Book of Common Prayer
Молитва за Израил за избавление от бедствия
80 (A)За първия певец, по „Криновете на завета“[a]. Асафов псалом.
Послушай, Пастирю Израилев,
Който водиш като стадо Йосиф;
Ти, Който обитаваш между херувимите, възсияй.
2 (B)Пред Ефрем, Вениамин и Манасия раздвижи силата Си
и ела да ни спасиш.
3 (C)Възвърни ни, Боже, и ни осияй с лицето Си;
и ще се спасим.
4 Господи, Боже на Силите,
докога ще таиш гняв против молитвите на народа Си?
5 (D)Даваш им да ядат хляб със сълзи
и ги поиш изобилно със сълзи.
6 (E)Направил си ни предмет на разпра между съседите ни;
и неприятелите ни се смеят помежду си.
7 (F)Възвърни ни, Боже на Силите,
осияй ни с лицето Си и ще се спасим.
8 (G)Пренесъл си лоза от Египет
и като си изгонил народите, си я насадил.
9 (H)Приготвил си място пред нея;
и тя е пуснала дълбоко корени и е изпълнила земята.
10 Покриха се бърдата със сянката ѝ;
и клоните ѝ станаха като изящните[b] кедри,
11 (I)простря клончетата до морето
и ластарите си – до Ефрат[c].
12 (J)Защо си съборил плетищата ѝ
и я берат всички, които минават по пътя?
13 Запустява я глиган от гората
и полските зверове я изпояждат.
14 (K)Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите,
погледни от небето и виж, и посети тази лоза,
15 (L)и защити това, което е насадила Твоята десница,
и стъблото[d], което си направил силно за Себе Си.
16 (M)Тя беше изгорена с огън; отсечена беше;
погиват при заплахата[e] на лицето Ти.
17 (N)Нека ръката Ти бъде върху мъжа на Твоята десница,
върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си.
18 Така ние няма да се отклоним от Тебе;
съживи ни и ще призовем Твоето име.
19 (O)Възвърни ни, Господи, Боже на Силите;
осияй ни с лицето Си и ще се спасим.
Утеха във време на беда
77 (A)За първия певец, по Едутун[a], Асафов псалом.
Викам към Бога с гласа си.
Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
2 (B)В деня на неволята си търсих Господа,
нощем простирах ръката си към Него, без да престана;
душата ми не искаше да се утеши.
3 (C)Спомням си за Бога и се смущавам;
оплаквам се и духът ми отпада. (Села.)
4 Удържаш очите ми в безсъние;
смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.
5 (D)Размислих за древните дни,
за годините на старите времена.
6 (E)Спомням си за нощното си пеене;
размишлявам в сърцето си
и духът ми загрижено изпитва, като казва:
7 (F)Господ довека ли ще отхвърля?
Няма ли вече да покаже благоволение?
8 (G)Престанала ли е милостта Му завинаги?
Пропада ли обещанието Му завинаги?
9 (H)Забрави ли Бог да бъде благодатен?
Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.)
10 (I)Тогава казах: Това е слабост за мене –
да мисля, че десницата на Всевишния се изменя.
11 (J)Ще спомена делата Господни;
защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността,
12 и ще размишлявам върху всичко, което си сторил,
и делата Ти ще преговарям.
13 (K)Боже, в святост е Твоят път;
кой бог е велик, както истинският Бог?
14 Ти си Бог, Който върши чудеса;
явил си между племената силата Си.
15 (L)Изкупил си с мишцата Си народа Си,
синовете Яковови и Йосифови. (Села.)
16 (M)Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха;
разтрепериха се и бездните.
17 (N)Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас;
също и стрелите Ти прелетяха.
18 (O)Гласът на гърма Ти беше във вихрушката;
светкавиците осветиха вселената;
земята се потресе и се разклати.
19 (P)През морето беше Твоят път
и стъпките Ти – през големите води,
и следите Ти не се познаваха.
20 (Q)Водил си като стадо народа Си
с ръката на Моисей и на Аарон.
Плач за разрушаването на Йерусалим
79 (A)Асафов псалом.
Боже, народите дойдоха в наследството Ти,
оскверниха святия Твой храм,
обърнаха Йерусалим на развалини,
2 (B)мъртвите тела на слугите Ти дадоха за ястие на небесните птици,
телата на светиите Ти – на земните зверове,
3 (C)проляха кръвта им като вода около Йерусалим;
и нямаше кой да ги погребва.
4 (D)Станахме за укор пред съседите си,
за присмех и поругание пред околните си.
5 (E)Докога, Господи? Ще се гневиш ли винаги?
Ще гори ли като огън ревността Ти?
6 (F)Излей гнева Си на народите, които не Те познават,
и на царствата, които не призовават името Ти;
7 защото изпоядоха Яков
и пасбищата му запустяха.
8 (G)Не си спомняй против нас беззаконията на прадедите ни.
Дано ни изпреварят скоро Твоите благи милости,
защото станахме много окаяни.
9 (H)Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на Твоето име;
избави ни и очисти греховете ни заради името Си.
10 (I)Защо да кажат народите: Къде е техният Бог?
Нека се знае пред очите ни, между народите,
възмездието за пролятата кръв на слугите Ти.
11 (J)Нека дойде пред Тебе въздишането на затворниците;
според великата Твоя сила опази осъдените на смърт[a];
12 (K)и върни седмократно в пазвата на съседите ни
укора, с който укориха Тебе, Господи.
13 (L)Така ние, Твоят народ и овцете на пасбището Ти,
ще те славословим довека,
от род в род ще разгласяваме Твоята хвала.
ИСААК И ЯКОВ
Раждането на Яков и Исав
19 (A)Ето и потомството на Авраамовия син Исаак; Авраам роди Исаак,
20 (B)а Исаак беше на четиридесет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на сириеца Ватуил от Падан-арам и сестра на сириеца Лаван.
21 (C)И Исаак се молеше на Господа за жена си, защото беше бездетна; Господ го послуша и жена му Ревека зачена.
22 (D)А децата се блъскаха едно друго вътре в нея; и тя каза: Ако е така, защо да живея? И отиде да се допита до Господа.
23 (E)А Господ ѝ каза:
Два народа са в утробата ти
и две племена ще се разделят от корема ти.
Едното племе ще бъде по-силно от другото;
и по-големият ще слугува на по-малкия.
24 И когато се изпълни времето ѝ да роди, ето, в утробата ѝ имаше близнаци.
25 (F)Първият излезе червен, цял космат, като кожена дреха; и го наименуваха Исав[a].
26 (G)После излезе брат му, държейки с ръката си петата на Исав[b]; затова бе наречен Яков. А Исаак беше на шестдесет години, когато тя ги роди.
27 (H)И като пораснаха децата, Исав стана изкусен ловец, полски човек; а Яков беше тих човек и живееше в шатрите.
28 (I)Исаак обичаше Исав, защото ядеше от лова му; а Ревека обичаше Яков.
Исав продава първородството си
29 Един ден Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял;
30 и Исав каза на Яков: Я ми дай да ям от червеното, това червено вариво, защото съм изнемощял (затова той бе наречен Едом[c]).
31 Яков отвърна: Най-напред ми продай първородството си.
32 А Исав каза: Виж, аз съм на умиране; за какво ми е това първородство?
33 (J)И Яков каза: Най-напред ми се закълни. И той му се закле и продаде първородството си на Яков.
34 (K)Тогава Яков даде на Исав хляб и вариво от леща; и той яде и пи, и стана, и си отиде. Така Исав презря първородството си.
Задълженията на християнина
13 (A)Постоянствайте в братолюбието.
2 (B)Не забравяйте гостоприемството, понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели.
3 (C)Помнете затворниците, като че ли сте затворени заедно с тях, както и страдащите, понеже самите вие още живеете в тяло.
4 (D)Женитбата нека бъде на почит у всички и леглото – неосквернено, защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.
5 (E)Не се увличайте в сребролюбие; задоволявайте се с това, което имате, защото сам Бог е казал: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“;
6 (F)така че дръзновено казваме:
„Господ ми е помощник; няма да се убоя;
какво ще ми направи човек?“
Съвети към търсещите бъдещия град
7 (G)Помнете онези, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово; и като се взирате в свършека на техния начин на живеене, подражавайте на вярата им.
8 (H)Исус Христос е същият вчера, днес и до века.
9 (I)Не се увличайте от разни и странни учения; защото е добре сърцето да се укрепва с благодат, а не с наредби за ястия, от които не са имали полза онези, които са се водили по тях.
10 (J)Ние имаме олтар, от който нямат право да ядат онези, които служат в скинията.
11 (K)Защото вън от стана се изгарят телата на животните, чиято кръв първосвещеникът внася в светилището като жертва за греховете.
12 (L)Затова и Исус, за да освети народа чрез собствената Си кръв, пострада вън от градската порта.
13 (M)И така, нека излизаме и ние към Него вън от стана, като понасяме позор за Него.
14 (N)Защото тук нямаме постоянен град, но търсим бъдещия.
15 (O)И така, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, т. е. плод от устни, които изповядват Неговото име.
16 (P)А не забравяйте да правите благодеяния и да споделяте с другите благата си, защото такива жертви са угодни на Бога.
Исус Христос – Извор на живата вода
37 (A)А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана, издигна глас и каза: Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие.
38 (B)Ако някой вярва в Мене, реки от жива[a] вода ще потекат от утробата му, както казва Писанието.
39 (C)А това каза за Духа, Когото вярващите в Него щяха да приемат; защото Святият Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.
Разделението сред народа относно Исус Христос
40 (D)Затова някои от множеството, които чуха тези думи, казваха: Наистина Този е Пророкът.
41 (E)Други казваха: Този е Христос. Някои пък се чудеха: Нима от Галилея ще дойде Христос?
42 (F)Не казва ли Писанието, че Христос ще дойде от Давидовото потомство и от градчето Витлеем, където беше Давид?
43 (G)И така възникна раздор между народа за Него.
44 (H)И някои от тях искаха да Го хванат; но никой не сложи ръце на Него.
45 Тогава служителите дойдоха при главните свещеници и фарисеите; и те им казаха: Защо не Го доведохте?
46 (I)Служителите отговориха: Никой не е говорил така, както Този Човек.
47 (J)А фарисеите им отговориха: И вие ли сте заблудени?
48 Повярвал ли е в Него някой от първенците или от фарисеите?
49 Но това простолюдие, което не знае закона, е проклето.
50 (K)Никодим, който беше един от тях, същият, който по-рано беше ходил при Исус през нощта, им каза:
51 (L)Нашият закон осъжда ли човек, преди да го изслуша и да разбере какво върши?
52 (M)Те му отговориха: Да не си и ти от Галилея? Изследвай писаното и виж, че от Галилея пророк не се издига.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.