Add parallel Print Page Options

以利法首次发言责难约伯

提幔人以利法回答说:

“人若对你说一句话,你就厌烦吗?

但谁又忍得住不说话呢?

你曾经教过许多人,

又坚固了无力的手;

你的话扶起了绊倒的人,

你使弯曲乏力的膝坚挺。

但现在祸患临到你,你就灰心,

灾祸遇上你,你就惊惶沮丧。

 神赏善罚恶

你所自恃的,不是敬畏 神吗?

你所盼望的,不是行为完全吗?

请想一想,无辜的人有谁灭亡?

哪有正直的人被剪除呢?

据我所见,耕耘罪孽的,必收割罪孽;

种植毒害的,必收割毒害。

他们因 神的气息而灭亡,

因他的怒气而消灭。

10 狮子的咆哮,猛狮的吼声,尽都止息,

壮狮的牙齿也都断掉。

11 公狮因缺乏猎物而死亡,

母狮之子也被分散。

世人微不足道

12 有话偷偷传给我,

我的耳朵听到细语;

13 在夜间因异象而烦扰的心思中,

世人都在沉睡的时候,

14 恐惧战栗临到我,

以致我全身发抖。

15 有灵拂过我面前,

使我毛骨悚然。

16 那灵站住,

我辨不出他的形状,

只见有一形象在我眼前,

然后我听见低微的声音,说:

17 ‘人能在 神面前算为公义吗?

人能在他的创造主面前算为洁净吗?

18 他的仆役他还不信任,

他的天使他也指责过错,

19 何况那些住在土屋里,

根基在尘土中,

比蠹虫还容易被压碎的人呢?

20 在早晚之间他们就被毁灭,

永归沉沦,无人怀念。

21 他们帐棚的绳索不是从他们中间抽出来吗?

他们死去,不是无智慧而死吗?’”

Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.

А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.

До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:

17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?

18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък, -

19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.

21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.