Филипяни 2

Библия, синодално издание

2 ^(A)И тъй, ако има някоя утеха в Христа, ако има някоя разтуха в любовта, ако има някое общуване на духа, ако има някое милосърдие и състрадание, –

^2 (B)направете пълна радостта ми: имайте едни мисли, като имате една и съща любов, и бъдете единодушни и единомислени;

^3 (C)нищо не вършете от обич към препирня или от пустословие, но от смиреномъдрие смятайте един другиго за по-горен от себе си.

^4 (D)Не се грижете всеки само за себе си, но и за другите.

^5 (E)Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос,

^6 (F)Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу;

^7 (G)но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек,

^8 (H)смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна.

^9 (I)Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име,

^10 (J)та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно,

^11 (K)и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.

¹² Тъй щото, възлюбени мои, както винаги сте послушни, не само в мое присъствие, но много повече сега, когато отсъствувам, със страх и трепет вършете вашето спасение,

^13 (L)защото Бог е, Който ви прави и да искате, и да действувате според благата Му воля.

^14 (M)Всичко вършете без ропот и съмнение,

^15 (N)за да бъдете безукорни и чисти, непорочни чеда Божии посред опърничав и развратен род, посред който сияете като светила в света,

^16 (O)имайки в себе си словото на живота, за моя похвала в деня Христов, че не напразно тичах и не напразно се трудих.

^17 (P)Но, ако и да се жертвувам за жертвата и за служението на вярата ви, аз се радвам и сърадвам всинца ви;

¹⁸ тъй също и вие се радвайте и ме сърадвайте.

^19 (Q)А надявам се в Господа Иисуса наскоро да пратя при вас Тимотея, та и аз, като узная как сте, да се утеша духом.

²⁰ Понеже нямам никого равно усърден, който толкова искрено да се грижи за вас,

^21 (R)защото всички търсят своето, а не Иисус Христовото;

^22 (S)а неговата опитност вие знаете: той, като син към баща, заедно с мене слугува при благовествуването.

²³ Него, прочее, надявам се да изпратя веднага, щом узная, какво ще стане с мене;

²⁴ и уверен съм в Господа, че и сам скоро ще дойда при вас.

²⁵ Счетох обаче за нужно да изпратя при вас брата Епафродита, мой сътрудник и съратник, а ваш пратеник и услужник в нуждите ми,

²⁶ понеже той копнееше да види всинца ви и дълбоко скърбеше, задето сте чули, че беше болен.

²⁷ Защото той боледува до умиране; но Бог го помилува, и не само него, но и мене, за да ми се не прибави скръб върху скръб.

²⁸ Поради това изпратих го по-скоро, та, като го видите пак, да се зарадвате, и аз да бъда по-малко наскърбен.

^29 (T)Приемете го, прочее, в Господа с всяка радост, и такива имайте на почет,

³⁰ понеже за Христовото дело той беше почти на умиране, като презря живота си, за да допълни недостига на вашето към мене служение.