Изход 33-35
1940 Bulgarian Bible
33 Рече още Господ на Моисея: Иди, дигни се от тук, ти и людете, които си извел из Египетската земя, та иди в земята за която се клех на Авраама, на Исаака и на Якова, като казах: На твоето потомство ще я дам.
2 И ще изпратя пред тебе ангел, и ще изгоня ханаанеца, аморееца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца;
3 <и той ще ви заведе> в земя, гдето текат мляко и мед; понеже Аз няма да вървя помежду ви, (защото сте коравовратни люде), да не би да ви довърша из пътя.
4 (И когато чуха людете това лошо известие, скърбиха; и никой не си тури украшенията.
5 Защото Господ беше рекъл на Моисея: Кажи на израилтяните: Вие сте коравовратни люде; една минута ако бих дошъл помежду ви, бих ви довършил; за това, снемете си сега украшенията, та да видя какво ще сторя с вас.
6 И тъй израилтяните махнаха украшенията си, <като се отдалечиха> от планината Хорив.
7 Още Моисей взе шатъра и го постави вън от стана, далеч от стана, и нарече го Шатър за Срещане, та всеки, който търсеше Господа излизаше при шатъра за срещане, който беше вън от стана.
8 И когато Моисей излизаше към шатъра, всичките люде станаха та стояха, всеки при входа на шатъра си, и гледаха след Моисея догде влезе в шатъра.
9 И когато влезеше Моисей в шатъра, облачният стълб слизаше и заставаше на входа на шатъра, и <Господ> говореше с Моисея.
10 И всичките люде гледаха облачния стълб, който стоеше на входа на шатъра, и всичките люде ставаха, всеки на входа на шатъра си, та се кланяха.
11 И Господ говореше на Моисея лице с лице, както човек говори с приятеля си; а, като се връщаше <Моисей> в стана, слугата му, младежът Исус Навиевият син, не се отдалечаваше от шатъра).
12 Моисей, прочее, рече Господу: Ето, Ти ми казваш: Води тия люде; но не си ми явил, кого ще изпратиш с мене; но пак Ти си ми рекъл: Тебе познавам по име, още си придобил Моето благоволение.
13 Сега, прочее, аз съм придобил Твоето благоволение, покажи ми моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и придобия благоволението Ти; и разсъждай, че тоя народ Твои люде са.
14 И <Господ> каза: Самият Аз ще вървя <с тебе>, и Аз ще те успокоя.
15 А< Моисей> му рече: Ако Ти не дойдеш <с мене>, не ни извеждай от тука.
16 Защото как ще се познае сега, че съм придобил Твоето благоволение, аз и Твоите люде? нали чрез Твоето дохождане с нас, така щото да се отделим аз и Твоите люде, от всичките люде, които са по лицето на земята.
17 И Господ рече на Моисея: И това, което си рекъл, ще сторя, защото си придобил Моето благоволение и те познавам по име.
18 Тогава рече <Моисей:> Покажи ми, моля, славата Си.
19 А <Господ му> каза: Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост, и ще проглася пред тебе Името Иеова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля.
20 Рече още: Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив.
21 Рече още Господ: Ето място при Мене; ти ще застанеш на канарата;
22 и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата, и ще те прикрия с ръката Си догде премина;
23 после ще дигна ръката Си, и ще Ме видиш изотдире; но Лицето Ми няма да се види.
34 След това Господ каза на Моисея: Издялай си две каменни плочи, като първите; и ще напиша на тия плочи думите, които бяха на първите плочи, които ти строши.
2 Бъди готов за утринта, и на утринта качи се на Синайската планина та застани пред Мене, там на върха на планината.
3 Но никой да не дохожда с тебе, нито да се яви някой по цялата планина; и овците и говедата да не пасат пред тая планина.
4 И така, Моисей издяла две каменни плочи, като първите; и на утринта, като стана рано, изкачи се на Синайската планина, както му заповяда Господ, и взе в ръцете си двете каменни плочи.
5 И Господ слезе в облака, застана там до него, и прогласи Господното Име.
6 Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност,
7 Който пази милост за хиляди <поколения>, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява <виновния>, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение.
8 Тогава Моисей бързо се наведе до земята и се поклони;
9 и рече: Господи, ако съм придобил сега Твоето благоволение, нека дойде моля Господ между нас; защото тия са коравовратни люде; и прости беззаконието ни и греха ни, и вземи ни за Свое наследство.
10 И <Господ му> каза: Ето, Аз правя завет; пред всичките твои люде ще извърша чудеса такива, каквито не са ставали нито в един народ по целия свят; и всичките люде, между които си ти, ще видят Господното работене; защото това, което Аз ще сторя с вас, е страшно.
11 Пази това, което ти заповядвам днес. Ето Аз изгонвам пред тебе аморееца, ханаанеца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца;
12 но внимавай да не направиш договор с жителите на земята, гдето отиваш, да не би да стане примка между вас.
13 Но жертвениците им да събориш, стълбовете им да строшиш и ашерите им да изсечеш;
14 защото ти не бива да се кланяш на друг Бог, понеже Иеова, чието име е Ревнив, е ревнив Бог.
15 <Внимавай> да не би да направиш договор с жителите на земята, та когато те блудствуват след боговете си, и жертвуват на боговете си, ти, ако те поканят да ядеш от жертвите им;
16 и да не вземеш от дъщерите им за синовете си, та <тия> техни дъщери, като блудствуват след боговете си, да направят и твоите синове да блудствуват след боговете им.
17 Да не си направиш леяни богове.
18 Празника на безквасните да пазиш. Седем дена да ядеш безквасен хляб, както съм ти заповядал, на отреденото време в месец Авив; защото в месец Авив ти излезе из Египет.
19 Всичко, което отваря утроба, е Мое, и всяко мъжко първородено между добитъка ти, говедо или овца.
20 А първороденото на осела да откупиш с агне {Или: яре.}; и ако го не откупиш, тогава да му пресечеш врата. Всичките си първородни синове да откупуваш. И никой да се не яви пред Мене с празни ръце.
21 Шест дена да работиш, а в седмия ден да си почиваш: <даже> и във време на сеитба и на жетва да си почиваш.
22 И да пазиш празника на седмиците, <то ест>, на първите плодове на жетвата на житото, и празника на беритбата в края на годината.
23 Три пъти през годината всичките твои от мъжки пол да се явят пред Господа Иеова, Израилевия Бог.
24 Защото ще изгоня пред тебе народи, и ще разширя пределите ти; и никой не ще пожелае твоята земя, когато отиваш да се явиш пред Господа твоя Бог три пъти през годината.
25 Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасни хлябове; нито да остане <нещо от> жертвата на пасхалния <празник> до утринта,
26 Най-първите плодове от земята си да принесеш в дома на Господа твоя Бог. Да не свариш яре в млякото на майка му.
27 Тогава Господ рече на Моисея: Напиши си тия думи; защото според тия думи направих Аз завет с тебе и с Израиля.
28 И <Моисей> стоя там с Господа четиридесет дена и четиридесет нощи без да яде хляб, или да пие вода. И <Господ> написа на плочите думите на завета, Десетте Заповеди.
29 И като слизаше Моисей от Синайската планина, държащ двете плочи на откровението в ръката си, при слизането си от планината Моисей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше понеже бе говорил с <Бога>.
30 Но Аарон и всичките израилтяни, като видяха Моисея, че, ето, кожата на лицето му блестеше, бояха се да се приближат при него.
31 За това Моисей ги повика; тогава Аарон и всичките началници на обществото се върнаха при него, и Моисей говори с тях.
32 След това се приближиха и всичките израилтяни; и той им заповяда всичко що Господ му беше говорил на Синайската планина.
33 И когато Моисей свърши говоренето си с тях, тури на лицето си покривало.
34 Но когато влизаше пред Господа да говори с него, Моисей вдигаше покривалото догде да излезе; тогава излизаше и говореше на израилтяните онова, което му беше заповядано.
35 И израилтяните виждаха лицето на Моисея, че кожата на лицето му блестеше; а Моисей пак туряше покривалото на лицето си, догде да влезе да говори с <Господа>.
35 Подир това Моисей събра цялото общество израилтяни и им каза: Ето какво заповяда Господ да правите.
2 Шест дена да се работи; а седмият ден да ви бъде свет, събота за почивка посветена Господу; всеки, който работи в тоя ден, да се умъртви.
3 В съботен ден да не кладете огън в никое от жилищата си.
4 Моисей още говори на цялото общество израилтяни, казвайки: Ето какво заповяда Господ, като каза:
5 Съберете помежду си принос за Господа; всеки, който е сърдечно разположен, нека принесе принос за Господа; злато, сребро и мед,
6 синьо, мораво, червено, висон и козина,
7 червенобоядисани овчи кожи и язовски {Или: делфинови.} кожи, ситимово дърво,
8 масло за осветление, и аромати за мирото за помазване и за благоуханното кадене,
9 ониксови камъни, и камъни за влагане на ефода и на нагръдника.
10 И всеки между вас, който има мъдро сърце, нека дойде, та да се направи всичко, което заповяда Господ:
11 скинията, покривката й, покривалото й, куките й, дъските й, лостовете й, стълбовете й и подложките й;
12 ковчега и върлините му, умилостивилището, и закривателната завеса;
13 трапезата и върлините й с всичките й прибори, и хлябът за <постоянно> приношение;
14 тоже и светилника за осветление с приборите му, светилата му, и маслото за осветление;
15 кадилния олтар и върлините му, мирото за помазване, благоуханния темян, входната покривка за входа на скинията;
16 олтара за всеизгарянето с медната му решетка, върлините му, и всичките му прибори, умивалника и подложката му;
17 завесите за двора, стълбовете му и подложките им, и закривката за дворния вход;
18 коловете за скинията и клоновете за двора с въжата им;
19 служебните одежди за служене в светилището, светите одежди за свещеника Аарона, и одеждите за синовете му, за да свещенодействуват.
20 Тогава цялото общество на израилтяните си отиде от Моисеевото лице.
21 И <пак> дойдоха, всеки човек, когото сърцето подбуждаше, и всеки, когото духа разполагаше, и донесоха принос Господу за направата на шатъра за срещане и за всяка негова служба, и за светите одежди.
22 Дойдоха, мъже и жени, които имаха сърдечно разположение, и принесоха гривни, обеци, пръстени, мъниста и всякакви златни неща, - както и всички, които принесоха <какъв да бил> златен принос Господу.
23 И всеки, у когото се намираше синьо, мораво, червено, висон, козина, червенобоядисани овчи кожи и язовски {Или: делфинови.} кожи, принесоха ги.
24 Всички, които можаха да направят принос от сребро и мед, принесоха принос Господу; и всички, у които се намираше ситимово дърво, за каква да било работа на службата, принесоха ги.
25 Тоже и всяка жена, която имаше мъдро сърце, предеше с ръцете си и принасяше напреденото - синьото, моравото, червеното и висона.
26 Всичките жени, чието сърце ги пробуждаше и, които умееха, предяха козината.
27 А началниците принесоха ониксовите камъни и камъните за влагане на ефода и на нагръдника,
28 и ароматите, и маслото за осветление, и за мирото за помазване, и за благоуханния темян.
29 Израилтяните принесоха доброволен принос Господу, всеки мъж и жена, които имаха сърдечно разположение да принесат за каква да било работа, която Господ чрез Моисея заповяда да се направи.
30 Тогава рече Моисей на израилтяните: Вижте, Господ повика по име Веселеила, син на Урия, Оровия син, от Юдовото племе,
31 и го изпълни с Божия дух в мъдрост, разум, знание и всякакво изкусно работене,
32 за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед;
33 да изсича камъни за влагане, и да изрязва дърва, и да работи всяка художествена работа.
34 И той тури в неговото сърце, и в <сърцето> на Елиава, Ахисамаховия син, от Дановото племе, да поучават.
35 Изпълни с мъдрост сърцето им, за да работят всякаква работа на резбар, на изкусен художник, и на везач в синьо, в мораво, в червено и във висон, и на тъкач, <с една дума, работа> на ония, които вършат каква да било работа, и на ония, които изобретяват художествени изделия.
© 1995-2005 by Bibliata.com