Йов 32-34
1940 Bulgarian Bible
32 И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
2 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога;
3 тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да <му> намерят отговор.
4 А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото <другите> бяха по-стари от него.
5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
6 Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
7 Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
8 Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
9 Не че <човеците> са велики, <за това> ще са и мъдри, Нито че са стари, <за това> ще разбират правосъдието.
10 Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
11 Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
12 Внимателно ви слушах, И, ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
13 За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
14 Понеже той не е отправял думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
15 Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
16 А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
17 Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
18 Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
19 Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
21 Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
22 Защото не зная да лаская; <Иначе> Създателят ми би ме отмахнал веднага.
33 Затова, Иове, чуй сега словото ми, И слушай всичките мои думи.
2 Ето, сега отворих устата си, Езикът ми с устата ми говори.
3 Думите ми ще бъдат <според> правотата на сърцето ми, И устните ми ще произнесат чист разум.
4 Духът Божий ме е направил, И дишането на Всемогъщия ме оживотворява.
5 Ако можеш, отговори ми; Опълчи се <с думите си> пред мене та застани.
6 Ето, и аз съм пред Бога както си ти, - И аз съм от кал образуван.
7 Ето, моят ужас няма да те уплашва. Нито ще тежи ръката ми върху тебе.
8 Безсъмнено ти си говорил, като слушах аз, И аз чух гласа на думите <ти, като казваше:>
9 Чист и без престъпление съм; Невинен съм, и беззаконие няма в мене;
10 Ето, <Бог> намира причини против мене, Счита ме за Свой неприятел;
11 Туря нозете ми в клада, Наблюдава всичките ми пътища.
12 Ето, в това ти не си прав; Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.
13 Защо се препираш с Него, Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?
14 Защото <сигурно> Бог говори веднъж и дваж, <Само че човекът> не внимава.
15 В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си,
16 Тогава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях,
17 За да отвърне човека <от> намерението <му>, И да извади гордостта из човека;
18 Предпазва душата му от гроба, И живота му, за да не падне от меч.
19 Той бива и наказван с болки на леглото си, Да! с непрестанни болки в костите си,
20 Така щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие.
21 Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават.
22 Да! душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,
23 Тогава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, За да възвести на човека що е за него право,
24 И ако <Бог> му бъде милостив И рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп <за него, ->
25 Тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете? Той се връща в дните на младостта си;
26 Ако се помоли Богу, Той е благосклонен към него, И му дава да гледа лицето Му с радост; И възвръща на човека правдата му.
27 Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, И не ми се въздаде <според греха ми;>
28 Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.
29 Ето, всичко това върши Бог Дваж и триж с човека,
30 За да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота.
31 Внимавай, Иове, послушай ме, Мълчи, и аз ще говоря.
32 Ако имаш какво да кажеш, отговори ми; Говори, защото желая да бъдеш оправдан;
33 Но ако не, то ти слушай мене; Мълчи, и ще те науча мъдрост.
34 И Елиу пак проговаряйки рече:
2 Слушайте думите ми, вие мъдри, И внимавайте към мене, вие разумни;
3 Защото ухото изпитва думите Както небцето вкусва ястието.
4 Нека си изберем правото Та да знаем помежду си доброто.
5 Защото Иов е казал: Праведен съм, И пак Бог отне правото ми;
6 Въпреки правото ми <считан> съм <за> лъжец; Раната ми е неизцелима при все, че съм без престъпление.
7 Кой човек е като Иова, Който укорява <Бога>, както пие вода,
8 И дружи с ония, които вършат беззаконие, И ходи с нечестиви човеци?
9 Защото е казал: Нищо не ползува човека Да съизволява с Бога.
10 Слушайте ме, прочее, вие разумни мъже. Далеч да бъде от Бога неправдата, И от Всемогъщия беззаконието!
11 Защото ще въздаде на човека според делото му, И ще направи всеки да намери според пътищата си.
12 Наистина Бог няма да извърши нечестие, Нито ще извърне Всемогъщият правосъдието.
13 Кой е възложил на Него грижата за земята? Или кой Го е натоварил с цялата вселена?
14 Ако прилепи Той сърцето Си <само> към Себе Си, И оттегли към Себе Си Духа Си и дишането Си,
15 То ще издъхне заедно всяка плът, И човекът ще се върне пак в пръстта.
16 Сега, ако си разумен, чуй това; Слушай гласа на думите ми.
17 Ще властвува ли оня, който мрази правдата? И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,
18 Който казва на цар: Нечестив си, На князе: Беззаконници сте,
19 Който не лицеприятствува пред първенци, Нито почита богатия повече от сиромаха, Понеже всички са дело на Неговите ръце?
20 В една минута умират - да! в полунощ; Людете <им> се смущават и преминават; И мощните биват премахнати не с ръка.
21 Защото очите на <Бога> са върху пътищата на човека, И Той гледа всичките му стъпки.
22 Няма тъмнина, нито мрачна сянка, Гдето да се крият ония, които вършат беззаконие.
23 Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, За да дойде на съд пред Бога.
24 Без <дълго> изследване сломява силните, И поставя други вместо тях.
25 Прочее, Той познава делата им; И събаря ги нощем, та те се смазват.
26 Удря ги като нечестиви Явно, там гдето има зрители,
27 Понеже се отклониха от Него, И не зачитаха ни един от пътищата Му,
28 Така че направиха да стигне до Него викът на сиромасите, Та Той чу вика на угнетените.
29 И когато Той успокоява, кой ще смути? Когато крие лицето Си, кой може да Го види? Безразлично <да ли е сторено това> спрямо народ или спрямо един човек, -
30 За да не царува нечестив човек, Човек, който би впримчвал людете,
31 Защото, ако някой каже на Бога: Понесох <наказание> без да съм сторил зло;
32 Каквото аз не виждам, Ти ме научи; Ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече, -
33 То трябва ли въздаянието му да бъде, според както ти желаеш, да го отхвърляш, Така щото ти да го избереш, <казва Бог>, а не Аз? Тогава ти кажи каквото знаеш.
34 Разумни мъже ще ми рекат: Да! всеки мъдър човек, който ме слуша, <ще каже:>
35 Иов говори без знание, И думите му са лишени от мъдрост.
36 Желанието ми е, Иов да бъде изпитан до край, Понеже отговори, както нечестивите човеци.
37 Защото на греха си притуря бунтовничество, Поругава се {Еврейски: Изпляска с ръце.} между нас, И умножава думите си против Бога.
© 1995-2005 by Bibliata.com