15 А някои слязоха от Юдея и учеха братята <казвайки>: Ако се не обрежете, според Моисеевия обред, не можете да се спасите.

² И тъй, като стана доста препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, <братята> наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.

³ Те, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщението на езичниците; и доставяха голяма радост на всичките братя.

⁴ А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях.

⁵ Но, <рекоха те>, някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха: Нужно е да се обрязват <езичниците>, и да им се заръча да пазят Моисеевия закон.

⁶ Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват тоя въпрос.

⁷ И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас <мене>, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.

⁸ И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;

⁹ и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.

¹⁰ Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?

¹¹ Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.

¹² Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.

¹³ И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя послушайте мене;

¹⁴ Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име.

¹⁵ С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:

¹⁶ "След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините й, И ще я изправя;

¹⁷ За да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името Ми,

¹⁸ Казва Господ, Който прави да е известно това от века".

¹⁹ Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога;

²⁰ но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез <ядене> удавено и кръв.

²¹ Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия <закон>, който се и прочита всяка събота в синагогите.

²² Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци, и да ги пратят в Антиохия с Павла и Варнава, - <а именно>: Юда, наречен Варсава, и Сила, водители между братята.

²³ И писаха им по тях <следното>: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.

²⁴ Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, [като ви казват да се обрязвате и да пазите закона], без да са приели заповед от нас,

²⁵ то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,

²⁶ човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.

²⁷ И така изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.

²⁸ Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:

²⁹ да се въздържате от <ядене> идоложертвено, кръв и удавено, <тоже> и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте.

³⁰ И така, изпратените слязоха в Антиохия, и като събраха всичките <вярващи> дадоха <им> посланието.

³¹ И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението <що им даваше>.

³² А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи, и ги утвърдиха.

³³ И след като преседяха <там> известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при ония, които ги бяха изпратили.

³⁴ [Но Сила видя за добре да поседи още там].

³⁵ А Павел и Варнава останаха в Антиохия, и заедно с мнозина други, поучаваха и проповядваха Господното учение.

³⁶ А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, гдето сме проповядвали Господното учение, и да нагледаме братята, как са.

³⁷ И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Иоана, наречен Марко;

³⁸ а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се бе отделил от тях <още> от Памфилия, и не отиде с тях на делото.

³⁹ И тъй, възникна разпра [помежду им], така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марко та отплуваха за Кипър,

⁴⁰ а Павел си избра Сила, и тръгна, препоръчан от братята на Господната благодат.

⁴¹ И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.