Лука 19
Библия, ревизирано издание
Обръщението на Закхей
19 След това Исус влезе в Йерихон и минаваше през града.
2 И, ето, един човек на име Закхей, който беше началник на бирниците и беше богат,
3 искаше да види Кой е Исус, но не можеше поради навалицата, защото беше нисък на ръст.
4 И се завтече напред и се покачи на една дива смокиня, за да Го види; понеже щеше да мине през онзи път.
5 Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му каза: Закхей, слез бързо, защото днес трябва да отседна в дома ти.
6 И той побърза да слезе и Го прие с радост.
7 (A)И като видяха това, всички роптаеха и казваха: Отби се при грешен човек.
8 (B)А Закхей стана и каза на Господа: Господи, ето, отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четворно.
9 (C)И Исус му каза: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.
10 (D)Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.
Притча за десетте слуги
11 (E)И като слушаха това, Той продължи да говори и каза една притча, защото беше близо до Йерусалим и те си мислеха, че Божието царство веднага ще се яви.
12 (F)Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт и да се върне.
13 И повика десетима от слугите си и им даде десет мнаси; и им каза: Търгувайте с това, докато дойда.
14 (G)Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Не искаме този да царува над нас.
15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да повикат при него онези слуги, на които бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.
16 И така, дойде първият и каза: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.
17 (H)И му каза: Хубаво, добър слуга! Понеже в твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.
18 Дойде и вторият и каза: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
19 А каза и на него: Бъди и ти над пет града.
20 Дойде и друг и каза: Господарю, ето твоята мнаса, която пазих скътана в кърпа,
21 (I)защото се боях от тебе, понеже си строг човек; взимаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
22 (J)Господарят му каза: От устата ти ще те съдя, зъл слуга. Знаел си, че съм строг човек, който вземам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял;
23 тогава защо не вложи парите ми в банката; и аз, като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
24 И каза на стоящите до него: Вземете от него мнасата и я дайте на този, който има десет мнаси.
25 (Казаха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
26 (K)Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
27 А онези мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тук и ги посечете пред мен.
28 (L)И като изрече това, Исус тръгна напред, като се изкачваше към Йерусалим.
Тържественото влизане в Йерусалим
29 (M)И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и им каза:
30 Идете в селото, което е насреща ви, в което, като влизате, ще намерите едно вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате?, кажете така: На Господа трябва.
32 И изпратените отидоха и намериха всичко, както им бе казал.
33 И като отвързваха ослето, стопаните попитаха: Защо отвързвате ослето?
34 А те отвърнаха: На Господа трябва.
35 (N)И го докараха при Исус; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исус.
36 (O)И когато Той минаваше, хората постилаха дрехите си по пътя.
37 А когато вече се приближаваше до превала на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всички велики дела, които бяха видели, и казваха:
38 (P)Благословен Царят, Който иде в Господнето име! Мир на небето и слава във висините!
39 А някои фарисеи от множеството Му казаха: Учителю, смъмри учениците Си.
40 (Q)И Той отговори: Казвам ви, че ако тези млъкнат, то камъните ще извикат.
41 (R)И като се приближи и видя града, плака за него и каза:
42 Ех, ако ти бе познал поне в този ден това, което служи за мира ти! Но сега това е скрито от очите ти.
43 (S)Защото ще настанат за тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат валове около тебе, ще те обсадят, ще те притиснат отвред
44 (T)и ще те разорят, и ще избият жителите ти в теб, и няма да оставят в тебе камък върху камък; защото ти не разпозна времето, когато беше посетен.
45 (U)И като влезе в храма, започна да пъди онези, които продаваха; и им казваше:
Изгонването на търговците от храма
46 (V)Писано е: „И домът Ми ще бъде молитвен дом“; а вие го направихте „разбойнически вертеп“.
47 (W)И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и водачите на народа се стараеха да Го погубят.
48 Но не намериха какво да направят, понеже целият народ се прилепваше към Него и Го слушаше.
Luke 19
New King James Version
Jesus Comes to Zacchaeus’ House
19 Then Jesus entered and passed through (A)Jericho. 2 Now behold, there was a man named Zacchaeus who was a chief tax collector, and he was rich. 3 And he sought to (B)see who Jesus was, but could not because of the crowd, for he was of short stature. 4 So he ran ahead and climbed up into a sycamore tree to see Him, for He was going to pass that way. 5 And when Jesus came to the place, He looked up [a]and saw him, and said to him, “Zacchaeus, [b]make haste and come down, for today I must stay at your house.” 6 So he [c]made haste and came down, and received Him joyfully. 7 But when they saw it, they all [d]complained, saying, (C)“He has gone to be a guest with a man who is a sinner.”
8 Then Zacchaeus stood and said to the Lord, “Look, Lord, I give half of my goods to the (D)poor; and if I have taken anything from anyone by (E)false accusation, (F)I restore fourfold.”
9 And Jesus said to him, “Today salvation has come to this house, because (G)he also is (H)a son of Abraham; 10 (I)for the Son of Man has come to seek and to save that which was lost.”
The Parable of the Minas(J)
11 Now as they heard these things, He spoke another parable, because He was near Jerusalem and because (K)they thought the kingdom of God would appear immediately. 12 (L)Therefore He said: “A certain nobleman went into a far country to receive for himself a kingdom and to return. 13 So he called ten of his servants, delivered to them ten [e]minas, and said to them, ‘Do business till I come.’ 14 (M)But his citizens hated him, and sent a delegation after him, saying, ‘We will not have this man to reign over us.’
15 “And so it was that when he returned, having received the kingdom, he then commanded these servants, to whom he had given the money, to be called to him, that he might know how much every man had gained by trading. 16 Then came the first, saying, ‘Master, your mina has earned ten minas.’ 17 And he said to him, (N)‘Well done, good servant; because you were (O)faithful in a very little, have authority over ten cities.’ 18 And the second came, saying, ‘Master, your mina has earned five minas.’ 19 Likewise he said to him, ‘You also be over five cities.’
20 “Then another came, saying, ‘Master, here is your mina, which I have kept put away in a handkerchief. 21 (P)For I feared you, because you are [f]an austere man. You collect what you did not deposit, and reap what you did not sow.’ 22 And he said to him, (Q)‘Out of your own mouth I will judge you, you wicked servant. (R)You knew that I was an austere man, collecting what I did not deposit and reaping what I did not sow. 23 Why then did you not put my money in the bank, that at my coming I might have collected it with interest?’
24 “And he said to those who stood by, ‘Take the mina from him, and give it to him who has ten minas.’ 25 (But they said to him, ‘Master, he has ten minas.’) 26 ‘For I say to you, (S)that to everyone who has will be given; and from him who does not have, even what he has will be taken away from him. 27 But bring here those enemies of mine, who did not want me to reign over them, and slay them before me.’ ”
The Triumphal Entry(T)
28 When He had said this, (U)He went on ahead, going up to Jerusalem. 29 (V)And it came to pass, when He drew near to [g]Bethphage and (W)Bethany, at the mountain called (X)Olivet, that He sent two of His disciples, 30 saying, “Go into the village opposite you, where as you enter you will find a colt tied, on which no one has ever sat. Loose it and bring it here. 31 And if anyone asks you, ‘Why are you loosing it?’ thus you shall say to him, ‘Because the Lord has need of it.’ ”
32 So those who were sent went their way and found it just (Y)as He had said to them. 33 But as they were loosing the colt, the owners of it said to them, “Why are you loosing the colt?”
34 And they said, “The Lord has need of him.” 35 Then they brought him to Jesus. (Z)And they threw their own clothes on the colt, and they set Jesus on him. 36 And as He went, many spread their clothes on the road.
37 Then, as He was now drawing near the descent of the Mount of Olives, the whole multitude of the disciples began to (AA)rejoice and praise God with a loud voice for all the mighty works they had seen, 38 saying:
(AB)“ ‘Blessed is the King who comes in the name of the Lord!’
(AC)Peace in heaven and glory in the highest!”
39 And some of the Pharisees called to Him from the crowd, “Teacher, rebuke Your disciples.”
40 But He answered and said to them, “I tell you that if these should keep silent, (AD)the stones would immediately cry out.”
Jesus Weeps over Jerusalem
41 Now as He drew near, He saw the city and (AE)wept over it, 42 saying, “If you had known, even you, especially in this (AF)your day, the things that (AG)make for your (AH)peace! But now they are hidden from your eyes. 43 For days will come upon you when your enemies will (AI)build an embankment around you, surround you and close you in on every side, 44 (AJ)and level you, and your children within you, to the ground; and (AK)they will not leave in you one stone upon another, (AL)because you did not know the time of your visitation.”
Jesus Cleanses the Temple(AM)
45 (AN)Then He went into the temple and began to drive out those who [h]bought and sold in it, 46 saying to them, “It is written, (AO)‘My house [i]is a house of prayer,’ but you have made it a (AP)‘den of thieves.’ ”
47 And He (AQ)was teaching daily in the temple. But (AR)the chief priests, the scribes, and the leaders of the people sought to destroy Him, 48 and were unable to do anything; for all the people were very attentive to (AS)hear Him.
Footnotes
- Luke 19:5 NU omits and saw him
- Luke 19:5 hurry
- Luke 19:6 hurried
- Luke 19:7 grumbled
- Luke 19:13 Gr. mna, same as Heb. minah, each worth about three months’ salary
- Luke 19:21 a severe
- Luke 19:29 M Bethsphage
- Luke 19:45 NU were selling, saying
- Luke 19:46 NU shall be
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
Scripture taken from the New King James Version®. Copyright © 1982 by Thomas Nelson. Used by permission. All rights reserved.
