Book of Common Prayer
Псалом Давидов.
24 (A)Към Тебе, Господи, въздигам душата си.
2 Боже мой, на Тебе се уповавам, да се не посрамя (навеки), да не тържествуват над мене враговете ми,
3 (B)да се не посрамят и всички, които се надяват на Тебе; да се посрамят ония, които вършат беззаконие без причина.
4 (C)Покажи ми, Господи, Твоите пътища и научи ме на Твоите пътеки.
5 Насочи ме към Твоята истина и ме научи, защото Ти си Бог на моето спасение; на Тебе се надявам всеки ден.
6 (D)Спомни си Твоите щедрости, Господи, и Твоите милости, защото са отвека.
7 (E)Греховете на младостта ми и престъпленията ми не си спомняй; по милостта Си спомни си за мене, по Твоята благост, Господи!
8 (F)Благ и праведен е Господ, затова учи грешните в пътя,
9 насочва кротките към правда и учи кротките на Своите пътища.
10 (G)Всички пътища Господни са милост и истина за ония, които пазят завета Му и откровенията Му.
11 (H)Заради твоето име, Господи, прости греха ми, защото е голям.
12 Кой е човекът, който се бои от Господа? Нему Той ще посочи, кой път да избере.
13 (I)Неговата душа ще пребъде в добро, и неговото семе ще наследи земята.
14 (J)Тайната Господня е за ония, които Му се боят; тям открива Той Своя завет.
15 (K)Очите ми винаги са към Господа, защото Той изважда из примка нозете ми.
16 Милостно погледни към мене и ме помилуй, защото съм самотен и угнетен.
17 (L)Скърбите на сърцето ми се умножиха; извади ме из моите беди.
18 Погледни моето страдание и моето безсилие и прости всичките ми грехове.
19 (M)Погледни моите врагове, колко много са те и с каква върла омраза ме мразят.
20 Запази душата ми и ме избави, та да се не посрамя, задето се на Тебе уповавам.
21 Непорочност и правота да ме пазят, защото на Тебе се надявам.
22 Избави, Боже, Израиля от всичките му скърби.
Псалом Давидов; песен при обновяване дома.
1-2 (A)(B) Ще Те възхваля, Господи, задето ме въздигна и не остави враговете ми да тържествуват над мене.
3 (C)Господи, Боже мой, виках към Тебе, и Ти ме изцели.
4 (D)Господи, Ти изведе душата ми от ада и ме оживи, за да не сляза в гроба.
5 (E)Пейте Господу, светии Негови, славете паметта на Неговата светиня,
6 (F)защото гневът Му е за миг, благоволението Му за цял живот: вечер настъпва плач, а сутрин – радост.
7 (G)И аз си думах в своята доброчестина: няма да се поколебая навеки.
8 По благоволението Си, Господи, Ти укрепи моята планина; но скри лицето Си, и аз се смутих.
9 Тогава към Тебе, Господи, виках и Господа (моего) молих:
10 (H)„каква полза от кръвта ми, кога сляза в гроба? ще Те слави ли прахът? ще възвестява ли той Твоята истина?
11 Чуй, Господи, и помилуй ме; Господи, бъди ми помощник!“
12 И Ти обърна тъгата ми в ликуване, сне от мене вретището и ме препаса с веселие,
13 (I)за да Те слави душата ми и да не замлъква. Господи, Боже мой, вечно ще Те славя!
(Псалом Давидов за сътворението на света.)
103 (A)Благославяй, душо моя, Господа! Го-споди, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен;
2 (B)Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра;
3 (C)Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шествуваш върху ветрени криле.
4 (D)Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци – Свои служители.[a]
5 Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки.
6 Покрил си я с бездна като с дреха; води стоят на планините.
7 (E)От Твоята заплаха те бягат, от гласа на Твоя гръм бърже отминават;
8 възлизат по планини, слизат в долини, на място, което си им определил.
9 (F)Ти си турил предел, който няма да преминат, и няма да се върнат да покрият земята.
10 (G)Ти прати извори в долините: между планини текат (води),
11 поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си.
12 При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас.
13 Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята.
14 (H)Ти правиш да расте трева за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна
15 (I)и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека.
16 Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади;
17 по тях птици си правят гнезда; елите са жилище на щъркелите,
18 високите планини – на сърните; каменните скали – убежище на зайците.
19 Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник.
20 (J)Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове;
21 (K)лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си.
22 (L)Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища;
23 човек отива по делата си и по своя работа до вечерта.
24 (M)Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения.
25 (N)А това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни;
26 (O)там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него.
27 (P)Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме.
28 (Q)Даваш им – приемат, отваряш ръката Си – насищат се с благо;
29 (R)скриваш лицето Си – объркват се, отнимаш духа им – умират и в пръстта си се връщат;
30 (S)пратиш духа Си – създават се, и Ти подновяваш лицето на земята.
31 Да бъде Господу слава навеки; да се весели Господ за делата Си!
32 (T)Погледне към земята, и тя се тресе; допре се до планините, и те димят.
33 (U)Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам.
34 Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа.
35 (V)Да изчезнат грешниците от земята, и да няма вече беззаконници. Благославяй, душо моя, Господа! Алилуия!
9 (A)Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница.
10 (B)Тогава ще изтребя колесниците у Ефрема и конете в Иерусалим, и ще бъде счупен военният лък; и Той ще възвести мир на народите, и владичеството Му ще бъде от море до море и от реката до земните краища.
11 (C)А колкото за тебе, Израилю, заради кръвта на завета ти Аз ще освободя твоите затворници от рова, в който няма вода.
12 Връщайте се в крепостта вие, пленници, които се надявате! Каквото сега възвестявам, ще ти дам двойно.
9 В оня ден Аз ще изтребя всички народи, които нападат Иерусалим.
10 (A)А върху дома Давидов и върху жителите иерусалимски ще излея дух на благодат и умиление, и те ще погледнат на Него, Когото те прободоха, и ще ридаят за Него, както се ридае за единороден син, и ще скърбят, както се скърби за първороден.
11 (B)В оня ден ще се вдигне голям плач в Иерусалим, като плача на Хададримона в Мегидонската долина.
13 Воня ден ще се отвори извор за дома Давидов и за жителите иерусалимски, за да се умият от грях и нечистотия.
7 (A)О, мече! подигни се против Моя пастир и против ближния Ми, казва Господ Саваот: порази пастира, и ще се разпръснат овците! И Аз ще обърна ръката Си против малките.
8 (B)И по цялата земя, казва Господ, две части от нея ще бъдат изтребени, ще измрат, а третата ще остане на нея.
9 (C)И ще прекарам тая трета част през огън, и ще ги разтопя, както топят сребро, и ще ги очистя, както чистят злато: те ще призовават името Ми, и Аз ще ги чуя и ще кажа: това е Моят народ, и те ще рекат: Господ е мой Бог!
12 Подвизавай се с добрия подвиг на вярата: дръж се о вечния живот, за който ти биде и повикан и изповяда доброто изповедание пред много свидетели.
13 (A)Наръчвам ти пред Бога, Който всичко животвори, и пред Христа Иисуса, Който засвидетелствува доброто изповедание пред Понтия Пилата,
14 да спазиш заповедта чиста, безукорна, дори до явяването на Господа нашего Иисуса Христа,
15 (B)което, кога му дойде време, ще открие блажения и едничък Властител, Цар на царете и Господар на господаруващите,
16 (C)Който е едничък безсмъртен и живее в непристъпна светлина, Когото никой от човеците не е видял, нито може да види. Нему чест и владичество вовеки. Амин.
12 (A)И влезе Иисус в Божия храм, изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците,
13 (B)и казваше им: писано е: „домът Ми дом за молитва ще се нарече“, а вие го направихте разбойнишки вертеп.
14 И дойдоха при Него в храма слепи и хроми, и Той ги изцери.
15 А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, що Той стори, и децата, които викаха в храма и думаха: осана Сину Давидову! възнегодуваха
16 (C)и Му рекоха: чуваш ли, какво казват те? А Иисус им отговори: да! нима никога не сте чели: „из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала“?
17 И като ги остави, излезе вън от града за Витания, дето и пренощува.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.