Book of Common Prayer
Утринна молитва за закрила
5 За първия певец. За духови инструменти. Псалом на Давид.
2 (A) [a] Господи, чуй думите ми, вникни в моя зов!
3 (B)Вслушай се в гласа на моите вопли, Царю мой и Боже мой,
защото се моля пред Тебе!
4 Господи, чуй гласа ми рано сутрин.
Призори ще застана пред Тебе и ще Те очаквам,
5 защото Ти си Бог, Който не обича беззаконието.
Злият не може да се приюти при Тебе.
6 Горделивите няма да устоят пред Тебе –
Ти ненавиждаш всички, които извършват беззаконие.
7 Ти ще погубиш всички лъжци.
Убиец и измамник са противни за Господа.
8 (C)По Твоята велика милост аз обаче ще вляза в Твоя дом
и ще се поклоня в святия Ти храм с благоговение пред Тебе.
9 (D)Господи, нека Твоята справедливост ме води заради враговете ми!
Направи равен Твоя път пред мене!
10 (E)Защото в устата им няма истина,
а сърцето им носи разруха.
Гърлото им е отворен гроб,
а езикът им – коварен.
11 Накажи ги, Боже, нека се провалят в своите кроежи!
Отхвърли ги поради многото им престъпления,
защото се надигнаха против Тебе.
12 И нека се радват всички, които се уповават на Тебе;
те винаги ще тържествуват, защото Ти ще ги закриляш.
Затова нека се радват с Тебе всички, които обичат Твоето име.
13 Защото Ти, Господи, благославяш праведника,
като с щит го обгръщаш с благоволение.
Молитва, посветена на покаянието
6 За първия певец. В съпровод на осмострунен инструмент. Псалом на Давид.
2 (F) [b] Господи, не ме упреквай в гнева Си, нито ме наказвай в яростта Си.
3 (G)Бъди милостив към мене, Господи, защото аз съм немощен.
Изцели ме, Господи, понеже страдам чак до мозъка на костите си.
4 Моята душа страда силно,
а Ти, Господи, докога ще се бавиш?
5 Обърни се, Господи, избави ме!
Спаси ме заради милостта Си,
6 (H)защото сред мъртвите никой няма да Те споменава,
в преизподнята кой ще Те прославя?
7 Уморен съм от своите въздишки.
Всяка нощ се обливам в сълзи в леглото си.
8 Помръкнаха от скръб очите ми,
състариха се поради всичките ми врагове.
9 (I)Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие.
10 Господ чу молбата ми,
Господ приема молитвата ми.
11 Да бъдат засрамени и ужасени всичките ми врагове!
Те трябва да отстъпят и в миг да станат за позор.
10 Защо, Господи, стоиш далече
и се криеш във време на неволя?
2 Нечестивият преследва сиромаха заради гордостта си.
Нека да се хване в кроежите, които е замислил.
3 Защото нечестивият се хвали с желанията на душата си,
алчният кощунства и презира Господа.
4 (A)В гордостта си нечестивият, навирил нос, си казва:
„Бог не търси сметка. Няма Бог.“ Това са неговите мисли.
5 Пътищата му са неуспешни във всяко време.
Твоите присъди са високо и далече от него.
Всички свои неприятели презира.
6 Той си казва в сърцето си: „Непоклатим съм,
зло няма да ме сполети от род в род.“
7 (B)Устата му е пълна с проклятия, измами и насилие,
а езикът му е несправедлив и пагубен.
8 Той стои в засада край селищата, убива невинния
в потайни места,
очите му дебнат бедния.
9 (C)Той се таи като лъв в храсталака,
причаква, за да хване сиромаха.
Той хваща сиромаха и го въвлича в мрежата си.
10 Той сразява, удря
и слабите падат в неговата примка.
11 (D)Казва си: „Бог е забравил,
скрил е лицето Си, никога няма да види.“
12 Откликни, Господи, Боже! Вдигни ръката Си!
Не забравяй потиснатите.
13 Защото нечестивият може да се отрича от Бога
и да си казва: „Ти няма да търсиш сметка.“
14 Ти Сам виждаш, понеже забелязваш страдания и притеснения,
за да въздадеш с Твоята ръка.
Бедните се уповават на Тебе.
Ти си помощник на сираците.
15 Сломи ръката на злия и нечестивия,
така че потърси ли се нечестието му, да не се намери нищо.
16 (E)Господ е Цар за вечни времена и завинаги!
Онези, които се покланят на други богове, ще изчезнат от Неговата земя.
17 Господи, Ти чуваш желанието на смирените.
Ти укрепваш сърцата им,
вслушваш се,
18 (F)за да въздадеш правосъдие на сираците и потиснатите
и повече никой човек да не всява страх по земята.
Молитва за справедливост
11 За първия певец. Псалом на Давид.
На Господа се уповавам.
Как тогава ми казвате:
„Отлети на планината като птица“?
2 (G)Защото ето нечестивите опънаха лъка,
поставиха стрелата си на тетивата,
за да стрелят в тъмнината по благочестивите.
3 Когато са разрушени основите,
какво може да направи праведникът?
4 (H)Господ е в святия Си храм.
Престолът на Господа е на небесата.
Очите Му бдят. Погледът Му изпитва хората.
5 Господ изпитва праведните,
а душата Му мрази нечестивия и насилника.
6 (I)Той ще излее върху нечестивите дъжд от разпалени въглени,
огън и жупел. Палещ вятър е тяхната участ.
7 Защото Господ е праведен и обича праведни дела.
Благочестивите ще виждат Неговото лице.
Отсъда за Йерусалим
21 (A)Ах, как верният град стана блудница! Някога правосъдие обитаваше в него, а сега господстват убийци. 22 (B)Среброто ти стана шлака, твоето вино е смесено с вода. 23 Твоите князе са размирници и съучастници на крадци. Всички те обичат подкупи и ламтят за отплата. Не съдят справедливо сирака и не се застъпват за вдовиците.
24 Поради това Господ, Господ Вседържител, мощният на Израил, казва: „Горко, ще въздам на противниците Си, ще отмъстя на Своите врагове. 25 Тогава ще обърна ръката Си срещу тебе, ще стопя твоята шлака като луга и ще отстраня примесите. 26 (C)И ще ти дам отново твоите съдии, както в началото, и съветниците ти, както отначало. Тогава ще те назоват ‘град на справедливостта, град на верността’.
27 Сион ще бъде спасен чрез правосъдие и обърналите се негови жители – чрез правда, 28 а изменниците и грешниците ще бъдат съкрушени заедно и онези, които са изоставили Господа, ще загинат. 29 Защото ще бъдат посрамени заради езическите горички, за които жадувате, и ще се зачервят заради идолопоклонническите градини, които избрахте, 30 тъй като ще бъдат като дъб, чиито листа са изпадали, и като градина, в която няма вода. 31 Тогава силният ще стане като кълчища и неговото дело – искра, така че ще горят заедно и никой няма да ги угаси.“
Дейността на апостола в Солун
2 А вие сами знаете, братя, че идването ни при вас не беше напразно. 2 (A)Както знаете, макар и преди това да бяхме пострадали и унизени във Филипи, ние бяхме насърчени от нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие при тежка борба. 3 Защото нашата проповед не произлиза от заблуждение, нито от нечисти подбуди, нито пък е от коварство. 4 (B)И така, понеже Бог ни удостои да ни повери благовестието, говорим, не за да угаждаме на хората, а на Бога, Който изпитва сърцата ни, 5 като не си послужихме нито с ласкателни думи, както знаете, нито с користни помисли. Бог е свидетел! 6 Не търсехме похвала от хората – нито от вас, нито от други, 7 макар че като Христови апостоли можехме да се държим властно. При все това бяхме внимателни към вас, както майка се отнася нежно към децата си. 8 (C)Така ви обикнахме, че бяхме готови да споделим с вас не само Божието благовестие, но и собствения си живот, понеже ни станахте мили. 9 (D)Нали помните, братя, нашия труд и усилия – като работехме денем и нощем, за да не обременим някого от вас, докато ви проповядвахме Божието благовестие. 10 Свидетели сте вие и Бог колко благоговейно, справедливо и безукорно постъпвахме към вас, вярващите, 11 защото знаете, че се отнасяхме с всеки от вас, както баща с децата си, 12 и ви насърчавахме, утешавахме и убеждавахме да постъпвате достойно пред Бога, Който ви призова в Своето царство и слава.
Притча за злите лозари
9 (A)И започна да говори пред народа тази притча: „Един човек насади лозе, предаде го на лозари и замина за дълго време. 10 А когато дойде времето, изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плода на лозето. Но лозарите го набиха и го отпратиха с празни ръце. 11 Изпрати и друг слуга; но те и на него сториха зло, като го набиха и отпратиха с празни ръце. 12 Изпрати и трети; но те и него изпораниха и пропъдиха. 13 Тогава господарят на лозето си рече: ‘Какво да направя? Ще пратя любимия си син. Навярно като го видят, ще се засрамят.’ 14 Но лозарите, като го видяха, си рекоха: ‘Този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше!’ 15 И като го изведоха извън лозето, го убиха. И тъй, какво ще им направи господарят на лозето? 16 Ще дойде и ще погуби лозарите, а лозето ще даде на други.“
А онези, като чуха това, рекоха: „Дано не стане!“ 17 (B)Но Иисус ги погледна и каза: „Тогава какво означава написаното: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. 18 (C)Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.