Йов 38-39

1940 Bulgarian Bible

38 Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:

² Кой е тогава този, който помрачава <Моя> съвет С неразумни думи?

³ Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изявявай.

⁴ Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:

⁵ Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв <за мерене> по нея?

⁶ На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,

⁷ Когато звездите на зората пееха заедно, И всичките Божии синове възклицаваха от радост?

⁸ Или <кой> затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,

⁹ Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,

¹⁰ И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,

¹¹ И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?

¹² Откак <започнаха> дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й,

¹³ За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците

¹⁴ Та да се преобразува тя, както глина под печат, И <всичко> да изпъква като че ли в облекло,

¹⁵ А от нечестивите да се отнема виделината им, И издигнатата им мишца да се строши?

¹⁶ Прониквал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?

¹⁷ Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?

¹⁸ Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.

¹⁹ Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,

²⁰ За да я заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й?

²¹ <Без съмнение>, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни!

²² Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,

²³ Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?

²⁴ Що е пътят <за мястото, гдето> се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър?

²⁵ Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гърма,

²⁶ За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,

²⁷ За да насити пустата и запустяла <земя. >И да направи нежната трева да изникне?

²⁸ Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?

²⁹ От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана? -

³⁰ <Когато> водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.

³¹ Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?

³² Извеждаш ли Мазарот {Вероятно някое съзвездие или звезда.} на времето му? Или управляваш Мечката с малките й?

³³ Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?

³⁴ Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води?

³⁵ Изпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни?

³⁶ Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?

³⁷ Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове

³⁸ Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят?

³⁹ Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки,

⁴⁰ Когато седят в рововете си, <И> остават в скривалищата за да причакват?

⁴¹ Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога?

39 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

² Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

³ <Когато> се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

⁴ Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат <вече> при тях.

⁵ Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на <тоя> плах бежанец,

⁶ За който съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

⁷ Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на <този, който го> кара.

⁸ Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

⁹ Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

¹⁰ Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

¹¹ Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

¹² Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да <го> събере в гумното ти?

¹³ Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

¹⁴ Защо тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

¹⁵ А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

¹⁶ Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа <за опасности:>

¹⁷ Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

¹⁸ Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

¹⁹ Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

²⁰ Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

²¹ Копае <с крак> в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

²² Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

²³ Тула по <страната му> трещи, <И> лъскавото копие, и сулицата.

²⁴ С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва <от радост>.

²⁵ Щом <свири> тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

²⁶ Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, <И> простира крилата си към юг?

²⁷ При твоята ли заповед се възвишава орелът, И прави гнездото си по височините?

²⁸ Живее по канарите, и <там> се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите <места>.

²⁹ От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

³⁰ И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е и той.