Първо Макавеи 11

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Гибелта на Александър

11 По това време царят на Египет, като събра войска, многобройна като пясъка по морския бряг, а също и много кораби, се стремеше да завладее с измама царството на Александър и да го присъедини към своето царство. ² Той пристигна в Сирия с уверения за мир и жителите отваряха за него портите на градовете си, за да го посрещнат, защото Александър беше издал заповед за неговото посрещане, понеже му беше тъст.

³ Но когато Птолемей влизаше в градовете, във всеки град оставяше войска за стража. ^4 (A)Щом пристигна в Азот, показаха му изгорения храм на Дагон, опустошения Азот и неговите околности, а също и мъртвите и обгорели тела от битката, които бяха струпани на купове по пътя му. ⁵ Разказаха на царя и всичко, което Йонатан беше сторил, за да го настроят против него, но царят не отвърна нищо. ⁶ Тогава Йонатан се отправи с почетно шествие към Йопия, за да посрещне царя. Те се поздравиха един друг и останаха там да нощуват. ⁷ Накрая Йонатан изпрати царя до реката, наречена Елевтера, и отново се върна в Йерусалим.

⁸ А цар Птолемей завладя крайбрежните градове до Селевкия – също до морето, защото намеренията му към Александър бяха изпълнени с коварство. ⁹ Затова изпрати при цар Деметрий пратеници със следното послание: „Нека сега да сключим съюз между нас! Аз ще ти дам дъщеря си, която е жена на Александър, и ти ще царуваш в царството на своя баща. ¹⁰ Разкайвам се за това, че му дадох дъщеря си за жена, понеже той се опита да ме убие.“ ¹¹ Той говореше така против него, защото сам се стремеше към неговото царство. ¹² И като отне от него дъщеря си, даде я на Деметрий. Така се отдръпна от Александър и враждата им стана явна.

¹³ Птолемей влезе в Антиохия и постави на главата си короната на Мала Азия. Сега той носеше две корони – на Египет и на Мала Азия. ¹⁴ По това време цар Александър се намираше в Киликия, защото жителите по тези места се стремяха да отхвърлят властта му. ¹⁵ Но щом научи за случилото се, Александър се отправи на война против него. Тогава Птолемей излезе да го посрещне със силна войска и го обърна в бягство. ¹⁶ Александър избяга в Арабия, за да потърси там убежище, а цар Птолемей достигна върха на своята мощ. ¹⁷ Арабинът Завдиил отсече главата на Александър и я изпрати на Птолемей. ¹⁸ Но цар Птолемей умря на третия ден и оставените от него войски в крепостите бяха избити от жителите на укрепените градове. ¹⁹ Така Деметрий се възцари в сто шестдесет и седмата година.

Съюзът между Йонатан и Деметрий ІІ

²⁰ По това време Йонатан събра юдеите, за да завладеят йерусалимската крепост, и разположи пред нея много обсадни машини. ²¹ Но някои врагове на собствения си народ, които бяха престъпили Закона, отидоха при царя и му известиха, че Йонатан обсажда крепостта. ²² Когато чу това, той беше обзет от гняв. При тази вест веднага побърза да се отправи за Птолемаида, като изпрати писмо до Йонатан да свали обсадата на крепостта и незабавно да пристигне при него в Птолемаида за разговор.

²³ Но като чу за това, Йонатан заповяда да продължат обсадата. Той избра някои от старейшините на Израил и от свещениците и се реши на това опасно пътуване. ²⁴ Той отиде при царя в Птолемаида със сребро, злато, дрехи и много други дарове и спечели неговото благоволение. ²⁵ И макар някои нечестивци от народа да отправяха обвинения против него, ²⁶ царят постъпи с него така, както постъпиха с него предшествениците му. Той го почете пред всички свои приятели. ^27 (B)Той утвърди неговото първосвещенство и всички други почетни отличия, които той имаше преди, и го направи един от своите първи приятели.

^28 (C)Йонатан помоли царя да освободи Юдея, трите области и Самария и му обеща триста таланта. ²⁹ Царят се съгласи и написа писмо до Йонатан относно всичко това със следното съдържание: ^30 (D)„Цар Деметрий поздравява своя брат Йонатан и юдейския народ. ³¹ Изпращаме за сведение и до вас препис от писмото, което ние написахме относно вас до нашия сродник Ластен. ³² Цар Деметрий поздравява сродника си Ластен. ³³ Решихме да извършим благодеяние спрямо юдейския народ, който е наш приятел и спазва поетите към нас задължения, заради благоразположението му към нас. ^34 (E)Затова потвърждаваме правото му върху пределите на Юдея, а също и върху трите области Аферем, Лида и Рама, присъединени към Юдея от Самария. Отменят се данъците, с които царят ежегодно облагаше добивите от земята и плода от дърветата, за всички онези, които принасят жертви в Йерусалим. ³⁵ Също и другите приходи, върху които сега имаме право – десятъка, останалите данъци, приходите от солените езера и данъка за венците, който ни принадлежи, всичко им отстъпваме. ³⁶ И нищо от това няма да бъде отменено от днес за вечни времена. ³⁷ И така, погрижете се да направите препис от това и нека той бъде предаден на Йонатан, за да се положи в светата планина на място, достъпно за всички.“

Помощта на Йонатан за Деметрий ІІ

³⁸ Когато цар Деметрий видя, че страната се усмири пред него и вече нищо не можеше да му се противопостави, разпусна всичките си войски по родните им места, с изключение на чужденците, които беше наел от елинските острови. Това породи омраза към него сред войниците, служили при предците му. ³⁹ Трифон, един от предишните привърженици на Александър, като видя как всички войници роптаят против Деметрий, отиде при Емалкуя Арабина, който бе възпитавал Антиох, малолетния син на Александър. ⁴⁰ Той настоятелно искаше от него да му го предаде, за да наследи баща си на царския трон. Разказа му за всичко, което беше извършил Деметрий, и за ненавистта, която изпитват към него войниците му. Там Трифон престоя доста време.

⁴¹ Междувременно Йонатан изпрати молба до цар Деметрий да оттегли хората си от крепостта на Йерусалим и от другите крепости, защото извършваха нападения против Израил. ⁴² А Деметрий изпрати на Йонатан следния отговор: „Ще направя за тебе и за твоя народ не само това, но ще удостоя тебе и твоя народ с голяма почит, щом ми се предостави благоприятно време. ⁴³ Но сега ще бъде много уместно да ми изпратиш хора, които да се сражават на моя страна, тъй като всичките ми войски се отметнаха от мене.“ ⁴⁴ Йонатан му изпрати три хиляди храбри мъже в Антиохия. Когато те отидоха при царя, той се зарадва на тяхното пристигане.

⁴⁵ В това време сред града се събраха около сто и двадесет хиляди жители, които искаха да убият царя. ⁴⁶ Но царят избяга в двореца, а гражданите завзеха всички улици в града и започнаха да се готвят да битка. ⁴⁷ Тогава царят извика на помощ юдеите и всички те незабавно се събраха при него, разпръснаха се из града и убиха в онзи ден около сто хиляди души. ⁴⁸ Същия ден запалиха и града, взеха голяма плячка и спасиха царя. ⁴⁹ Когато жителите видяха, че юдеите завладяха напълно града, духът им падна и те започнаха да викат и да се молят на царя: ⁵⁰ „Прости ни, само нека юдеите престанат да нападат нас и града ни!“ ⁵¹ Така те сложиха оръжие и сключиха мир. А юдеите се прославиха пред царя и пред всички в неговото царство. За тях се заговори навред в царството и те се върнаха в Йерусалим с голяма плячка.

Участието на Йонатан на страната на Антиох VI

⁵² Но когато цар Деметрий седна на престола на своето царство и страната се усмири пред него, ⁵³ той не изпълни нищо от онова, което беше обещал. Той се отметна от Йонатан, не се отплати за стореното му добро и му причини много мъки.

⁵⁴ Тогава обаче се завърна Трифон с невръстния още Антиох, който бе провъзгласен за цар и сложи корона. ⁵⁵ При него се събраха всички войски, които Деметрий разпусна. Те влязоха в битка с Деметрий и разгромен, той се впусна в бягство. ⁵⁶ А Трифон взе слоновете като плячка и завладя Антиохия. ^57 (F)Тогава младият Антиох написа на Йонатан следното писмо: „Утвърждавам твоето първосвещенство, поставям под твоя власт четирите области и ще бъдеш причислен към приятелите на царя.“ ^58 (G)Изпрати му също златни съдове за трапеза, предостави му правото да пие от златни чаши, да носи пурпурна дреха и златна тока, ⁵⁹ а неговия брат Симон определи за военачалник на войските от Стълбата при Тир до пределите на Египет.

⁶⁰ След това Йонатан се отправи на поход, премина отвъд реката и обходи градовете. Към него се присъединяваха като съюзници всички сирийски войски. Така достигна до Аскалон и жителите на града го посрещнаха с почести. ⁶¹ Оттам тръгна към Газа, но жителите на Газа затвориха градските порти. Той подложи града на обсада, изгори предградията му и ги плячкоса. ⁶² Тогава жителите на Газа помолиха Йонатан за мир. Той сключи примирие с тях, но взе като заложници синовете на техните началници и ги изпрати в Йерусалим. Така премина през страната до Дамаск.

⁶³ Междувременно Йонатан научи, че военачалниците на Деметрий с голяма войска са вече при Кадис в Галилея, за да се противопоставят на намеренията му. ⁶⁴ Затова той се отправи срещу тях, а своя брат Симон остави в страната. ⁶⁵ Симон разположи лагера си пред Ветсура, подложи града на продължителна обсада, като отвред затвори достъпа към него. ⁶⁶ Накрая го помолиха за мир, той се съгласи, но ги прогони оттам, завладя града и постави в него стража.

⁶⁷ А Йонатан и войската му се разположиха на лагер при Генисаретското езеро и рано сутринта навлязоха в равнината Насор. ⁶⁸ Внезапно войската на чужденците, след като предварително беше поставила засада срещу него в планините, излезе срещу него в равнината и го нападна отпред. ⁶⁹ В това време онези, които стояха в засада, напуснаха укритията си и също влязоха в сражението. ⁷⁰ Тогава всички хора на Йонатан побягнаха и не остана нито един от тях освен Мататия, сина на Авесалом, и Юда, сина на Халфи – началници на военните отряди. ⁷¹ А Йонатан раздра дрехите си, посипа с пръст главата си и се помоли. ⁷² След това отново влезе в сражение с тях, разби ги и те побягнаха. ⁷³ Като видяха това, онези, които го бяха изоставили, се върнаха при него, преследваха ги заедно с него до Кадис, до техния лагер, и там се спряха. ⁷⁴ В онзи ден паднаха около три хиляди мъже от чужденците. След това Йонатан се върна в Йерусалим.