Book of Common Prayer
Молитва за царя
72 Псалом за Соломон[a].
Боже, дай Твоето правосъдие на царя
и правдата Си – на царския син,
2 (A)за да съди Твоя народ с правда
и угнетените Ти – с правосъдие.
3 (B)Планините ще донесат мир на народа
и хълмовете – мир с правда.
4 (C)Той ще съди справедливо угнетените между народа,
ще избави синовете на бедните и ще смаже насилника.
5 (D)Ще се боят от Тебе, докато трае слънцето
и докато съществува луната, от родове в родове.
6 (E)Той ще слезе като дъжд върху окосена ливада,
като ситен дъжд, който оросява земята.
7 (F)В неговите дни ще цъфти праведният
и мир ще изобилва, докато трае луната.
8 (G)Той ще владее от море до море
и от Ефрат[b] до краищата на земята.
9 (H)Пред него ще коленичат жителите на пустинята;
и неприятелите му ще лижат пръстта.
10 (I)Царете на Тарсис и на островите ще донесат подаръци;
царете на Шева и на Сева ще поднесат дарове.
11 (J)Да! Ще му се поклонят всички царе,
всичките народи ще му слугуват.
12 (K)Защото той ще избавя сиромаха, когато вика,
и угнетения, и безпомощния.
13 Ще се смили над сиромаха и немотния
и ще спаси душите на немотните.
14 (L)От угнетение и насилие ще изкупи душите им;
и скъпоценна ще бъде кръвта им пред очите му.
15 И ще живее; и на него ще бъде дадено от шевското злато;
винаги ще се възнася молитва за него
и цял ден ще го благославят.
16 (M)Изобилие от жито ще има на земята, до върховете на планините;
плодът му ще се люлее като ливанската планина;
и жителите по градовете ще цъфтят като земната трева.
17 (N)Името му ще пребъдва довека;
името му ще се продължава, докато трае слънцето;
и ще се благославят в него хората;
всички народи ще го облажават.
18 (O)Благословен да е Господ,
Бог Израилев,
Който Един прави чудеса;
19 (P)и благословено да бъде славното Негово име довека;
и нека се изпълни със славата Му цялата земя.
Амин и амин.
20 Свършиха се молитвите на Есеевия син Давид.
Йод
73 (A)Твоите ръце ме направиха и утвърдиха;
вразуми ме, за да науча Твоите заповеди.
74 (B)Онези, които се боят от Тебе, ще се зарадват, като ме видят,
защото на словото Ти уповах.
75 (C)Зная, Господи, че Твоите присъди са праведни
и по справедливост си ме наказал.
76 Моля Ти се, нека ми бъде Твоето милосърдие за утеха
според словото Ти към Твоя слуга.
77 (D)Нека дойдат върху мене Твоите благи милости, за да живея;
защото Твоят закон е моя наслада.
78 (E)Нека се посрамят горделивите, защото са ме повалили с лъжи;
но аз ще размишлявам за Твоите правила.
79 Нека се обърнат към мен онези, които се боят от Теб,
а именно онези, които познават Твоите свидетелства.
80 Сърцето ми нека бъде непорочно относно Твоите наредби,
за да не се посрамя.
Каф
81 (F)Душата ми примира за Твоето спасение;
но аз се надявам на Твоето слово.
82 (G)Очите ми чезнат за изпълнението на словото Ти,
като казвам: Кога ще ме утешиш?
83 (H)Защото станах като мях в дим;
но пак не забравям Твоите наредби.
84 (I)Колко са дните на Твоя слуга?
Кога ще извършиш съд над преследвачите ми?
85 (J)Горделивите изкопаха ями за мене,
като се противят на Твоя закон.
86 (K)Всички Твои заповеди са верни;
понеже хората ме гонят с лъжи, Ти ми помогни.
87 Без малко щяха да ме погубят на земята;
но аз не изоставих Твоите заповеди.
88 (L)Съживи ме според милосърдието Си;
така ще пазя свидетелството на Твоите уста.
Ламед
89 (M)Господи, Твоето слово
е утвърдено на небето довека.
90 Верността Ти пребъдва от род в род;
Ти си основал земята и тя стои.
91 (N)Колкото до Твоите постановления, те и до днес стоят,
защото всички са Твои слуги.
92 (O)Ако Твоят закон не ми беше наслада,
то аз и тогава бих загинал в скръбта си.
93 Довека няма да забравя Твоите заповеди,
защото чрез тях си ме съживил.
94 Твой съм аз; спаси ме,
защото потърсих Твоите наредби.
95 Нечестивите ме чакаха, за да ме погубят;
но аз ще внимавам в Твоите свидетелства.
96 (P)Видях граница на всяко съвършенство,
но Твоята заповед е твърде широка.
18 (A)А на третия ден Йосиф им каза: Това направете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:
19 Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си домове[a],
20 (B)пък ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истина, и вие няма да умрете. И направиха така.
21 (C)Те си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, че видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна това бедствие.
22 (D)А Рувим им отговори: Не ви ли говорих тези думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова вижте, кръвта му се изисква.
23 А те не знаеха, че Йосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.
24 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, им говорѝ; и взе от тях Симеон и го върза пред очите им.
Йосифовите братя се връщат в Ханаан
25 (E)Тогава Йосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всеки в чувала му и да им дадат храна за из пътя; и така им направиха.
26 А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха оттам.
27 (F)Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.
28 И каза на братята си: Парите ми са върнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха и те се обръщаха с трепет един към друг, и казваха: Какво е това, което ни стори Бог?
9 (A)Писах ви в посланието си да не се събиратезаедно с блудници,
10 (B)не че съм искал да кажа за блудниците на този свят или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонниците, понеже тогава би трябвало да излезете от света.
11 (C)Но в действителност ви писах да не се събирате с никого, който се нарича брат, ако е блудник или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител, с такъв даже да не ядете заедно.
12 (D)Защото каква работа имам да съдя външните човеци? Не съдите ли вие вътрешните,
13 (E)докато външните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек отсред вас.
Християните и езическите съдилища
6 Когато някой от вас има нещо против друг, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите?
2 (F)Или не знаете, че светиите ще съдят света? И ако вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите за най-малките неща?
3 (G)Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? А колко повече житейски работи.
4 (H)Тогава, ако имате житейски тъжби, поставяте ли за съдии онези, които от църквата се смятат за нищо?
5 Казвам това, за да ви направя да се засрамите. Истина ли е, че няма между вас нито един мъдър човек, който би могъл да отсъди между братята си,
6 а брат с брат се съди, и то пред невярващите?
7 (I)Даже преди всичко е голям недостатък у вас, че имате тъжби помежду си. Защо по-добре не оставате онеправдани? Защо по-добре да не бъдете ограбени?
8 (J)А, напротив, вие сами онеправдавате и ограбвате, и то братя.
Притча за сеяча
4 (A)И Исус пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той влезе в една ладия и седна[a]; а цялото множество беше на сушата край езерото.
2 (B)И ги поучаваше много с притчи и им казваше в поучението Си:
3 Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.
4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 Други паднаха на скалисто място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод.
8 (C)А другите паднаха на добра земя и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха – кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.
9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
10 (D)И когато Исус остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
11 (E)Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи;
12 (F)така че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости грехът.
13 И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всички притчи?
14 (G)Сеячът сее Словото.
15 А онези край пътя, където се сее Словото, са тези, които, като чуят, Сатана веднага идва и грабва посятото в тях Слово.
16 (H)Също и посятото на скалистите места са тези, които, като чуят Словото, веднага с радост го приемат;
17 нямат обаче корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение заради Словото, веднага се съблазняват.
18 Посятото между тръните са други; те са онези, които са слушали Словото,
19 (I)но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават Словото и то става безплодно.
20 А посятото на добрата земя са тези, които слушат Словото, приемат го и дават плод – тридесет, шестдесет и стократно.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.