Add parallel Print Page Options

Притча за блудния син

11 И каза още: „Един човек имаше двама синове. 12 По-младият от тях рече на баща си: ‘Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота.’ И бащата им раздели имота си. 13 След няколко дена по-младият син, като обърна всичко в пари, отиде в далечна страна и там прахоса имота си, като живееше разпътно. 14 А след като разпиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в нужда. 15 Тогава отиде и се хвана на работа при един от местните хора, а онзи го изпрати по земите си да пасе свине. 16 И той бе доволен да напълни корема си с рожкови, с които се хранеха свинете, но никой не му даваше. 17 Като дойде на себе си, рече: ‘Колко наемни работници при баща ми имат хляб в изобилие, пък аз от глад умирам. 18 Ще стана, ще отида при баща си и ще му река: «Татко, съгреших против небето и пред тебе 19 и не съм достоен да се нарека твой син. Остави ме като един от наемниците си».’ 20 И стана, и отиде при баща си. И още отдалеч баща му го видя и му стана мило; и като се завтече, прегърна го силно и го целуна. 21 А синът му рече: ‘Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син.’ 22 (A)Но бащата рече на слугите си: ‘Изнесете най-хубавата премяна и го облечете. И дайте пръстен за ръката му и обуща за нозете. 23 Докарайте угоеното теле, заколете го и нека ядем и се веселим. 24 Защото този мой син беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери.’ И взеха да се веселят.

Read full chapter