Add parallel Print Page Options

След това Иов отвори устата си та прокле деня си.

Иов, проговаряйки, рече: -

Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.

Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.

11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?

13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -

22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.

Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.

А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.

До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:

17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?

18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък, -

19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.

21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.