Второзаконие 5-7

1940 Bulgarian Bible

5 Моисей повика целия Израил и рече им: Слушай, Израилю, повеленията и съдбите, които изказвам на всеослушание днес, за да ги научите и да внимавате да ги вършите.

² Господ нашият Бог направи завет с нас на Хорив.

³ Тоя завет Господ не направи с бащите ни, но с нас, които всички сме живи тук днес.

⁴ Лице с лице говори Господ с вас на планината изсред огъня,

⁵ (а в онова време аз стоях между Господа и вас, за да ви известя Господните думи; защото се уплашихме от огъня, и не се възкачихме на планината), като казваше: -

⁶ Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството.

⁷ Да нямаш други богове освен Мене.

⁸ Не си прави кумир, <подобие> на нещо, което е на небето горе, или което е на земята доле, или което е във водите под земята;

⁹ да не им се кланяш нито да им служиш; защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,

¹⁰ и Който показвам милост към хиляди <поколения> на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.

¹¹ Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита за безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.

¹² Пази съботния ден, за да го освещаваш, според както Господ твоят Бог ти заповяда.

¹³ Шест дена да работиш и да вършиш всичките си дела;

¹⁴ а седмият ден е събота на Господа твоя Бог; <в него> да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, ни волът ти, ни оселът ти, нито някой твой добитък, ни чужденецът, който е отвътре портите ти, за да си почива слугата ти и слугинята ти, както и ти.

¹⁵ И помни, че ти беше роб в Египетската земя, и че Господ твоят Бог те изведе от там със силна ръка и издигната мишца; за това Господ твоят Бог ти заповяда да пазиш съботния ден.

¹⁶ Почитай баща си и майка си, според както ти заповяда Господ твоят Бог, за да се продължат дните ти и да благоденствуваш на земята, която Господ твоят Бог ти дава.

¹⁷ Не убивай.

¹⁸ Не прелюбодействувай.

¹⁹ Не кради.

²⁰ Не свидетелствувай против ближния си лъжливо свидетелство.

²¹ Не пожелавай жената на ближния си; ни да пожелаваш къщата на ближния си, ни нивата му, ни слугата му, ни слугинята му, ни вола му, ни осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.

²² Тия думи Господ изговори на планината на всички вас събрани, изсред огъня, облака и мрака, със силен глас; и друго не притури. После ги написа на две каменни плочи, които даде на мене.

²³ А като чухте гласа изсред тъмнината, когато планината гореше в огън, тогава вие, всичките началници на племената ви и старейшините ви, дойдохте при мене и думахте:

²⁴ Ето, Господ нашият Бог ни показа славата Си и величието Си, и чухме гласа Му изсред огъня; днес видяхме, че Бог говори с човека, и той остава жив.

²⁵ А сега, защо да измрем? - понеже тоя голям огън ще ни пояде; ако чуем още еднъж гласа на Господа нашия Бог, ще измрем.

²⁶ Защото кой от всичките смъртни е чул гласа на живия Бог, говорещ изсред огъня, както ние <чухме>, и е останал жив?

²⁷ Пристъпи ти и слушай всичко, което ще рече Господ нашият Бог; а ти ни казвай всичко, що ти говори Господ нашият Бог, и ние ще слушаме и ще изпълняваме.

²⁸ И Господ чу гласа на думите ви, когато ми говорехте, и Господ ми рече: Чух гласа на думите, които тия люде ти говориха; добре рекоха всичко що казаха.

²⁹ Дано да има у тях такова сърце щото да се боят <от> Мене и винаги да пазят всичките Ми заповеди, та да благоденствуват вечно, те и чадата им!

³⁰ Иди, кажи им: Върнете се в шатрите си.

³¹ А ти остани тук при Мене и ще ти кажа всичките заповеди, повеления и съдби, които ще ги научиш, за да ги извършват в земята, която им давам за притежание.

³² Да внимавате, прочее, да вършите така, както Господ вашият Бог ви заповяда; да се не отклонявате ни надясно ни наляво.

³³ Да ходите по всичките пътища, които Господ вашият Бог ви заповяда, за да живеете и да благоденствувате, и да се продължат дните ви на земята, която ще притежавате.

6 А ето заповедите, повеленията и съдбите, които Господ вашият Бог заповяда да ви науча, за да ги вършите в земята, към която преминавате, за да я притежавате,

² за да се боиш от Господа твоя Бог, да пазиш всичките Му повеления и заповедите Му, които ти заповядвам, ти, синът ти, и внукът ти през всичките дни на живота си, за да ти се продължат дните.

³ Чуй, прочее, Израилю, и внимавай да ги вършиш, за да ти бъде добре, и да се размножите много в земята, гдето текат мляко и мед, според както Господ, Бог на бащите ти, ти е обещал.

⁴ Слушай, Израилю; Иеова нашият Бог е един Господ;

⁵ и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила.

⁶ Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти;

⁷ и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.

⁸ Да ги връзваш за знак на ръката си, и да бъдат като надчелия между очите ти.

⁹ И да ги написваш на стълбовете на вратите на къщата си и на портите си.

¹⁰ А когато Господ твоят Бог те въведе в земята, за която се е клел на бащите ти, на Авраама, Исаака и Якова, да ти даде големи и хубави градове, които ти не си съградил,

¹¹ и къщи пълни с всякакви блага, които не си напълнил, и изкопани кладенци, които не си изкопал, лозя и маслини, които не си насадил, - като ядеш и се наситиш,

¹² внимавай на себе си да не забравяш Господа, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството.

¹³ От Господа твоя Бог да се боиш, Нему да служиш, и в Неговото Име да се кълнеш.

¹⁴ Да не следвате други богове, от боговете на племената, които са около вас,

¹⁵ (защото Господ, твоят Бог всред тебе, е Бог ревнив), за да не пламне гневът на Господа твоя Бог против тебе и те изтреби от лицето на земята.

¹⁶ Да не изпитвате Господа вашия Бог, както го изпитвахте в Маса.

¹⁷ Да пазите прилежно заповедите на Господа вашия Бог, заявленията Му и повеленията Му, които ти заповяда.

¹⁸ И да вършиш това, което е право и добро пред Господа, за да ти бъде добре и да влезеш и завладееш добрата земя, за която Господ се е клел на бащите ти,

¹⁹ като изгониш всичките си неприятели от пред себе си, според както Господ каза.

²⁰ Когато в идните времена синът ти те попита, казвайки: Що значат заявленията, повеленията и съдбите, които Господ нашият Бог ви е заповядал?

²¹ Тогава да кажеш на сина си: Бяхме роби на Фараона в Египет; а Господ ни изведе из Египет със силна ръка;

²² и Господ показа пред очите ни големи и страшни знамения и чудеса над Египет, над Фараона и над целия му дом;

²³ а нас изведе от там, за да ни въведе в земята, за която се е клел на бащите ни и да ни я даде.

²⁴ Господ ни заповяда да вършим всички тия повеления и да се боим от Господа нашия Бог, за да ни бъде всякога добре, и за да пази Той живота ни, както <прави> и днес.

²⁵ И това ще ни се счита за правда, ако внимаваме да вършим всички тия заповеди пред Господа нашия Бог, както ни заповяда.

7 Когато Господ твоят Бог те въведе в земята, в която отиваш да я притежаваш, и изгони много народи от пред тебе, хетейците, гергесейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците, седем народа по-големи и по-силни от тебе,

² и когато Господ твоят Бог ги предаде на тебе та ги поразиш, тогава ги изтреби, като <на Бога> обречени; да не правиш договор с тях, нито да ги пожалиш;

³ да се не жениш между тях, и да не даваш дъщеря си на сина му, нито да вземаш неговата дъщеря за своя син;

⁴ защото ще отвърнат синовете ти от да Ме следват, за да служат на други богове, и така ще пламне против вас гневът на Господа, който скоро ще те изтреби.

⁵ Но така да им направите: жертвениците им да разорите, кумирите им да изпотрошите, ашерите им да изсечете и изваяните им идоли да изгорите с огън.

⁶ Понеже вие сте люде свети на Господа вашия Бог; вас избра Господ вашият Бог да бъдете Нему собствен народ измежду всичките племена, които са по лицето на земята.

⁷ Господ не ви предпочете нито ви избра, за гдето сте по-многочислени от всичките <други> племена; защото вие сте най-малочислени от всичките племена.

⁸ Но понеже ви възлюби Господ и за да опази клетвата, с която се е клел на бащите ви, <за това> Господ ви изведе със силна ръка и ви изкупи от дома на робството, от ръката на египетския цар Фараона.

⁹ И тъй, да знаеш, че Господ твоят Бог, Той е Бог, верният Бог. Който пази до хиляда поколения завета и милостта към ония, които Го любят и пазят заповедите Му;

¹⁰ а на ония, които Го мразят, въздава им в лице и ги изтребва; няма да забавя <наказанието> на онзи, който Го мрази, но ще му въздаде в лице.

¹¹ За това, пази заповедите, повеленията и съдбите, които днес ти заповядвам, за да ги вършиш.

¹² И ако слушате тия съдби и ги пазите и вършите, Господ твоят Бог ще пази за тебе завета и милостта, за която се е клел на бащите ти;

¹³ и ще те възлюби, ще те благослови и ще те умножи; ще благослови и плода на утробата ти и плода на земята ти, житото ти, виното ти и маслото ти, и рожбите от говедата ти и малките от овците ти, в земята, за която се е клел на бащите ти да я даде на тебе.

¹⁴ Ще бъдеш благословен повече от всичките племена; не ще има неплоден или неплодна между вас или между добитъка ви.

¹⁵ Господ ще отстрани от тебе всяка болест и няма да докара върху тебе ни една от злите египетски болести, които познаваш; но ще ги наложи върху всички ония, които те мразят.

¹⁶ За това, да изтребиш всичките племена, които Господ твоят Бог ти предава; окото ти да ги не пожали; и на боговете им да не служиш, защото това ще ти бъде примка.

¹⁷ И ако речеш в сърцето си: Тия народи са по-многочислени от мене, как ще мога да ги изгоня? -

¹⁸ да се не уплашиш от тях; да помниш добре що направи Господ твоят Бог на Фараона и на всичките египтяни;

¹⁹ големите изпитни, които очите ти видяха, знаменията и чудесата, силната ръка и издигнатата мишца, с които Господ твоят Бог те изведе. Така ще направи Господ твоят Бог на всичките племена, от които ти се плашиш.

²⁰ Още Господ твоят Бог ще изпрати и стършели върху тях, догде бъдат изтребени останалите, които са се скрили от тебе.

²¹ Да се не уплашиш от тях, защото Господ твоят Бог е всред тебе, Бог велик и страшен.

²² И Господ твоят Бог малко по малко ще изгони тия народи от пред тебе; не бива да ги изтребиш изведнъж, за да се не умножат върху тебе полските зверове.

²³ Но Господ твоят Бог ще ти ги предаде и ще ги разстройва с голямо разстройство, догде се изтребят.

²⁴ Ще предаде и царете им в ръката ти, и ще заличиш името им под небето; никой не ще може да устои пред тебе догде не ги изтребиш.

²⁵ Кумирите на боговете им изгаряйте с огън; да не пожелаеш да вземеш на себе си среброто или златото, което е върху тях, за да се не впримчиш в него, понеже това е мерзост пред Господа твоя Бог.

²⁶ И да не внасяш в дома си никаква мерзост, за да не станеш обречен <на изтребление> като нея; съвършено да я мразиш и съвършено да се отвращаваш от нея, защото е обречена <на> изтребление.