Book of Common Prayer
Блажен е милостивият
41 (A)За първия певец. Давидов псалом.
Блажен онзи, който се грижи за немощния;
в зъл ден ще го избави Господ.
2 (B)Господ ще го пази и ще продължи живота му;
блажен ще бъде той на земята;
и Ти няма да го предадеш на волята на неприятелите му.
3 Господ ще го подкрепя на болното легло;
в болестта му Ти ще преобърнеш цялото му легло.
4 (C)Аз казах: Господи, смили се над мен;
изцели душата ми, защото съгреших пред Тебе.
5 Неприятелите ми говорят зло за мене, като казват:
Кога ще умре той и ще загине името му?
6 (D)И ако дойде един от тях да ме види, говори престорено,
събира в сърцето си всичкото зло, което забелязва,
и като излезе навън, го разказва.
7 За мене шепнат заедно всички, които ме мразят,
против мен измислят зло, като казват:
8 Някаква лоша болест го е сполетяла
и като е легнал, няма вече да стане.
9 (E)Да! Самият ми близък приятел, на когото имах доверие,
който ядеше хляба ми, вдигна своята пета против мене.
10 Но Ти, Господи, смили се над мен;
изправи ме и ще им отвърна.
11 От това зная, че Твоето благоволение е към мене,
понеже неприятелят ми не тържествува над мен.
12 (F)А мене Ти ме поддържаш в непорочността ми
и ме утвърждаваш пред лицето Си до века.
13 (G)Благословен да е Господ, Израилевият Бог,
от века и до века. Амин и амин.
Божието осъждение и милост
52 (A)За първия певец, Давидова поука, когато беше дошъл едомецът Доик при Саул и му беше казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща[a].
Защо се хвалиш със злобата, силни човече?
Милостта Божия пребъдва до века.
2 (B)Езикът ти, като действа коварно,
подобно на остър бръснач, измисля нечестие.
3 (C)Обичаш злото повече от доброто
и да лъжеш – повече, отколкото да говориш правда. (Села.)
4 Обичаш всички гибелни думи и измамливия език.
5 (D)Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем,
ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти
и ще те изкорени от земята на живите. (Села.)
6 (E)А праведните, като видят това, ще се убоят
и ще му се присмеят и кажат:
7 (F)Ето човек, който не направи Бога своя крепост,
а уповаваше на многото си богатство
и се закрепваше в нечестието си.
8 (G)А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом;
уповавам на Божията милост от века и до века.
9 (H)Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това;
и пред Твоите светии ще призовавам името Ти,
защото е благо.
Молитва за победа в Божието име
44 (A)За първия певец. Поучение за Кореевите синове.
Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали
какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
2 (B)Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил;
съкрушил си племена, а тях си разпространил.
3 (C)Защото не завладяха земята със своя меч,
нито тяхната мишца ги спаси,
а Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице,
защото Твоето благоволение беше към тях.
4 (D)Ти си Цар мой, Боже;
заповядай да стават победи за Яков.
5 (E)Чрез Тебе ще повалим неприятелите си;
чрез Твоето име ще стъпчем онези, които се повдигат против нас.
6 (F)Защото няма да уповавам на лъка си,
нито ще ме избави мечът ми.
7 (G)Защото Ти си ни избавил от противниците ни
и си посрамил онези, които ни мразят.
8 (H)С Бога ще се хвалим всеки ден
и името Ти ще славословим довека. (Села.)
9 (I)Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил
и не излизаш вече с нашите войски.
10 (J)Правиш ни да се върнем назад пред противника;
и мразещите ни ни обират за себе си.
11 (K)Предал си ни като овце за ядене
и си ни разпръснал между народите.
12 (L)Продал си Своя народ за нищо
и не си спечелил от цената им.
13 (M)Правиш ни за укор на съседите ни,
за присмех и поругание на онези, които са около нас.
14 (N)Правиш ни за поговорка между народите,
за кимване с глава между племената.
15 Всеки ден позорът ми е пред мен
и срамът на лицето ми ме покрива
16 (O)поради гласа на онзи, който укорява и хули,
поради неприятеля и отмъстителя.
17 (P)Всичко това дойде върху нас;
обаче ние не Те забравихме,
нито станахме неверни на Твоя завет.
18 (Q)Сърцето ни не се върна назад,
нито стъпките ни се отклониха от Твоя път,
19 (R)макар Ти да си ни съкрушил в пусто място[a]
и да си ни покрил с мрачна сянка.
20 (S)Ако сме забравили името на нашия Бог
или сме прострели ръцете си към чужд бог,
21 (T)то няма ли Бог да издири това?
Защото Той знае тайните на сърцето.
22 (U)Не! Ние сме убивани заради Тебе цял ден,
смятани сме като овце за клане.
23 (V)Събуди се, Господи, защо спиш?
Стани, не ни отхвърляй завинаги.
24 (W)Защо криеш лицето Си
и забравяш неволята ни и угнетението ни?
25 (X)Защото душата ни е снишена до пръстта;
коремът ни е прилепнал до земята.
26 Стани да ни помогнеш
и ни избави заради милосърдието Си.
Благодарност към Бога за колосяните
1 (A)Павел, с Божията воля апостол на Исус Христос, и брат Тимотей,
2 (B)до святите и верни братя в Христос, които са в Колос: Благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец и от Господ Исус Христос.
3 (C)Благодарим на Бога, Отец на нашия Господ Исус Христос (като се молим винаги за вас,
4 (D)понеже чухме за вашата вяра в Христос Исус и за любовта ви към всички светии),
5 (E)по причина на онова, за което се надяваме, което се пази за вас на небесата, за което сте чули преди това в истинското слово на благовестието,
6 (F)което дойде до вас; както то принася плод и расте и в целия свят, така и между вас, от деня, когато чухте и наистина познахте Божията благодат,
7 (G)както сте я и научили от нашия възлюбен съработник Епафрас, който е за нас верен Христов служител;
8 (H)който ни и извести за вашата любов в Духа.
Молитвата на апостола за колосяните
9 (I)Затова и ние от деня, когато чухме за това, не преставаме да се молим за вас и да искаме от Бога да се изпълните с познанието на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и разбиране,
10 (J)за да постъпвате достойно за Господа, да Му бъдете угодни във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога;
11 (K)подкрепяни с пълна сила, съобразно с Неговата славна мощ, за да издържите и дълготърпите всичко с радост;
12 (L)като благодарите на Отца, Който ни удостои да участваме в наследството на светиите в светлината;
13 (M)Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син.
14 (N)В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете;
Исус и съботата
6 (A)И една събота, първата след втория ден на Пасхата, като минаваше Той през нивите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 (B)А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?
3 (C)Исус им отговори: Не сте ли чели това, което направи Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,
4 (D)как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, даде и на онези, които бяха с него – а от тези хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 Каза им още: Човешкият Син е господар на съботата.
Изцеляването на човека с изсъхналата ръка
6 (E)И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала.
7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
8 Но Той знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи на средата. И той стана и се изправи.
9 Тогава Исус им каза: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота – добро ли да прави или зло, да спаси ли живот или да погуби?
10 И като ги изгледа всички, каза на човека: Протегни ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
11 А те излязоха извън себе си от гняв и обсъждаха помежду си какво биха могли да направят на Исус.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.