Исаия 7-8

1940 Bulgarian Bible

7 И в дните на Юдовия цар Ахаз, син на Иотама, Озиевия син, сирийският цар Расин и Израилевият цар Факей Ромелиевият син, възлязоха против Ерусалим за да воюват против него; но не можаха да го завладеят.

² И известиха на Давидовия дом, казвайки: Сирия се съюзи с Ефрема. И сърцето на <Ахаза> и сърцето на людете му се разклатиха, както горските дървета се разклащат от вятъра.

³ Тогава рече Господ на Исаия: Излез сега да посрещнеш Ахаза, ти и син ти Сеар-Ясув {Т.е., остатъкът ще се върне.}, при края на водопровода на горния водоем, по друма към тепавичарската нива,

⁴ и кажи му: - Гледай да си спокоен; Да не се уплашиш нито да се покажеш малодушен Поради тия две опашки на димящи главни, - Поради яростния гняв на Расина и Сирия, и на Ромелиевия син.

⁵ Понеже Сирия, Ефрем и Ромелиевият син Сториха лошо намерение против тебе, казвайки:

⁶ Да възлезем против Юда и да го утесним, И да си пробием пролом в него, И да поставим Тавеиловия син за цар всред него.

⁷ <За туй>, така казва Господ Иеова: Това няма да стане, нито ще бъде.

⁸ Защото главата на Сирия е Дамаск, А глава на Дамаск, Расин; И вътре в шестдесет и пет години Ефрем ще се съкруши така щото да не е вече народ, -

⁹ Ефрем, чиято глава е Самария, А глава на Самария, Ромелиевият син. Ако не вярвате <това>, вие няма да се утвърдите.

¹⁰ И Господ говори още на Ахаза, казвайки:

¹¹ Поискай си знамение от Господа твоя Бог; Искай го или в дълбината или във висината горе.

¹² Но Ахаз рече: Не ща да искам, Нито ще изпитам Господа.

¹³ И <Исаия> рече: Слушайте сега, доме Давидов; Малко нещо ли ви е да досаждате на човеци, Та ще досаждате и на моя Бог?

¹⁴ Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, И ще го нарече Емануил {Т.е., Бог с нас.}.

¹⁵ Сгъстено мляко и мед ще яде, Когато се научи да отхвърля лошото и да избира доброто;

¹⁶ Защото, преди да се научи детето Да отхвърли лошото и да избира доброто, Тая земя, от чиито двама царе се отвращаваш ти, Ще бъде изоставена.

¹⁷ Господ ще докара на тебе, На твоите люде и на бащиния ти дом, Дни такива каквито не са дохождали От деня когато Ефрем се е отделил от Юда, - <Ще докара> асирийският цар.

¹⁸ И в същия ден Господ ще засвири за мухите, Които са в най-далечните околности на египетските реки, И за пчелите, които са в асирийската земя;

¹⁹ И те ще дойдат и всичките ще накацат по запустелите долини, И в дупките на канарите, и на всяка драка, и на всяко пасбище.

²⁰ В тоя ден Господ ще обръсне с бръснач Нает оттатък реката, асирийския цар, Главата и космите на краката, - даже и брадата ще смъкне.

²¹ И в същия ден човек, Който храни крава и две овце;

²² Ще яде сгъстено мляко от изобилието на млякото, което ще дават; Защото сгъстеното мляко и мед ще яде всеки, който е останал всред страната.

²³ И в оня ден всяко място, Гдето е имало хиляда лози по хиляда сребърника, Ще бъде за глогове и тръни.

²⁴ Със стрели и с лъкове ще дойдат <човеци> там, Защото цялата страна ще стане <само> глогове и тръни;

²⁵ Поради страх от глогове и тръни Ти не ще дойдеш на никой хълм, копан <сега> с търнокоп, Но ще бъде място, на което ще изпращат говеда, И което ще тъпчат овце.

8 И Господ ми рече: Вземи си една голяма <писателска> дъска та напиши на нея с обикновени букви - За Махер-шалал-хаш-база {Т.е., Тичай на корист, бързай на грабеж.};

² и аз си избрах за верни свидетели свещеника Урия и Захария Еверехиевия син.

³ Прочее, отидох при пророчицата; и тя зачна и роди син. И Господ ми рече: Наречи го Махер-шалал-хаш-баз;

⁴ Защото преди да се научи детето да вика - Татко мой! и - Майко моя! богатството на Дамаск и користите на Самария ще се занесат пред асирийския цар.

⁵ И Господ ми говори пак, казвайки:

⁶ Понеже тия люде се отказаха от тихо течащите силоамски води, И се радват за Расина и за Ромелиевия син,

⁷ Затова, ето, Господ възвежда върху тях Силните и големи води на Ефрат {Еврейски: Реката.}, Асирийския цар и всичката му слава; И като прелее всичките си канали И наводни всичките си брегове,

⁸ Ще нахлуе и през Юда, ще наводни и ще прелее, ще стигне до гуша, И прострените му крила ще напълнят Ширината на земята ти, Емануиле.

⁹ Строшете се, народи, бъдете разломени, И (чуйте всички, които сте в далечни страни!) Опашете се; но ще бъдете разломени. Опашете се; но ще бъдете разломени.

¹⁰ Съветвайте помежду си, но съветването ще се осуети; Говорете дума, но тя няма да стои; Защото Бог е с нас.

¹¹ Защото така ми говори Господ със силна ръка, И научи ме да не ходя в пътя на тия люде, като каза:

¹² Да не наречете съюз всичко, което тия люде наричат съюз, И да не се боите от това, от което те се боят, Нито да се плашите.

¹³ Господа на Силите - Него осветете, От Него да се страхувате, и пред Него да треперите.

¹⁴ И Той ще бъде за светилище, - Но <и> за камък, о който да се спъват, и за канара, поради която да се оскърбяват Двата Израилеви дома, - За мрежа и за примка на ерусалимските жители.

¹⁵ И о Него мнозина ще се спънат, ще паднат и ще се съкрушат, И <в нея> ще се впримчат и ще се уловят.

¹⁶ Завържи увещанието, Запечатай поуката между учениците Ми.

¹⁷ И аз ще чакам Господа, който крие лицето Си от Якововия дом, И на Него ще се надея.

¹⁸ Ето, аз и децата, които ми е дал Господ, Сме за знамение и за предвещания в Израиля От Господа на Силите, Който обитава на хълма Сион.

¹⁹ И когато ви рекат: Допитвайте се до запитвачите на зли духове, И до врачовете, които шепнат и мърморят, <отговорете:> Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог? <Ще прибегне ли> при мъртвите заради живите?

²⁰ <Нека прибягнат> при закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, Наистина няма зазоряване за тях.

²¹ И ще минат през тая <земя> зле притискани и изгладнели; И когато огладнеят ще негодуват, Ще злословят царя си и Бога си. И ще погледнат нагоре.

²² После ще се взрат в земята, И ето скръб и тъмнина, мрак на измъчване, И широко разпространена черна нощ.