3 Книга на Царете 1
Библия, ревизирано издание
КРАЯТ НА ЦАРУВАНЕТО НА ДАВИД
Борби за наследяване на царството
1 А когато Давид остаря в напреднала възраст, при все че го завиваха с дрехи, не се стопляше.
2 Затова слугите му казаха: Нека потърсят за господаря ни, царя, млада девица, за да стои при него и да се грижи за него, и да спи на пазвата му, за да се топли господарят ни, царят.
3 (A)И така, потърсиха по всички Израилеви предели красива девица и намериха сунамката Ависага и я доведоха при царя.
4 Девицата беше много красива и се грижеше за царя, и му слугуваше; но царят не я позна.
5 (B)Тогава Адония, Агитиният син, надменно си каза: Аз ще царувам. И си приготви колесници и конници и петдесет мъже, които да тичат пред него.
6 (C)А баща му никога не му досаждаше с думите: Ти защо правиш това? А той беше и много красив наглед. Той се беше родил на Давид след Авесалом.
7 Той се сговори с Йоав, Саруиния син, и със свещеника Авиатар и те последваха Адония и му помагаха.
8 (D)Но свещеникът Садок, Ванайя, Йодаевият син, пророк Натан, Семей и Реий, и Давидовите силни мъже не бяха с Адония.
9 И Адония закла овце, говеда и угоени телета при скалата на Зоелет, която е при извора Рогих, и покани всичките си братя, царските синове, и всичките Юдови мъже, царските служители.
10 Обаче пророка Натан, Ванайя, силните мъже и брат си Соломон не покани.
11 (E)Тогава Натан каза на Соломоновата майка Витсавее: Не си ли чула, че се е възцарил Адония, Агитиният син, а господарят ни Давид не знае това?
12 Ела сега да те посъветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломон.
13 (F)Иди, влез при цар Давид и му кажи: Господарю мой, царю, ти не се ли закле на слугинята си, като каза: Синът ти Соломон непременно ще царува след мен и той ще седи на престола ми? И така, защо се е възцарил Адония?
14 Докато ти още говориш там с царя, ще вляза и аз след теб и ще потвърдя думите ти.
15 И така, Витсавее влезе при царя в спалнята, а царят беше много стар и сунамката Ависага му прислужваше.
16 Витсавее се наведе и се поклони на царя. Царят я попита: Какво искаш?
17 (G)А тя му отговори: Господарю мой, ти се закле в Господа, твоя Бог, на слугинята си и каза: Твоят син Соломон непременно ще царува след мен и той ще седи на престола ми.
18 Но сега Адония се е възцарил. А ти, господарю мой, царю, не знаеш за това.
19 (H)Той е заклал говеда, угоени телета и овце в изобилие и е поканил всички царски синове и свещеника Авиатар, и военачалника Йоав. Слугата ти Соломон обаче не е поканил.
20 Но към тебе, господарю мой, царю, към тебе са обърнати очите на целия Израил, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми, царя, след него.
21 (I)Иначе, когато господарят ми, царят, заспи с бащите си, аз и синът ми Соломон ще бъдем смятани за престъпници.
22 А докато тя още говореше с царя, влезе и пророк Натан.
23 И известиха на царя: Пророк Натан идва. И той, като влезе пред царя, му се поклони с лице до земята.
24 Натан каза: Господарю мой, царю, казал ли си ти: Адония ще царува след мен и той ще седи на престола ми?
25 (J)Защото той слезе днес и закла говеда, угоени телета и овце в изобилие и покани всички царски синове и военачалниците, и свещеника Авиатар. И те ядат и пият пред него и казват: Да живее цар Адония!
26 А мене, мене, слугата ти, свещеника Садок, Ванайя, Йодаевия син, и слугата ти Соломон той не покани.
27 От господаря ми, царя, ли е заповядано това, без да си разкрил намерението на слугите си кой ще седне на престола на господаря ми, царя, след него?
Помазване на Соломон за цар
28 Тогава цар Давид отговори: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него.
29 (K)И царят се закле: В името на живия Господ, Който е избавил душата ми от всяко бедствие,
30 (L)както ти се заклех в Господа, Израилевия Бог, като казах, че синът ти Соломон ще царува след мен и че той ще седи вместо мене на престола ми, непременно така ще направя днес.
31 (M)Тогава Витсавее се наведе с лице до земята, поклони се на царя и каза: Да живее господарят ми, цар Давид, довека!
32 Тогава цар Давид каза: Повикайте ми свещеника Садок, пророк Натан и Ванайя, Йодаевия син. И те дойдоха пред царя.
33 (N)Царят им нареди: Вземете със себе си слугите на вашия господар, качете сина ми Соломон на моето муле и го заведете долу в Гион.
34 (O)И свещеникът Садок и пророк Натан нека го помажат там за цар над Израил. Засвирете с тръба и извикайте: Да живее цар Соломон!
35 Тогава се качете тук след него и нека дойде и седне на престола ми, защото той ще царува вместо мен и аз го поставих да бъде вожд на Израил и Юда.
36 А Ванайя, Йодаевият син, отговори на царя: Амин! Така да каже и Господ Бог на господаря ми, царя!
37 (P)Както Господ е бил с господаря ми, царя, така да бъде и със Соломон и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми, цар Давид.
38 (Q)И така, свещеникът Садок, пророк Натан и Ванайя, Йодаевият син, с херетците и фелетците излязоха и качиха Соломон на мулето на цар Давид и го доведоха в Гион.
39 (R)Свещеникът Садок взе рога с мирото от шатъра за срещане и помаза Соломон. И засвириха с тръба и целият народ извика: Да живее цар Соломон!
40 И целият народ го последва. Народът свиреше със свирки и се веселеше твърде буйно, така че земята ехтеше от виковете им.
41 А Адония и всичките му гости чуха шума, като свършиха яденето си. И когато Йоав чу тръбния звук, каза: Защо е този шум и градът е развълнуван?
42 (S)Докато още говореше, дойде Йонатан, син на свещеника Авиатар. И Адония каза: Влез, защото ти си достоен мъж и носиш добри известия.
43 А Йонатан отговори на Адония: Наистина господарят ни, цар Давид, направи Соломон цар.
44 Царят прати с него свещеника Садок, пророка Натан и Ванайя, Йодаевия син, с херетците и фелетците и го качиха на царското муле.
45 Свещеникът Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гион. И оттам отидоха нагоре с веселие, така че градът екна. Това е шумът, който сте чули.
46 (T)При това Соломон седна на престола на царството.
47 (U)Освен това и царските слуги влязоха да честитят на господаря ни, цар Давид, и казаха: Бог да направи името на Соломон по-светло и от твоето име и да направи престола му по-велик и от твоя престол. И царят се поклони, както беше на леглото си.
48 (V)Царят още говорѝ така: Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който ми даде днес син да седи на престола ми, докато очите ми го гледат.
49 Тогава всички гости на Адония се уплашиха и като станаха, отидоха всеки по пътя си.
50 (W)А Адония, понеже се уплаши от Соломон, стана и отиде да се хване за роговете на жертвеника.
51 Тогава известиха на Соломон: Ето, Адония се бои от цар Соломон и се е хванал за роговете на жертвеника; и казва: Нека ми се закълне днес цар Соломон, че няма да убие слугата си с меч.
52 (X)А Соломон каза: Ако се покаже достоен мъж, нито един от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще бъде умъртвен.
53 И така, цар Соломон прати и свалиха Адония от жертвеника; и той дойде да се поклони на цар Соломон. А Соломон му каза: Иди у дома си.
1 Kings 1
New King James Version
Adonijah Presumes to Be King
1 Now King David was (A)old, [a]advanced in years; and they put covers on him, but he could not get warm. 2 Therefore his servants said to him, “Let a young woman, a virgin, be sought for our lord the king, and let her [b]stand before the king, and let her care for him; and let her lie in your bosom, that our lord the king may be warm.” 3 So they sought for a lovely young woman throughout all the territory of Israel, and found (B)Abishag the (C)Shunammite, and brought her to the king. 4 The young woman was very lovely; and she cared for the king, and served him; but the king did not know her.
5 Then (D)Adonijah the [c]son of Haggith exalted himself, saying, “I will [d]be king”; and (E)he prepared for himself chariots and horsemen, and fifty men to run before him. 6 (And his father had not [e]rebuked him at any time by saying, “Why have you done so?” He was also very good-looking. (F)His mother had borne him after Absalom.) 7 Then he conferred with (G)Joab the son of Zeruiah and with (H)Abiathar the priest, and (I)they followed and helped Adonijah. 8 But (J)Zadok the priest, (K)Benaiah the son of Jehoiada, (L)Nathan the prophet, (M)Shimei, Rei, and (N)the mighty men who belonged to David were not with Adonijah.
9 And Adonijah sacrificed sheep and oxen and fattened cattle by the stone of [f]Zoheleth, which is by (O)En Rogel;[g] he also invited all his brothers, the king’s sons, and all the men of Judah, the king’s servants. 10 But he did not invite Nathan the prophet, Benaiah, the mighty men, or (P)Solomon his brother.
11 So Nathan spoke to Bathsheba the mother of Solomon, saying, “Have you not heard that Adonijah the son of (Q)Haggith has become king, and David our lord does not know it? 12 Come, please, let me now give you advice, that you may save your own life and the life of your son Solomon. 13 Go immediately to King David and say to him, ‘Did you not, my lord, O king, swear to your maidservant, saying, (R)“Assuredly your son Solomon shall reign after me, and he shall sit on my throne”? Why then has Adonijah become king?’ 14 Then, while you are still talking there with the king, I also will come in after you and confirm your words.”
15 So Bathsheba went into the chamber to the king. (Now the king was very old, and Abishag the Shunammite was serving the king.) 16 And Bathsheba bowed and did homage to the king. Then the king said, “What is your wish?”
17 Then she said to him, “My lord, (S)you swore by the Lord your God to your maidservant, saying, ‘Assuredly Solomon your son shall reign after me, and he shall sit on my throne.’ 18 So now, look! Adonijah has become king; and now, my lord the king, you do not know about it. 19 (T)He has sacrificed oxen and fattened cattle and sheep in abundance, and has invited all the sons of the king, Abiathar the priest, and Joab the commander of the army; but Solomon your servant he has not invited. 20 And as for you, my lord, O king, the eyes of all Israel are on you, that you should tell them who will sit on the throne of my lord the king after him. 21 Otherwise it will happen, when my lord the king (U)rests with his fathers, that I and my son Solomon will be counted as offenders.”
22 And just then, while she was still talking with the king, Nathan the prophet also came in. 23 So they told the king, saying, “Here is Nathan the prophet.” And when he came in before the king, he bowed down before the king with his face to the ground. 24 And Nathan said, “My lord, O king, have you said, ‘Adonijah shall reign after me, and he shall sit on my throne’? 25 (V)For he has gone down today, and has sacrificed oxen and fattened cattle and sheep in abundance, and has invited all the king’s sons, and the commanders of the army, and Abiathar the priest; and look! They are eating and drinking before him; and they say, (W)‘Long[h] live King Adonijah!’ 26 But he has not invited me—me your servant—nor Zadok the priest, nor Benaiah the son of Jehoiada, nor your servant Solomon. 27 Has this thing been done by my lord the king, and you have not told your servant who should sit on the throne of my lord the king after him?”
David Proclaims Solomon King(X)
28 Then King David answered and said, “Call Bathsheba to me.” So she came into the king’s presence and stood before the king. 29 And the king took an oath and said, (Y)“As the Lord lives, who has redeemed my life from every distress, 30 (Z)just as I swore to you by the Lord God of Israel, saying, ‘Assuredly Solomon your son shall be king after me, and he shall sit on my throne in my place,’ so I certainly will do this day.”
31 Then Bathsheba bowed with her face to the earth, and paid homage to the king, and said, (AA)“Let my lord King David live forever!”
32 And King David said, “Call to me Zadok the priest, Nathan the prophet, and Benaiah the son of Jehoiada.” So they came before the king. 33 The king also said to them, (AB)“Take with you the servants of your lord, and have Solomon my son ride on my own (AC)mule, and take him down to (AD)Gihon.[i] 34 There let Zadok the priest and Nathan the prophet (AE)anoint him king over Israel; and (AF)blow the horn, and say, [j]‘Long live King Solomon!’ 35 Then you shall come up after him, and he shall come and sit on my throne, and he shall be king in my place. For I have appointed him to be ruler over Israel and Judah.”
36 Benaiah the son of Jehoiada answered the king and said, (AG)“Amen! May the Lord God of my lord the king say so too. 37 (AH)As the Lord has been with my lord the king, even so may He be with Solomon, and (AI)make his throne greater than the throne of my lord King David.”
38 So Zadok the priest, Nathan the prophet, (AJ)Benaiah the son of Jehoiada, the (AK)Cherethites, and the Pelethites went down and had Solomon ride on King David’s mule, and took him to Gihon. 39 Then Zadok the priest took a horn of (AL)oil from the tabernacle and (AM)anointed Solomon. And they blew the horn, (AN)and all the people said, [k]“Long live King Solomon!” 40 And all the people went up after him; and the people played the flutes and rejoiced with great joy, so that the earth seemed to split with their sound.
41 Now Adonijah and all the guests who were with him heard it as they finished eating. And when Joab heard the sound of the horn, he said, “Why is the city in such a noisy uproar?” 42 While he was still speaking, there came (AO)Jonathan, the son of Abiathar the priest. And Adonijah said to him, “Come in, for (AP)you are a prominent man, and bring good news.”
43 Then Jonathan answered and said to Adonijah, “No! Our lord King David has made Solomon king. 44 The king has sent with him Zadok the priest, Nathan the prophet, Benaiah the son of Jehoiada, the Cherethites, and the Pelethites; and they have made him ride on the king’s mule. 45 So Zadok the priest and Nathan the prophet have anointed him king at Gihon; and they have gone up from there rejoicing, so that the city is in an uproar. This is the noise that you have heard. 46 Also Solomon (AQ)sits on the throne of the kingdom. 47 And moreover the king’s servants have gone to bless our lord King David, saying, (AR)‘May God make the name of Solomon better than your name, and may He make his throne greater than your throne.’ (AS)Then the king bowed himself on the bed. 48 Also the king said thus, ‘Blessed be the Lord God of Israel, who has (AT)given one to sit on my throne this day, while my eyes see (AU)it!’ ”
49 So all the guests who were with Adonijah were afraid, and arose, and each one went his way.
50 Now Adonijah was afraid of Solomon; so he arose, and went and (AV)took hold of the horns of the altar. 51 And it was told Solomon, saying, “Indeed Adonijah is afraid of King Solomon; for look, he has taken hold of the horns of the altar, saying, ‘Let King Solomon swear to me today that he will not put his servant to death with the sword.’ ”
52 Then Solomon said, “If he proves himself a worthy man, (AW)not one hair of him shall fall to the earth; but if wickedness is found in him, he shall die.” 53 So King Solomon sent them to bring him down from the altar. And he came and fell down before King Solomon; and Solomon said to him, “Go to your house.”
Footnotes
- 1 Kings 1:1 Seventy years
- 1 Kings 1:2 Or serve
- 1 Kings 1:5 The fourth son
- 1 Kings 1:5 Lit. reign
- 1 Kings 1:6 Lit. pained
- 1 Kings 1:9 Lit. Serpent
- 1 Kings 1:9 A spring south of Jerusalem in the Kidron Valley
- 1 Kings 1:25 Lit. Let King Adonijah live
- 1 Kings 1:33 A spring east of Jerusalem in the Kidron Valley
- 1 Kings 1:34 Lit. Let King Solomon live
- 1 Kings 1:39 Lit. Let King Solomon live
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
Scripture taken from the New King James Version®. Copyright © 1982 by Thomas Nelson. Used by permission. All rights reserved.
