Битие 4-7
1940 Bulgarian Bible
4 И Адам позна жена си Ева; и тя зачна и роди Каина; и каза: С <помощта> на Господа придобих човек.
2 Роди още и брата му Авела. Авел пасеше стадо, а Каин беше земледелец.
3 И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа.
4 Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му;
5 а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.
6 И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? и защо е помрачено лицето ти?
7 Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.
8 А Каин каза <това> на брата си Авела. И когато бяха на полето, Каин стана против брата си Авела и го уби.
9 И Господ рече на Каина: Где е брат ти Авел? А той рече: Не зная; пазач ли съм аз на брата си?
10 И рече <Бог>: Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята.
11 И сега проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка.
12 Когато работиш земята тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята.
13 А Каин рече на Господа: Наказанието ми е толкова тежко, щото не мога да го понеса.
14 Ето, гониш ме днес от лицето на <тая> земя; ще съм скрит от Твоето лице, и ще бъда бежанец и скитник на земята; и тъй всеки който ме намери, ще ме убие.
15 А Господ му каза: Затова, който убие Каина, нему ще се отмъсти седмократно. И Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери.
16 Тогава излезе Каин от Господното присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем.
17 И Каин позна жена си, която зачна и роди Еноха: и Каин съгради град, и наименува града Енох, по името на сина си.
18 И на Еноха се роди Ирад; а Ирад роди Мехуяила; Мехуяил роди Метусаила; и Метусаил роди Ламеха.
19 И Ламех си взе две жени; името на едната беше Ада, а името на другата Села.
20 Ада роди Явала; той беше родоначалник на ония, които живеят в шатри и <имат> добитък.
21 Името пък на брата му беше Ювал; той беше родоначалник на всички, които свирят с арфа и кавал.
22 Тъй и Села роди Тувал-Каина, ковач на всякакъв <вид> медно и желязно сечиво; а сестра на Тувал-Каина беше Наама.
23 И Ламех рече на жените си:- Адо и Село, чуйте гласа ми, Жени Ламехови, слушайте думите ми; Понеже мъж убих, задето ме нарани, Да! юноша задето ме смаза.
24 Ако на Каина се отмъсти седмократно, То на Ламеха <ще се отмъсти> седемдесет и седмократно.
25 И Адам пак позна жена си и тя роди син, когото наименува Сит {Т.е., Наместник.}, защото <тя думаше>, Бог ми определи друга рожба, вместо Авела, тъй като Каин го уби.
26 Също и на Сита се роди син, когото наименува Енос. Тогава почнаха човеците да призовават Господното име {Или: Тогава се постави началото да се именуват човеците по името на Иеова.}.
5 Ето списъкът {Еврейски: Книгата.} на Адамовото потомство. В деня когато Бог сътвори човека, Той го направи по Божие подобие;
2 създаде ги мъж и жена, благослови ги, и наименува ги Човек, в деня когато бяха създадени.
3 Адам живя сто и тридесет години, и роди <син> по свое подобие по своя образ и наименува го Сит.
4 А от как роди Сита, дните на Адама станаха осемстотин години; и той роди синове и дъщери.
5 И всичките дни на Адама колкото живя станаха деветстотин и тридесет години; и умря.
6 Сит живя сто и пет години и роди Еноса.
7 А откак роди Еноса, Сит живя осемстотин и седем години и роди синове и дъщери.
8 И всичките дни на Сита станаха деветстотин и дванадесет години; и умря.
9 Енос живя деветдесет години и роди Кенана.
10 А откак роди Кенана, Енос живя осемстотин и петнадесет години, и роди синове и дъщери.
11 И всичките дни на Еноса станаха деветстотин и пет години; и умря.
12 Кенан живя седемдесет години и роди Маалалеила.
13 А откак роди Маалалеила, Кенан живя осемстотин и четиридесет години и роди синове и дъщери.
14 И всичките дни на Кенана станаха деветстотин и десет години; и умря.
15 Маалалеил живя шестдесет и пет години и роди Яреда.
16 А откак роди Яреда, Маалалеил живя осемстотин и тридесет години и роди синове и дъщери.
17 И всичките дни на Маалалеила станаха осемстотин деветдесет и пет години; и умря.
18 Яред живя сто шестдесет и две години и роди Еноха.
19 А откак роди Еноха, Яред живя осемстотин години и роди синове и дъщери.
20 И всичките дни на Яреда станаха деветстотин шестдесет и две години; и умря.
21 Енох живя шестдесет и пет години и роди Матусала.
22 А откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста години и роди синове и дъщери.
23 И всичките дни на Еноха станаха триста шестдесет и пет години.
24 И Енох ходи по Бога и не се намираше <вече>, защото Бог го взе.
25 Матусал живя сто осемдесет и седем години и роди Ламеха.
26 А откак роди Ламеха, Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и роди синове и дъщери.
27 И всичките дни на Матусала станаха деветстотин шестдесет и девет години; и умря.
28 Ламех живя сто осемдесет и две години и роди син;
29 и наименува го Ной {Т.е. Почивка.}, като думаше: Тоя ще ни утеши <в умората ни> от работата ни и от труда на ръцете ни, <който ни иде> от земята, която Господ прокле.
30 А откак роди Ноя, Ламех живя петстотин двадесет и пет години и роди синове и дъщери.
31 И всичките дни на Ламеха станаха седемстотин седемдесет и седем години; и умря.
32 А Ной беше петстотин години; и Ной роди Сима, Хама и Яфета.
6 Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери,
2 Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.
3 И тогава рече Господ: Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.
4 В ония дни се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже.
5 И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и, че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло,
6 разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си.
7 И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох, - човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, - понеже се разкаях, че ги създадох.
8 А Ной придоби Господното благоволение.
9 Ето Ноевото потомство. Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога.
10 И Ной роди три сина: Сима, Хама и Яфета.
11 И земята се разврати пред Бога; земята се изпълни с насилие.
12 И Бог видя земята; и, ето, <тя> бе развратена защото всяка твар се обхождаше развратно на земята.
13 И рече Бог на Ноя: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята.
14 Направи си ковчег от гоферово дърво; стаи да направиш в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола.
15 Направи го така: дължината на ковчега <да бъде> триста лакти, широчината му петдесет лакти, а височината му тридесет лакти.
16 Прозорец направи на ковчега, като изкараш ковчега без един лакът до върха, а вратата на ковчега постави отстрана; направи го с долен, среден и горен етаж.
17 И, ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка твар, която има в себе си жизнено дихание; всичко що се намира на земята ще измре.
18 Но с тебе ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и снахите ти с тебе.
19 И от всичко, от всякакъв вид твар, която живее, да вкараш в ковчега по две от всеки вид, за да опазиш живота им със себе си; мъжко и женско да бъдат.
20 От птиците според вида им, от добитъка според вида му, и от всички земни животни според вида им, по две от всички да влязат при тебе, за да им опазиш живота.
21 А ти си вземи от всякаква храна, която се яде, и събери я при себе си, та да послужи за храна на тебе и на тях.
22 И Ной извърши всичко според както му заповяда Бог; така стори.
7 Тогава Господ рече на Ноя: Влез ти и целия ти дом в ковчега; защото в това поколение тебе видях праведен пред Мене.
2 Вземи си по седем от всички чисти животни, мъжки и женските им; а от нечистите животни по две, мъжки и женските им;
3 също и от въздушните птици по седем, мъжки и женски; за да опазиш <от тях> разплод по лицето на цялата земя.
4 Защото още седем дни и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи; и ще изтребя от лицето на земята всичко живо, що съм направил.
5 И Ной извърши всичко, според както му заповяда Господ.
6 А Ной беше на шестстотин години когато стана на земята потопът от водата.
7 И поради водите на потопа влязоха в ковчега Ной, синовете му, жена му и снахите му с него.
8 От чистите животни и от нечистите животни, от птиците и от всичко, което пълзи по земята,
9 влязоха в ковчега две по две при Ноя, мъжки и женски, според както заповяда Бог на Ноя.
10 И след седмия ден водите на потопа заляха земята.
11 В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните отвори се разкриха.
12 И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи.
13 В тоя същи ден влязоха в ковчега Ной и синовете Ноеви: Сим, Хам и Яфет, и Ноевата жена, и с тях трите му снахи -
14 те и всичките животни според вида си, всичкият добитък според вида си, и всичките влечуги, които пълзят по земята според вида си и всичките птици според вида си, всяко пернато от всякакъв вид.
15 Две по две от всяка твар, която има в себе си жизнено дихание, влязоха в ковчега при Ноя.
16 И които влязоха, мъжки и женски от всяка твар влязоха, според както Бог му бе заповядал; и Господ го затвори вътре.
17 Четиридесет дни трая потопът на земята; и водите придойдоха та подеха ковчега и той се издигна над земята.
18 Водите се усилваха и прииждаха много на земята, така ковчегът се носеше по повърхността на водите.
19 Водите се усилваха твърде много на земята, така щото се покриха всичките високи планини намиращи се под цялото небе.
20 Петнадесет лакти по-горе <от тях> се издигнаха водите, та планините се покриха.
21 И всяка твар, която се движеше по земята, умря, - птици, добитък, зверове, всички животни, които пълзят по земята и всеки човек.
22 От всичко що беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря.
23 Всичко живо що се намираше по лицето на земята се изтреби, - човеци, добитък, животни и небесни птици; изтребиха се от земята; останаха само Ной и ония, които бяха с него в ковчега.
24 А водите се застояха по земята сто и петдесет дни.
© 1995-2005 by Bibliata.com