Твърда надежда в Бога

27 ^(A)Давидов псалом.

²⁷ А като слизаха към края на града, Самуил каза на Саул: Заповядай на слугата си да мине пред нас (и той мина), а ти спри за малко, за да ти известя Божието слово.

Помазване на Саул за цар

10 ^(A)Тогава Самуил извади съд с миро и го изля на главата му, целуна го и каза: Не те ли е помазал Господ за цар над наследството Си?

^2 (B)Като си тръгнеш днес от мене, ще срещнеш двама човека близо до гроба на Рахил във Вениаминовата земя в Селса. Те ще ти кажат: Намериха се ослиците, които ти отиде да търсиш, а баща ти престана да се грижи за ослиците и много скърби за вас, като си казва: Какво ли стана със сина ми?

^3 (C)И като продължиш по-нататък, ще стигнеш до дъба на Тавор. Там ще те посрещнат трима човека, които отиват към Бога във Ветил, един от които носи три ярета, вторият носи три хляба, а третият носи мях с вино.

⁴ Те ще те поздравят и ще ти дадат два хляба, и ти ще ги вземеш от ръцете им.

^5 (D)После ще стигнеш до Божия хълм, където е филистимският гарнизон. Като стигнеш там, в града, ще срещнеш една група пророци, слизащи от възвишението, предшествани от псалтир, тъпанче, свирка и китара. Докато слизат, те ще пророкуват.

^6 (E)Тогава Господният Дух ще дойде върху теб и ще пророкуваш заедно с тях, и ще станеш друг човек.

^7 (F)А когато тези знамения се случат с тебе, прави каквото случаят позволява, защото Бог е с тебе.

^8 (G)После слез пред мене в Галгал. И, ето, аз ще сляза при тебе, за да принеса всеизгаряния и да пожертвам мирни жертви. Чакай седем дни, докато дойда при теб и ти кажа какво да направиш.

Апостолският събор

2 ^(A)Тогава, след четиринадесет години, пак отидох в Йерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит.

^2 (B)А отидох по откровение. И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но насаме пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал.

^3 (C)Но даже Тит, който беше с мен, ако и да беше грък, не беше принуден да се обреже.

^4 (D)Колкото за промъкналите се лъжебратя, които дойдоха да наблюдават тайно нашата свобода, която имаме чрез Исус Христос, та да ни поробят –

^5 (E)пред тях нито за миг не отстъпихме и не се подчинихме, за да се запази у вас истината на благовестието.

^6 (F)А тези, които се смятаха за нещо (каквито и да са били, за мен е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), тези, по-видните, казвам, не прибавиха нищо повече към моето учение;

^7 (G)а, напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петър между обрязаните

^8 (H)(защото Който подейства в Петър за апостолство между обрязаните, подейства и в мене за апостолство между езичниците),

^9 (I)и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Йоан, които се смятаха за стълбове, подадоха десници на общение на мен и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те – между обрязаните.

^10 (J)Искаха само да помним сиромасите – същото, което и аз желаех ревностно да върша.