Лука 15
Bulgarian Bible
15 А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.
2 А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.
3 И Той им изговори тая притча, като каза:
4 Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?
5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен.
6 И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.
7 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
8 Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?
9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.
10 Също така, казвам ви, има радост пред Божите ангели за един грешник, който се кае.
11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина.
12 И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.
13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.
14 И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.
15 И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.
16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.
17 А като дойде на себе си, рече: Колко наемници на баща ми имат излишьк от хляб, а пък аз умирам от глад!
18 Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;
19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.
20 И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.
21 Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм достоен да се наричам твой син.
22 Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;
23 докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;
24 защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.
25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.
26 И повика един от слугите и попита, що е това.
27 А той му рече: Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
28 И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.
29 А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но пак на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;
30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.
31 А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.
32 Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.
Лука 15
Библия, синодално издание
15 Приближаваха се при Него всички митари и грешници да Го слушат.
2 А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Той приема грешници и яде с тях.
3 Но Иисус им каза тая притча:
4 (A)кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери?
5 А като я намери, вдига я на раменете си радостен;
6 и като дойде дома, свиква приятели и съседи и им казва: порадвайте се с мене, защото си намерих загубената овца.
7 Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
8 Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запаля светило и не помита къщата и търси грижливо, докле я намери?
9 А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: порадвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма.
10 Такава радост, казвам ви, бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник.
11 И още каза: един човек имаше двама сина;
12 и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.
13 Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно.
14 А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда;
15 и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини;
16 и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.
17 А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам!
18 Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе,
19 и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.
20 И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.
21 А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.
22 А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете;
23 па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим,
24 (B)защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.
25 А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри;
26 и като повика едного от слугите, попита: що е това?
27 Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
28 Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше.
29 Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си;
30 а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.
31 А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое;
32 а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.
Лука 15
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Радост в небето
(Мат. 18:12-14)
15 Всички бирници и грешници се тълпяха да чуят Исус. 2 Тогава фарисеите и законоучителите започнаха да мърморят неодобрително: „Този човек посреща с радост грешници и даже яде с тях!“
3 Тогава Исус им разказа следната притча: 4 „Ако някой от вас има сто овце и изгуби една от тях, няма ли да остави другите деветдесет и девет на пасището, за да тръгне след изгубената овца, докато я намери? 5 Щом я намери, с радост ще я сложи на раменете си 6 и като пристигне у дома, ще събере съседите и приятелите си и ще им каже: „Радвайте се с мен, защото намерих изгубената си овца.“ 7 Казвам ви: по същия начин и в небето ще има повече радост за един грешник, който се е покаял, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от това.
8 Или ако една жена има десет сребърни монети и изгуби една от тях, няма ли да запали лампа, да премете къщата и да търси внимателно, докато не я намери? 9 И щом я намери, тя ще събере съседите и приятелите си и ще им каже: „Радвайте се с мен, защото намерих изгубената си монета.“ 10 По същия начин се радват Божиите ангели, когато един грешник се покае.“
Притча за блудния син
11 След това Исус каза: „Един човек имал двама сина. 12 По-малкият казал на баща си: „Татко, дай ми моя дял от имота.“ И бащата разделил имота между синовете си. 13 Не след дълго по-малкият син си събрал нещата и заминал за далечна страна. Там прахосал всичките си пари в разгулен живот. 14 Скоро след като пропилял всичко, в страната настъпил глад и момъкът изпаднал в нужда. 15 Тогава се наел да работи при един от местните жители, който го изпратил да пасе свине в полята му. 16 Той така гладувал, че с радост би напълнил стомаха си дори с рожковите, с които хранели свинете, но никой нищо не му давал. 17 Накрая момчето се вразумило и си казало: „Всички слуги на баща ми имат храна в изобилие, а аз тук умирам от глад. 18 Ще стана, ще отида при баща ми и ще му кажа: „Татко, съгреших пред Бога и пред теб. 19 Не съм достоен да се наричам повече твой син. Позволи ми да бъда един от слугите ти.“ 20 И така, той станал и тръгнал към баща си.
Блудният син се завръща
Баща му го зърнал още отдалеч и сърцето му се изпълнило с умиление. Той се затичал към сина си, прегърнал го и го разцелувал. 21 Синът казал: „Татко, съгреших пред Бога и пред теб. Не съм достоен да се наричам повече твой син.“ 22 Но бащата казал на слугите си: „Бързо донесете най-хубавата дреха и го облечете. Сложете му пръстен на ръката и обувки на краката. 23 Изведете угоеното теле и го заколете, ще направим пиршество и ще празнуваме. 24 Този мой син беше мъртъв, а сега отново е жив. Беше изгубен, а сега се намери.“ И започнали да се веселят.
По-големият син се прибира
25 През това време по-големият син бил на полето. Когато се приближил до къщата, той чул музика и танци. 26 Извикал един от слугите и го попитал какво означава всичко това. 27 Слугата отговорил: „Брат ти се върна. Баща ти закла угоеното теле за това, че си го получи обратно здрав и читав.“ 28 По-големият брат се ядосал и отказал да влезе в къщата. Тогава баща му излязъл и започнал да го моли да влезе у дома. 29 Синът отговорил: „С години ти служих като роб, подчинявах се на всяка твоя заповед, а ти дори една коза не закла заради мен, за да се повеселя с приятели. 30 А когато се върна този твой син, който пропиля парите ти по жени, за него закла угоеното теле!“ 31 А бащата казал: «Синко, ти си винаги с мен. Всичко, което имам, е и твое. 32 Но сега трябваше да празнуваме и да се веселим, защото брат ти беше мъртъв, а сега е жив. Беше изгубен, а сега се намери.»“
Лука 15
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Притча за изгубената овца
15 Всички митари и грешници идваха при Него да Го слушат. 2 (A)А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: „Той приема грешници и яде с тях.“
3 Но Иисус им каза тази притча: 4 (B)„Кой от вас, имайки сто овце, като изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не тръгва след загубената, докато я намери? 5 А като я намери, вдига я радостен на раменете си 6 (C)и като си дойде у дома, свиква приятели и съседи и им казва: ‘Радвайте се с мене, защото си намерих загубената овца.’ 7 Казвам ви, че тъй и на небесата ще има повече радост за един каещ се грешник, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
Притча за изгубената драхма
8 Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери? 9 А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: ‘Радвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма.’ 10 Такава е радостта, казвам ви, и сред Божиите ангели за един каещ се грешник.“
Притча за блудния син
11 И каза още: „Един човек имаше двама синове. 12 По-младият от тях рече на баща си: ‘Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота.’ И бащата им раздели имота си. 13 След няколко дена по-младият син, като обърна всичко в пари, отиде в далечна страна и там прахоса имота си, като живееше разпътно. 14 А след като разпиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в нужда. 15 Тогава отиде и се хвана на работа при един от местните хора, а онзи го изпрати по земите си да пасе свине. 16 И той бе доволен да напълни корема си с рожкови, с които се хранеха свинете, но никой не му даваше. 17 Като дойде на себе си, рече: ‘Колко наемни работници при баща ми имат хляб в изобилие, пък аз от глад умирам. 18 Ще стана, ще отида при баща си и ще му река: «Татко, съгреших против небето и пред тебе 19 и не съм достоен да се нарека твой син. Остави ме като един от наемниците си».’ 20 И стана, и отиде при баща си. И още отдалеч баща му го видя и му стана мило; и като се завтече, прегърна го силно и го целуна. 21 А синът му рече: ‘Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син.’ 22 (D)Но бащата рече на слугите си: ‘Изнесете най-хубавата премяна и го облечете. И дайте пръстен за ръката му и обуща за нозете. 23 Докарайте угоеното теле, заколете го и нека ядем и се веселим. 24 Защото този мой син беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери.’ И взеха да се веселят.
25 А по-старият му син беше на нивата. На връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри. 26 И повика един от слугите и попита какво се е случило. 27 Онзи му рече: ‘Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го е дочакал да се върне жив и здрав.’ 28 А той се разсърди и не искаше да влезе. Баща му излезе да го кани, 29 но той отговори на баща си с думите: ‘Ето аз толкова години ти работя и никога не престъпих твоя заповед, а на мен дори и козле не си дал веднъж, за да се повеселя с приятелите си. 30 А като дойде този ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него закла угоеното теле.’ 31 Баща му рече: ‘Сине, ти си винаги с мене и всичко мое е твое, 32 а трябваше да се развеселим и зарадваме, защото този ти брат беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери’.“
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.