Псалми 46-50
1940 Bulgarian Bible
46 (По слав. 45). За първия певец, на Кореевите синове. Песен за женски хор {1 Лет. 15:20. Псал. 48 и 66, надписите.}. Бог е нам прибежище и сила, Винаги изпитана помощ в напасти,
2 Затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила, И планините се преместили всред моретата,
3 <Ако и да> бучат и да се вълнуват водите им, И планините да се тресат от надигането им. (Села).
4 Има една река, чиито води веселят Божия град, Светото място, гдето обитава Всевишният.
5 Бог е всред него; той няма да се поклати; Бог ще му помогне, и то при зазоряване.
6 Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата; Издаде <Той> гласа си; земята се разтопи.
7 Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог (Села).
8 Дойдете та вижте делата на Господа, Какви опустошения е направил на земята.
9 Прави да престанат войните до края на земята; Строшава лък и сломява копие; Изгаря с огън колесници.
10 Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог; Ще се възвиша между народите, Ще се възвиша на земята.
11 Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог. (Села).
47 (По слав. 46). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Ръкопляскайте, всички племена, Викнете към Бога с глас на тържество.
2 Защото Господ Всевишен е страшен, Велик цар е над цялата земя.
3 Покори племена под нас, И народи под нозете ни.
4 Избра за нас наследството ни, Превъзходната <земя> на Якова, когото възлюби. (Села).
5 Възлезе Бог с възклицание Господ с тръбен глас.
6 Пейте на Бога, пейте; Пейте на нашия цар, пейте.
7 Защото Бог е цар на цялата земя; Пейте с разбиране.
8 Бог царува над народите; Бог седи на светия Си престол.
9 Началниците на племената се събраха, <За да станат> люде на Бога Авраамов; Защото земните защитници принадлежат Богу, Който е превъзвишен.
48 (По слав. 47). Псаломска песен на Кореевите синове. Велик е Господ; и твърде достохвален В града на нашия Бог, в Своя свет хълм.
2 Красив по възвишеността си, радост на цялата земя, Е хълмът Сион, <гдето по> северните <му> страни <Е> градът на великия цар.
3 В палатите му Бог е познат като прибежище.
4 Защото, ето, царете се събраха; Всички преминаха.
5 Те като видяха почудиха се, Смутиха се, спуснаха се на бяг.
6 Трепет ги обзе там, Болки като на раждаща жена.
7 С източния вятър Ти съкрушаваш тарсийските кораби.
8 Каквото бяхме чули, това и видяхме В града на Господа на Силите, в града на нашия Бог, Който Бог и до века ще утвърди. (Села).
9 Размишляваме, Боже, за Твоето милосърдие Всред Твоя храм.
10 Според името Ти, Боже, е и хвалата Ти до краищата на земята; Десницата Ти е пълна с правда.
11 Нека се весели хълмът Сион, Нека се радват Юдовите дъщери. Заради Твоите съдби.
12 Обиколете Сион и обходете го; Пребройте кулите му;
13 Обърнете внимание в укрепленията му; Разгледайте палатите му; За да го разказвате на поколението подир< вас>.
14 Защото Тоя Бог е наш Бог до вечни векове; Той ще ни ръководи <дори> до смърт.
49 (По слав. 48). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте, всички жители на вселената,
2 И низкопоставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
3 Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни <неща>;
4 Ще наведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
5 Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
6 От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
7 Ни един <от тях> не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
8 (Защото <толкова> скъп е откупът на душата им, Щото <всеки> трябва да се оставя от това за винаги),
9 Та да живее вечно И да не види изтление.
10 Защото гледа, че мъдрите умират, И еднакво <с тях> погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
11 Тайната им мисъл е, <че> домовете им <ще траят> вечно, <И> жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
12 Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
13 Това е пътят на безумните; Но пак <идещите> подир тях човеци одобряват думите им. (Села).
14 Назначават се като овце за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.
15 Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)
16 Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
17 Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на <друг> подир него,
18 Ако и да е облажавал душата си приживе, И <човеците> да те хвалят, когато правиш добро на себе си,
19 Пак ще отиде при рода на бащите си. Които никога няма да видят виделина.
20 Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.
50 (По слав. 49). Асафов {Виж. 1 лет.15:17. 25:2. 2 Лет. 29:3.} псалом. Господ Бог Иеова е говорил и призовал земята От изгряването на слънцето до захождането му.
2 От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.
3 Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; Ще има пред Него огън поглъщаш, И около Него силна буря.
4 Ще призове небесата отгоре, И земята, за да съди людете Си, <казвайки:>
5 Съберете Ми Моите светии, Които направиха с Мене завет с жертви.
6 И небесата ще известят правдата Му, Защото сам Бог е съдия. (Села)
7 Слушайте, люде Мои, и ще говоря, - Израилю, и ще заявя пред тебе: Бог, твоят Бог съм Аз.
8 Не ща да те изоблича поради жертвите ти, Нито поради твоите всеизгаряния, <които> са винаги пред Мене,
9 Не ща да приема юнец от къщата ти, Нито козли от стадата ти;
10 Защото Мои са всичките горски зверове, И добитъкът, който е по хиляди хълмове.
11 Познавам всичките планински птици, И полските зверове са в ума Ми.
12 Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.
13 Ще ям ли Аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от козли?
14 Принеси Богу жертва на хваление, И изпълни на Всевишния обреците си;
15 И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.
16 Но на нечестивия казва Бог: Що правиш ти та разгласяваш Моите повеления, И разказваш завета Ми с устата си,
17 Тъй като <сам> ти мразиш поука, И хвърляш зад себе си Моите думи?
18 Ако видиш крадец, тичаш с него, И с прелюбодейците участвуваш.
19 Предаваш устата си на зло. И езикът ти устройва коварство.
20 Като седиш, говориш против брата си; Разсяваш клетвата против сина на майка си.
21 Понеже си сторил това, и Аз премълчах, Ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; <Но> Аз ще те изоблича, и ще изредя <всичко това> пред очите ти.
22 Разсъдете, прочее, за това, вие, които забравяте Бога, Да не би да <ви> разкъсам, без да се намери кой да ви избави.
23 Който принася жертва на хвала, той Ме прославя; И на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.
© 1995-2005 by Bibliata.com