Осия 1-7
1940 Bulgarian Bible
1 Господното слово, което дойде към Осия, син на Веирия, в дните на Юдовите царе Озия, Иотама, Ахаза и Езекия, и в дните на Израилевия цар Еровоама, син на Иоаса.
2 Когато Господ почна да говори чрез Осия, Той каза на Осия: Иди, вземи си блудна жена, и <добий> чада от блудство, защото земята с многото си блудствуване се отклони от Господа.
3 И тъй, той отиде та взе Гомер, дъщеря на Девлаима, която зачна и му роди син.
4 И Господ му рече: Наречи го Иезраел {Т.е. Бог е посеял.}; защото още малко и ще въздам на дома на Ииуя за кръвта, която проля на Иезраела, и ще туря край на царството на Израилевия дом.
5 И в оня ден ще строша Израилевия лък в долината на Иезраела.
6 И тя пак зачна и роди дъщеря. И <Господ> му рече: Наречи я Ло-рухама {Т.е. Не придобила милост.}; защото няма вече да покажа милост към Израилевия дом, и никак няма да им простя.
7 А към Юдовия дом ще покажа милост, и ще ги спася чрез Господа техния Бог, и няма да ги спася с лък, с меч, или с бой, с коне или с конници.
8 А като отби Ло-рухама, зачна и роди син.
9 И <Господ> рече: Наречи го Ло-аммий {Т.е., Не люде мои.}; защото вие не сте Мои люде и Аз не ще бъда ваш <Бог>.
10 Но все пак числото на израилтяните ще бъде като морския пясък, който не може да се претегли нито да се изброи; и вместо онова, което им се каза, че: Не сте Мои люде, ще им се рече: Вий сте чада на живия Бог.
11 Тогава юдейците и израилтяните ще се съберат заедно, та ще си поставят един началник, и ще възлязат от земята; защото велик ще бъде денят на Иезраела.
2 Наричайте, <прочее>, братята си Аммий {Т.е., Люде мои.}, и сестрите си Рухама {Т.е., Придобила милост.},
2 Съдете се с майка си, съдете се; Защото тя не Ми е жена, И Аз не съм й мъж. Нека отмахне блудствата си от лицето си, И прелюбодействата си отмежду гърдите си,
3 Да не би да я съблека гола, И я изложа както <бе> в деня, когато се е родила, И я направя като пустиня, И я поставя като безводна земя, И я уморя с жажда.
4 Даже на чадата й няма да покажа милост, Понеже са чада от блудство.
5 Защото майка им блудствува; Тая, която ги бе зачнала, постъпи срамотно; Защото рече: Ще отида след любовниците си, Които ми дават хляба ми и водата ми, Вълната ми и лена ми, маслото ми и питията ми.
6 Затова, ето, Аз ще препреча пътя ти с плет от тръни, И ще направя преграда пред нея За да не намери пътищата си.
7 Тя ще се завтече след любовниците си, но няма да ги стигне; Ще ги потърси, но няма да ги намери; Тогава ще рече: Ще отида и ще се върна при първия си мъж, Защото ми беше по-добре тогава, отколкото сега.
8 И тя не знаеше, че Аз съм й давал житото, виното и маслото, И умножил съм среброто и златото й, Което употребиха за Ваала.
9 Затова ще си взема назад житото на времето му, И виното Си на определеното му време, И ще откъсна вълната Си и лена Си, Които трябваше да покриват голотата й.
10 И сега ще открия нечистотата й пред очите на любовниците й; И никой няма да я избави от ръката Ми.
11 И ще прекратя всичкото й веселие, - Тържествата й, новолунията й, съботите й И всичките й определени празници.
12 Ще опустоша и лозите й и смоковниците й, За които рече: Те са заплатата, Която ми дадоха любовниците ми, Ще ги обърна на лес. И полските животни ще ги пояждат.
13 И ще я накажа за дните, <които посвещаваше> на ваалимите Когато им кадеше, Като се китеше с обеците си и огърлиците си И отиваше след любовниците си, А Мене забравяше, казва Господ.
14 Но, ето, Аз ще я привлека, И като я заведа в пустинята Ще й говоря по сърцето й.
15 И <още> от там ще й дам <ханаанските> лозя, И долината Ахор {Т.е., Смущение.} за врата на надежда; И там тя ще се отзове както в дните на младостта си, И както в деня, когато възлезе из Египетската земя.
16 В оня ден, казва Господ, Ще Ме наричаш: Мъж ми; И няма да Ме наричаш вече: Ваал ми {Т.е., Мой господар.}.
17 Защото ще премахна имената на ваалимите от устата й; И те няма вече да се поменуват с имената си.
18 В оня ден ще направя за тях завет С полските зверове, С небесните птици, И със земните гадини; И като строша лък, и меч, и бой, <и ги махна> от земята, Ще ги населя в безопасност.
19 И ще те сгодя за Себе Си за винаги; Да! Ще те сгодя за Себе Си в правда и в съдба, В милосърдие и милости.
20 Ще те сгодя за Себе Си във вярност; И ще познаеш Господа.
21 И в оня ден ще отговоря, казва Господ, Ще отговоря на небето, И то ще отговори на земята,
22 И земята ще отговори на житото, на виното и на маслото, И те ще отговорят на Иезраела.
23 И ще я насея за Себе Си на земята; И ще покажа милост към непомилваната; И на ония, които не бяха Мои люде ще река: Мои люде сте вие; И те ще рекат <всеки един>: Ти си мой Бог.
3 И Господ ми рече: Иди пак, залюби жена <си>, която, ако и да е залюбена от мъжа си, е прелюбодейца, също както Господ люби израилтяните, при все, че гледат към чужди богове и обичат млинове с грозде.
2 И тъй, аз си я наех за петнадесет сребърника, и за кор ечемик и половин кор ечемик.
3 И рекох й: Остани за мене за дълго време; да не блудствуваш, нито да бъдеш жена на другиго, така и аз ще бъда за тебе.
4 Защото израилтяните ще останат за дълго време без цар и без началник, без <идолски> стълб, без ефод и без домашни богове.
5 После израилтяните наново ще потърсят Господа своя Бог и царя си Давида; и в послешните дни ще дойдат със страхопочитание при Господа и при Неговата благост.
4 Слушайте словото Господно, израилтяни, Защото Господ има спор с жителите на тая земя, Понеже няма вярност, нито милост, Нито знание за Бога по земята.
2 Друго няма освен клетва, лъжа и убийство, Кражба и прелюбодейство; Разбиват <къщи>, и кръв допира до кръв.
3 Затова земята ще жалее, И всеки, който живее на нея, ще примре, Тоже и полските зверове и небесните птици; Още и морските риби ще изчезнат.
4 Но никой да се не противи нито да изобличава <другиго>; Защото твоите люде са като ония, които се противят на свещеника.
5 Затова ще се подплъзнеш денем, И с тебе ще се подплъзне и пророка нощем; И Аз ще погубя майката ти.
6 Людете Ми загинаха от нямане знание; Понеже ти отхвърли знанието, То и Аз отхвърлих тебе да Ми не свещенодействуваш; Понеже ти забрави закона на твоя Бог, То и Аз ще забравя твоите чада.
7 Колкото повече се умножиха, толкова повече Ми съгрешаваха! Ще обърна славата им в безчестие.
8 <Свещениците> се хранят с греховете на людете Ми, И прилепяват сърцата си към тяхното беззаконие.
9 И тъй, ще бъде; Каквито людете, такъв е свещеникът; И Аз ще ги накажа за постъпките им, И ще им въздам за делата им.
10 Защото ще ядат, но няма да се насищат; Ще блудствуват, но няма да се размножават; Понеже престанаха да внимават към Господа.
11 Блудство, вино и мъст отнемат разума;
12 Людете Ми се допитват до дървото си, И жезълът им им отговаря; Защото блуднически дух ги е заблудил, И те блудствуват <и въстанаха> изпод <властта на> своя Бог.
13 Жертвуват по върховете на бърдата, И кадят по хълмовете, Под дъбовете, тополите и тервинтите, Защото сянката им е добра; Затова дъщерите ви блудствуват, И снахите ви прелюбодействуват.
14 Няма <особено> да накажа дъщерите ви, когато блудствуват, Или снахите ви, когато прелюбодействуват; Защото самите< бащи> отиват насаме с блудниците И жертвуват с безчестните жени; Затова неразумните люде ще бъдат съборени.
15 Ако и да блудствуваш ти, Израилю, <Поне> да не беззаконствува Юда; Не дохождайте, прочее, в Галгал, Нито възлизайте във Вет-авен, Нито се кълнете с живота на Господа.
16 Защото Израил упорствува като упорита юница; Сега, прочее, ще ги пасе Господ като агнета в далечни места {Еврейски: В широко място.}.
17 Ефрем се е прилепил към идолите; оставете го.
18 Свършиха ли се пировете им, Те съвсем се предадоха на блудство; Обичат да <казват>: Дайте! Първенците му са за срам нему.
19 Вятърът ще го притисне между крилата си; И те ще се посрамят от жертвите си.
5 Чуйте това, свещеници, Внимавайте, доме Израилев, И дайте ухо, доме царев; Защото има присъда против вас; Понеже станахте< като> примка в Масфа, И, <като> мрежа простряна върху Тавор.
2 Бунтовниците дълбоко потънаха в разврат; Но Аз ги изобличавам всички.
3 Аз познавам Ефрема, И Израил не е скрит от Мене; Защото <и> сега блудствуваш Ефреме, И Израил е осквернен.
4 Делата им не ги оставят да се върнат при своя Бог; Защото блуднически дух има дълбоко в тях, И те не познават Господа.
5 Гордостта на Израиля свидетелствува пред лицето му; Затова Израил и Ефрем ще се препъват чрез беззаконието си, И Юда ще се препъва с тях.
6 Със стадата си и с чердите си Ще отидат да търсят Господа; Но няма да Го намерят; Той се е оттеглил от тях.
7 Те се отнесоха коварно към Господа, Защото родиха чада от чужденки; Сега, до новолуние, ще бъдат погълнати те и наследствата им,
8 Затръбете с рог в Гавая, С тръба в Рама; Дайте тревога във Вет-авен - След тебе, Вениамине!
9 Ефрем ще запустее в деня, когато бъде изобличен; Обявих между Израилевите племена онова, което непременно ще стане, <сиреч, че>
10 Понеже Юдовите първенци станаха като ония, които преместват межди, Затова ще излея гнева Си върху тях.
11 Ефрем е насилван, поразен е в съдбата, Защото помисли за добре да следва суетните <идоли>;
12 И Аз бях като молец на Ефрема, И като червей на Юдовия дом.
13 Когато Ефрем видя, че боледува, И Юда <видя> раната си, Ефрем отиде при асириеца И <Юда> прати до цар Ярива; Но той не може да ви изцели, Нито да излекува раната ви.
14 Защото Аз ще бъда като лъв на Ефрема, И като млад лъв на Юдовия дом; Аз, да! Аз ще разкъсам и ще си отида; Ще отнеса и не ще има кой да отърве.
15 Ще си отида, ще се върна на мястото Си, Догдето признаят грешката си и потърсят лицето Ми; В скръбта си ще Ме търсят усърдно <казвайки>:
6 Дойдете, да се върнем при Господа; Защото Той разкъса и Той ще ни изцели, Порази и ще превърже< раната> ни.
2 Подир два дни ще ни съживи, На третия ден ще ни въздигне; И ще живеем пред Него.
3 Да! нека познаем Господа, нека следваме да Го познаваме; Той ще се появи сигурно, както зората, И ще дойде при нас, както дъжда, както пролетния дъжд, който пои земята.
4 Що да ти сторя Ефреме? Що да ти сторя Юда? Защото добротата ви е като утринния облак, И като росата, която рано прехожда.
5 Затова ги изсякох чрез пророците, Убих ги с думите на устата Си; И съдбите Ми се явяват като светлината,
6 Защото милост искам, а не жертва, И познаване Бога повече от всеизгаряния.
7 Те, обаче, както Адам, престъпиха завета; Там постъпиха коварно към Мене.
8 Галаад е град на ония, които струват беззаконие, Опетнен е с кръв.
9 И както разбойнически чети причакват човека, Така дружината свещеници убива по пътя към Сихем; Да! те вършат безчестие.
10 В Израилевия дом видях ужас; Там <се намира> блудство у Ефрема, И Израил е осквернен.
11 И за тебе, Юдо, се определи жетва, Когато върна людете Си от плен.
7 Когато щях да лекувам Израиля, Тогава се откри беззаконието на Ефрема И нечестието на Самария; Защото вършат измама, Като и крадецът влиза вътре, И разбойническата чета обира вън,
2 Те не размишляват в сърцето си, Че Аз помня всичкото им беззаконие; А сега ги обиколиха собствените им дела, Които са и пред лицето Ми.
3 С нечестието си зарадват царя, И с лъжите си първенците.
4 Те всички са прелюбодейци, - Като пещ отоплена от хлебар, Който, като замеси тестото, престава да увеличава <огъня> докле се кисне то.
5 На <рождения> ден на нашия цар Първенците се разболяха чрез разпалване от виното; И той простря ръката си с присмивателите.
6 Защото, като причакват, Те са направили сърцата си като пещ; Гневът им спи цяла нощ, А на заранта гори като пламнал огън.
7 Те всички се нагорещиха като пещ, И пояждат съдиите си; Всичките им царе са паднали; Няма между тях кой да Ме призовава.
8 Ефрем, той се смеси с племената; Ефрем е като необърната пита.
9 Чужденци поядоха силата му, и той не знае; Дори бели косми му поникнаха тук-там, а той не знае.
10 И гордостта на Израиля свидетелствува пред лицето му; Но пак, въпреки всичко това, не се връщат при Господа своя Бог, Нито Го търсят.
11 И Ефрем е като глупав гълъб, който няма разум; Викат към Египет <за помощ>, отиват в Асирия.
12 Когато отидат, ще разпростра мрежата Си върху тях; Ще ги сваля като въздушните птици; Ще ги накажа както се е провъзгласило в събранието им.
13 Горко им! защото са се скитали далеч от Мене; Гибел тям; защото са престъпили против Мене; Когато щях да ги изкупя, <и тогава> те говориха лъжи против Мене.
14 И не Ме призоваха от сърце, Но лелекат на леглата си; Събират се <да се молят> за жито и вино, Но пак въстават против Мене.
15 При все че обучавах и уякчавах мишците им, Пак те намислят зло против Мене.
16 Връщат се, но не при Всевишния; Приличат на неверен лък; Първенците им ще паднат от нож Поради яростта на езика си; Това ще им <причини> позор в Египетската земя.
© 1995-2005 by Bibliata.com