2 Коринтяни 7
Библия, ревизирано издание
7 (A)И така, възлюбени, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога.
Радостта на апостола
2 (B)Направете място в сърцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме покварили, никого не сме използвали с користни цели.
3 (C)Не казвам това, за да ви осъдя; защото вече казах, че сте в сърцата ни, така че да бъдем заедно и като умрем, и като живеем.
4 (D)Голямо доверие имам във вас и много се хваля с вас. Изпълнен съм с утеха, изпитвам преизобилна радост при всичките ни страдания.
5 (E)Защото откакто дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.
6 (F)Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с идването на Тит;
7 и не просто с идването му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така че още повече се зарадвах.
8 (G)Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време.
9 Сега се радвам не заради наскърбяването ви, а защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, така че да не претърпявате никаква вреда от нас.
10 (H)Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.
11 Защото, ето, това, че се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво наказание[a]на злото! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.
12 (I)И така, ако и да ви писах това, не го писах заради оскърбителя, нито заради оскърбения, но за да стане явна пред Бога нашата грижа за вас.
13 (J)Затова се утешихме; и в тази наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тит, защото всички вие сте успокоили духа му.
14 Защото ако съм му се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, което ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни с вас пред Тит излезе истина.
15 (K)И той още повече милее за вас, като си спомня послушанието на всички ви, как сте го приели със страх и трепет.
16 (L)Радвам се, че мога да ви се доверя във всичко.
Footnotes
- 7:11 От гр. отмъщение.
Второ Коринтяни 7
Bulgarian Bible
7 И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуваме в светост със страх от Бога.
2 Сторете място в сърдцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме развратили, никого не сме изкористили.
3 Не казвам това за да ви осъдя; защото по-напред казах, че сте в сърдцата ни, така щото да бъдем заедно и като умрем и като живеем.
4 Голяма е моята увереност към вас, много се хваля с вас, напълно се утешавам; даже във всяка наша скръб радостта ми е преизобилна.
5 Защото откак дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.
6 Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита;
7 и не просто с дохождането му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така щото още повече се зарадвах.
8 Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време.
9 Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо.
10 Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.
11 Защото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.
12 И тъй, ако и да ви писах това, не го писах заради обидника, нито заради обидения, но за да ви се яви пред Бога до колко имате усърдие спрямо нас.
13 Затова се утешихме; и в тая наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тита, за гдето вие всички сте успокоили духа му.
14 Защото, ако му съм се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, що ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни с вас пред Тита излезе истинска.
15 И той още повече милее за вас, като си спомня послушността на всички ви, как сте го приели със страх и трепет.
16 Радвам се, че във всичко съм насърдчен за вас.
Второ Коринтяни 7
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
7 Скъпи мои, след като имаме тези обещания, нека се очистим от всичко, което прави тялото и духа ни нечисти, като живеем посветени на Бога поради страхопочитанието си към него.
Радостта на Павел
2 Направете място за нас в сърцата си. Ние не сме сторили зло на никого, не сме подкупили никого и не сме измамили никого. 3 С тези думи не искам да ви обвинявам, защото съм ви казвал и по-рано: обичаме ви толкова много, че сме готови както да умрем, така и да живеем с вас. 4 Говоря ви с огромна увереност, много се гордея с вас, вие изключително ме насърчавате и във всичките ни беди аз съм преизпълнен с радост.
5 Когато дойдохме в Македония, нямахме покой. Напротив: неприятности ни дебнеха отвсякъде — разпри отвън и страхове отвътре. 6 Но Бог, който утешава съкрушените, утеши и нас с идването на Тит 7 и не само с идването му, а и с утехата, която вие сте му дали. Той ни разказа как жадувате да ни видите и съжалявате за това, което сте извършили, а също и колко сте загрижени за мен, което ме зарадва още повече.
8 Не съжалявам, че написах писмото си до вас, дори и ако то ви е натъжило. А дори и да съм съжалявал, сега виждам, че то ви е натъжило само за кратко време. 9 И сега съм радостен, не защото бяхте натъжени, а защото тъгата ви ви накара да се покаете. Вие бяхте натъжени така, както Бог искаше, и не бяхте наранени от нас по никакъв начин. 10 Тъгата, която Бог желае да имате, кара човек да се покае. Това води до спасение, за което не трябва да съжаляваме. Тъгата обаче, която светът има, носи смърт. 11 Вижте какви ви направи тъгата, която Бог желае да имате: по-сериозни, с голямо желание да оправдаете себе си, възмутени, страхуващи се от последиците, жадуващи да ме видите, загрижени за мен, копнеещи да се постъпва справедливо. Вие доказахте, че сте невинни във всичко това. 12 Писах ви не заради този, който е сторил зло, не дори заради този, на когото е сторено злото, а за да разберете пред Бога огромната си загриженост за нас. 13 Ето защо бяхме успокоени.
И в успокоението си се зарадвахме още повече, когато видяхме колко щастлив бе Тит за това, че всички му бяхте помогнали да се чувства като у дома си. 14 Аз ви бях хвалил пред Тит, а сега нямаше защо да се срамувам от хвалбите си. Защото както беше истина всичко, което ви говорихме, така и хвалбите ни за вас пред Тит се оказаха верни. 15 А неговата обич към вас е дори по-силна, когато си спомни как всички сте били готови да му се подчините и сте го посрещнали с уважение и страх. 16 Щастлив съм, че мога да ви се доверя напълн.
2 Corinthians 7
Evangelical Heritage Version
7 So then, since we have these promises, dear friends, let us cleanse ourselves from everything that defiles flesh and spirit as we seek to bring sanctification to its goal in the fear of God.
You Encouraged Us
2 Make room for us in your hearts. We have wronged no one. We have corrupted no one. We have taken advantage of no one. 3 I am not saying this to condemn you. In fact, I have said before that you are in our hearts—we died together and live together with you! 4 I have great confidence in you. I am very proud of you. I am filled with encouragement. I am overflowing with joy in all our trouble.
5 In fact, when we came to Macedonia, our flesh had no relief. Instead, we were troubled in every way—conflicts on the outside, fears on the inside. 6 But God, who comforts the downcast, comforted us with the arrival of Titus, 7 and not only with his arrival, but also with the comfort he had received concerning you. He told us about your longing, your sorrow, and your serious concern for me. As a result, I rejoiced even more.
8 For even if I caused you sorrow with my letter, I do not regret it (even though I did regret it, for I see that my letter caused you sorrow—yet only for a little while). 9 Now I rejoice, not because you were made to feel sorrow, but because this sorrow resulted in repentance. Yes, you were made sorry in a godly way. So you were not harmed in any way by us. 10 In fact, godly sorrow produces repentance, which leads to salvation, leaving no regret. On the other hand, worldly sorrow produces death.
11 Yes, look what godly sorrow produced in you: what diligence, what eagerness to clear yourself, what indignation, what alarm, what longing, what zeal, what correction! In every way you proved yourselves to be pure in this matter. 12 So although I wrote to you, it was not because of the one who did what was wrong, or because of the one who was harmed by it. I wrote instead so that your genuine concern for us would be revealed to you in the sight of God. 13 For that reason we have been comforted.
In addition to our comfort, we rejoiced a great deal more at the joy of Titus, because all of you have set his spirit at rest. 14 For if I made any boast to him about you, I have not been put to shame. Rather, just as everything we said to you was true, so also our boasting to Titus turned out to be true. 15 And his heart goes out to you even more, as he remembers the obedience of all of you (how you received him with fear and trembling). 16 I rejoice because I have complete confidence in you.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
The Holy Bible, Evangelical Heritage Version®, EHV®, © 2019 Wartburg Project, Inc. All rights reserved.