Псалми 60-62
Bulgarian Bible
60 (По слав. 59). За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давида за поучение, когато воюваше срещу средоречна Сирия и совска Сирия, Иоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта. Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; Разгневил си се; възвърни ни.
2 Потресъл си земята, разпукнал си я: Изцели проломите й, защото тя е разклатена.
3 Показал си на людете Си мъчителни неща: Напоил си ни с вино до омайване.
4 Дал си знаме на ония, които Ти се боят, За да се развява, защото е истината. (Села).
5 За да се избавят Твоите възлюбени Спаси с десницата Си, и послушай ни.
6 Бог говори със светостта Си; затова, аз ще тържествувам: Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
7 Мой е Галаад, мой е Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;
8 Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си; Възклицавай за мене, филистимска земьо!
9 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?
10 Ни Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш вече, о Боже, с войските ни?
11 Помогни ни срещу противника, Защото суетно е човешкото избавление.
12 Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.
61 (По слав. 60). За първия певец, върху струнни инструменти. Давидов псалом. Послушай вика ми, Боже, Внимавай на молбата ми.
2 От краищата на земята ще викам към Тебе, когато премира сърцето ми; Заведи ме на канарата, която е много висока за мене.
3 Защото Ти ми стана прибежище, Яка кула за закрила от неприятеля.
4 В шатъра Ти ще обитавам винаги; Ще прибягна под покрива на Твоите крила; (Села).
5 Защото Ти, Боже, си чул обреците ми, Дал си ми наследство каквото даваш на ония, които се боят от името Ти.
6 Ще притуриш дни върху дните на царя, И годините му като род върху род.
7 Той ще пребъдва пред Бога до века; Заповядай да го пазят милосърдието и верността.
8 Така ще славословя винаги Твоето име, Като изпълнявам обреците си всеки ден.
62 (По слав. 61). За първия певец, по Едутуна*. Давидов псалом. Душата ми тихо уповава само на Бога, От Когото е избавлението ми.
2 Само Той е канара моя и избавление мое, И прибежище мое; няма много да се поклатя.
3 До кога, всички вие, ще нападате човека За да го съборите* като наведена стена и разклатен плет?
4 Съветват се само да го тласкат от висотата му; Обичат лъжата; С устата си благославят, а в сърцето си кълнат. (Села).
5 Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, Защото от Него очаквам помощ.
6 Само Той е канара моя, и избавление мое, И прибежище мое; няма да се поклатя.
7 У Бога е избавлението ми и славата ми; Моята силна канара и прибежището ми е в Бога.
8 Уповавайте на Него, люде, на всяко време, Изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище. (Села).
9 Наистина ниско поставените човеци са лъх, а високопоставените лъжа. Турени на везни те се издигат нагоре; Те всички са по-леки от суетата.
10 Не уповавайте на насилие, И не се надявайте суетно на грабителство; Богатство ако изникне, не прилепявайте към него сърцето си.
11 Едно нещо каза Бог, да! две неща чух, - Че силата принадлежи на Бога,
12 И че на Тебе, Господи, принадлежи и милостта; Защото Ти даваш на всекиго според делото му.