Амос 4-6
1940 Bulgarian Bible
4 Слушайте тая дума, Васански юници, Които сте на Самарийската планина, Които насилвате сиромасите, Които угнетявате немотните, Които казвате на господарите си: Донесете и да пием,
2 Господ Иеова се закле в светостта Си, Че, ето, идат върху вас дни, Когато ще ви уловят с въдици, И останалите от вас с рибарски куки.
3 И ще излезете през проломите, Всяка <от вас> направо пред себе си, И ще се хвърлите в Хармон, казва Господ.
4 Дойдете във Ветил, та вършете нечестие, В Галгал притурете на нечестието си, И донасяйте жертвите си всяка сутрин, Десетъците си през три дни;
5 Чрез огън принесете квасен хляб за благодарствена жертва; Прогласете доброволни приноси, и известете ги; Защото така обичате, израилтяни, казва Господ Иеова.
6 А, <от моя страна>, аз ви дадох чистота на зъбите по всичките ви градове, И оскъдност от хляб по всичките ви места; Но пак се не обърнахте към мене, казва Господ.
7 При това, Аз удържах от вас и дъжда, Когато оставаха още три месеца до жетва; Дадох дъжд на един град, А на друг град не дадох дъжд; Едно място се напои, А мястото, на което не валя дъжд изсъхна.
8 Така <жителите на> два-три града, като се скитаха, <Стекоха се> в един град да пият вода, И не можаха да се наситят; Но пак се не обърнахте към Мене, казва Господ.
9 Поразих ви с изсушителен вятър и мана; Гъсеницата изпояде многото ви градини и лозя, Смоковниците и маслините; Но пак не се обърнахте към Мене, казва Господ.
10 Пратих върху вас мор, както в Египет; Поразих с меч юношите ви, Като плених и конете ви; И докарах вонята на становете ви до ноздрите ви; Но пак не се обърнахте към Мене, казва Господ.
11 Разорих <градове> между вас, Както Бог разори Содом и Гомор; И вие станахте като главня изтръгната из огън; Но пак не се обърнахте към Мене, казва Господ.
12 Затова, според <твоите постъпки> ще ти направя, Израилю; И понеже ще ти направя това, Приготви се да посрещнеш своя Бог, Израилю.
13 Защото, ето, Онзи, Който образува планините, И създава вятъра, И явява на човека мисълта му, Който обръща зората в тъмнина, И стъпва върху земните височини, Неговото име е Иеова, Бог на Силите.
5 Слушайте това слово, Плачът, който аз започвам за вас, доме Израилев:
2 Падна Израилевата девица, Няма да стане вече; Хвърлена е на земята си Без да има кой да я дигне.
3 Защото така казва Господ Иеова: Градът, из който излизаха хиляда, ще остане със сто за Израилевия дом, И оня, из който излизаха сто, ще остане с десет.
4 Защото така казва Господ на Израилевия дом: Потърсете Ме и ще живеете;
5 Но не търсете Ветил, Нито влизайте в Галгал, Нито заминавайте във Вирсавее; Защото Галгал непременно ще отиде в плен, И Ветил ще изчезне.
6 Потърсете Господа и ще живеете; Да не би да избухне като огън в Иосифовия дом Та <го> пояде, без да има кой да го гаси във Ветил.
7 Вие, които обръщате правосъдието в пелин, И хвърляте правдата на земята,
8 <Потърсете Този>, Който прави Плеядите и Ориона, Който обръща мрачната сянка в зора, И помрачава деня та <става> нощ, - Този, Който повиква морските води И ги излива по лицето на земята, (Иеова е името му,) -
9 Този, Който нанася внезапна гибел върху силните, Тъй щото гибел достига в крепостите.
10 Те мразят този който изобличава в портата, И се гнусят от онзи, който говори справедливо.
11 Прочее, понеже угнетявате сиромаха И изтръгвате от него жито, <Затова, ако и да> сте построили къщи от дялани камъни, Няма да живеете в тях, <Ако и да> сте насадили приятни лозя, Няма да пиете виното им.
12 Защото зная колко много са вашите престъпления И колко големи са греховете ви, <Вие>, които угнетявате праведния, приемате подкупи, И извръщате <правото> на сиромасите в портата;
13 Затова разумният млъква в такова време; Защото е зло време.
14 Потърсете доброто, а не злото, за да живеете; Така Господ, Бог на Силите, ще бъде с вас, както вие казвате.
15 Мразете злото, обичайте доброто И установявайте правосъдие в портата; Може би Господ, Бог на Силите, да се смили за останалите от Иосифа.
16 Затова, така казва Иеова, Бог на Силите, Господ: Ридание ще има по всичките площади, И по всичките улици ще казват: Горко! горко! Ще повикат земеделеца на жалеене, И изкусните оплаквателки за ридание;
17 И по всичките лозя ще има ридание, Защото Аз ще замина посред тебе, казва Господ.
18 Горко на ония, които желаят денят Господен! За какво ви е той? Денят Господен е тъмнина, а не виделина.
19 Както, ако бягаше човек от лъв, И го срещне мечка, Или, като влезе вкъщи, опре ръката си о стената, И змия го ухапе,
20 <Така> не ще ли бъде денят Господен тъмнина, а не виделина? Дори мрак, без никаква светлина?
21 Мразя, презирам празнуванията ви, И няма да благоволя в тържествените ви събрания.
22 Даже ако ми принесете всеизгарянията и жертвите си, Няма да ги приема, Нито ще погледна към примирителните ви жертви от угоени животни.
23 Отмахни от Мене шума на песните си, Защото не ща да слушам свиренето на псалтирите ти;
24 Но нека тече правосъдието като вода, И правдата като поток, който не пресъхва.
25 Доме Израилев, на Мене ли принасяхте жертви и приноси Четиридесет години в пустинята?
26 <Напротив>, носехте царя си Сикут И Хиун, идолите си, Звездата на вашите богове, Които си направихте.
27 Затова ще ви закарам в плен оттатък Дамаск, Казва Господ, чието име е Бог на Силите.
6 Горко на охолните в Сион, И на живеещите безгрижно в Самарийската планина, На бележитите мъже от главния между народите, При които дохожда Израилевия дом!
2 Минете в Халне та вижте; И от там идете в големия Емат; Тогава слезте в Гет филистимски; Те по-щастливи ли са от тия царства? Или техният предел по-голям ли е от вашия предел?
3 Вие, които отдалечавате <от себе си> лошия ден, И приближавате седалището на насилието, -
4 Които лежите на постелки от слонова кост, Простирате се на леглата си, И ядете агнетата от стадото И телците отсред обора, -
5 Които пеете празни песни по звука на псалтира, И си изнамирате музикални инструменти както Давида, -
6 Които пиете вино с <цели> паници, И се мажете с изрядни масла, А за бедствието на Иосифа не скърбите, -
7 По тая причина, тези ще отидат сега в плен С първите, които ще бъдат пленени, И шумните пиршества на протягащите се ще се прекратят.
8 Господ Иеова се закле в Себе Си, Казва Господ, Бог на Силите <и рече>: Аз се гнуся от надменността на Якова, И мразя палатите му; Затова ще предам града и всичко що има в него.
9 И десет човека, ако останат в една къща, Те <един по един> ще измрат;
10 И когато някой роднина на един <умрял>, Или оня, който ще го гори, го дигне да изнесе костите из къщата, Ако рече на онзи, който се намира по-навътре в къщата: Има ли още някой с тебе? И той отговори: Няма, Тогава ще рече: Мълчи, Защото не бива да споменем името Господно.
11 Защото, ето, Господ заповядва, И голямата къща ще бъде поразена с проломи, И малката къща с пукнатини.
12 Могат ли конете да тичат по скала? Може ли някой да оре <там> с волове? Но вие обърнахте правосъдието в жлъчка, И плодът на правдата в пелин, -
13 Вие, които се радвате за нещо, което е суета, Които казвате: Не придобихме ли си могъщество със своята си сила?
14 Но, ето, Аз ще подигна народ против вас, доме Израилев, Казва Господ, Бог на Силите; И те ще ви притесняват От прохода на Емат до потока на пустинята.
© 1995-2005 by Bibliata.com