Псалми 39

Библия, ревизирано издание

Казах: Ще внимавам в пътищата си,
за да не съгреша с езика си.
Ще имам юзда на устата си,
докато е пред мене нечестивият.
^2 (B)Станах ням и мълчалив,
въздържах се да говоря и нямах спокойствие;
и скръбта ми се раздвижваше.
^3 (C)Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене;
докато размишлявах, пламна огън.
Тогава проговорих с езика си, като казах:
^4 (D)Научи ме, Господи, за кончината ми
и за броя на дните ми – какъв е.
Дай ми да зная колко съм кратковременен.
^5 (E)Ето, направил си дните като педя.
И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
^6 (F)наистина всеки човек, колкото здраво и да стои, е само лъх. (Села.)
Наистина всеки човек ходи като сянка;
наистина всяка нищожност го смущава;
трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере.
^7 (G)И сега, Господи, какво чакам?
Надеждата ми е в Теб.
^8 (H)Избави ме от всичките ми беззакония;
недей ме прави за укор на безумния.
^9 (I)Онемях, не си отворих устата,
понеже Ти стори това.
^10 (J)Отдалечи от мен удара Си;
от поражението на ръката Ти изчезвам.
^11 (K)Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му,
Ти разваляш като молец красотата му.
Наистина всеки човек е само лъх. (Села.)
^12 (L)Послушай, Господи, молитвата ми и дай ухо на вика ми;
не премълчавай при сълзите ми,
защото съм странник пред Теб
и пришълец, както всичките мои бащи.
^13 (M)Остави ме да отдъхна, за да се съвзема,
преди да си отида и да ме няма вече.