Book of Common Prayer
Бог е съдия
75 За първия певец, по „Не разорявай!“[a], Асафов псалом. Песен.
Славословим Те, Боже, славословим;
и е близо при нас явяването на името Ти;
разгласяват се чудесните Ти дела.
2 Когато уловя определеното време,
аз ще съдя с правота.
3 Ако и да се разтопи земята с всичките ѝ жители,
аз закрепвам стълбовете ѝ. (Села.)
4 (A)Казах на надменните: Не постъпвайте надменно,
и на нечестивите: Не издигайте рог;
5 не вдигайте високо рога си,
не говорете с корав врат.
6 Защото нито от изток, нито от запад,
нито от планинската пустиня иде съд;
7 (B)а Бог е съдията;
един Той унижава, а друг издига.
8 (C)Защото в ръката на Господа има чаша и виното се пени;
тя е пълна с подправено вино, от което и Той налива;
и даже дрождето му ще прецедят
и ще изпият всичките нечестиви на земята.
9 А аз ще разгласявам винаги Якововия Бог,
на Него ще пея хваления.
10 (D)И ще отсека всички рогове на нечестивите;
а роговете на праведните ще се издигнат.
Бог е победител
76 (E)За първия певец, на струнни инструменти, Асафов псалом. Песен.
Познат е Бог в Юдея;
в Израил е велико името Му.
2 В Салим е скинията Му
и обиталището Му е в Сион.
3 (F)Там Той строши лъскавите стрели на лъка,
щита и меча, и битката. (Села.)
4 (G)Светъл се явяваш, о Славни,
от хълмовете с плячка.
5 (H)Коравосърдечните бяха обрани, заспаха във вечния си сън;
и никой от яките мъже не намери ръцете си.
6 (I)От Твоето мъмрене, Боже Яковов,
паднаха в дълбок сън и колесници, и коне.
7 (J)Ти, самият Ти си страшен;
и кой може да устои пред лицето Ти, когато се разгневиш?
8 (K)Направил си да се чуе от небето присъда;
земята се убоя и утихна,
9 (L)когато Бог стана да съди,
за да спаси всички кротки на земята. (Села.)
10 (M)Наистина човешката ярост ще се превърне в хвала към Тебе;
с остатъка от яростта ще се опашеш.
11 (N)Обричайте се и изпълнявайте оброците си на Господа, вашия Бог;
всички, които са около Него, нека принасят дарове на Достопочитаемия.
12 (O)Той снишава гордостта на князете,
страшен е за земните царе.
Господ е Пастир мой
23 (A)Давидов псалом.
Господ е Пастир мой;
няма да остана в нужда.
2 (B)На зелени пасбища ме успокоява;
при тихи води ме завежда.
3 (C)Освежава душата ми;
води ме през прави пътеки заради името Си.
4 (D)Да! И в долината на мрачната сянка, ако ходя,
няма да се уплаша от зло;
защото Ти си с мене;
Твоят жезъл и Твоята тояга – те ме утешават.
5 (E)Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми,
помазал си с миро главата ми; чашата ми прелива.
6 Наистина благост и милост ще ме следват
през всичките дни на живота ми;
и аз ще живея завинаги в дома Господен.
Твърда надежда в Бога
27 (A)Давидов псалом.
Господ е светлина моя и избавител мой;
от кого ще се боя?
Господ е сила на живота ми;
от кого ще се уплаша?
2 (B)Когато се приближиха към мене злосторници,
противниците ми и неприятелите ми,
за да изядат плътта ми,
те се спънаха и паднаха.
3 (C)Ако се опълчи против мен и войска,
сърцето ми няма да се уплаши;
ако се повдигне против мене война,
и тогава ще имам увереност.
4 (D)Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся –
да живея в дома Господен през всички дни на живота си,
за да гледам привлекателността на Господа
и да Го търся в храма Му.
5 (E)Защото в зъл ден ще ме скрие под покрова Си,
ще ме покрие в скривалището на шатъра Си,
ще ме издигне на канара.
6 (F)И сега главата ми ще се издигне
над неприятелите ми, които ме обкръжават;
и ще принеса в скинията Му жертва на възклицания,
ще пея, да! Ще славословя Господа.
7 Слушай, Господи, гласа ми, когато викам;
смили се също над мен и ми отговори.
8 (G)Когато Ти каза: Търсете лицето Ми,
моето сърце Ти каза:
Лицето Ти ще търся, Господи.
9 (H)Да не скриеш от мене лицето Си;
да не отхвърлиш с гняв слугата Си;
Ти ми стана помощ; недей ме отхвърля
и недей ме оставя, Боже, Спасителю мой;
10 (I)защото баща ми и майка ми са ме оставили;
Господ обаче ще ме прибере.
11 (J)Научи ме, Господи, на пътя Си
и ме води по равна пътека поради онези, които ме причакват.
12 (K)Да не ме предадеш на волята на противниците ми;
защото лъжливи свидетели са се вдигнали против мене,
които дишат насилие.
13 (L)Ако не бях повярвал, че ще видя благостите Господни
в земята на живите – бих премалял.
14 (M)Чакай Господа;
дерзай и нека се укрепи сърцето ти.
Да! Чакай Господа.
Реформите на Ездра за браковете с езичници
9 (A)Като се свърши това, първенците дойдоха при мен и казаха: Израелевият народ и свещениците, и левитите не са се отделили от народите на тези земи, що се отнася до техните мерзости – мерзостите на ханаанците, хетите, ферезейците, йевусейците, амонците, моавците, египтяните и аморейците;
2 (B)защото са вземали от дъщерите им за себе си и за синовете си, така че святият род се е смесил с народа на тези земи; дори ръката на първенците и на по-видните лица е била първа в това престъпление.
3 (C)Като чух това, раздрах дрехата и мантията си, скубах космите от главата и от брадата си и седях смутен.
4 (D)Тогава при мене се събраха всички, които треперят от думите на Израилевия Бог поради престъплението на онези, които са били в плена; и седях смутен до вечерната жертва.
5 (E)А по време на вечерната жертва станах от унижението си и с раздраната си дреха и мантия преклоних колене, и като прострях ръцете си към Господа, моя Бог, казах:
6 (F)Боже мой, срамувам се и се червя да повдигна лицето си към Тебе, Боже мой; защото нашите беззакония превишиха главите ни и престъпленията ни пораснаха до небесата.
7 (G)От дните на бащите си до днес ние сме били много виновни; и поради беззаконията си ние, царете ни и свещениците ни бяха предадени в ръката на чуждоземните царе, под меч, в плен, на разграбване и на посрамване на лицата ни, както е днес.
8 (H)И сега за много малко време Господ, нашият Бог, показва милост към нас, за да се опази между нас остатък и за да бъдем закрепени в Неговото свято място, за да може нашият Бог да просвещава очите ни и да ни даде малко отдих в робството ни.
9 (I)Защото сме роби; но и в робството ни нашият Бог не ни е изоставил, а е благоволил да намерим милост пред персийските царе, за да ни съживи, за да издигнем дома на нашия Бог и да поправим развалините му, и да ни даде ограда в Юдея и Йерусалим.
10 Но сега, Боже наш, какво да кажем след това? Защото изоставихме заповедите,
11 (J)които си дал чрез слугите Си, пророците, като си казал: Земята, в която влизате, за да я владеете, е земя, осквернена от гнусотиите и от мерзостите на народите на тези земи, които са я напълнили от край до край с нечистотиите си;
12 (K)и така, сега не давайте дъщерите си на синовете им и не вземайте техните дъщери за синовете си, и не съдействайте никога за мира или благоденствието им; за да се укрепите и да ядете благата на тази земя, и да я оставите в наследство на потомците си завинаги.
13 (L)А след всичко, което е дошло върху нас поради нашите лоши дела и поради голямото ни престъпление, тъй като Ти, Боже наш, си се въздържал да не ни накажеш според беззаконията ни и си ни дал такова избавление,
14 (M)трябва ли ние да нарушим пак Твоите заповеди и да се сродяваме с народите, предадени на тези мерзости? Ти не би ли се разгневил на нас, докато ни довършиш, за да не остане никакъв остатък и никой оцелял?
15 (N)Господи, Боже Израилев, праведен си, защото ние сме остатък оцелели, както сме днес; ето, пред Тебе сме с престъплението си! Защото поради него не можем да се изправим пред Теб.
Съд над великия Вавилон
17 (A)И дойде един от седемте ангела, които държаха седемте чаши, и ми заговори: Ела, ще ти покажа осъждането на голямата блудница, която седи над много води;
2 (B)с която блудстваха земните царе и земните жители се опиха от виното на нейното блудстване.
3 (C)Тогава той ме отнесе духом в една пустиня, където видях жена, седяща на червен звяр, покрит с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога.
4 (D)Жената бе облечена в пурпур и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с гнусотии и нечистотиите от нейното блудстване.
5 (E)А на челото ѝ имаше написано това име: Тайна; великият Вавилон, майка на блудниците и на земните гнусотии.
6 (F)И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях, зачудих се твърде много.
7 Но ангелът ми каза: Защо се зачуди? Аз ще ти кажа тайната на жената и на звяра, който я носи, който има седем глави и десет рога.
8 (G)Звярът, който си видял, беше, но го няма вече; обаче скоро ще излезе от бездната и ще отиде в погибел. И земните жители, всеки, чието име не е написано в книгата на живота от създаването на света, ще се зачудят, когато видят, че звярът беше и го няма вече, но пак ще дойде.
9 (H)Тук се иска проницателен ум: Седемте глави са седем хълма, на които седи жената;
10 те са и седем царе, от които петима паднаха и единият е сега, а другият още не е дошъл, и когато дойде, трябва само малко да постои;
11 (I)и звярът, който беше и го няма, той е осмият цар, който е от седемте и отива в погибел;
12 (J)и десетте рога, които си видял, са десет царе, които още не са получили царска власт, но за един час получават власт като царе заедно със звяра;
13 те са единомислени и предават на звяра своята сила и власт;
14 (K)те ще воюват против Агнеца, но Агнецът ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; също и онези, които са с Него, ще победят, които са призвани, избрани и верни.
Исус Христос ходи по водата
22 И начаса Исус накара учениците да влязат в лодката и да отидат преди Него на отсрещната страна, докато разпусне народа.
23 (A)И като разпусна народа, изкачи се на хълма да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.
24 А лодката беше вече насред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше насрещен.
25 А в четвъртата стража на нощта Той дойде при тях, като вървеше по езерото.
26 (B)И учениците, като Го видяха, че ходи по езерото, се смутиха и мислеха, че е призрак, и от страх извикаха.
27 А Исус веднага им проговори: Дерзайте! Аз съм; не бойте се!
28 И Петър Му отговори: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.
29 А Той каза: Ела! И Петър слезе от лодката и вървеше по водата, за да иде при Исус.
30 Но като видя силния вятър, уплаши се и като потъваше, извика: Господи, избави ме!
31 И Исус веднага протегна ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?
32 И като влязоха в лодката, вятърът утихна.
33 (C)А онези, които бяха в лодката, Му се поклониха и казаха: Наистина, Ти си Божий Син.
34 (D)И като преминаха езерото, дойдоха в Генисаретската земя.
35 И когато местните мъже Го познаха, разпратиха по цялата онази околност и доведоха при Него всички болни;
36 (E)и Го молеха да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.