да си служат и с дясната и с лявата ръка за хвърляне камъни с прашка и за стреляне с лък, и бяха от Сауловите братя, от Вениамина.
3 Началникът беше Ахиезер, после Иоас, синове на гаваатеца Сама; Езиил и Филет, Азмаветови синове; Вераха, анатотецът Ииуй,
4 гаваонецът Исмаия, силен между тридесетте, и над тридесетте; Еремия, Яазаил, Иоанан, гедиротецът Иозавад,
5 Елузай, Еримот, Ваалия, Семария, аруфецът Сафатия,
6 Елкана, Есия, Азареил, Иозер и Ясовеам, Кореовците;
7 и Иоила и Зевадия, синове на Ероама от Гедор.
8 И някои от гадците се отделиха <та дойдоха> при Давида в канарата в пустинята, мъже силни и храбри, обучени за бой, които знаеха да употребяват щит и копие, чиито лица бяха като лъвови лица, и които бяха бързи като сърните по хълмовете.
9 <Те бяха>: Езер, първият; Авдия, вторият; Елиав, третият;
10 Мисмана, четвъртият; Еремия, петият;
11 Атай, шестият; Елиил, седмият;
12 Иоанан, осмият; Елзавад, деветият;
13 Еремия, десетият; и Махванай, единадесетият.
14 Тия от гадците бяха военачалници; който беше най-долен, <между> <тях>, беше над сто <войници>, а който беше най-горен, беше над хиляда.
15 Тия бяха, които преминаха Иордан в първия месец, когато <реката> заливаше всичките си брегове и разгониха всичките жители на долините към изток и към запад.
16 Също и от вениаминците и юдейците дойдоха при Давида в канарата.
17 А Давид излезе да ги посрещне та им проговори, казвайки: Ако идете при мене с мир, за да ми помогнете, сърцето ми ще се привърже към вас; но ако <сте дошли> за да ме предадете на неприятелите ми, като няма насилие в ръцете ми, Бог на бащите ни нека види и нека изобличи това.
18 Тогава дойде дух на Амасая, главния между началниците, <и рече>: Твои сме, Давиде, и от към твоя страна Есеев сине! Мир, мир на тебе! мир и на помощниците ти! защото твоят Бог ти помага. Тогава Давид ги прие, и постави ги началници на дружината си.
28 И когато се избавихме, познахме, че островът се наричаше Малта.
2 А туземците ни показаха необикновено човеколюбие, защото приеха всички нас, и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.
3 И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна излезе от топлината и се залепи за ръката му.
4 А туземците, като видяха змията, как висеше на ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее.
5 Но той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло.
6 А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог.
7 А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.
8 И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.
9 Като стана това, и другите от острова, които имаха болести дохождаха и се изцеляваха;
10 които и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни.
11 И тъй, подир три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който беше презимувал в острова, и който имаше за знак Близнаците.
12 И като стигнахме в Сиракуза, преседяхме там три дни.
13 И оттам, като лъкатушехме, стигнахме в Ригия; и след един ден, като повея южен вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,
14 гдето намерихме братя, които ни замолиха да преседим у тях седем дни. Така дойдохме в Рим,
15 отгдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми да ни посрещнат; и Павел като ги видя, благодари на Бога и се ободри.
16 А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запрените на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше.
17 И подир три дни той свика по-първите от юдеите и, като се събраха каза им: Братя, без да съм сторил аз нещо против народа <ни>, или против бащините обичаи, пак от Ерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;
18 които, като ме изпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо <достойно> за смърт.
19 Но понеже юдеите се възпротивиха <на това>, принудих се да се отнеса до Кесаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.
20 По тая причина, прочее, ви повиках, за да ви видя и да ви поговоря, защото заради това, за което Израил се надява, съм вързан с тая верига.
21 А те му казаха: Нито сме получавали ние писма от Юдея за тебе, нито е дохождал някой от братята да ни извести, или да ни каже нещо лошо за тебе.
22 Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение.
23 И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там гдето живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исуса и от Моисеевия закон и от пророците.
24 И едни повярваха това, което говореше, а други не вярваха.
25 И те, понеже бяха несъгласни помежду си, се разотиваха, като им рече Павел една дума: Добре е говорил Светият Дух чрез пророк Исаия на бащите ви, когато е рекъл:
26 "Иди, кажи на тия люде: Със слушане ще чуете, но никак няма да схванете; И с очи ще видите, но никак няма да разберете.
27 Защото затлъстя сърцето на тия люде, И ушите им натегнаха, И очите си затвориха, Да не би да гледат с очите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат та да ги изцеля".
28 Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат.
29 [И като рече това, юдеите си отидоха с голяма препирня помежду си].
30 А Павел преседя цели две, години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него,
31 като проповядваше Божието царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа без да му забранява някой.
9 За първия певец по "Умри за сина". Давидов псалом. Ще <Те> славословя, Господи, с цялото си сърце, Ще разкажа всичките Твои чудесни дела.
2 Ще се веселя и ще се радвам в Тебе, Ще възпявам името Ти, Всевишни;
3 Понеже неприятелите ми се връщат назад Падат и гинат пред Твоето присъствие.
4 Защото Ти си защитил правото и делото ми; Седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо.
5 Изобличил си народите, изтребил си нечестивите, Изличил си името им до вечни векове.
6 Неприятелите изчезнаха; те са запустели за винаги; Ти си разорил градовете <им>, та и поменът им загина.
7 Но Господ седи <Цар> до века, Приготвил е престола Си за съд,
8 И Той ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо.
9 И Господ ще бъде прибежище на угнетените, Прибежище в скръбни времена.
10 И ония, които познават името Ти, ще уповават на Тебе; Защото Ти, Господи, не си оставил ония, които Те търсят.
11 Пейте хвали на Господа, Който обитава в Сион, Изявете между племената делата Му;
12 Защото Оня, Който прави изследване за кръвопролития, помни <уповаващите на Него, >Не забравя викането на кротките.
19 По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
2 Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, сбърква <пътя си>.
3 Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
© 1995-2005 by Bibliata.com