Add parallel Print Page Options

Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;

но се отрекохме от тайни и срамотни <дела>, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, -

за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да <ги> не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.

(Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).

Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, <Той е>, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети <света> с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.

А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да <се види>, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.

Угнетявани <сме> отвсякъде, но не <сме> утеснени; в недоумение <сме>, но не до отчаяние;

гонени <сме>, но не оставени; повалени <сме>, но не погубени.

10 Всякога носим на тялото си убиваното на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.

11 Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.

12 Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.

13 А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, <понеже> вярваме, затова и говорим;

14 понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.

15 Защото всичко това <е> заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, <които са я получили>, да умножи благодарението, за Божията слава.

16 Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

17 Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,

18 които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.

保罗不传自己只传基督

我们既然蒙怜悯,受了这职分,就不丧胆, 乃将那些暗昧可耻的事弃绝了,不行诡诈,不谬讲神的道理,只将真理表明出来,好在神面前把自己荐于各人的良心。 如果我们的福音蒙蔽,就是蒙蔽在灭亡的人身上。 此等不信之人被这世界的神弄瞎了心眼,不叫基督荣耀福音的光照着他们;基督本是神的像。 我们原不是传自己,乃是传基督耶稣为主,并且自己因耶稣做你们的仆人。 那吩咐光从黑暗里照出来的神,已经照在我们心里,叫我们得知神荣耀的光显在耶稣基督的面上。

我们有这宝贝放在瓦器里,要显明这莫大的能力是出于神,不是出于我们。 我们四面受敌,却不被困住;心里作难,却不致失望; 遭逼迫,却不被丢弃;打倒了,却不致死亡; 10 身上常带着耶稣的死,使耶稣的生也显明在我们身上。 11 因为我们这活着的人是常为耶稣被交于死地,使耶稣的生在我们这必死的身上显明出来。 12 这样看来,死是在我们身上发动,生却在你们身上发动。 13 但我们既有信心,正如经上记着说:“我因信,所以如此说话”,我们也信,所以也说话。 14 自己知道那叫主耶稣复活的,也必叫我们与耶稣一同复活,并且叫我们与你们一同站在他面前。 15 凡事都是为你们,好叫恩惠因人多越发加增,感谢格外显多,以致荣耀归于神。

外体毁坏内心日新

16 所以我们不丧胆,外体虽然毁坏,内心却一天新似一天。 17 我们这至暂至轻的苦楚,要为我们成就极重无比、永远的荣耀。 18 原来我们不是顾念所见的,乃是顾念所不见的,因为所见的是暂时的,所不见的是永远的。

Затуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърдчаваме;

но се отрекохме от тайни и срамотни дела, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, за тия, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.

(Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).

Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърдцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.

А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.

Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние;

гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени.

10 Всякога носим на тялото си убиването на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.

11 Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.

12 Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.

13 А като имаме същият дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, понеже вярваме, затова и говорим;

14 понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.

15 Защото всичко това е заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, които са я получили, да умножи благодарението, за Божията слава.

16 Затова ние не се обезсърдчаваме: но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

17 Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,

18 които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.

Духовно съкровище в глинени делви

Затова, като имаме това служение по Божията милост, ние не се отчайваме, а сме решили да не вършим никакви тайни и срамни дела. Ние не използваме измами, нито изопачаваме Божието послание, а по-скоро ясно изявяваме истината, така че всеки да знае в сърцето си какви хора сме пред Бога. И ако Благата вест, която проповядваме, е неясна, то това е така само за онези, които вървят към гибел. Богът на този свят е заслепил умовете на невярващите, за да не могат да видят светлината на Благата вест за славата на Христос, който е Божият образ. Ние не проповядваме себе си, а ви учим, че Исус Христос е Господ и че ние сме ваши слуги заради Исус. Защото Богът, който е казал: „Светлината ще изгрее от мрака“,[a] е същият, който изгря в сърцата ни, за да познаем Божията слава в лицето на Исус Христос.

Ние имаме това съкровище, но сме само като глинени делви, в които то се пази, за да стане ясно, че надминаващата всички останали сила идва не от нас, а от Бога. Непрекъснато ни постигат всякакви беди, но не сме сломени; в безизходица сме, но успяваме да намерим изход; преследвани сме, но Бог не ни изоставя; повалят ни, но не загиваме. 10 Винаги носим в телата си смъртта на Исус, за да се види ясно в тях и животът му. 11 Ние, живите, непрекъснато сме излагани на смърт заради Исус, за да се види ясно неговият живот в нашите смъртни тела. 12 Следователно смъртта работи в нас, а животът — във вас.

13 Но ние имаме същата вяра, за която Писанието казва: „Повярвах, затова говорих.“(A) Ние също вярваме, затова и говорим, 14 защото знаем, че Онзи, който възкреси Господ Исус, ще възкреси и нас както Исус и заедно с вас ще ни изправи пред него. 15 Всичко става заради вас, за да може Божията благодат да достигне до все повече и повече хора и да доведе до изобилни благодарствени молитви в прослава на Бога.

Живот с вяра

16 Ето защо ние не се отчайваме и въпреки че външно стареем и отслабваме, вътрешно се подновяваме с всеки изминал ден. 17 Нашите краткотрайни и нищожни скърби ни носят вечна слава, която е несравнимо по-голяма от тях. 18 Ние съсредоточаваме вниманието си не върху онова, което може да се види, а върху онова, което не може да се види, защото видимото е преходно, а невидимото — вечно.