Трето Макавеи 6

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Молитвата на свещеник Елеазар

6 Тогава някой си Елеазар, мъж на почит от свещениците от околността, достигнал вече старческа възраст и надарен с всякакви житейски добродетели, спря старците около себе си да не призовават светия Бог и отправи следната молитва: ² „Царю всесилни, всевишни Боже Вседържителю, Който с благост управляваш цялото творение! ^3 [a] Погледни милостиво, Отче, към Авраамовото потомство, към децата на светия Яков, към този народ, който Ти определи за Свой свят народ, несправедливо изтребван като чужд на чужда земя. ^4 (A)Ти погуби фараона, предишния владетел на Египет, който притежаваше множество колесници и се беше изправил с нечестива дързост и високомерни думи, като издави в морето него и надменната му войска, а на израилския народ показа светлата Си милост! ^5 (B)Ти сломи жестокия асирийски цар Сенахирим, възгордял се с безбройни войски, който бе покорил с меч цялата земя и се бе вдигнал против святия Твой град, изричайки в светотатствена дързост нечестиви слова. Така Ти показа пред очите на много народи Своята сила. ^6 (C)Ти запази тримата младежи във Вавилон, които доброволно предадоха живота си на огъня, за да не служат на идолите, охлади нажежената пещ, та и косъм да не падне от главите им, а пламъка обърна против всичките им врагове. ^7 (D)Ти извади жив и невредим Даниил, който, наклеветен от завист, бе хвърлен в ямата на лъвовете, за да бъде разкъсан от тези зверове. ^8 [b] Ти, Отче, видя и Йона, когато страдаше в утробата на кита сред дълбините на морето, и го предаде жив и здрав на всичките му близки. ⁹ Затова и сега Ти, ненавиждащият дързостта и изпълнен с милост, Покровителю на всички, по-скоро се яви на онези, които са от Израилевия род и търпят обидите на нечестивите езичници, непознаващи закона!

¹⁰ Ако пък нашият живот, откакто бяхме преселени, се е изпълнил с безчестие, погуби ни, Господи, със смърт, каквато Ти си ни избрал, но ни избави от ръката на враговете! ¹¹ Нека безумните не прославят идолите си заради гибелта на Твоите възлюбени и да казват: ‘Не ги избави техният Бог!’ ¹² Ти, вечно Съществуващият, Който има всяка сила и всяка власт, отправѝ поглед сега към нас! Смили се над нас, които трябва да умрем като злосторници поради безумното насилие на нечестивци! ¹³ Нека треперят сега от ужас езичниците пред Твоята непобедима мощ, Преславни, Който имаш сила да спасиш рода на Яков. ¹⁴ Със сълзи Те моли цялото това множество деца и техните родители: ^15 (E)[c] нека видят всички езичници, че Ти си с нас, Господи, и не си отвърнал лицето Си от нас. ^[d] Стори така, както бе казал, Господи, че и в земята на враговете им Ти няма да ги изоставиш!“

Спасението на юдеите

¹⁶ Едва Елеазар бе свършил молитвата и царят пристигна с освирепелите животни и цялата си страховита войска на хиподрума. ¹⁷ Щом юдеите го съзряха, нададоха силни викове към небето, които отекнаха в близките долини и предизвикаха невъобразим ужас навред сред войската. ¹⁸ Тогава великият в Своята слава Вседържител и истински Бог, като яви святото Си лице, отвори небесните врати, откъдето слязоха два сияйни и страшни на вид ангела, които видяха всички освен юдеите. ¹⁹ Те застанаха пред войската, изпълниха със смут и уплаха враговете и ги оковаха неподвижно с вериги. ^20 [e] Трепет на ужас обзе и тялото на царя и той забрави своя гняв и надменност. ²¹ Тогава слоновете се обърнаха срещу войските, които ги придружаваха, тъпчейки ги и им носеха гибел.

²² А гневът на царя се превърна в разкаяние и сълзи заради предишните му помисли. ²³ Щом чу виковете и видя всички повалени в очакване на гибелта си, той заплака и отправи гневни заплахи към приятелите си: ²⁴ „Недостойни сте да управлявате! В жестокостта си сте надминали и тираните; опитвате се да лишите от живот и власт дори и мене, вашия благодетел, и тайно замисляте нещо пагубно за царството. ²⁵ Кой безразсъдно е събрал тук, далече от домовете им, тези, които тъй вярно браниха крепостите на страната ни? ²⁶ Кой подложи на толкова незаслужен терор тези, които от древни времена са превъзхождали във всичко останалите народи с предаността си към нас и неведнъж са се излагали на най-страшни опасности, които могат да сполетят хората. ²⁷ Развържете, развържете тези несправедливи вериги! Пуснете ги с мир по домовете им, като измолите прошка за стореното преди! ^28 [f] Освободете синовете на Небесния Вседържител, Живия Бог, Който от времената на предците ни досега непрестанно е дарявал с благоденствие и слава царството ни!“ ²⁹ Това каза царят, а незабавно освободените юдеи, които едва избягнаха смъртта, прославяха своя свят Спасител – Бога.

³⁰ След това царят се върна в града, повика управителя, който отговаряше за приходите, и му заповяда в продължение на седем дена да предоставя на юдеите вино и каквото още е необходимо за едно угощение. Той сметна за достойно там, където очакваха гибелта си, на същото място да отпразнуват с много радост своето спасение. ³¹ Тогава тези, които преди бяха изложени на поругание и достигнаха до ада, дори вече слизаха към него, вместо мъчителната и злощастна смърт устроиха гощавка за спасението си. Обзети от радост, те избраха за трапеза мястото, което им бе отредено за гибел и гроб. ³² И вече не пееха изпълнените със скръб жалостни песни, а подеха песента на предците във възхвала на своя Бог – Спасител и Чудотворец. Изоставиха всяка тъга и ридание и направиха хор, за да изразят радостта си от мирния живот. ³³ По този случай царят също устрои голямо пиршество, като непрестанно отправяше възвишена възхвала към небето заради така неочакваното си спасение. ³⁴ А онези, които преди бяха убедени, че ги очаква гибел, че ще станат храна на хищни птици, и със злорадство ги вписваха в списъците, сега въздишаха, обзети от срам, а пламналата у тях ярост угасна безславно.

³⁵ Юдеите пък, както казахме, направиха споменатия хор и продължиха да празнуват с радостни славословия и псалми. ³⁶ Дори издадоха обща наредба идните поколения да празнуват с веселие определените дни във всяко тяхно селище – не за ядене до насита, а за да си спомнят за изпратеното им от Бога спасение. ³⁷ След това пожелаха от царя да ги пусне по домовете им. ³⁸ Тяхното преброяване в списъците бе извършено от двадесет и петия ден на месец пахон до четвъртия ден на месец епиф, общо четиридесет дена. А погубването им определиха да стане от петия до седмия ден на месец епиф, в продължение на три дена, ^39 [g] през които Владиката на всички показа по славен начин милостта Си и до един ги запази невредими. ⁴⁰ Те се гощаваха с всичко, което им бе предоставил царят, до четиринадесетия ден на месеца, когато подадоха молба да ги освободи. ⁴¹ Царят се съгласи и написа до всеки от градоначалниците следното послание като израз на великодушното си отношение към юдеите: