Първо Макавеи 5

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Войни срещу идумеите и амонците

5 ^(A)Когато околните народи чуха, че жертвеникът е построен и светилището осветено, както преди, силно възнегодуваха. ² Те решиха да погубят рода на Яков, който живееше сред тях, и започнаха да убиват и изтребват мнозина от народа.

³ Тогава Юда се опълчи срещу синовете на Исав от Акраватини в Идумея, понеже те държаха в обсада Израил, нанесе им голямо поражение, усмири ги и взе плячка от тях. ⁴ Той си спомни и за злините на Ваяновите синове, които бяха като примка и примамка за народа, понеже му устройваха засади по пътищата. ⁵ И макар те да потърсиха защита от него затворени в кулите, той се нахвърли върху тях, като се закле да ги изтреби, и изгори с огън кулите на града с всички, които бяха вътре. ⁶ След това той продължи срещу синовете на Амон и се натъкна на силна войска и многоброен народ, а техен предводител беше Тимотей. ⁷ С тях завърза много сражения, в които те бяха разгромени от него и унищожени. ⁸ Той завладя и Язер заедно със селищата около него и се завърна в Юдея.

Подготовка за спасяването на юдеите в Галилея и Галаад

⁹ Тогава езичниците от Галаад се събраха против израилтяните, които живееха в пределите им, за да ги избият. Но те успяха да избягат в крепостта Датема ¹⁰ и изпратиха до Юда и братята му следното писмо: „Езичниците наоколо са се събрали срещу нас, за да ни изтребят, ¹¹ и се готвят да дойдат и да завладеят крепостта, в която избягахме. Предводител на войската им е Тимотей. ¹² Затова ела и ни избави от ръцете им, защото мнозина от нас загинаха, ¹³ а всички наши братя в пределите на Тов са предадени на смърт, жените, децата и имотът им са взети в плен; там избиха около хиляда мъже.“

¹⁴ И докато още четяха писмото, ето пристигнаха други вестители от Галилея с раздрани дрехи, които донесоха следната вест: ¹⁵ „Против нас се събраха от Птолемаида, от Тир и Сидон, от цяла езическа Галилея, за да ни погубят.“

¹⁶ Когато Юда и народът чуха тези думи, свикаха голямо събрание, за да се съветват какво да сторят за своите братя, които се намират в беда и са заплашвани с война от езичниците. ¹⁷ Тогава Юда каза на своя брат Симон: „Избери си мъже и иди да защитиш братята си в Галилея. Аз пък и брат ми Йонатан ще се отправим към Галаад.“ ¹⁸ А за предводители на народа той определи Йосиф, син на Захария, и Азария, за да бранят Юдея с останалата войска. ¹⁹ Даде им и следната заповед: „Управлявайте този народ, но не започвайте война срещу езичниците, докато не се завърнем!“ ²⁰ Отделиха за похода на Симон в Галилея три хиляди мъже, а на Юда, в Галаад – осем хиляди мъже.

Военните походи в Галилея и в Галаад

²¹ И Симон се отправи към Галилея, участва в много битки с езичниците и те бяха разбити пред очите му. ²² Преследваше ги до портите на Птолемаида, от езичниците паднаха около три хиляди мъже и той взе плячка от тях. ²³ Взе също със себе си намиращите се в Галилея и в Арвати юдеи заедно с жените, с децата и с всичко, което имаха, и ги доведе в Юдея с голяма радост.

^24 (B)А Юда Макавей и брат му Йонатан преминаха Йордан и извървяха три дена път през пустинята. ²⁵ Там се натъкнаха на навутейци, които ги приеха мирно и им разказаха всичко, станало с братята им в Галаад – ²⁶ как мнозина от тях са затворени във Васара и Восор, в Алеми, Хасфор, Макед и Карнаим – все градове укрепени и големи, ²⁷ че и в другите градове се намират в обсада и че за следващия ден е заповядано нападение над тези крепости, за да бъдат превзети и всички те в един ден да бъдат погубени.

²⁸ Затова Юда веднага пое с войската си обратно пътя през пустинята към Восор, превзе този град, изби с острия си меч цялото мъжко население, взе като плячка всичките им оръжия и го изгори с огън. ²⁹ Оттам тръгна още същата нощ и достигна до крепостта Датема. ³⁰ С настъпването на утрото, когато вдигнаха очи, пред тях се разкри неизброимо множество народ, който настъпваше със стълби и обсадни машини, за да превземе крепостта и хората, които се намираха в нея. ³¹ А Юда, като видя, че битката е започнала и от града се издигаха до небето писъци, звуци на тръба и силни викове, ³² се обърна към войниците си: „Сражавайте се днес за вашите братя!“

³³ С три отряда той заобиколи враговете откъм тила, затръбиха с тръбите и със силни гласове отправиха молитва. ³⁴ Щом Тимотеевата войска разбра, че това е Макавей, побягнаха от него, но той им нанесе голямо поражение. В този ден от тях паднаха около осем хиляди мъже. ³⁵ Тогава той се върна в Масифа и след обсада я превзе. Изби цялото мъжко население, плячкоса града и го изгори с огън. ³⁶ Оттам тръгна и превзе Хасфон, Макед, Восор и останалите галаадски градове.

³⁷ След тези събития Тимотей събра друга войска и се разположи на лагера при Рафон отвъд потока. ³⁸ Юда изпрати съгледвачи, за да огледат войската му, и те му известиха следното: „При него са се събрали всички съседни на нас езичници – твърде много на брой. ³⁹ Наели са за подкрепа също и араби и са се разположили отвъд потока, готови да тръгнат против тебе на война.“ Тогава Юда се отправи срещу тях.

^40 (C)Докато Юда и войската му приближаваха потока, Тимотей се обърна към своите военачалници: „Ако успее пръв да премине към нашата страна, няма да можем да му устоим, защото е сигурно, че той ще надделее над нас. ⁴¹ Но ако го обземе страх и разположи лагера си отвъд потока, ние ще преминем оттатък и ще го надвием!“ ⁴² Щом Юда достигна до потока, постави войсковите писари при потока и им заповяда: „Не позволявайте на никого да остава в лагера. Нека всички влязат в битката!“ ⁴³ И пръв премина срещу тях, а след него и целият народ. И езичниците бяха разбити от него – те хвърлиха оръжието си и побягнаха към светилището в Карнаим. ⁴⁴ Тогава превзеха града и изгориха с огън светилището и всички, които се намираха в него. Карнаим беше победен и вече не можеше да противостои на Юда.

⁴⁵ След това Юда събра всички израилтяни, жители на Галаад, от малки до големи, заедно с жените, децата и имуществото им – твърде голямо множество, за да се отправи с тях към юдейската земя. ^46 (D)И достигнаха до Ефрон. Това беше голям, доста укрепен град по пътя. Не беше възможно да го заобиколят нито отдясно, нито отляво, а трябваше да се мине през него. ⁴⁷ Но жителите му се затвориха вътре и затрупаха портите с камъни. ^48 (E)Юда изпрати при тях пратеници с миролюбиво предложение: „Искаме да минем през земята ви, за да идем в нашата земя, и никой няма да ви причини зло, ние само ще преминем.“ Но те не искаха да му отворят.

⁴⁹ Тогава Юда заповяда да известят сред войската всеки на своето място да се приготви за битка. ⁵⁰ Войниците заеха местата си и водиха сражение за града през целия ден и цялата нощ, докато градът се предаде в ръцете му. ⁵¹ И погуби с острия си меч цялото му мъжко население, разруши го до основи, взе голяма плячка и премина през града по труповете на избитите. ⁵² След това преминаха Йордан в голямата равнина срещу Бет-Сан. ⁵³ Юда постоянно се грижеше някой да не изостава от множеството и ободряваше народа през целия път, докато стигнаха до юдейската земя. ⁵⁴ Тогава с веселие и радост се изкачиха на планината Сион и принесоха всесъжение, защото никой от тях не загина, а се завърнаха невредими.

Истинските водачи на Израил

⁵⁵ По времето, когато Юда и Йонатан се намираха в Галаад, а брат им Симон – в Галилея, пред Птолемаида, ⁵⁶ военачалниците Йосиф, син на Захария, и Азарий чуха за славните военни подвизи, които те бяха извършили, ⁵⁷ и си рекоха: „Нека и ние да прославим имената си и да се отправим на война срещу езичниците около нас!“ ⁵⁸ Така те обявиха пред войската, която беше с тях, и тръгнаха срещу Ямния. ⁵⁹ Но Горгий с войниците си излезе от града на бой против тях. ⁶⁰ Йосиф и Азарий бяха обърнати в бяг и преследвани до пределите на Юдея. И в този ден паднаха около две хиляди мъже от израилския народ. ⁶¹ И настана голям смут сред народа на Израил, защото се мислеха за храбри и не послушаха Юда и братята му. ⁶² Но те не бяха от потомството на онези мъже, в чиито ръце беше предоставено спасението на Израил. ⁶³ А храбрият Юда и братята му се прославиха твърде много в цял Израил и сред всички народи, докъдето достигаше името им, ⁶⁴ и се събираха при тях, за да им изразят благопожеланията си.

⁶⁵ След това Юда и братята му се отправиха на война против синовете на Исав в земята, разположена на юг. Той завладя Хеврон и околните селища, разруши укрепленията му и опожари кулите около града. ⁶⁶ И отново се вдигна, за да отиде в земята на филистимците, и мина през Мариса. ⁶⁷ В този ден паднаха в бой някои от свещениците, които желаеха да се прославят с храброст и безразсъдно бяха тръгнали на война. ⁶⁸ А Юда се отби в Азот, град във филистимската земя, разруши жертвениците им, изгори с огън изваянията на техните богове, взе плячка от градовете и се завърна в Юдея.