Първо Коринтяни 9

1940 Bulgarian Bible

9 Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?

² На други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство.

³ Ето моето оправдание пред тия, които изпитват <поведението> ми:

⁴ Нямаме ли право да ядем и да пием <за сметка на църквите?>

⁵ Нямаме ли право <и ние>, както другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите?

⁶ Или само аз и Варнава нямаме право да не работим <за прехраната си?>

⁷ Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?

⁸ По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?

⁹ Защото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее". За воловете ли <тук> се грижи Бог,

¹⁰ или <го казва> несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, <трябва да вършее> с надежда, че ще участвува в плода.

¹¹ Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?

¹² Ако други участвуват в <това> право над вас, не участвуваме ли ние повече? Обаче, ние не използувахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.

¹³ Не знаете ли, че тия, които свещенодействуват, се хранят от светилището? и че тия, които служат на олтара, вземат дял от олтара?

¹⁴ Така и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

¹⁵ Но аз не съм използувал ни една от тия <наредби>, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.

¹⁶ Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествувам.

¹⁷ Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само <изпълнявам> повереното ми настойничество:

¹⁸ И тъй, каква е моята награда? <Тая> че, като проповядвам евангелието, да мога да направя благовестието безплатно, така щото да не използувам напълно моето право в благовестието.

¹⁹ Защото, при все че съм свободен от всичките <човеци>, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината.

²⁰ На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, <станах> като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон.

²¹ На тия, които нямат закон, <станах> като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон.

²² На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.

²³ Всичко <това> върша заради благовестието, за да участвувам и аз в него.

²⁴ Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а <само> един получава наградата? Така тичайте, щото да <я> получите.

²⁵ И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те <вършат това> за да получат тленен венец, а ние нетленен.

²⁶ И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха;

²⁷ но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.