Chronological
Тъга по предишното благосъстояние и копнеж за Божия закрила
29 И Йов продължи още беседата си, като казваше:
2 (A)О, да бях както в предишните месеци,
както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 (B)когато светилникът Му светеше на главата ми
и със светлината Му ходех в тъмнината;
4 (C)както бях в дните на зрелостта си,
когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 когато Всемогъщият беше още с мен
и децата ми бяха около мене;
6 (D)когато миех стъпките си с масло
и скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 Когато през града излизах на портата
и приготвях седалището си на пазара.
8 Младите, като ме гледаха, се криеха
и старците ставаха и стояха прави;
9 (E)първенците се въздържаха от говорене
и слагаха ръка на устата си;
10 (F)гласът на началниците замлъкваше
и езикът им залепваше за небцето им;
11 ухо, като ме чуеше, ме облажаваше
и око, като ме виждаше, свидетелстваше за мене;
12 (G)защото освобождавах сиромаха, който викаше,
и сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 Благословението от този, който беше близо до загиване, идваше за мен;
и аз веселях сърцето на вдовицата.
14 (H)Обличах правдата и тя ми беше одежда;
моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 (I)Аз бях очи на слепия
и крака на хромия.
16 (J)Бях баща на сиромасите;
изследвах делото на непознатия за мене.
17 (K)Трошех челюстите на несправедливия
и изтеглях лова от зъбите му.
18 (L)Тогава казвах: Ще умра в гнездото си;
и дните ми ще се умножат, както пясъкът.
19 (M)Коремът ми е прострян към водите;
и росата намокря цяла нощ клоните ми.
20 (N)Славата ми зеленее още в мен;
и лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 Хората чакаха да ме слушат
и мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 След моите думи те не прибавяха нищо;
словото ми капеше върху тях;
23 (O)очакваха ме като дъжд
и устата им зееха като за пролетен дъжд.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние;
и те не можаха да помрачат[a] светлостта на лицето ми.
25 Избирах пътя към тях и седях пръв помежду им,
и живеех като цар сред войската,
като онзи, който утешава наскърбените.
Сегашното бедствено положение е незаслужено
30 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене,
чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;
2 защото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им –
хора, чиято жизненост беше изчезнала?
3 От немотия и глад те бяха измършавели;
гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 между храстите късаха слез
и корените на хвойна им бяха за храна.
5 Бяха изгонени измежду хората,
които викаха след тях като след крадци.
6 Живееха в пукнатините на долините,
в дупките на земята и на скалите.
7 Ревяха между храстите.
събираха се под тръните;
8 безумни и безчестни,
те бяха изгонени от земята.
9 (P)А сега аз им станах песен,
още съм им и за поговорка.
10 (Q)Гнусят се от мен, отдалечават се от мен
и не се свенят да плюят в лицето ми.
11 (R)Тъй като Бог е съсипал достолепието ми[b] и ме е смирил,
то и те се разюздаха пред мен.
12 (S)Отдясно въстават тези изроди,
тласкат краката ми
и приготвят против мене гибелните си намерения[c],
13 развалят пътя ми,
увеличават нещастието ми,
и то без да имат помощници.
14 Идват като през широк пролом;
гибелно се нахвърлят върху мен.
15 Ужаси се обърнаха върху мене;
като вятър гонят достолепието ми;
и благополучието ми премина като облак.
16 (T)И сега душата ми се излива в мене;
скръбни дни ме постигнаха.
17 През нощта костите ми се пронизват в мен
и жилите ми не си почиват[d].
18 Само с голямо усилие се променя дрехата ми;
тя ме стяга, както яката на хитона ми.
19 Бог ме е хвърлил в калта;
и аз съм заприличал на пръст и прах.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш;
стоя – и Ти просто ме поглеждаш.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене;
с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;
22 издигаш ме, понасяш ме по вятъра
и ме стопяваш в бурята.
23 (U)Зная наистина, че ще ме докараш до смърт
и до дома, който е определен за всички живи.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка
или да нададе вик в бедствието си?
25 (V)Не плаках ли аз за онзи, който беше отруден?
И не се ли наскърби душата ми за сиромаха?
26 (W)Когато очаквах доброто, тогава дойде злото;
и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината.
27 Червата ми кипят и не си почиват;
скръбни дни ме постигнаха.
28 (X)Ходя почернял, но не от слънцето;
ставам в събранието и викам за помощ.
29 (Y)Станах брат на чакалите
и другар на щраусите.
30 (Z)Кожата ми почерня на мен
и костите ми изгоряха от огън.
31 Затова арфата ми се измени в ридание
и свирката ми – в глас на плачещи.
Клетвата на Йов
31 (AA)Сключих завет с очите си;
и как бих погледнал към девица?
2 (AB)Защото какъв дял се определя от Бога отгоре
и какво наследство – от Всемогъщия свише?
3 Не е ли разорение за нечестивия
и погибел за тези, които вършат беззаконие?
4 (AC)Не вижда ли Той пътищата ми?
И не брои ли всичките ми стъпки?
5 Ако съм ходил с лъжата
и кракът ми е бързал към измама
6 (но нека ме претеглят в прави везни,
за да познае Бог непорочността ми),
7 (AD)ако се е отклонил кракът ми от пътя
и сърцето ми е последвало очите ми,
и ако се е залепило петно на ръцете ми,
8 (AE)то нека сея аз, а друг да яде,
и нека бъдат изкоренени произведенията ми.
9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена
и съм причаквал при вратата на съседа си,
10 (AF)то нека моята жена мели за друг
и други да се навеждат над нея;
11 (AG)защото това би било гнусно дело
и беззаконие, което да се накаже от съдиите;
12 понеже това е огън, който изгаря до погубване
и би изкоренил всичките ми плодове.
13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си,
когато имаха спор с мене,
14 то какво бих сторил, когато се надигне Бог?
И какво бих Му отговорил, когато ме посети?
15 (AH)Онзи, Който е създал мене в утробата, не образува ли и него?
И не Същият ли ни създаде в утробата?
16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха,
или съм направил да помрачнеят очите на вдовицата,
17 или съм изял сам залъка си,
без да е яло сирачето от него
18 (напротив, от младостта ми то порасна при мене като при баща
и от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата),
19 ако съм гледал някого да гине от нямане на дрехи
или сиромах, че няма завивка,
20 (AI)и не са ме благославяли чреслата му,
като се е стоплял с вълната от овцете ми;
21 (AJ)ако съм повдигнал ръка против сирачето,
като виждах, че имам помощ в портата;
22 то да падне мишцата ми от рамото
и ръката ми да се пречупи от лакътя;
23 (AK)защото погибел от Бога беше ужас за мен
и пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
24 (AL)Ако съм възлагал надеждата си на злато
или съм казал на чистото злато: Ти си мое упование;
25 (AM)ако съм се веселил, защото богатството ми беше голямо
и защото ръката ми беше намерила изобилие;
26 (AN)ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше,
или луната, когато ходеше в светлината си,
27 се е увлякло тайно сърцето ми
и устата ми са целували ръката ми;
28 (AO)и това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите,
защото бих се отрекъл от Вишния Бог.
29 (AP)Ако съм злорадствал в загиването на мразещия ме
или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло
30 (AQ)(даже не съм допуснал устата ми да съгреши,
за да искам живота му с проклятие);
31 ако хората от шатъра ми не са казали:
Кой може да покаже някого, който не е бил наситен от него с месо?
32 (AR)(чужденецът не нощуваше вън;
отварях вратата си на пътника);
33 (AS)ако съм прикривал престъпленията си, както Адам,
като съм скривал беззаконието си в пазвата си,
34 (AT)понеже се боях от голямото множество
и презрението на семействата ме ужасяваше,
така че млъквах и не излизах от вратата
35 (AU)(О, да имаше някой да ме слуша –
Ето, виж тук подписа ми;
Всемогъщият нека ми отговори! –
И да имах акта[e], който противникът ми е написал!
36 Ето, на рамо щях да го нося,
за венец щях да го привържа на себе си!
37 Щях да му дам отчет за стъпките си;
като княз щях да се приближа към него.);
38 ако нивата ми вика против мен
и браздите ѝ плачат заедно;
39 (AV)ако съм изял плода ѝ, без да платя,
или съм изгасил живота на стопаните ѝ;
40 (AW)тогава да израстат тръни вместо жито
и вместо ечемик – плевели.
Свършиха се думите на Йов.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.